Кръстът като образ на нашето спасение
- Детайли
- Прот. Алексей Умински
В третата неделя от Великия пост Църквата се покланя на Кръста Господен, на който Христос е разпънат заради спасението на всички хора. Светинята се подготвя от събота вечерта в олтара и в неделя в края на утринната се изнася в средата на храма, където остава цяла седмица за поклонение от клира и народа до петък на следващата, четвърта седмица. За важността на поклонението на Кръста Господен, за понятието „духовен кръст“ и за това, винаги ли нашите страдания са от Бога, предлагаме статията на прот. Алексей Умински.
Двата образа на кръста
От древни времена кръстът се свързва със смъртното наказание, при това с един от най-жестоките му видове. Разпъването на кръст е било не просто смъртно наказание за престъпника, но тази екзекуция е позорна и на нея са подлагани само робите. Свободните граждани на Рим никога не са разпъвани на кръст. Тази екзекуция била най-страшно поругаване, унижение и най-мъчителен начин за лишаване на човека от живот. Трябва да помним това и днес.
Но ние, вярващите, разбираме, че по собствена воля Господ Иисус Христос избира кръстната смърт заради нашето спасение. По особен начин Църквата ни напомня за това през Страстната седмица, когато свещеникът след богослужението произнася отпуста: „Господ, Който идва на доброволни страдания заради нашето спасение...“.
Неделя на св. Григорий Палама
- Детайли
- Свещ. Ивайло Борисов
Днес е Втората неделя на Великия пост. Този възкресен празник бележи една от важните в духовно отношение спирки по пътя и съучастието ни в Голготските страдания на Божествения ни Учител, а най-вече във всеславното Негово Възкресение. Кога е живял светецът, чиято памет честваме днес?
Св. Григорий е живял през 14 век. Това е времето и на учението на исихазма, което свързваме главно с личността на св. Григорий.
Св. Григорий е роден през 1296 г. в семейство на бежанци от Мала Азия. Фамилията Палама указва на знатно потекло, тъй като по това време обикновените хора са имали само имена и прозвища. Завършил образованието си в Константинопол, Григорий Палама имал репутацията на блестящ познавач на Аристотел. Около 1315 г. заедно със своя брат стават монаси на Атон. На Атон Григорий живее в различни манастири, докато накрая се установява в скита на св. Сава, който бил към Великата лавра на св. Атанасий Атонски. Живеейки през по-голяма част от времето си в този скит, Григорий посещавал лаврата за участие в общите служби и тайнствата.[1]
По-късно Григорий става солунски архиепископ. Почива през 1359 г., а паметта му се чества на 14 ноември, както и на днешната втора неделя на Великия пост.
Св. Григорий Палама защитава позицията, че макар и непознаваем по Своята същност, Бог е познаваем посредством Своите външни изяви, енергии. Божиите енергии са благодатта, изливана от Бога върху Неговото творение. Макар да не са Бог в Неговата същност, божествените енергии не са и нещо тварно, „те изтичат вечно от едната същност на Светата Троица.”[2]
Св. Антоний: Духът Божий не влиза в лукава душа
- Детайли
- -
Продължение от Писмо шесто
ПИСМО СЕДМО
Антоний ви поздравява, скъпи в Господа братя: радостта да бъде с вас!
Няма да се изморя да се връщам към спомена за вас, членове на вселенската Църква. Знайте това: любовта, която храня към вас, не е чисто плътска, но е духовна и е според Бога, понеже любовта, която е само плътска, е слаба, непостоянна и непрекъснато надвивана от променливи ветрове.
Тези, които имат страх от Бога и пазят заповедите Му, са Негови служители. Едно такова служение още не е съвършенство, а е правда, която ни води малко по малко към Духа на осиновението (Рим. 8:15). Ето защо пророците, апостолите, съборът на светиите, тези, които бяха избрани от Бога и им се повери апостолската проповед, всички бяха запленени от Иисус Христос по благостта на Бог Отец. Всъщност св. апостол Павел казва: „Павел, раб на Иисус Христос, призван апостол, отреден за Божието благовестие" (Рим. 1:1); „Ето защо аз, Павел, съм окованик Иисус Христов за вас, езичниците" (Еф. 3:1). Тъй че писаният Закон да ви бъде в помощ при святото ви служение до деня, когато ще ви бъде дадено да обуздаете страстите и да придобиете съвършенство в свято упражняване на добродетелта благодарение на дара, който получиха и апостолите.
Църковното изкуство пази духа и преданието на вярата
- Детайли
- Николай Иванов
Николай Иванов е завършил богословие, занимава се с църковна дърворезба. От 2018 г. води курса по дърворезба в Софийската духовна семинария. Негови творби има в редица църкви и манастири в София и провинцията – в храмовете „Св. апли Петър и Павел“, „Св. Преображение Господне“, в академичния параклис на Богословския факултет „Св. Климент Охридски“, в Дивотинския, Кокалянския, Етрополския, Германския манастири, в манастира „Св. вмчк Пантелеймон“ в Агия, Гърция, и на много други места. Автор е на биографичната книга „Разкази за Божия човек“ за о. Димитър Вукадинов.
„Прочее, изкуството на живописеца е свещено занятие и съвсем не е такова, че да бъде осмивано…“
(Из деянията на Седмия вселенски събор)
Както Църквата има съвършено различни цели и основи на своето битие в сравнение със светските институции и учреждения, така и тези на църковното изкуство са различни от светското. Църковното изкуство цели да отдалечи човека от света и ежедневната суета, да го пренесе в духовния свят и да го направи поне за кратко гражданин на небето. Да му помогне да се успокои, да се вглъби и да се подготви за срещата с Бога в молитвата и тайнствата. То има трудната задача с материални средства да яви красотата на небесното царство и на победилата греха и прославена човешка природа. Не само припомня събитията от свещената история, но е и поглед към „живота в бъдещия век“, предвкусване на вечността. То произлиза от вярата и, подобно на нея, е „жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда“ (Евр. 11:1). Църковното изкуство може да се оприличи на кандилото, което палим при молитва и което трябва да е така направено, че едновременно и да украсява храма, и да не привлича вниманието към себе си и своите създатели. Но с тихата си светлина да осветява ликовете на Христос, св. Богородица и светците.
За високия ръст на Патриарха
- Детайли
- Свещ. Ивайло Борисов
Ще споделя една история, която съм чул от моя кръстник, покойния г-н Иван Златанов († 2021 г.) – тук. Той обичаше да я разказва пред близките си хора, като, разбира се, целеше всеки от чулите я да си направи съответните изводи.
Кръстникът ми беше изключителен човек, който притежаваше нравствен образ, пред чиито черти повечето хора, които познавам (не изключвам и себе си), бледнеят. В движенията му, в говора му имаше нещо впечатляващо и харизматично, което те пленяваше и караше да го обикнеш завинаги. Благодарение на личния му пример по отношение на „слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота“ (1 Тим. 4:12) се запознах по-обстойно с Христовата вяра, а по-късно и се записах да уча в духовно училище.
Г-н Златанов беше дългогодишен служител в Софийската св. митрополия, като в последните седемнадесет години до 2005 г. изпълняваше висшата административна длъжност секретар на митрополията.
Случката, която ще ви разкажа, е от 80-те години на миналия 20 в. Веднъж, когато излизал от кабинета си, г-н Златанов видял отдалече две фигури, които идвали към него от другия край на полутъмния коридор. Единият от вървящите бил доста висок, а другият – нисък. В гледката веднага се забелязвала явната асиметричност.
Христос Воскресе!