|
Духовен живот -> Тайнствата
|
|
Автор Архим. Андрей Конанос
|
 Ако имахме покаяние, колко различно щяха да стоят нещата. Какво е покаянието, какво означава съзнанието за греховете? Какво означава скръбта за нашите грешки? За това нещо се молим в Църквата постоянно - Христос да ни дарува да прекараме останало време на живота ни в мир и покаяние. Постоянно се молим за това, но то все ни се изплъзва. Изплъзва ни се покаянието! Покаяние – колко хубава дума! Променя се умът ми, променям начина, по който гледам на нещата, променям мисленето, нагласата, сърцето, отношението ми в живота, гледам по друг начин на света, на живота, ставам нов човек. Покаянието ще рече възраждане, обновяване на душата ми, сякаш се връщам назад и слагам ново начало, ставам нов човек, ставам пак дете и отварям нова страница в живота ми, изцяло нова, за да напиша нещо ново, изтривам старите неща, изгонвам ги от моя живот, и започвам живота наново. |
|
Продължение...
|
|
Новини от света
|
|
Автор Двери БГ
|
Руският информационен портал Regions.ru запита руски духовници как гледат на отварянето на досиетата на българските митрополити. Клириците отговориха на следния въпрос: "Как оценявате публикуването на данните за сътрудничество на свещенослужителите със "службите"? Полезно ли е това? Трябва ли Русия да последва примера на България?"
 Прот. Димитрий Смирнов, предстоятел на храма "Св. Митрофаний Воронежки", смята, че разкритията, подобни на българските, са опит да се дискредитира Църквата: "Веднага щом болшевиките завзеха властта, Държавното политическо управление получи задача да унищожи Църквата, да я взривят отвътре. Главното им оръжие беше вербуването. За начините на вербовката по-добре питайте специалистите. Но да унищожат Църквата те не успяха. А какво изобщо се разбира под "сътрудничество"? Ето, много днешни либерали съвсем доскоро бяха комунисти. А кой от свещениците е бил комунист? Ако в Държавното политическо управление - КГБ те викат и те питат за нещо, то независимо от това, какво отговаряш, "службите" третират това като "сътрудничество" и автоматично ти завеждат номер. В този списък са влизали и учени, и журналисти, но това не значи, че всички действително са работили за "службите". А тези, които наистина са работили за тях, хората безпогрешно са ги разпознавали, защото от проницателния поглед това не е можело да остане скрито", уверен е отец Димитрий Смирнов. |
|
Продължение...
|
|
Пастирско послание -> Проповеди
|
|
Автор митрополит Антоний Сурожски
|
 Откакто в Галилея и приморския район на Светата земя възсияла светлината на рождението, живота, проповедта, смъртта и Възкресението и Възнесението на Иисус Христос, евангелската вест се разнесла по целия свят, но била възприета по толкова различни начини. За някои тя се оказала нов живот, вечен живот, постигнат от тях още тук, на земята. Но за повечето хора – и да си кажем честно: за повечето от нас! – тази вест, която е вечният живот за цялата земя, за цялата вселена, е станала за нас строен, приемлив, вдъхновяващ, но уви, не преобразяващ ни до край мироглед. Както още през ХІХ в. е казал един от руските писатели Лесков, нашата страна е била кръстена, но не била просветена…. И всички ние сме в това състояние, като нашата родна Русия, като земите на Запада, в които днес живеем: вестта е достигнала до нас, сърцето ни е трепнало, поразила ни е стройността и красотата на Христовото учение, чудната Му личност, и ние сме влезли в потока на тайнствения живот. Но, толкова често този поток ни носи сякаш ние сме чуждо тяло, цепленка; ние не ставаме това, което са тези животворни води от потока на вечния живот. |
|
Продължение...
|
|
Църква и общество -> Политика
|
|
Автор Андрей Десницки, Православие и мир
|
 „Всяка душа да се подчинява на върховните власти, защото няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени. Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба”(Рим.13:1-2 ) – този цитат е от посланието на св. ап. Павел до римляни и някои други цитати, подобни на този, станаха много популярни през декември миналата година [1]. Изводът от тях изглежда еднозначен: недопустимо е християнинът да противодейства в каквото и да е, и дори да възразява на законните власти на своята страна, като например да излиза на митинги. Но, от друга страна, нима не става така, че съществуващите власти изискват от християнина нещо, което е против съвестта му? В историята можем да намерим много такива примери.
Раннохристиянските мъченици били официално преследвани за държавни престъпления: те отказвали да принасят жертва на боговете, в това число и на императора. На тях никой не им забранявал да вярват в Христос, дори не ги насилвали да вярват наистина в Юпитер или Зевс, само трябвало да поучастват в задължителния за всички поданици на империята култ, макар и само символично. Те отивали на смърт, не желаейки да лицемерят. |
|
Продължение...
|
|
Интервю
|
|
Автор Двери БГ
|
 През 2002 г. трима интелектуалци - д-р Николай Михайлов, проф. Калин Янакиев и Явор Дачков - публикуваха в медиите Открито писмо за състоянието на Българската православна църква. Десет години след това от редакцията на Двери.бг отново разговаряме с д-р Михайлов за положението на нашата църковна общност и за ситуацията, породена от отварянето на досиетата на висшия клир.
- Какво се промени в Българската православна църква десет години след вашето отворено писмо?
- Архонтите са новината. Съществото „мутра” беше въведено в храма, като „светилник на скрин” (по думите на Пловдивския митрополит Николай). Това, което извърши Галактион Старозагорски е смайваща литургична пародия, ритуално кощунство. Но то е и своеобразна карикатура на византийската „симфония на властите”. „Мутрите” получават статут на „външни епископи”, на гаранти на временното благо. Архиереите – князе на църквата, пастири на душите. Получава се нещо като корпоративна църква, финансово обезпечена елитарна структура. Синтез на Църква и Подземие. Масонска работа с евразийски елементи. Или обратното. |
|
Продължение...
|
|
Новини от България
|
|
Автор Двери
|
|
Проектите вече имат своето начало в статии и материали, публикувани в „Двери” през годините. Тяхната актуалност и практическа необходимост, на първо място, както и обемът от натрупани публикации доведоха до идеята за развиването им в отделни проекти. Това ще позволи на екипа ни да насочи повече внимание и усилия за развитието им чрез привличане на съответни специалисти, за да представи на българските читатели нови и завършени продукти. Целта ни е всеки един от проектите да има свой облик, така че да привлечем различна според интересите и вкусовете й аудитория, обединена от едно: неподправен интерес към истините на вярата и стремеж тя да бъде осмислена не чрез безкритичното приемане на готови доктрининални постулати, а по пътя на диалога.
|
|
Продължение...
|
|
Мониторинг на СМИ
|
|
Автор Отец Василий Термос
|
 Това изречение не идва от „възмутените”, нито е написано от журналист. То излезe изпод перото на гръцки епископ! И то беше в съзвучие с нашите сърца. И с всички останали остри публични обвинения и забележки от страна на йерарси, презвитери и миряни към нашите политици. Веднага след това се запитахме: кое е това „всичко”? Какво влиза във всичко онова, което се нуждае от промяна по отношение на настоящата безпрецедентна криза в нашата страна? Очевидно всички аспекти на политическия живот, на манталитета, на възпитанието, на начина ни на живот и т. н. Какво обаче се случва с проблемите на Църквата? Ще останат ли те едни и същи и непроменени? Мисля, че е излишно аз да давам отговор. Дали са го много други официални църковни изявления, които изпревариха с няколко години тази констатация. Тоест, от време на време се чуват гласове от нашето епископско тяло - конституирано като Св. Синод, които са ясни публични прояви на самокритика на църковния организъм. Понеже ние бързо забравяме, затова ще цитирам: По повод на известните на всички скръбни събития през 2005 г.: „О чевидно е и трябва да се съгласим, че бяха извършени грешки и пропуски, които дадоха повод за скандализиране и храна за търсене на скандали. Станаха „личби и чудеса” с главни герои клирици от всички степени, които скандализираха народа и породиха в неговата съвест помисли на съмнение и смазващи недоумения. Това е изключително тъжно, много тъжно и потиска всички. Всички йерарси, от първия - Архиепископа на Атина и на цяла Гърция Христодул, до последния, чувстваме нуждата да поискаме прошка от нашия народ за тези неща, макар и повечето от нас да нямаме пряка връзка с тях. Въпреки това чувстваме, че отговорността за всичко, за което може да има някакво основание, е и наша, защото като Тяло Христово всички участваме в радостта и страданието на всеки отделен член”. (Из енцикликата на Св. Синод на Гръцката църква, 21 февруари 2005). |
|
Продължение...
|
|
Духовен живот
|
|
Автор Лимасолски митрополит Атанасий
|
 „..да открия на всички, в що се състои разпоредбата на тайната, скривана от векове в Бога, Който създаде всичко чрез Иисуса Христа, та многоразличната премъдрост Божия да стане сега чрез Църквата известна на началствата и властите небесни, по предвечното определение, което Той е изпълнил в Христа Иисуса, Господа нашего, у Когото, чрез вярата в Него, имаме дръзновение да се доближаваме към Бога с доверие” (Ефес. 3:9-12)
Цялата икономия и дело, което Бог извършил, за да спаси човека, било тайна на Бога, скрита в Него. Божият промисъл за човека бил той да не остане в падението, да не остане пленник на сатаната; Бог направил една по-голяма мрежа, в която уловил дори самия сатана, който смятал за свой триумф, че успял да порази образа на Бога, да събори човека, който бил най-красивото Божие творение. Въпреки това Божият промисъл за човека бил той да не остане в тази разруха, а да има възможност – разбира се, свободно - да се върне не само там, в началото, както Бог го е създал, а и да стигне много по-далеч, да стане истинско Божие дете. Бог имал всичко това в Своя ум, защото не иска човекът да погине. Това е единственото нещо, което Бог не иска, Той не иска твоя порок, не иска греха, не иска човекът да погине. Той е Бог и прави всичко, за да спаси човека. Помислете си какво означава всемогъщият Бог да прави всичко, за да спаси човека. Единственото, което не прави, не защото не може, а защото не иска да го прави, е да отнеме свободата на човека. Той никога не прави това, никога не ни отнема свободата. |
|
Продължение...
|
|
В началото на новата 2012 година екипът на „Двери на православието” стартира работата по пет нови проекта: 
Изпращане на сайта до приятел
Kнига за посетители
