Спомен за помен
- Детайли
- † На САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф
По повод 40-ия ден от блажената кончина на Българския патриарх Неофит
Жив е той, жив е, там на небето, където няма тъгуване за земното и вещественото, а ще бъде по достойнство в селенията на праведните, които са благоугодили на Бога.
Обикновено на погребение и помен не се кани, а само се съобщава, че домашните имат покойник и поменът ще бъде в еди-кой си ден и час.
Вярно, за нас двамата с духовния ми брат няма вече кой да кани, защото и духовните сродници, и домашните на дядо Неофит, както и моите от нашето поколение всички са заминали по пътя на целия свят. Сега и аз чакам моя ред с надежда да бъдем пак заедно, за да разберем как се свързваме със смъртта и както е писано - да узнаем, как Бог нарежда и дава упокоението на всички нас, които отиваме при Него.
Да потърсиш новото в познатото
- Детайли
- Двери
Интервю със Елеонора Караиванска, зограф и преподавател по иконопис в Софийската духовна семинария
- Какво означава да си зограф в 21 век, когато сме залети от визуална информация и лесни решения?
- От днешна гледна точка не мога да си представя как зографите са общували и обменяли информация в миналото, но те със сигурност са го правили и по този начин са изграждали и пренасяли традицията през вековете. Изследователите на църковното изкуство все още не са намерили еднозначни отговори на това как точно зографите са препредавали и усъвършенствали уменията си, какъв е бил начинът им на живот и социален статус. Ясно е, че са работили в малки или по-големи групи, където водещ е „майстора“, придружен от помощници – чираци и ученици. Учениците са заплащали за обучението си, което е продължавало до десет години. Това е бил занаят с полуномадски характер, какъвто впрочем е и днес, тъй като изписването на храм е свързано с дългосрочна работа и преместване на цялото ти битие на друго място, поне през топлия сезон, а понякога и целогодишно.
Днес имаме достъп до обширна визуална информация, свързана с църковното изкуство. Можем да препускаме през различните периоди и стилистики с едно кликване на мишката. Това ни помага да имаме широка култура, но същевременно е и голямо предизвикателство пред зографа. Как да я анализираш, да я обхванеш и синтезираш, така че „творчеството ти“ да се приобщи органично с тази многовековна култура.
Преподобни Йоан Синайски и неговата Лествица
- Детайли
- Ламброс Скончос
Четвърта неделя от Великия пост е посветена на един велик подвижник, духовна личност и отец на Църква – св. Йоан Синайски, който е по-известен като св. Йоан Лествичник по името на неговата забележителна книга „Лествица“. Изтъкването и почитането на този светец по време на Великия пост е било сметнато за полезно и наложително, защото неговото съчинение е отлично средство за духовно напътствие за всички подвизаващите се в добродетелите вярващи. Но също така неговият образ на подвижник е пример в борбата срещу душегубните ни страсти особено в тези свещени седмици.
Преподобни Йоан е роден в Палестина, според други в съседна Сирия, в около 523 г. Произхождал от заможно, знатно, но и благочестиво семейство. Родителите му се погрижили да му дадат отлично за времето образование. Но те се постарали също да му предадат своята дълбока вяра в Бога и благочестието си. Възпитавал се при добри духовни учители, от които задълбочено изучил християнското богословие.
Кръстът като образ на нашето спасение
- Детайли
- Прот. Алексей Умински
В третата неделя от Великия пост Църквата се покланя на Кръста Господен, на който Христос е разпънат заради спасението на всички хора. Светинята се подготвя от събота вечерта в олтара и в неделя в края на утринната се изнася в средата на храма, където остава цяла седмица за поклонение от клира и народа до петък на следващата, четвърта седмица. За важността на поклонението на Кръста Господен, за понятието „духовен кръст“ и за това, винаги ли нашите страдания са от Бога, предлагаме статията на прот. Алексей Умински.
Двата образа на кръста
От древни времена кръстът се свързва със смъртното наказание, при това с един от най-жестоките му видове. Разпъването на кръст е било не просто смъртно наказание за престъпника, но тази екзекуция е позорна и на нея са подлагани само робите. Свободните граждани на Рим никога не са разпъвани на кръст. Тази екзекуция била най-страшно поругаване, унижение и най-мъчителен начин за лишаване на човека от живот. Трябва да помним това и днес.
Но ние, вярващите, разбираме, че по собствена воля Господ Иисус Христос избира кръстната смърт заради нашето спасение. По особен начин Църквата ни напомня за това през Страстната седмица, когато свещеникът след богослужението произнася отпуста: „Господ, Който идва на доброволни страдания заради нашето спасение...“.
Неделя на св. Григорий Палама
- Детайли
- Свещ. Ивайло Борисов
Днес е Втората неделя на Великия пост. Този възкресен празник бележи една от важните в духовно отношение спирки по пътя и съучастието ни в Голготските страдания на Божествения ни Учител, а най-вече във всеславното Негово Възкресение. Кога е живял светецът, чиято памет честваме днес?
Св. Григорий е живял през 14 век. Това е времето и на учението на исихазма, което свързваме главно с личността на св. Григорий.
Св. Григорий е роден през 1296 г. в семейство на бежанци от Мала Азия. Фамилията Палама указва на знатно потекло, тъй като по това време обикновените хора са имали само имена и прозвища. Завършил образованието си в Константинопол, Григорий Палама имал репутацията на блестящ познавач на Аристотел. Около 1315 г. заедно със своя брат стават монаси на Атон. На Атон Григорий живее в различни манастири, докато накрая се установява в скита на св. Сава, който бил към Великата лавра на св. Атанасий Атонски. Живеейки през по-голяма част от времето си в този скит, Григорий посещавал лаврата за участие в общите служби и тайнствата.[1]
По-късно Григорий става солунски архиепископ. Почива през 1359 г., а паметта му се чества на 14 ноември, както и на днешната втора неделя на Великия пост.
Св. Григорий Палама защитава позицията, че макар и непознаваем по Своята същност, Бог е познаваем посредством Своите външни изяви, енергии. Божиите енергии са благодатта, изливана от Бога върху Неговото творение. Макар да не са Бог в Неговата същност, божествените енергии не са и нещо тварно, „те изтичат вечно от едната същност на Светата Троица.”[2]
Христос Воскресе!