[1:1] Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия, и брат Тимотей, до църквата Божия в Коринт заедно с всички светии по цяла Ахаия: [1:2] благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа. [1:3] Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на милосърдието и Бог на всяка утеха, [1:4] Който ни утешава при всяка наша скръб, та и ние да можем да утешаваме намиращите се във всяка скръб с оная утеха, с която Бог утешава сами нас! [1:5] Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, тъй изобилва и нашата утеха чрез Христа. [1:6] Скърбим ли ние, скърбим за ваша утеха и спасение, което става, като претърпявате същите страдания, каквито и ние търпим; [1:7] и надеждата ни за вас е твърда. Утешаваме ли се, утешаваме се за ваша утеха и спасение, знаейки, че както участвувате в страданията пак тъй ще бъдете участници и в утехата. [1:8] Защото не искаме, братя, да не знаете за нашата скръб, която ни постигна в Асия; понеже бяхме отегчени твърде много и вън от силите си, тъй че не се надявахме и живи да останем. [1:9] Но сами в себе си носехме смъртната присъда, за да се не надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите, [1:10] Който ни избави от такава страшна смърт, и още избавя, и Комуто се надяваме, че пак ще ни избави, [1:11] като ни съдействувате и вие с молитва, та за подареното нам, по ходатайство на много лица, мнозина да възблагодарят за нас. [1:12] Защото нашата похвала е тая: свидетелството на съвестта ни, че в простота и искреност пред Бога, не с плътско мъдруване, а с благодат Божия, живяхме на света, особено пък между вас. [1:13] Защото не друго пишем вам, а онова, което четете или разбирате, пък се надявам, че и докрай ще разберете, [1:14] както вече донейде сте и разумели, че ние сме ваша похвала, както и вие наша, в деня на Господа нашего Иисуса Христа. [1:15] И в тая увереност тъкмях да дойда при вас по-рано, та повторно да получите благодат, [1:16] и през вас да мина за Македония, а от Македония да дойда пак при вас, та вие да ме придружите до Иудея. [1:17] Като тъкмях това, нима лекомислено постъпих? Или това, що тъкмя, по плътски ли тъкмя, та моето "да", "да" да бъде и "не", "не"? [1:18] Вярвайте Бога, нашето слово до вас не беше "да" и "не". [1:19] Защото Син Божий, Иисус Христос, Когото проповядвахме помежду ви аз и Силуан и Тимотей, не беше "да" и "не", но в Него беше "да", [1:20] понеже всички обещания Божии в Него са "да", и в Него "амин", за слава Божия чрез нас. [1:21] А Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог; [1:22] Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни. [1:23] Аз призовавам Бога за свидетел на душата ми, че, щадейки вас, не съм дошъл досега в Коринт; [1:24] не че имаме власт над вярата ви, но спомагаме за радостта ви, понеже във вярата вие сте твърди.
[2:1] И тъй, реших в себе си, да не дохождам при вас пак с огорчение. [2:2] Защото ако аз ви огорчавам, то кой ще ме зарадва, ако не онзи, когото съм огорчил? [2:3] Това същото ви и писах, та, като дойда, да ме не огорчат ония, които трябваше да ме радват; защото съм уверен във всички вас, че моята радост е радост и за всинца ви. [2:4] От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи, не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас. [2:5] Ако ли пък някой ме е огорчил, то не мене е огорчил, а донейде, да не кажа много, всинца ви. [2:6] Доста е за такъв това наказание от мнозинството; [2:7] така че за вас е по-добре да му простите и да го утешите, за да не пропадне той от преголяма скръб; [2:8] затова моля ви да покажете към него любов. [2:9] Защото с тая цел и писах, за да узная на опит, дали във всичко сте послушни. [2:10] А комуто вие прощавате за нещо, нему и аз прощавам: понеже и аз, ако съм простил някому нещо, простил съм за вас от лице Христово, [2:11] за да не вземе сатаната преднина над нас: защото не са ни неизвестни неговите замисли. [2:12] Когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото евангелие, и врата ми бяха отворени в име Господне, [2:13] духът ми нямаше покой, понеже не намерих там моя брат Тита; а като се простих с тях, заминах за Македония. [2:14] Но да благодарим Богу, Който всякога ни дава да тържествуваме в Христа и Който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме Самия Него. [2:15] Защото ние сме Христово благоухание пред Бога за онези, които се спасяват, и за онези, които гинат: [2:16] на едните сме смъртоносен дъх за смърт, а на другите - живителен дъх за живот. И кой е способен за това? [2:17] Защото ние не изопачаваме словото Божие, както мнозина, а проповядваме искрено, като от Бога, пред Бога, в Христа.
[3:1] Пак ли ще почнем да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас? [3:2] Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и четат всички човеци; [3:3] вие се явявате, че сте писмо Христово, стъкмено чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не върху каменни скрижали, а върху плътени скрижали на сърцето. [3:4] Такава увереност в Бога имаме чрез Христа, [3:5] но не затова, че сме способни да помислим нещо от себе си като от нас си; напротив, способността ни аде от Бога: [3:6] Той ни е дал способност да бъдем служители на новия завет, не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът животвори. [3:7] И ако служението на смъртта по букви, издълбано на камъни, беше тъй славно, че синовете Израилеви не можеха да се взират в лицето на Моисея поради преходната сияйност на лицето му, [3:8] то как не ще бъде много по-славно служението на духа! [3:9] Защото, ако служението на осъждането е славно, то много повече служението на оправданието изобилва със слава. [3:10] И първото прославено дори не се показа от тая страна славно, поради надминаващата слава на второто. [3:11] Защото, ако преходното е било славно, много по-славно е трайното. [3:12] Прочее, като имаме такава надежда, ние действуваме с голямо дръзновение, [3:13] а не както Моисей, който туряше покривало на лицето си, за да се не взират синовете Израилеви в края на преходното. [3:14] Ала умовете им се затъпиха, понеже и доднес, кога се чете Ветхият Завет, остава неснето същото покривало, което се снима чрез Христа. [3:15] И доднес, кога се чете Моисей, покривало лежи на сърцето им. [3:16] Но, кога се обърнат към Господа, покривалото се снима. [3:17] А Господ е Духът; дето пък е Духът Господен, там има свобода. [3:18] А ние всички с открито лице, като в огледало, гледайки славата Господня, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен.
[4:1] Поради това, като имаме по милост Божия това служение, не падаме духом; [4:2] но ние отхвърлихме скришните срамотни дела, без да прибягваме към хитрост и без да изопачаваме словото Божие, а като се препоръчваме всекиму на съвестта пред Бога чрез откриване истината. [4:3] Ако пък е и закрито нашето благовестие, то е закрито за погиващите: [4:4] на невярващите от тях богът на тоя век е заслепил умовете, за да ги не озари светлината на благовестието за славата на Христа, Който е образ на невидимия Бог. [4:5] Защото не себе си проповядваме, а Христа Иисуса Господа; колкото пък за нас, ние сме ваши слуги заради Иисуса. [4:6] Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа. [4:7] Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам. [4:8] Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме; [4:9] гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме. [4:10] Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни. [4:11] Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът, [4:12] тъй че смъртта действува в нас, а животът - във вас. [4:13] А като имаме същия дух на вярата, както е писано: "повярвах и затова говорих", и ние вярваме, затова и говорим, [4:14] като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас. [4:15] Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия. [4:16] Затова ние не падаме духом; макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява. [4:17] Защото кратковременното наше леко страдание ни доставя в голямо изобилие пълна вечна слава, [4:18] като имаме пред очи не видимото, а невидимото; понеже видимото е временно, а невидимото - вечно.
[5:1] Знаем, че, когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно. [5:2] Затова и въздишаме, като копнеем да се облечем в небесното си жилище; [5:3] само да не би, и облечени, да се намерим голи. [5:4] Защото ние, които се намираме в тая хижа, стенем обременени; ето защо искаме не да се съблечем, а да се преоблечем, та смъртното да се погълне от живота. [5:5] Бог, Който ни е създал тъкмо за това, Той ни и даде залога на Духа. [5:6] И тъй, ние винаги сме спокойни и, като знаем, че, докле живеем в тялото, се отдалечаваме от Господа, [5:7] (понеже с вяра ходим, а не с виждане,) [5:8] имаме дръзновение и по-скоро желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа. [5:9] Затова и усърдно залягаме да Му бъдем угодни, било кога живеем в тялото, било кога го напускаме; [5:10] защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си. [5:11] И тъй, като знаем страха Господен, ние вразумяваме човеците, а за Бога сме явни; надявам се, че сме явни и за вашите съвести. [5:12] Не ви се препоръчваме отново, а ви даваме повод да се хвалите с нас, та да има, какво да кажете на ония, които се хвалят по лице, а не по сърце. [5:13] Ако сме прекалили в хвалбите си, то е зарад Бога; ако сме умерени, то е зарад вас. [5:14] Защото любовта Христова ни обхваща, кога разсъждаваме върху това, че, щом един е умрял за всички, всички са умрели. [5:15] А Христос умря за всички, та живите да живеят не вече за себе си, а за Оногова, Който умря за тях и възкръсна. [5:16] Затова отсега ние не познаваме никого по плът; ако и да бяхме познали Христа по плът, сега вече не познаваме. [5:17] И тъй, който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново. [5:18] А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Иисуса Христа и ни даде служението на това примирение, [5:19] защото Бог примири света със Себе Си чрез Христа, без да вменява на човеците прегрешенията им, и ни вложи в нас словото на примирението. [5:20] И тъй, ние изпълняваме службата посланици вместо Христа, като че ли Сам Бог увещава чрез нас. Молим ви от име Христово: примирете се с Бога! [5:21] Защото Оногова, Който не знаеше грях, Той за нас Го грях направи, та да станем чрез Него праведни пред Бога.
[6:1] Понеже сме съработници Христови, ние ви молим, да не приемате напразно благодатта Божия. [6:2] Защото казано е: "в благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах". Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение! [6:3] Ние никому с нищо не туряме препънка, за да се не опорочи служението ни, [6:4] но във всичко се препоръчваме за служители Божии, с голямо постоянство, в скърби, в нужди, в утеснение, [6:5] при рани, в тъмници, в скитания, в трудове, в бдения, в пости, [6:6] с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов, [6:7] със слово на истина, със сила Божия, чрез оръжията на правдата в дясна и лява ръка, [6:8] при чест и безчестие, при укори и похвали; смятат ни за измамници, но ние сме истинни, [6:9] за непознати, а сме добре познати; смятат ни за умиращи, а ето, живи сме; наказват ни, ала не могат ни умъртви; [6:10] огорчават ни, а ние винаги сме радостни; бедни сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме. [6:11] Устата ни са отворени за вас, коринтяни, сърцето ни е разширено. [6:12] Вам не е тясно в нас, а е тясно в сърцата ви. [6:13] За равна отплата (говоря като на чеда) разширете се и вие. [6:14] Не се впрягайте заедно с неверните; защото какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина? [6:15] Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния? [6:16] Каква прилика между Божия храм и идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: "ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ". [6:17] "Затова излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема"; [6:18] "и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери", казва Господ Вседържител.
[7:1] И тъй, възлюбени, имайки такива обещания, нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий. [7:2] Поместете ни в сърцата си: никого не обидихме; никого не покварихме, нито някого изкористихме. [7:3] Не за осъждане това говоря; защото преди малко казах, че вие сте в сърцата ни, за да умрем и да живеем заедно. [7:4] Голямо доверие имам към вас, много се хваля с вас; изпълнен съм с утеха, преизобилвам с радост при всичката наша скръб. [7:5] Защото, когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакъв покой; отвред бяхме в утеснение: отвън - нападения, отвътре - страхове. [7:6] Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита, [7:7] и не само с неговото дохождане, но и с утехата, с която се бе утешил той поради вас, като ни разказваше за вашия копнеж, за вашия плач, за вашата към мене ревност, тъй че аз още повече се зарадвах. [7:8] Защото, ако и да съм ви наскърбил с посланието, не се кая, макар и да се каях отначало, понеже виждам, че онова послание ви е наскърбило само за малко време. [7:9] Сега се радвам не затова, че се наскърбихте, но че се наскърбихте за покаяние, понеже се наскърбихте по Бога, та никаква вреда да не претърпите от нас. [7:10] Защото скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение, а световната скръб докарва смърт. [7:11] Защото, ето на, това дето се наскърбихте по Бога, какво усърдие докара у вас, какво извинение, какво негодуване, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво отмъщение! С всичко показахте себе си, че сте чисти в това дело. [7:12] И тъй, ако ви и писах, то не заради оскърбителя, нито заради оскърбения, а за да ви стане явна нашата за вас грижа пред Бога. [7:13] Затова се утешихме с вашата утеха; а още повече се зарадвахме с радостта на Тита, задето вие всички сте успокоили духа му, [7:14] и задето аз не съм се посрамил, ако с нещо съм се похвалил за вас пред него; но, както сме говорили пред вас всякога истината, тъй и пред Тита похвалата ни излезе истинска; [7:15] и голяма е неговата сърдечна любов към вас, като си спомня за послушанието на всинца ви, как сте го приели със страх и трепет. [7:16] И тъй, радвам се, че във всичко мога да се доверя на вас.
[8:1] Известяваме ви, братя, за благодатта Божия, дадена на църквите македонски, [8:2] че сред много скръбни изпитни тяхната радост бе изобилно; и при голямата си беднотия изобилно проявиха богатството на своето добродушие; [8:3] защото (свидетел съм) те се показаха доброволни пожертвователи по силите си и извън силите, [8:4] като ни молеха твърде много, да приемем техния дар и участие в услужване на светиите; [8:5] и това те направиха не както се надявахме, но сами себе си отдадоха първом Господу, сетне и нам по воля Божия; [8:6] затова помолихме Тита, както бе наченал по-рано, тъй и да завърши у вас и това добро дело. [8:7] Но както изобилва всичко у вас: вяра и слово, познание и всяко усърдие и любовта ви към нас, тъй да изобилва у вас и тая добродетел. [8:8] Това казвам не като заповед, но за да изпитам чрез усърдието на другите искреността и на вашата любов. [8:9] Защото вие знаете милостта на Господа нашего Иисуса Христа, че Той, бидейки богат, осиромаша заради вас, та да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия. [8:10] И по това давам съвет, понеже това е полезно за вас, които още отлани, преди македонци, наченахте не само да вършите, но и да искате това. [8:11] А сега и довършете наченатото дело, та, както е имало усърдие в искането ви, тъй усърдно да стане и довършването му според средствата. [8:12] Защото, ако някой има усърдие, той е угоден по това, каквото има, а не по това, каквото няма. [8:13] Не че искам да бъде на другите леко, а вам тежко, но за изравнение: [8:14] сегашният ваш излишък да допълня техния недостиг, за да послужи и техният излишък при вашия недостиг, та да има равенство, [8:15] както е писано: "който е събрал много, не е имал излишък; и който - малко, не е имал недостиг". [8:16] Да благодарим Богу, Който вложи в сърцето на Тита същото усърдие за вас: [8:17] наистина, аз го подканих, но той, бидейки твърде усърден, доброволно тръгна към вас. [8:18] С него изпратихме и един брат, похваляван по всички църкви за благовестието, [8:19] и не само похваляван, но и избран от църквите, за да ни придружава в това добро дело, на което служим за слава на Самаго Господа и за ваше усърдие, [8:20] като се пазим, да не би някой ни укори при тия обилни приноси, за чието събиране ние полагаме грижи; [8:21] защото ние залягаме за доброто не само пред Господа, но и пред човеците. [8:22] Ние изпратихме с тях и нашия брат, чието усърдие много пъти сме изпитвали в много неща, и който сега е още по-усърден поради голямата увереност във вас. [8:23] Колкото за Тита, той е мой другар и сътрудник среди вас; а колкото за нашите братя, те са пратеници на църквите, слава Христова. [8:24] И тъй, дайте доказателство за вашата любов и за това, дето се хвалим с вас, както на тях, така и пред лицето на църквите.
[9:1] А за спомагане на светиите считам за излишно да ви пиша, [9:2] защото зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонци, че Ахаия е приготвена още отлани; и вашата ревност подбуди твърде мнозина. [9:3] А братята изпратих, за да не би нашата похвала за вас да излезе напразно в тоя случай, но, както съм говорил, да бъдете приготвени, [9:4] та да не би, ако дойдат с мене македонци и ви намерят неприготвени, да останем посрамени ние (за да не казваме вие), след като сме ви хвалили с такава увереност. [9:5] Затова счетох за нужно да помоля братята, да дойдат напред при вас и да се погрижат отрано, щото предизвестената милостиня ваша да бъде готова като плод на щедрост, а не на скъперничество. [9:6] С това искам да кажа: който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне. [9:7] Всеки да отдели, колкото му сърце дава, без да му се свиди, и без да го принуждават; защото Бог люби оногова, който драговолно дава. [9:8] А Бог е силен да умножи у вас всякаква благодат, та, като имате винаги всякакво доволство във всичко, да бъдете щедри във всяко добро дело, [9:9] както е писано: "пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно". [9:10] А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда, [9:11] та да бъдете богати във всичко за всяка щедрост, която чрез нас извиква благодарност към Бога. [9:12] Защото извършването на тая служба не само запълня лишенията на светиите, но и у мнозина извиква обилни благодарности към Бога; [9:13] и те, опитвайки плодовете от туй служение, прославят Бога, задето се покорявате на изповядваното от вас благовестие Христово и щедро общувате с тях и с всички, [9:14] и се молят за вас, понеже твърде много ви обичат, за преизобилната във вас Божия благодат. [9:15] Да благодарим на Бога за неизказания Негов дар!
[10:1] Сам аз, Павел, смирен, кога съм лично помежду ви, а смел спрямо вас, кога съм далеч, убеждавам ви с Христова кротост и благост. [10:2] Моля не ме заставяйте и кога съм при вас да прибягна към оная твърда смелост, що смятам да употребя против някои, които мислят, че ние постъпваме по плът. [10:3] Защото, ако и да ходим в плът, не плътски воюваме. [10:4] Оръжията на нашето воюване не са плътски, но с помощта Божия са силни да разрушават твърдини: с тях ние унищожаваме замисли, [10:5] и всяко превъзнасяне, що въстава срещу познанието Божие, и пленяваме всеки разум, за да бъде покорен на Христа, [10:6] и готови сме да накажем всяка непослушност, когато вашето послушание стане пълно. [10:7] На вънкашност ли гледате? Който е уверен в себе си, че е Христов, нека пак от себе си съди, че, както той е Христов, тъй и ние сме Христови. [10:8] Защото, ако би и нещо повече да се похваля с нашата власт, която ни даде Господ за ваше съзидване, а не разстройване, няма да се посрамя. [10:9] Но, за да не помисли някой, че ви заплашвам с послания, - [10:10] понеже в посланията си, каже, е строг и силен, но при личното си присъствие слаб, и речта му нищо и никаква, - [10:11] такъв нека знае, че каквито сме на думи в посланията си, кога отсъствуваме, такива сме и на дело, кога присъствуваме. [10:12] Защото не смеем да се броим или да се сравняваме с някои от ония, които сами се препоръчват: те не разбират, че се мерят сами със себе си и се сравняват със себе си. [10:13] Ние, обаче, не без мярка ще се похвалим, а според мярката на определения нам от Бога дял за достигане дори и до вас. [10:14] Защото не като нестигнали до вас ние се напрягаме, понеже достигнахме и до вас с благовестието Христово; [10:15] ние не се хвалим без мярка с чужди трудове, но се надяваме, като расте вярата ви, да се възвеличим премного сред вас според дела ни, [10:16] тъй че и по-далеч от вас да проповядваме Евангелието, а не да се хвалим с готовото в чужди дял. [10:17] "Който се хвали, с Господа да се хвали". [10:18] Защото не тоя, който се сам хвали, е достоен, а оня, когото Господ хвали.
[11:1] О, да бяхте потърпели малко моето безумие! Но и потърпете ме! [11:2] Защото аз ви ревнувам с Божия ревнивост: сгодих ви за едничък мъж, за да ви представя на Христа като чиста девица. [11:3] Ала боя се, да не би, както змията с хитростта си прелъсти Ева, тъй и вашите мисли да се повредят поради простотата ви в Христа. [11:4] Защото, ако някой дойдеше да проповядва другиго Иисуса, когото ние не сме проповядвали; или, ако получехте друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, - вие с право щяхте да го търпите. [11:5] Но аз мисля, че в нищо не съм по-долен от върховните апостоли; [11:6] ако и да съм прост в речта, в знанието не съм. Но ние навсякъде и по всичко сме ви добре известни. [11:7] Сгреших ли, че унижавах себе си, за да въздигна вас, понеже даром ви проповядвах благовестието Божие? [11:8] Други църкви обрах, като получих от тях издръжки, та вам да служа; и докато бях у вас, ако и да бях в оскъдица, никому не дотегнах, [11:9] защото оскъдицата ми удовлетвориха братята, дошли от Македония; та и във всичко се пазих и ще се пазя, да ви не бъда товар. [11:10] По истината Христова, що е в мене, ще кажа, че тая похвала няма да ни се отнеме в страните Ахайски. [11:11] А защо постъпвам тъй? Затова ли, че ви не обичам? Знае Бог! Но което правя, ще правя, [11:12] за да пресека повода на ония, които търсят повод, та в онова, за което се хвалят, да се окажат като нас. [11:13] Защото такива са лъжеапостоли, лукави работници, които се преобразяват в Христови апостоли. [11:14] И не е за чудене: защото сам сатаната се преобразява в ангел на светлината, [11:15] та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразят като служители на правдата; но техният край ще бъде според делата им. [11:16] Казвам пак: никой да ме не смята за безумен; ако ли не, поне като безумен ме приемете, та и аз колко-годе да се похваля. [11:17] Което казвам с такова самоуверено хвалене, не го казвам по Господа, а като че ли в безумие. [11:18] Понеже мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз. [11:19] Защото вие, които сте разумни люде, драговолно търпите неразумните: [11:20] вие търпите, ако някой ви заробва, ако някой ви изпояжда, ако някой ви обира, ако някой се превъзнася, ако някой ви бие по лице. [11:21] За срам казвам това! Като че ли ние станахме безсилни! Ала, ако някой дръзне да се похвали с нещо (в безумие говоря), ще дръзна и аз. [11:22] Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз. Семе Авраамово ли са? И аз. [11:23] Служители Христови ли са (в безумие говоря), аз съм повече. Аз съм бил много повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници, и много пъти на умиране. [11:24] Иудеите ми удариха пет пъти по четирийсет удара без един; [11:25] три пъти са ме с тояги били, веднъж - с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял, нощ и ден съм прекарал в дълбинето морско; [11:26] много пъти съм пътувал, бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя, [11:27] в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота. [11:28] Освен външните злополуки, прибавяха се всекидневните против мене нападения и грижата за всички църкви. [11:29] Кой изнемогва, та не изнемогвам и аз? Кой се съблазнява, та аз се не разпалям? [11:30] Ако трябва да се хваля, с немощта си ще се похваля. [11:31] Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който е благословен вовеки, знае, че не лъжа. [11:32] В Дамаск областният управител на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, искайки да ме хване; и аз в кош бях спуснат през прозореца по стената и избягах от ръцете му.
[12:1] Да се хваля, не ми е за полза, а при все това ще мина към видения и откровения Господни. [12:2] Зная един човек в Христа, който преди четиринайсет години (с тяло ли, не зная; без тяло ли, не зная: Бог знае) беше грабнат и отнесен до трето небе. [12:3] И зная тоя човек (с тяло ли, или без тяло, не зная: Бог знае), [12:4] че беше грабнат и отнесен в рая и чу неизказани думи, които човек не може да изговори. [12:5] С такъв човек ще се похваля; но със себе си няма да се похваля, освен с моите немощи. [12:6] Ако пък поискам да се хваля, няма да бъда безумен, защото ще кажа истина; но аз се въздържам, да не би някой да помисли за мене повече, отколкото вижда в мене, или чува от мене. [12:7] И, за да се не превъзнасям с премногото откровения, даде ми се жило в плътта ангел сатанин, да ме бие по лицето, за да се не превъзнасям. [12:8] Затова три пъти молих Господа, да го отстрани от мене. [12:9] Но Той ми рече: стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова. [12:10] Затова добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен. [12:11] Станах безумен с хвалбите си: вие ме принудихте. От вас трябваше аз да бъда препоръчван, защото в нищо не съм по-долен от върховните апостоли, ако и да съм нищо. [12:12] Белезите на апостол се показаха на дело сред вас във всяко търпение, в личби, чудеса и сили. [12:13] Защото, по какво сте останали по-долни от другите църкви, освен по това, дето аз сам не ви дотегнах? Простете ми тая вина. [12:14] Ето, трети път се готвя да дойда при вас, и няма да ви дотегна; понеже аз търся не вашето, а вас: не децата са длъжни да събират богатство за родителите, а родителите за децата. [12:15] На драго сърце ще жертвувам и сам ще се пожертвувам за душите ви, при всичко, че, обичайки вас извънмерно, съм по-малко обичан от вас. [12:16] Да кажем, аз не ви отегчих, но, бидейки хитър, с лукавство вземах от вас. [12:17] Да не би чрез някого от ония, които изпращах при вас, да съм ви изкористил? [12:18] Аз помолих Тита и пратих с него едного от братята: да не би Тит да ви е изкористил в нещо? Не в същия ли дух ходихме? Не по същите ли стъпки? [12:19] Пак ли мислите, че се оправдаваме пред вас? Ние говорим пред Бога, в Христа, и всичко това, възлюбени, за ваше назидание. [12:20] Защото страхувам се, да не би, кога дойда, да ви намеря не такива, каквито желая; също и вие да ме намерите такъв, какъвто не желаете: да не би да има у вас раздори, завист, гняв, свади, клевети, клюкарство, гордост, бъркотии, [12:21] да не би пак, кога дойда, да ме унизи у вас моят Бог и да оплаквам мнозина, които са съгрешили преди и не са се покая ли за нечистотата, блудството и разпътството, що са вършили.
[13:1] Трети път вече ида при вас: "от устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка дума". [13:2] Напред казах и казвам, като да съм при вас втори път, и сега, като отсъствувам, пиша на съгрешилите отнапред и на всички други, че, кога дойда пак, няма да щадя; [13:3] вие търсите доказателства за Христа, Който говори в мене: Той не е безсилен спрямо вас, но е силен във вас. [13:4] Защото, ако и да бе разпнат по немощ, ала е жив чрез силата Божия; и ние също, ако и да сме немощни в Него, ще бъдем живи с Него чрез сила Божия спрямо вас. [13:5] Изследвайте сами себе си, дали сте във вярата; сами себе си опитвайте. Или не се съзнавате, че Иисус Христос е във вас? Не съзнавате, само ако сте недостойни. [13:6] А за нас, надявам се, ще узнаете, че ние не сме недостойни. [13:7] Молим Бога да не вършите никакво зло, не за да се покажем ние достойни, но за да вършите вие добро, та ние да бъдем като недостойни. [13:8] Защото ние сме силни не против истината, а за истината. [13:9] Радваме се, кога сме ние слаби, а вие силни; тъкмо за това се и молим - за ваше съвършенство. [13:10] Пиша тия неща, като не съм при вас, та, кога дойда при вас, да не употребя строгост според властта, що ми е дадена от Господа за съзидване, а не за разстройване. [13:11] И тъй, братя, радвайте се, съвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир, - и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас. [13:12] Поздравете се един други със свето целуване. Поздравяват ви всички светии. [13:13] Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, и любовта на Бога и Отца, и общуването на Светаго Духа да бъдат с всички вас. Амин. |