[1:1] Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий, [1:2] както е писано у пророците: "ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе." [1:3] "Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му." [1:4] Иоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове. [1:5] И излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си. [1:6] А Иоан носеше дреха от камилска вълна, и кожен пояс на кръста си, и ядеше акриди и див мед. [1:7] И проповядваше, думайки: след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му; [1:8] аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий. [1:9] И в ония дни дойде Иисус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоана в Иордан. [1:10] И когато излизаше от водата, веднага видя да се разтварят небесата, и Духът като гълъб да слиза върху Него. [1:11] И глас биде от небесата: Ти си Моят Син възлюблен, в Когото е Моето благоволение. [1:12] Веднага след това Духът Го извежда в пустинята. [1:13] И Той беше там, в пустинята, четирийсет дни, изкушаван от сатаната; беше със зверовете; и Ангелите Му служеха. [1:14] А след като бе предаден Иоан, Иисус дойде в Галилея и, проповядвайки благовестието за царството Божие, [1:15] казваше: времето се изпълни, и наближи царството Божие; покайте се и вярвайте в Евангелието. [1:16] А като вървеше покрай Галилейско море, видя Симона и брата му Андрея да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари. [1:17] И рече им Иисус: вървете след Мене, и Аз ще ви направя да бъдете ловци на човеци. [1:18] И те веднага оставиха мрежите си и тръгнаха след Него. [1:19] И като отмина малко, Той видя Иакова Зеведеев и брата му Иоана, също в кораб, да кърпят мрежите си; [1:20] и тозчас ги повика. И те оставиха баща си Зеведея в кораба с надничарите и тръгнаха след Него. [1:21] След това дохождат в Капернаум; и наскоро в събота Той влезе в синагогата и поучаваше. [1:22] И чудеха се на учението Му, понеже Той ги поучаваше като такъв, който има власт, а не като книжниците. [1:23] Имаше в синагогата им човек с нечист дух, който извика и каза: [1:24] о, какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо! Дошъл си да ни погубиш ли? Зная Те, кой си Ти, Светия Божий. [1:25] Но Иисус му запрети, като рече: млъкни и излез из него! [1:26] Тогава нечистият дух, като го стърси и изкрещя с висок глас, излезе из него. [1:27] И всички изтръпнаха от ужас, тъй че един други се питаха и казваха: що е това? Какво е това ново учение, та и на нечисти духове Той властно заповядва, и те Му се покоряват? [1:28] И веднага се пръсна слух за Него по цялата околност Галилейска. [1:29] И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Иакова и Иоана в къщата на Симона и Андрея. [1:30] А тъщата Симонова лежеше от огница; и начаса Му казват за нея. [1:31] Като се приближи, Той я хвана за ръка и я повдигна; и огницата веднага я остави, и тя им прислужваше. [1:32] А привечер по заник-слънце, довеждаха при Него всички болни и хванати от бяс. [1:33] И целият град се бе събрал пред вратата. [1:34] И Той изцери мнозина, които страдаха от разни болести; изгони много бесове, и не оставяше бесовете да казват, че знаят, какво Той е Христос. [1:35] А сутринта, като стана в тъмни зори, излезе и се отдалечи в самотно място, и там се молеше. [1:36] Симон и ония, които бяха с Него, притърчаха подире Му; [1:37] и като Го намериха, казаха Му: всички Те търсят. [1:38] Той им каза: да идем в близките села и градове, та и там да проповядвам, защото затова съм излязъл. [1:39] И проповядваше в синагогите им по цяла Галилея и изгонваше бесовете. [1:40] Дохожда при Него един прокажен и, молейки Го, пада пред Него на колене и Му казва: ако искаш, можеш ме очисти. [1:41] А Иисус, като се смили, протегна ръка, докосна се до него и му рече: искам, очисти се! [1:42] След тия Негови думи проказата веднага се махна от него, и той стана чист. [1:43] И като го изгледа строго, Иисус начаса го отпрати, [1:44] и му рече: гледай, никому нищо не обаждай, а иди, покажи се на свещеника, и принеси за очистянето си, каквото е заповядал Моисей, тям за свидетелство. [1:45] А той, като излезе, захвана да разказва много и да разглася за станалото, тъй че Иисус не можеше вече да влезе явно в града, а се намираше навън, в самотни места. И дохождаха при Него отвсякъде.
[2:1] След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща. [2:2] Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото. [2:3] И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, [2:4] и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният. [2:5] Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете. [2:6] Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: [2:7] какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог? [2:8] Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си? [2:9] Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи? [2:10] Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): [2:11] тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си. [2:12] Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали. [2:13] И излезе Иисус пак край морето; и всичкият народ дохождаше при Него, и Той ги поучаваше. [2:14] Като вървеше, видя Левия Алфеев, който седеше на митницата, и му казва: върви след Мене. Той стана и тръгна след Него. [2:15] И когато Иисус седеше на трапеза в къщата му, заедно с Него седяха и учениците Му и много митари и грешници; защото те бяха много и вървяха подире Му. [2:16] Книжниците и фарисеите, като видяха, че Той яде с митари и грешници, думаха на учениците Му: как тъй яде и пие Той с митари и грешници? [2:17] Като чу това, Иисус им казва: здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние. [2:18] Учениците Иоанови и фарисейските постеха. Дохождат и Му казват: защо учениците Иоанови и фарисейските постят, а Твоите ученици не постят? [2:19] Иисус им рече: нима могат сватбарите да постят, когато е с тях младоженецът? Докле е с тях младоженецът, те не могат да постят; [2:20] но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава, през ония дни ще постят. [2:21] Никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; инак, новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане по-грозно. [2:22] Никой не налива ново вино във вехти мехове; инак, новото вино ще спука меховете, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино трябва да се налива в нови мехове. [2:23] И случи Му се да минава в събота през посевите, и учениците Му, като вървяха по пътя, късаха класове. [2:24] А фарисеите Му рекоха: виж, защо вършат в събота това, което не е позволено? [2:25] Той им рече: нима никога не сте чели, що стори Давид, когато имаше нужда и огладня сам и ония, които бяха с него? [2:26] Как влезе в Божия дом при първосвещеник Авиатара и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен свещениците, па даде и на ония, които бяха с него? [2:27] И думаше им: съботата е направена за човека, а не човек за съботата: [2:28] тъй че Син Човеческий е господар и на съботата.
[3:1] И влезе пак в синагогата; там имаше един човек с изсъхнала ръка. [3:2] И Го следяха, дали не ще го изцери в събота, за да Го обвинят. [3:3] А Той казва на човека с изсъхналата ръка: изправи се насред. [3:4] Тям пък казва: в събота добро ли е позволено да прави човек, или зло? да спаси ли една душа, или да погуби? Но те мълчаха. [3:5] И, като ги изгледа с гняв, нажален поради ожесточението на сърцата им, казва на човека: протегни си ръката. И протегна я, и ръката му стана здрава като другата. [3:6] Фарисеите, като излязоха, незабавно се събраха с иродианите на съвещание против Него, как да Го погубят. [3:7] А Иисус се отдалечи с учениците Си към морето, и след Него тръгна множество народ от Галилея, Иудея, [3:8] Иерусалим, Идумея и изотвъд Иордан. И живеещите около Тир и Сидон, като чуха, какво Той вършеше, дойдоха при Него в голямо множество. [3:9] И поръча на учениците Си да Го чака една ладия, поради навалицата, за да Го не притискат; [3:10] понеже Той бе изцерил мнозина, тъй че, които имаха недъзи, наваляха върху Му, за да се докоснат до Него. [3:11] И нечистите духове, щом Го виждаха, падаха пред Него, викаха и казваха: Ти си Син Божий! [3:12] Но Той строго им запретяваше да разгласяват за Него. [3:13] После се възкачи на планината и повика при Себе Си, които Сам искаше; и дойдоха при Него. [3:14] И отреди от тях дванайсет, за да бъдат с Него и да ги разпраща да проповядват, [3:15] и да имат власт да церят болести и да изгонват бесове; [3:16] и отреди тия дванайсет: Симона, комуто даде име Петър; [3:17] Иакова Зеведеева и Иоана, брат на Иакова, на които даде име Воанерге'с, сиреч, синове на гръма; [3:18] Андрея, Филипа, Вартоломея, Матея, Тома, Иакова Алфеев, Тадея, Симона Кананит [3:19] и Иуда Искариотски, който Го и предаде. [3:20] И дохождат в една къща; и пак се събира народ, тъй че те не можеха и хляб да ядат. [3:21] И като чуха близките Му, отидоха да Го приберат, понеже се говореше, че бил извън Себе Си. [3:22] А дошлите от Иерусалим книжници казваха, че в Него е Веелзевул, и че изгонва бесовете със силата на бесовския княз. [3:23] И като ги повика, говореше им с притчи: как може сатана да изгонва сатана? [3:24] Ако някое царство се раздели на части една против друга, това царство не може устоя; [3:25] и ако някой дом се раздели на части една против друга, тоя дом не може устоя; [3:26] и ако сатана е въстанал против себе си и се е разделил, не може устоя: дошъл е краят му. [3:27] Никой не може, като влезе в къщата на силния, да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния, и тогава ограбва къщата му. [3:28] Истина ви казвам: на човеческите синове ще се простят всички грехове и хули, с каквито биха хулили; [3:29] но който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки, а виновен ще е за вечно осъждане. [3:30] Това каза Той, понеже говореха: в Него има нечист дух. [3:31] И дойдоха майка Му и братята Му и, като стояха вън, пратиха при Него да Го викат. [3:32] Около Него седеше народ. И Му казаха: ето, майка Ти, и братята Ти, и сестрите Ти, вън, дирят Те. [3:33] Той им отговори и рече: коя е майка Ми, или кои са братята Ми? [3:34] И като огледа седещите наоколо Си, каза: ето Моята майка и Моите братя; [3:35] защото, който изпълни волята Божия, той Ми е брат, и сестра, и майка.
[4:1] И пак захвана да поучава край морето; и понеже при Него се събра много народ, Той влезе в кораба и седеше в морето, а целият народ беше на сушата край морето. [4:2] И поучаваше ги много с притчи, и в учението Си им говореше: [4:3] слушайте: ето, излезе сеяч да сее; [4:4] и случи се, когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, и долетяха небесните птици и ги изкълваха. [4:5] Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока; [4:6] а когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха. [4:7] Други паднаха в тръни, и израснаха тръните, заглушиха семето, и то не даде плод. [4:8] И други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод, който поникна и порасна; и принесоха: едно трийсет, друго шейсет, а трето сто. [4:9] И казваше им: който има уши да слуша, нека слуша! [4:10] А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата. [4:11] И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи; [4:12] за да гледат с очи, и да не видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете. [4:13] И им казва: нима не разбирате тая притча? Как тогава ще разберете всички притчи? [4:14] Сеячът сее словото. [4:15] Посеяното край пътя означава ония, у които се сее словото, но при които, след като го чуят, тозчас дохожда сатаната и грабва словото, посято в сърцата им. [4:16] Също и посеяното на каменисти места означава ония, които, след като чуят словото, веднага с радост го приемат, [4:17] ала нямат в себе си корен и са непостоянни; после, кога настане скръб или гонение заради словото, тозчас се съблазняват. [4:18] Посеяното в тръни означава слушащите словото, [4:19] но у които грижите на тоя век, примамливото богатство и други пожелания, като влязат в тях, заглушават словото, и то бива безплодно. [4:20] А посеяното на добра земя са ония, които слушат словото и приемат и принасят плод: едни трийсет, други шейсет, а други сто. [4:21] И рече им: затова ли се донася светило, за да се тури под крина или под одър? Не затова ли, за да се тури на светилник? [4:22] Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно; и нищо не е станало, за да бъде скрито, но за да излезе наяве. [4:23] Ако някой има уши да слуша, нека слуша! [4:24] И казваше им: обърнете внимание на това, което слушате: с каквато мярка мерите, с такова ще ви се отмери и ще се прибави вам, които слушате. [4:25] Защото, който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, що има. [4:26] И казваше: царството Божие прилича, както кога човек хвърли семе в земята, [4:27] и спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае. [4:28] Защото земята сама по себе си ражда първом злак, после клас, след туй пълно зърно в класа; [4:29] а кога узрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настанала жетва. [4:30] И казваше: на какво да оприличим царството Божие, или с каква притча да го изобразим? [4:31] То е като синапово зърно, което, кога се посее в земята, е най-малко от всички семена земни; [4:32] а кога се посее, пониква и става по-голямо от всички злакове, и пуска големи клони, тъй че под сянката му могат да се подсланят птиците небесни. [4:33] И с много такива притчи им проповядваше словото, според както можеха да слушат. [4:34] И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко. [4:35] Него ден вечерта им казва: да минем на отсрещната страна. [4:36] И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в кораба; имаше и други ладии с Него. [4:37] И подигна се голяма буря; а вълните прехвърляха в кораба, тъй че той вече се пълнеше с вода. [4:38] А Иисус беше заспал при кърмилото на възглавница. Будят Го и Му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме? [4:39] И като се събуди, запрети на вятъра и каза на морето: млъкни, престани! И вятърът утихна, и настана голяма тишина. [4:40] И им рече: що сте тъй страхливи? Как нямате вяра! [4:41] И обзе ги голям страх, и казваха помежду си: кой ли е Този, та и вятърът, и морето Му се покоряват?
[5:1] И преминаха отвъд морето, в страната Гадаринска. [5:2] И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух; [5:3] той имаше живелище в гробищата, и никой не можеше да го върже даже с вериги; [5:4] защото много пъти бе оковаван с окови и вериги, но той разкъсваше веригите, счупваше оковите, и никой не беше в сила да го укроти; [5:5] и всякога, нощя и дене, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни; [5:6] а като видя Иисуса отдалеч, затече се и Му се поклони; [5:7] и като извика с висок глас, каза: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Заклевам Те в Бога, не ме мъчи! [5:8] Защото Иисус бе му казал: излез ти, дух нечисти, от човека. [5:9] И го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже ние сме много. [5:10] И молеше го много да не ги изпъжда вън от тая страна. [5:11] А там, край планината, пасеше голямо стадо свини. [5:12] И всички бесове Го молеха и казваха: прати ни в свините, за да влезем в тях. [5:13] Иисус веднага им позволи. И като излязоха нечистите духове, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в морето, а те бяха до две хиляди; и се издавиха в морето. [5:14] А ония, които пасяха свините, избягаха, та разказаха в града и в околността. И жителите излязоха да видят, що се е случило. [5:15] Дохождат при Иисуса и виждат, че оня, който беше по-рано бесен, в когото имаше легион, седи, облечен и със здрав ум; и се изплашиха. [5:16] Ония, които бяха видели, разказваха им, как стана това с бесния и за свините. [5:17] И наченаха да Го молят да си отиде от пределите им. [5:18] И когато Той влезе в кораба, оня, който беше по-рано бесен, Го помоли да бъде с Него. [5:19] Но Иисус му не позволи, а каза: иди си у дома при своите, и разкажи им, какво ти стори Господ и как те помилува. [5:20] И отиде, и начена да разправя по Десетоградие, какво му стори Иисус. И всички се чудеха. [5:21] Когато Иисус премина пак с кораб на отсамния бряг, при Него се събра много народ. И Той беше край морето. [5:22] И ето, дохожда един от началниците на синагогата, на име Иаир, и като Го вижда, пада пред нозете Му [5:23] и Го моли много, думайки: щерка ми е на умиране; дойди и възложи върху й ръце, за да оздравее, и тя ще бъде жива. [5:24] Иисус тръгна с него. Подире Му вървеше множество народ, и Го притискаха. [5:25] Една жена, която страдаше от кръвотечение дванайсет години, [5:26] и много бе претеглила от много лекари, потрошила всичко, що имала, и не бе получила никаква полза, а беше й станало още по-зле, [5:27] като чу за Иисуса, приближи се изотзад между народа, и се допря до дрехата Му; [5:28] защото думаше си: ако се допра само до дрехите Му, ще оздравея. [5:29] И тозчас пресекна в нея кръвотечението, и тя усети в тялото си, че е изцерена от болестта. [5:30] А в това време Иисус, като усети в Себе Си силата, която излезе от Него, обърна се към народа и рече: кой се допря до дрехите Ми? [5:31] Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а питаш: кой се допря до Мене? [5:32] Но Той гледаше наоколо, за да види оная, която извърши това. [5:33] Жената пък в страх и трепет, като знаеше, какво стана с нея, приближи се, падна пред Него и Му каза цялата истина. [5:34] А Той й рече: дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром, и бъди здрава от болестта си. [5:35] Докато Той още говореше, дохождат от началника на синагогата и казват: дъщеря ти умря; какво още правиш труд на Учителя? [5:36] Но Иисус, щом чу тия думи, казва началнику на синагогата: не бой се, само вярвай. [5:37] И никому не позволи да върви след Него, освен на Петра, Иакова и Иоана, брат Иаковов. [5:38] Дохожда в къщата на началника на синагогата и вижда смущение, и плачещи и лелекащи силно. [5:39] И като влезе, казва им: що сте се развикали и разплакали? Детето не е умряло, а спи. [5:40] А те Му се смееха. Но Той, като отпрати всички, взима със Себе Си бащата и майката на детето и ония, които бяха с Него, и влиза там, дето лежеше детето. [5:41] И като хвана детето за ръка, казва му: талита' куми', което означава: момиче, тебе казвам, стани! [5:42] Момичето веднага стана и начена да ходи, понеже беше на дванайсет години. И се смаяха твърде много. [5:43] И Той строго им заповяда, никой да не знае за това, и поръча да й дадат да яде.
[6:1] Оттам Той излезе и дойде в отечеството Си; а учениците Му Го следваха. [6:2] Като настана събота, Той захвана да поучава в синагогата; и мнозина, които слушаха, с учудване говореха: откъде у Него това? Каква е тая мъдрост, която Му е дадена, че се вършат такива чудеса чрез ръцете Му? [6:3] Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона? И не са ли тук между нас сестрите Му? И падаха в съблазън поради Него. [6:4] А Иисус им казваше: пророк не бива без почит, освен в отечеството си, между сродници и у дома си. [6:5] И не можеше да извърши там никакво чудо; само малцина болни изцери, като възложи ръце върху им. [6:6] И се чудеше на неверието им. И ходеше по околните села и поучаваше. [6:7] Като повика дванайсетте, начена да ги разпраща по двама, и им даде власт над нечистите духове. [6:8] И им заповяда, нищо да не взимат за по път, освен една тояга: ни торба, ни хляб, ни пари в пояса, [6:9] но да се обуват в прости обуща и да не обличат две дрехи. [6:10] И рече им: ако някъде влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам. [6:11] И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха от нозете си, за свидетелство срещу тях. Истина ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на оня град. [6:12] Те тръгнаха и проповядваха покаяние; [6:13] изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с елей, и ги изцеряваха. [6:14] Цар Ирод чу за Иисуса (понеже името Му стана известно) и казваше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите, та затова стават чудеса чрез него. [6:15] Други казваха: това е Илия; а други: пророк е, или като един от пророците. [6:16] А Ирод, като чу, каза: това е Иоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал от мъртвите. [6:17] Защото сам Ирод бе проводил да хванат Иоана и го свърза в тъмницата, зарад Иродиада, жена на брата му Филипа, понеже се бе оженил за нея. [6:18] Защото Иоан говореше на Ирода: не ти е позволено да водиш братовата си жена. [6:19] А Иродиада го мразеше и искаше да го убие; ала не можеше. [6:20] Защото Ирод се страхуваше от Иоана, като знаеше, че той е мъж праведен и свет, и го пазеше; много работи вършеше от послушание към него, и с приятност го слушаше. [6:21] И като дойде сгоден ден, когато Ирод, по случай рождения си ден, даваше гощавка на своите велможи, воеводи и на стареите галилейски, [6:22] дъщерята Иродиадина влезе, игра и угоди на Ирода и на сътрапезниците му. Царят каза на девойката: искай от мене, каквото щеш и ще ти дам. [6:23] И закле й се: каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, - дори и половината си царство. [6:24] А тя излезе и попита майка си: какво да искам? Тя отговори: главата на Иоана Кръстителя. [6:25] И тозчас влезе бързешком при царя, поиска и рече: искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Иоана Кръстителя. [6:26] Царят се натъжи, но заради клетвата и сътрапезниците си не иска да й откаже. [6:27] И веднага, като изпрати оръженосец, царят заповяда да донесат главата му. [6:28] А той отиде, отсече му главата в тъмницата и я донесе на блюдо, та я даде на девойката, а девойката я даде на майка си. [6:29] Учениците му, като чуха, дойдоха и дигнаха тялото му, та го погребаха. [6:30] И събраха се апостолите при Иисуса, та Му разказаха всичко, и какво са извършили, и на що са поучавали. [6:31] Той им каза: дойдете сами в уединено място и си починете малко. Защото мнозина дохождаха и отхождаха, тъй че и да ядат нямаше кога. [6:32] И отидоха с кораб в уединено място насаме. [6:33] Народът видя, как те заминаваха, и познаха Го мнозина; и пешком се стекоха там от всички градове, изпревариха ги, и се събраха при Него. [6:34] Иисус, като излезе, видя множество народ и се смили над тях, защото бяха като овци, които нямат пастир; и захвана да ги поучава много. [6:35] И понеже времето бе вече много напреднало, учениците Му се приближават до Него и казват: тук мястото е пусто, и вече е късно; [6:36] разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и си купят хляб, понеже няма какво да ядат. [6:37] Той им отговори и рече: дайте им вие да ядат. А те Му казват: нима да идем да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат? [6:38] А Той ги попита: колко хляба имате? идете и вижте. Като узнаха, казаха: пет хляба и две риби. [6:39] Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини. [6:40] И насядаха на лехи, на лехи по сто и по петдесет. [6:41] Той взе петте хляба и двете риби и, като погледна към небето, благослови и разчупи хлябовете, и даде на учениците Си, за да им ги наслагат; също и двете риби раздели на всички. [6:42] И ядоха всички, и се наситиха. [6:43] И дигнаха къшеи хляб и остатъци от рибите дванайсет пълни коша. [6:44] А ония, които ядоха хлябовете, бяха до пет хиляди мъже. [6:45] И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да минат пред Него насреща към Витсаида, докле Той разпусне народа. [6:46] И като се отдели от тях, отиде на планината, за да се помоли. [6:47] Привечер корабът беше сред морето, а Той самичък на сушата. [6:48] И ги видя да се измъчват при плаването, понеже им беше противен вятърът; а около четвърта стража през нощта приближи се до тях, като ходеше по морето, и искаше да ги отмине. [6:49] Като Го видяха да ходи по морето, те помислиха, че това е привидение, и извикаха; [6:50] защото всички Го видяха и се смутиха. Той веднага заговори с тях и им рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се! [6:51] И влезе при тях в кораба; и вятърът утихна. И те извънредно се слисаха и чудеха в себе си. [6:52] Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, понеже сърцето им се беше вкаменило. [6:53] И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска, и пристанаха на брега. [6:54] Когато излязоха от кораба, жителите веднага, като Го познаха, [6:55] бързо обиколиха цялата оная околност и захванаха на носилки да донасят болните там, дето чуваха, че се намира Той. [6:56] И където и да влизаше Той, в села ли, в градове, или в колиби, навсякъде поставяха болните по тържищата и Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и колкото души се допираха до Него, изцеряваха се.
[7:1] Събраха се при Него фарисеите и някои от книжниците, дошли от Иерусалим, [7:2] и като видяха, че някои от учениците Му ядяха хляб с нечисти, сиреч, неумити ръце, укориха ги. [7:3] Защото фарисеите и всички иудеи, придържайки се о преданието на старците, не ядат, докле си не умият ръцете до лактите; [7:4] и като си дойдат от тържището, не ядат, докле се не умият. Има и много друго, което са приели да пазят: измиване чаши, шулци, котли и пейки. [7:5] След това фарисеите и книжниците Го запитват: защо учениците Ти не постъпват по преданието на старците, а с неумити ръце ядат хляб? [7:6] Той им отговори и рече: добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерците, както е писано: "тоя народ Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене; [7:7] ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, - заповеди човечески." [7:8] Защото вие, като оставихте Божията заповед, държите се о преданието човеческо, миете шулци, чаши и вършите много други подобни неща. [7:9] И им рече: добре отменяте заповедта Божия, за да спазите вашето предание. [7:10] Защото Моисей е казал: "почитай баща си и майка си", и, "който злослови баща или майка, със смърт да се накаже". [7:11] А вие казвате: ако някой каже на баща или на майка: корбан, сиреч, дар Богу, е онова, с което би се ти ползувал от мене, - [7:12] такъв вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си, [7:13] като престъпвате словото Божие чрез преданието си, що сте вие предали, и вършите много подобни неща. [7:14] И като повика целия народ, думаше им: слушайте Ме всички и разбирайте: [7:15] нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни; но което излиза от него, то осквернява човека. [7:16] Ако някой има уши да слуша, нека слуша! [7:17] И когато Той се оттегли от народа и влезе в една къща, учениците Му Го попитаха за притчата. [7:18] Той им рече: нима и вие сте тъй неразсъдливи? Нима не разбирате, че нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни? [7:19] Защото не в сърцето му то влиза, а в корема, и излиза навън, чрез което се очистя всяка храна. [7:20] Още рече: което излиза от човека, то осквернява човека. [7:21] Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, [7:22] кражби, користолюбие (обиди), лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство. [7:23] Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека. [7:24] И като стана оттам, отиде в пределите Тирски и Сидонски; и като влезе в една къща, не желаеше никой да Го узнае; ала не можа да се укрие. [7:25] Защото чу за Него една жена, чиято дъщеря беше обхваната от нечист дух, и като дойде, падна пред нозете Му; [7:26] а тая жена беше езичница, родом сирофиникиянка; и Го молеше да изгони беса из дъщеря й. [7:27] Но Иисус й рече: нека първом да се наситят чедата; защото не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата. [7:28] А тя Му отговори и рече: да, Господи, ала и псетата ядат под трапезата трохи от децата. [7:29] И каза й: за тая дума, иди си: бесът излезе из дъщеря ти. [7:30] И като отиде у дома си, тя намери, че бесът беше излязъл, и дъщеря й лежеше на постелката. [7:31] Като излезе пак из пределите Тирски и Сидонски, Иисус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие. [7:32] И доведоха при Него един глух и заеклив, и Го молеха да възложи на Него ръка. [7:33] Иисус, като го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и, като плюна, докосна се до езика му; [7:34] и като погледна към небето, въздъхна и му каза: ефата', сиреч, отвори се. [7:35] И веднага се отвори слухът му, и се развързаха връзките на езика му, и заговори чисто. [7:36] И заповяда им, никому да не кажат. Но, колкото Той им забраняваше, толкоз повече те разгласяваха. [7:37] И извънредно се чудеха и казваха: всичко хубаво върши: и глухите прави да чуват, и немите - да говорят.
[8:1] В ония дни, когато се беше събрал твърде много народ и нямаше що да ядат, Иисус повика учениците Си и им рече: [8:2] жално Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене, и няма какво да ядат. [8:3] Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им премалее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч. [8:4] Учениците Му отговориха: отде може човек да насити тия люде с хляб тука, в пустинята? [8:5] И ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем. [8:6] Тогава заповяда на народа да насяда на земята; и като взе седемте хляба и възблагодари, разчупи и даде на учениците Си да наслагат; и те наслагаха пред народа. [8:7] Имаха и малко рибки; като благослови, Той заповяда да наслагат и тях. [8:8] И ядоха, и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем кошници. [8:9] А ония, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна. [8:10] И веднага влезе в кораба с учениците Си и пристигна в пределите Далманутски. [8:11] И излязоха фарисеите и почнаха да се препират с Него и, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето. [8:12] А Той въздъхна дълбоко и рече: за какво тоя род иска личба? Истина ви казвам, няма да се даде личба на тоя род. [8:13] И като ги остави, пак влезе в кораба и мина на отвъдната страна. [8:14] При това учениците Му бяха забравили да вземат хляб и нямаха със себе си в кораба, освен един хляб. [8:15] А Той им заповяда и рече: внимавайте, пазете се от кваса фарисейски и от кваса Иродов. [8:16] И размишляваха помежду си, думайки: това ще да е, задето нямаме хляб. [8:17] А Иисус, като узна, каза им: какво размишлявате, задето нямате хляб? Още ли не разбирате и не разумявате? Още ли е вкаменено сърцето ви? [8:18] Очи имате, не виждате ли? Уши имате, не чувате ли? И не помните ли? [8:19] Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни коша къшеи дигнахте? Казват Му: дванайсет. [8:20] А когато седемте хляба за четири хиляди, колко кошници дигнахте от останалите къшеи? Отговориха: седем. [8:21] И рече им: как не разбирате? [8:22] След това дохожда във Витсаида; и довеждат при Него един сляп и молят Го да се докосне до него. [8:23] Като хвана слепия за ръка, изведе го вън от селото и, като плюна на очите му, сложи върху му ръце и го попита: вижда ли нещо? [8:24] Той, като погледна нагоре, каза: виждам човеците да минават като дървета. [8:25] После пак сложи ръце на очите му и го накара да погледне. И върна се зрението му, и виждаше всичките ясно. [8:26] И го изпрати дома му, като рече: нито се отбивай в селото, нито пък разказвай някому там за това. [8:27] И излезе Иисус с учениците Си по селата на Кесария Филипова. По пътя питаше учениците Си и им казваше: за кого Ме мислят човеците? [8:28] Те отговориха: едни - за Иоана Кръстителя; други - за Илия, други пък - за едного от пророците. [8:29] Той им казва: а вие за кого Ме мислите? Петър Му отговори и рече: Ти си Христос. [8:30] И запрети им да говорят за Него, комуто и да било. [8:31] И начена да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне. [8:32] И говореше за това открито. Но Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява. [8:33] А Той, като се обърна и погледна учениците Си, сгълча Петра и рече: махни се от Мене, сатана! защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо. [8:34] И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. [8:35] Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. [8:36] Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? [8:37] Или какъв откуп ще даде човек за душата си? [8:38] Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
[9:1] И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила. [9:2] И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана и възведе ги сами на висока планина насаме, и се преобрази пред тях. [9:3] Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели. [9:4] И яви им се Илия с Моисея, и разговаряха с Иисуса. [9:5] Тогава Петър заговори и рече на Иисуса: Рави, добре е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия. [9:6] Защото не знаеше какво да каже, понеже бяха уплашени. [9:7] И яви се облак, та ги засени, и от облака дойде глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте! [9:8] И отведнъж, като погледнаха наоколо, никого вече не видяха със себе си, освен едного Иисуса. [9:9] А когато слизаха от планината, Той им заповяда да не обаждат никому, що видяха, освен кога Син Човечески възкръсне от мъртвите. [9:10] И те удържаха тая дума, питайки се един други, що значи това: да възкръсне от мъртвите? [9:11] И Го питаха, като Му казваха: а защо книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? [9:12] Той пък им отговори и рече: Илия, първом като дойде, ще уреди всичко; а Син Човечески, както е писано за Него, трябва да пострада много и да бъде унижен. [9:13] Но казвам ви, че и Илия дойде, както е писано за него, и сториха му, каквото си искаха. [9:14] Като дойде при учениците, видя много народ около тях и книжниците, които се препираха с тях. [9:15] Щом Го видя, целият народ се слиса, и като се стекоха, поздравяваха Го. [9:16] Той попита книжниците: за какво се препирате с тях? [9:17] Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: [9:18] дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха. [9:19] Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене! [9:20] И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен. [9:21] И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство; [9:22] и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни. [9:23] Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия. [9:24] И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми. [9:25] А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! [9:26] И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. [9:27] Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана. [9:28] И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним? [9:29] Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост. [9:30] Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае. [9:31] Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне. [9:32] Но те не разбираха тия думи и се бояха да Го попитат. [9:33] Дойдоха в Капернаум; и когато Той беше вкъщи, попита ги: за какво разсъждавахте из пътя помежду си? [9:34] Те мълчаха, понеже из пътя бяха разговаряли помежду си, кой е по-голям. [9:35] И като седна, повика дванайсетте и им рече: който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга. [9:36] И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им рече: [9:37] който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Тогова, Който Ме е пратил. [9:38] Тогава Иоан Му отговори и рече: Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас; и му запретихме, защото не ходи след нас. [9:39] А Иисус рече: не му запрещавайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, не ще може наскоро да Ме злослови. [9:40] Защото, който не е против вас, той е за вас. [9:41] И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си. [9:42] А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето. [9:43] И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я: по-добре е за тебе без ръка да влезеш в живота, отколкото да имаш две ръце, и да отидеш в геената, в неугасимия огън, [9:44] дето червеят им не умира, и огънят не угасва. [9:45] И ако те съблазнява ногата ти, отсечи я: по-добре е за тебе хром да влезеш в живота, отколкото да имаш две нозе, и да бъдеш хвърлен в геената, в неугасимия огън, [9:46] дето червеят им не умира, и огънят не угасва. [9:47] И ако те съблазнява окото ти, извади го; по-добре е за тебе с едно око да влезеш в царството Божие, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в огнената геена, [9:48] дето червеят им не умира, и огънят не угасва. [9:49] Защото всеки с огън ще се осоли, и всяка жертва със сол ще се осоли. [9:50] Добро нещо е солта; но, ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте в себе си сол, и мир имайте помежду си.
[10:1] Като стана оттам, дохожда в пределите Иудейски през отвъдната страна Иорданска. И народът пак се стичаше при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше. [10:2] Приближиха се фарисеите и Го попитаха, изкушавайки Го: позволено ли е на мъж да напусне жена си? [10:3] Той им отговори и рече: какво ви е заповядал Моисей? [10:4] А те казаха: Моисей е позволил да напише мъжът разводно писмо, и да я напусне. [10:5] Иисус им отговори и рече: поради вашето жестокосърдие ви е написал тая заповед. [10:6] Но в начало на създанието Бог ги сътвори мъж и жена. [10:7] Затова ще остави човек баща си и майка си [10:8] и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът; тъй че те вече не са двама, а една плът. [10:9] И тъй, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва. [10:10] Вкъщи учениците Му пак Го попитаха за същото. [10:11] Той им отговори: който напусне жена си, и се ожени за друга, той прелюбодействува спрямо нея; [10:12] и ако жена напусне мъжа си, и се омъжи за друг, прелюбодействува. [10:13] И донасяха при Него деца, за да се докосне до тях, а учениците забраняваха на ония, които ги донасяха. [10:14] Като видя това, Иисус възнегодува и им рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие. [10:15] Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него. [10:16] И като ги прегърна, възлагаше върху им ръце и ги благославяше. [10:17] А когато излизаше на път, някой се затече, падна пред Него на колене и Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен? [10:18] Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. [10:19] Знаеш заповедите: не прелюбодействувай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствувай; не увреждай; почитай баща си и майка си. [10:20] А той Му отговори и рече: Учителю, всичко това съм опазил от младини. [10:21] Иисус, като го погледна, възлюби го и му рече: едно ти не достига: иди, продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене, като вземеш кръста. [10:22] А той, като се смути от тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот. [10:23] И като погледна наоколо, Иисус казва на учениците Си: колко мъчно богатите ще влязат в царството Божие! [10:24] А учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им отговаря и казва: чеда, колко мъчно е ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие! [10:25] По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. [10:26] А те твърде много се чудеха и говореха помежду си: а кой може да се спаси? [10:27] Иисус, като ги погледна, казва: за човеците това е невъзможно, ала не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно. [10:28] И Петър почна да Му говори: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. [10:29] А Иисус отговори и рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Мене и Евангелието, [10:30] и да не е получил сега, в това време, среди гоненията, стократно повече от къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и нивя, а в идещия век - живот вечен. [10:31] А мнозина първи ще бъдат последни, и последни - първи. [10:32] Когато бяха на път, възлизайки за Иерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: [10:33] ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; [10:34] и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне. [10:35] Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Иоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме. [10:36] Той ги попита: какво искате да ви сторя? [10:37] Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти. [10:38] Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? [10:39] Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; [10:40] но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено. [10:41] И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Иоана. [10:42] А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. [10:43] Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; [10:44] и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. [10:45] Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина. [10:46] След това дохождат в Иерихон. И когато Иисус излизаше из Иерихон с учениците Си и с множество народ, синът Тимеев, Вартимей, който беше сляп, седеше на пътя и просеше. [10:47] И като чу, че това е Иисус Назорей, той взе да вика и да говори: Сине Давидов, Иисусе, помилуй ме! [10:48] Мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, помилуй ме! [10:49] Иисус се спря и заповяда да го повикат. Викат слепия и му казват: дерзай, стани, вика те. [10:50] Той хвърли горната си дреха, стана и дойде при Иисуса. [10:51] И отговаряйки му, Иисус го запита: какво искаш да ти сторя? Слепият Му рече: да прогледам, Учителю! [10:52] Иисус му рече: иди си, твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Иисуса по пътя.
[11:1] Когато наближиха до Иерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеонската планина, Иисус изпраща двама от учениците Си [11:2] и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте. [11:3] И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука. [11:4] Те отидоха и намериха ослето, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха. [11:5] И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате ослето? [11:6] А те им отговориха, както им бе заповядал Иисус, и ония ги пуснаха. [11:7] И докараха ослето при Иисуса, намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна. [11:8] А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя. [11:9] И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: осана, благословен Идещият в име Господне! [11:10] Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Осана във висините! [11:11] И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте. [11:12] На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня; [11:13] и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини. [11:14] И рече й Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха това учениците Му. [11:15] Дойдоха в Иерусалим. Иисус, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците; [11:16] и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд. [11:17] И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: "домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи"? А вие го направихте разбойнишки вертеп. [11:18] Чуха това книжниците и първосвещениците и гледаха, как да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му. [11:19] А когато се стъмни, Той излезе вън от града. [11:20] Сутринта, минавайки, видяха, че смоковницата бе изсъхнала от корен. [11:21] И като си спомни, Петър Му казва: Рави, виж, смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала. [11:22] Иисус им отговори и рече: [11:23] имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, - ще му се сбъдне, каквото и да каже. [11:24] Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено. [11:25] И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви. [11:26] Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви. [11:27] И дойдоха пак в Иерусалим. И когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и стареите [11:28] и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това? [11:29] А Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това. [11:30] Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми. [11:31] А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте? [11:32] Ако ли речем, от човеците - бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Иоан наистина беше пророк. [11:33] И казаха в отговор Иисусу: не знаем. Тогава Иисус им отговори и рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.
[12:1] И почна да им говори с притчи: някой си човек насади лозе, и огради го с плет, и изкопа лин, и съгради кула, и като го предаде на лозари, отиде си. [12:2] И на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях от плода на лозето. [12:3] А те, като го хванаха, биха го и отпратиха без нищо. [12:4] Пак изпрати при тях друг слуга; и него като замериха с камъни, пукнаха му главата и го пуснаха с безчестие. [12:5] Изпрати и другиго; и него убиха; и мнозина други или биха, или убиха. [12:6] А понеже още имаше едничък син, обичен нему, най-сетне изпрати и него при тях, думайки: ще се засрамят от сина ми. [12:7] Но лозарите казаха помежду си: това е наследникът; хайде да го убием, и наследството ще бъде наше. [12:8] И като го уловиха, убиха го и хвърлиха вън от лозето. [12:9] Какво, прочее, ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, и ще даде лозето на други. [12:10] Нима и това не сте чели в Писанието: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: [12:11] това стана от Господа, и е дивно в очите ни"? [12:12] И търсеха повод да Го хванат, но се побояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза притчата; и като Го оставиха, отидоха си. [12:13] И изпращат при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят на дума. [12:14] Те дойдоха и Му казват: Учителю, знаем, че си справедлив и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице, а истински поучаваш на път Божий. Позволено ли е да се дава данък кесарю, или не? Да дадем ли, или да не дадем? [12:15] А Той, като знаеше тяхното лицемерие, рече им: що Ме изкушавате? донесете Ми един динарий да го видя. [12:16] И те донесоха. Тогава им казва: чий е този образ и надпис? Те Му казаха: на кесаря. [12:17] Иисус им отговори и рече: отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу. И те Му се почудиха. [12:18] След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки: [12:19] Учителю, Моисей ни е написал: ако някому умре брат и остави жена, а деца не остави, то нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си. [12:20] Имаше седем братя: първият взе жена, и на умиране не остави потомство. [12:21] Взе я вторият, и умря, но и той не остави потомство; също и третият. [12:22] Вземаха я и седмината, и не оставиха потомство. След всички умря и жената. [12:23] И тъй, при възкресението, кога възкръснат, кому от тях ще бъде жена? понеже седмината я имаха за жена. [12:24] Иисус им отговори и рече: не от това ли се заблуждавате, задето не знаете Писанията, нито силата Божия? [12:25] Защото, кога възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, а са като Ангели на небесата. [12:26] А за мъртвите, че ще възкръснат, не сте ли чели в книгата на Моисея, как Бог му каза при къпината: "Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов"? [12:27] Но Той не е Бог на мъртви, а Бог на живи. И тъй, вие много се заблуждавате. [12:28] Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди? [12:29] А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: "слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, [12:30] и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед. [12:31] Втора, подобна ней, е: "възлюби ближния си като себе си". Друга заповед, по-голяма от тия, няма. [12:32] Книжникът Му рече: добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него; [12:33] и че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви. [12:34] Иисус, като видя, че той разумно отговори, рече му: не си далеч от царството Божие. След това никой вече не смееше да Го пита. [12:35] Като заговори Иисус и поучаваше в храма, рече: как казват книжниците, че Христос е син Давидов? [12:36] Понеже сам Давид каза чрез Духа Светаго: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти". [12:37] И тъй, сам Давид Го нарече Господ; отде тогава Той е негов син? И множество народ Го слушаше с наслада. [12:38] И думаше им в поучението Си: пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата, [12:39] предни седалища в синагогите и първи места по гощавките. [12:40] Тия, които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят, ще получат най-тежка присъда. [12:41] И седна Иисус срещу съкровищницата и гледаше, как народът пуска пари в съкровищницата. Мнозина богати пускаха много. [12:42] А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти, сиреч, един кодрант. [12:43] Като повика учениците Си, Иисус им рече: истина ви казвам, че тая бедна вдовица тури повече от всички, които пуснаха в съкровищницата; [12:44] защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия тури всичко, що имаше, цялата си прехрана.
[13:1] И когато Той излизаше от храма един от Неговите ученици Му казва: Учителю, погледни, какви камъни и какви здания! [13:2] Иисус му отговори и рече: виждаш ли тия големи здания? Няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат. [13:3] И когато седеше на Елеонската планина, срещу храма, питаха Го насаме Петър, Иаков, Иоан и Андрей: [13:4] кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато всичко това стане? [13:5] Отговаряйки им, Иисус почна да говори: пазете се да ви не прелъсти някой. [13:6] Защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз; и ще прелъстят мнозина. [13:7] А кога чуете боеве и вести за войни, не се смущавайте; понеже това трябва да стане; ала туй не е още краят. [13:8] Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има трусове, и ще има глад и смутове. Това е начало на болки. [13:9] Но вие гледайте себе си; защото ще ви предадат на съдилища, и по синагоги ще бъдете бити, и пред управници и царе ще бъдете изправени заради Мене, за свидетелство пред тях. [13:10] И у всички народи първом трябва да се проповядва Евангелието. [13:11] Кога пък ви поведат, за да ви предават, недейте се грижи отнапред, какво ще говорите, и не обмисляйте; а което ще ви бъде внушено оня час, него и говорете; понеже не сте вие, които ще говорите, а Дух Светий. [13:12] И брат брата ще предаде на смърт, и баща - чедо; и ще въстанат чеда против родители, и ще ги умъртвят. [13:13] И ще бъдете мразени от всички, заради Моето име; а който претърпи докрай, той ще бъде спасен. [13:14] А кога видите "мерзостта на запустението", за която е казал пророк Даниил, да стои, дето не трябва (който чете, нека разбира), тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините; [13:15] и който е на покрива, да не слиза вкъщи, нито да влиза да вземе нещо от къщата си; [13:16] и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си. [13:17] Но горко на непразните и на кърмачките през ония дни! [13:18] Затова молете се да се не случи бягството ви зиме. [13:19] Защото през ония дни ще има такава скръб, каквато досега не е имало от начало на създанието, що е създал Бог, и няма да бъде. [13:20] И ако Господ не скратеше ония дни, не би се спасил никой човек; но заради избраните, които Той избра, е скратил дните. [13:21] Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или ето, там е, - не вярвайте. [13:22] Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните. [13:23] А вие се пазете: ето, казах ви отнапред всичко. [13:24] Но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, [13:25] и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят. [13:26] Тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма. [13:27] И тогава ще изпрати Ангелите Си и ще събере избраниците Си от четирите вятра, от края на земята до края на небето. [13:28] Вземете подобие от смоковницата: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято; [13:29] тъй и вие, кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо, при вратата. [13:30] Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне. [13:31] Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат. [13:32] А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец. [13:33] Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето. [13:34] То прилича, както кога някой човек, отивайки на чужбина и оставяйки къщата си, даде на слугите си власт и всекиму своя работа, и заповяда на вратаря да бъде буден. [13:35] И тъй, бъдете будни; понеже не знаете, кога ще дойде господарят на къщата, привечер ли, или среднощ, или кога петли пропеят, или на съмване, [13:36] та, като дойде ненадейно, да ви не намери, че спите. [13:37] А каквото вам говоря, говоря го на всички: бъдете будни!
[14:1] След два дни идеше Пасха и празник Безквасници; и първосвещениците и книжниците гледаха, как да Го уловят с измама и убият; [14:2] но казваха: само не на празника, за да не бъде смут у народа. [14:3] И когато Той беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастрен съд с миро от чист, драгоценен нард, и, като счупи алабастрения съд, възливаше върху главата Му. [14:4] А някои негодуваха и казваха помежду си: защо стана това прахосване на мирото? [14:5] Та то можеше да се продаде за повече от триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси. И роптаеха против нея. [14:6] Но Иисус рече: оставете я; що я смущавате? Тя извърши добро дело за Мене. [14:7] Защото сиромасите всякога имате при себе си и, кога поискате, можете да им сторите добро; а Мене не всякога имате. [14:8] Тя извърши, което можа; превари да помаже тялото Ми за погребение. [14:9] Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши. [14:10] Тогава Иуда Искариот, един от дванайсетте, отиде при първосвещениците, за да им Го предаде. [14:11] А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат сребърници. И търсеше, как да Го предаде в сгодно време. [14:12] В първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне, казват Му учениците: де искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата? [14:13] И изпраща двама от учениците Си, па им казва: идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него. [14:14] И където той влезе, кажете на стопанина: Учителят казва: де е стаята, в която трябва да ям пасхата с учениците Си? [14:15] И той ще ви покаже горница голяма, постлана, готова; там ни пригответе. [14:16] И излязоха учениците Му, и дойдоха в града, и намериха, както им бе казал; и приготвиха пасхата. [14:17] Когато се свечери, Той дохожда с дванайсетте. [14:18] И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Иисус рече: истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. [14:19] А те почнаха да скърбят и да Му казват един след друг: да не съм аз? [14:20] А Той им отговори и рече: един от дванайсетте е, който топи с Мене в блюдото. [14:21] Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил. [14:22] И когато те ядяха, Иисус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте; това е Моето тяло. [14:23] И като взе чашата и благодари, даде им; и пиха от нея всички. [14:24] И им рече: това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива. [14:25] Истина ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до оня ден, когато ще го пия нов в царството Божие. [14:26] И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина. [14:27] И казва им Иисус: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: "ще поразя пастира, и ще се пръснат овците". [14:28] Но след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея. [14:29] А Петър Му рече: дори и всички да се съблазнят, аз обаче - не. [14:30] Иисус му казва: истина ти казвам, че днес, в тая нощ, преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене. [14:31] Но той още повече настояваше: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и всички. [14:32] Дохождат в едно село, наречено Гетсимания; и Той казва на учениците Си: поседете тук, докле се помоля. [14:33] И взима със Себе Си Петра, Иакова и Иоана; и почна да се ужасява и да тъгува. [14:34] И рече им: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни. [14:35] И като се поотдалечи, падна на земята и се молеше, да Го отмине тоя час, ако е възможно; [14:36] и казваше: Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти. [14:37] Дохожда, и ги намира, че спят, и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден? [14:38] Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна. [14:39] И пак като отиде, помоли се и каза същите думи. [14:40] А като се завърна, намери ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали; и не знаеха, що да Му отговорят. [14:41] И дохожда трети път и им казва: спете, прочее, и почивайте! Свърши се, дойде часът: ето, Син Човеческий се предава в ръцете на грешниците. [14:42] Ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава. [14:43] И тозчас, докле Той още говореше, Иуда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и стареите. [14:44] А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и водете зорко. [14:45] И като дойде, веднага се приближи до Него и казва: Рави', Рави'! и Го целуна. [14:46] А те сложиха ръцете си върху Му и Го хванаха. [14:47] А един от ония, които стояха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото. [14:48] Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете. [14:49] Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте: но - да се сбъднат Писанията. [14:50] Тогава всички ученици Го оставиха, и се разбягаха. [14:51] Един момък, обвит с платнище по голо тяло, вървеше подире Му; и войниците го хванаха. [14:52] Но той, като остави платнището, избяга гол от тях. [14:53] И доведоха Иисуса при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареи и книжници. [14:54] Петър Го следва отдалеч до вътре в двора на първосвещеника; и седеше със слугите и се грееше на огъня. [14:55] А първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят; и не намираха. [14:56] Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, ала тия свидетелства не бяха еднакви. [14:57] И някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казваха: [14:58] чухме, че Той говореше: ще разруша тоя ръкотворен храм, и след три дни ще съзидам друг неръкотворен. [14:59] Но и това тяхно свидетелство не беше еднакво. [14:60] Тогава първосвещеникът застана посред и попита Иисуса, казвайки: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе? [14:61] Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: Ти ли си Христос, Синът на Благословения? [14:62] Иисус Му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци. [14:63] Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: каква нужда имаме вече от свидетели? [14:64] Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт. [14:65] И някои почнаха да плюят върху Му, да Му закриват лицето, да Го бият и да Му казват: проречи! И слугите му удряха плесници. [14:66] Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника [14:67] и, като видя Петра да се грее, взря се в него и рече: и ти беше с Иисуса Назарееца. [14:68] Но той се отрече, като каза: не зная, нито разбирам, що говориш. И излезе вън на предния двор; и петел пропя. [14:69] Слугинята, като го видя пак, почна да говори на ония, що стояха там: този е от тях. [14:70] А той пак се отрече. След малко тия, що стояха там, пак почнаха да говорят на Петра: наистина, от тях си; защото си галилеец, и говорът ти прилича на галилейския. [14:71] И той почна да проклина и да се кълне: не познавам Тоя Човек, за Когото говорите. [14:72] Тогава петел пропя втори път. И спомни си Петър думите, казани му от Иисуса: преди още петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като падна на земята, почна да плаче.
[15:1] Веднага заранта първосвещениците със стареите и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Иисуса, отведоха и Го предадоха на Пилата. [15:2] Пилат Го попита: Ти ли си Иудейският Цар? А Той отговори и му рече: ти казваш. [15:3] И първосвещениците Го обвиняваха в много неща. [15:4] А Пилат пак Го попита и каза: нищо ли не отговаряш? Виж, за колко работи свидетелствуват против Тебе. [15:5] Но Иисус нищо вече не отговори, тъй че на Пилата беше чудно. [15:6] А на празника той им пускаше по един затворник, когото биха изпросили. [15:7] Тогава беше затворен някой си, на име Вара'ва, със събунтовниците си, които във време на бунт бяха извършили убийство. [15:8] И народът извика и почна да моли Пилата да направи, както им правеше винаги. [15:9] А той им отговори и рече: искате ли да ви пусна Иудейския Цар? [15:10] Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист. [15:11] Но първосвещениците възбудиха народа да иска да им пусне по-добре Вара'ва. [15:12] Пилат отговори пак и им рече: какво искате да сторя с Тогова, Когото вие наричате Иудейски Цар? [15:13] Те отново закрещяха: разпни Го! [15:14] Пилат им рече: та какво зло е сторил Той? Но те още по-силно закрещяха: разпни Го! [15:15] Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Вара'ва, а Иисуса бичува и предаде на разпятие. [15:16] Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници, [15:17] и Му облякоха багреница и, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го; [15:18] и почнаха да Го поздравяват: радвай се, Царю Иудейски! [15:19] Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се. [15:20] След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат. [15:21] И накараха някого си Симона Киринеец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му. [15:22] Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място. [15:23] И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие. [15:24] Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе. [15:25] Беше третият час, и Го разпнаха. [15:26] Имаше надпис за вината Му: Цар Иудейски. [15:27] С Него разпнаха двама разбойници, единия отдясно Нему, а другия отляво. [15:28] И се сбъдна Писанието, което казва: "и към беззаконници бе причислен". [15:29] Минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: уа! Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, [15:30] спаси Себе Си и слез от кръста! [15:31] Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и думаха помежду си: други спасяваше, а Себе Си не може да спаси. [15:32] Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме. Хулеха Го и разпнатите с Него. [15:33] А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час. [15:34] А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои', Елои', лама' савахтани'? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? [15:35] Някои от стоещите там, като чуха, казваха: ето, вика Илия. [15:36] А един се затече, натопи гъба в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие, думайки: почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме. [15:37] А Иисус, като издаде висок глас, издъхна. [15:38] И храмовата завеса се раздра на две отгоре додолу. [15:39] А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: наистина Тоя Човек е бил Син Божий. [15:40] Имаше там и жени, които гледаха отдалеч; между тях беше и Мария Магдалина, и Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия, и Саломия, [15:41] които и тогава, когато беше Той в Галилея, вървяха подире Му и Му служеха, и много други, дошли заедно с Него в Иерусалим. [15:42] И когато вече мръкна, - понеже беше петък, сиреч, срещу събота, - [15:43] дойде Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово. [15:44] Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял? [15:45] И като узна от стотника, даде тялото Иосифу. [15:46] А Иосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни. [15:47] А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат.
[16:1] След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. [16:2] И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, [16:3] и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? [16:4] И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. [16:5] Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. [16:6] А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. [16:7] Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. [16:8] И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха. [16:9] Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса. [16:10] Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха; [16:11] но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха. [16:12] След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село. [16:13] И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха. [16:14] Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал. [16:15] И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. [16:16] Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. [16:17] А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; [16:18] ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави. [16:19] А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. [16:20] Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин. |