ДЕЯНИЯ НА СВЕТИТЕ АПОСТОЛИ



1

[1:1]  Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи
[1:2]  до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал,
[1:3]  на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие;
[1:4]  и като се събираше с тях, Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене;
[1:5]  защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий.
[1:6]  Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево?
[1:7]  А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт;
[1:8]  но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя.
[1:9]  И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им.
[1:10]  И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи
[1:11]  и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.
[1:12]  Тогава те се върнаха в Иерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Иерусалим колкото един съботен път *.
[1:13]  И като дойдоха, възлязоха в горницата, дето и пребиваваха, Петър и Иаков, Иоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Иаков Алфеев и Симон Зилот, и Иуда Иаковов.
[1:14]  Те всички единодушно прекарваха в молитва и моление с някои жени и с Мария, майка на Иисуса, и с Неговите братя.
[1:15]  И в тия дни стана Петър посред учениците и рече
[1:16]  (а бяха се събрали около сто и двайсет души): мъже братя! Трябваше да се изпълни написаното, що бе предрекъл Дух Светий чрез устата Давидови за Иуда, водача на ония, които хванаха Иисуса,
[1:17]  защото той бе причислен към нас и получил бе жребието на тая служба;
[1:18]  но със заплатата за своята неправда той придоби нива и, като се струполи ничком, пръсна се през средата, и всичката му вътрешност се изсипа;
[1:19]  и това стана известно на всички жители иерусалимски, тъй че тая нива на техен език бе наречена Акелдама', сиреч, кръвна нива.
[1:20]  Защото в книгата на Псалмите е писано: "жилището му да запустее, и да няма кой да живее в него", и: "достойнството му друг да вземе".
[1:21]  И тъй, потребно е, щото един от тия мъже, които бяха с нас през цялото време, докато пребъдваше и общуваше с нас Господ Иисус,
[1:22]  начевайки от Иоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас, - да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му.
[1:23]  И поставиха двамина: Иосифа, именуван Варсава, когото нарекоха Иуст, и Матия;
[1:24]  след това се помолиха и казаха: Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи от тия двама едного, когото си избрал,
[1:25]  да приеме жребието на тая служба и на апостолството, от което отпадна Иуда, за да отиде на своето място.
[1:26]  Хвърлиха за тях жребие, и жребието се падна на Матия; и той биде причислен към единайсетте апостоли.

* Разстояние от 2000 крачки.


2

[2:1]  Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно.
[2:2]  И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха.
[2:3]  И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях.
[2:4]  И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят.
[2:5]  А в Иерусалим се намираха иудеи, човеци набожни, от всеки народ под небето.
[2:6]  Когато стана тоя шум, събра се много народ и се слиса, защото всеки ги слушаше да приказват на неговия говор.
[2:7]  И всички се чудеха и маеха, думайки помежду си: тия, които говорят, не са ли всички галилейци?
[2:8]  А как слушаме всички своя си роден говор?
[2:9]  Ние - партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия,
[2:10]  на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния, и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити *,
[2:11]  критяни и араби, - как слушаме тях да говорят на наши езици за великите Божии дела?
[2:12]  Всички бяха смаяни и в недоумение думаха един другиму: какво ли ще е това?
[2:13]  А други се присмиваха и думаха: със сладко вино са се напили.
[2:14]  Тогава Петър се изправи с единайсетте, издигна глас и почна да им говори: мъже иудеи и вие всички, които живеете в Иерусалим! Нека ви бъде известно това, и внимавайте на думите ми:
[2:15]  тия не са пияни, както вие мислите, защото е трети час през деня;
[2:16]  но това е реченото чрез пророк Иоиля:
[2:17]  "и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища;
[2:18]  и в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророчествуват.
[2:19]  И ще покажа чудеса горе в небесата и личби долу на земята, кръв и огън, дим и пушек.
[2:20]  Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината - в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен.
[2:21]  И тогава всеки, който призове името Господне, ще се спаси".
[2:22]  Мъже израилтяни! Изслушайте тия думи: Иисуса Назорея, Мъж, засвидетелствуван пред вас от Бога със сили, чудеса и личби, що ги Бог стори чрез Него между вас, както и сами знаете,
[2:23]  Него, по определената воля и предведение Божие предаден, вие хванахте и, след като приковахте с ръце на беззаконници, Го убихте;
[2:24]  но Бог Го възкреси, като освободи от родилните болки на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи.
[2:25]  Защото Давид казва за Него: "винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да се не поклатя.
[2:26]  Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда.
[2:27]  Защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще допуснеш Твоя светия да види тление.
[2:28]  Ти ми си дал да позная пътищата на живота; Ти ще ме изпълниш с радост чрез лицето Си".
[2:29]  Мъже братя! Нека е позволено да ви кажа смело за патриарх Давида, че той и умря и биде погребан, и гробът му е у нас и доднес.
[2:30]  А бидейки пророк и знаейки, че Бог му беше с клетва обещал от плода на чреслата му да въздигне по плът Христа и да Го постави на престола му,
[2:31]  предвидя и каза за възкресението на Христа, че душата Му не бе оставена в ада, и плътта Му не видя тление.
[2:32]  Тогова Иисуса Бог възкреси, на което всички ние сме свидетели.
[2:33]  И така, Той, след като биде възнесен с Божията десница и прие от Отца обещанието на Светаго Духа, изля това, що вие сега виждате и чувате.
[2:34]  Защото Давид не възлезе на небесата; но сам говори: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна,
[2:35]  докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти".
[2:36]  И тъй, нека наздраво знае целият дом Израилев, че Тогова Иисуса, Когото вие разпнахте, Бог направи Господ и Христос.
[2:37]  Като чуха това, на сърце им стана умилно, и казаха на Петра и на другите апостоли: какво да направим, мъже братя?
[2:38]  А Петър им рече: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа.
[2:39]  Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш.
[2:40]  И с много други думи свидетелствуваше и ги приканваше, думайки: спасявайте се от тоя опак род.
[2:41]  И тъй, които приеха на драго сърце думите му, кръстиха се; и се присъединиха в оня ден около три хиляди души.
[2:42]  И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите.
[2:43]  Страх обзе всяка душа, защото много чудеса и личби ставаха чрез апостолите в Иерусалим.
[2:44]  А всички вярващи бяха заедно, и всичко им беше общо;
[2:45]  продаваха имоти и стока и разделяха ги между всички, всекиму според нуждата.
[2:46]  И всеки ден единодушно престояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце,
[2:47]  като хвалеха Бога и като бяха обични на целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха.

* Езичници, приели иудейска вяра.


3

[3:1]  Петър и Иоан заедно възлизаха в храма в деветия молитвен час.
[3:2]  Имаше един човек, хром от майчина утроба, когото носеха и слагаха всеки ден при храмовите врата, наречени Красни, да проси милостиня от влизащите в храма;
[3:3]  той, като видя Петра и Иоана, когато щяха да влязат в храма, попроси от тях милостиня.
[3:4]  А Петър се вгледа в него заедно с Иоана и рече: погледни ни!
[3:5]  И той ги гледаше втренчено, като се надяваше да получи от тях нещо.
[3:6]  Но Петър каза: сребро и злато аз нямам, а каквото имам, това ти давам: в името на Иисуса Христа Назорея стани и ходи!
[3:7]  И като го хвана за дясната ръка, изправи го; и веднага му заякнаха стъпалата и глезените,
[3:8]  и като скочи, изправи се и проходи, и влезе с тях в храма, като ходеше, скачаше и хвалеше Бога.
[3:9]  И цял народ го видя да ходи и хвали Бога;
[3:10]  и познаха го, че беше оня, който седеше при Красните врата на храма за милостиня; и изпълниха се с ужас и почуда от това, що се бе случило с него.
[3:11]  И понеже изцереният хром се не отделяше от Петра и Иоана, то целият народ ужасе'н се стече при тях в притвора, наречен Соломонов.
[3:12]  Като видя това Петър, каза към народа: мъже израилтяни, какво се чудите на това, или какво сте се вгледали в нас, като че ли със своя сила или благочестие сме направили тоя да ходи?
[3:13]  Бог на Авраама, на Исаака и на Иакова, Бог на отците ни, прослави Своя Син Иисуса, Когото вие предадохте и от Когото се отрекохте пред лицето на Пилата, когато той бе решил да Го пусне.
[3:14]  Но вие се отрекохте от Светия и Праведния, и поискахте да ви дари един човек убиец,
[3:15]  а Началника на живота убихте. Него Бог възкреси от мъртвите, на което ние сме свидетели.
[3:16]  И заради вярата в Неговото име, името Му укрепи тогова, когото гледате и познавате, а вярата, що е чрез Него, му даде това изцеление пред всинца ви.
[3:17]  Но аз зная, братя, че вие, както и вашите началници, сторихте това по незнание;
[3:18]  а Бог, както бе предизвестил чрез устата на всичките Си пророци, че Христос ще пострада, така и изпълни.
[3:19]  И тъй, покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви,
[3:20]  за да дойдат времена за прохлаждане от лицето на Господа, и Той да прати предсказания вам Иисуса Христа,
[3:21]  Когото небето трябваше да прибере до онова време, докато се възстанови всичко, що бе говорил Бог чрез устата на всички Свои свети пророци отвека.
[3:22]  Моисей бе казал на отците: "Господ, Бог ваш, ще въздигне вам от братята ви Пророк като мене: Него слушайте за всичко, каквото ви каже;
[3:23]  и всяка душа, която не послуша тогова Пророка, ще бъде изтребена измежду народа".
[3:24]  И всички пророци от Самуила и след него, колкото души са говорили, също тъй предизвестиха тия дни.
[3:25]  Вие сте синове на пророците и на завета, който Бог бе завещал на отците ви, думайки на Авраама: "и в твоето семе ще бъдат благословени всички земни племена".
[3:26]  Бог, като възкреси Сина Си Иисуса, най-напред вам Го прати, да ви благославя, за да се отвръща всеки от злините си.

4

[4:1]  Когато те говореха към народа, изстъпиха се пред тях свещениците, воеводата при храма и садукеите,
[4:2]  които се ядосваха, задето ония поучаваха народа и проповядваха в Иисусово име възкресение от мъртвите;
[4:3]  и туриха ръка на тях и ги задържаха до сутринта; защото вече се беше свечерило.
[4:4]  А мнозина от ония, които слушаха словото, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди.
[4:5]  На другия ден се събраха в Иерусалим техните началници, стареи и книжници,
[4:6]  първосвещеник Ана и Каиафа, Иоан и Александър и колкото бяха от първосвещенишки род;
[4:7]  и, като ги изправиха насред, питаха ги: с каква сила, или в чие име сторихте вие това?
[4:8]  Тогава Петър, като се изпълни с Дух Светий, им рече: началници народни и стареи израилски!
[4:9]  ако ние сме днес под разпит за едно благодеяние към немощен човек, как е той изцерен,
[4:10]  то нека бъде знайно на всички вас и на целия народ израилски, че чрез името на Иисуса Христа Назорея, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез Него тоя стои пред вас здрав.
[4:11]  Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение;
[4:12]  защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим.
[4:13]  А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса;
[4:14]  но като виждаха изцерения човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.
[4:15]  И, като им заповядаха да излязат из синедриона, съвещаваха се помежду си
[4:16]  и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички, които живеят в Иерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем да отречем това;
[4:17]  но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек.
[4:18]  И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово.
[4:19]  Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога - вас да слушаме повече, нежели Бога;
[4:20]  защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули.
[4:21]  А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото.
[4:22]  А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, имаше повече от четирийсет години.
[4:23]  Когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и разказаха, какво им бяха говорили първосвещениците и стареите.
[4:24]  А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях;
[4:25]  Ти си, Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: "защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща?
[4:26]  Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник".
[4:27]  Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски,
[4:28]  за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане.
[4:29]  И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дръзновение да говорят Твоето слово,
[4:30]  като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса.
[4:31]  И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие.
[4:32]  А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо.
[4:33]  Апостолите пък свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху тях всички.
[4:34]  Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото
[4:35]  и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.
[4:36]  Така, Иосия, наречен от апостолите Варнава, което значи син на утеха, левит, родом от Кипър,
[4:37]  който си имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите.

5

[5:1]  А един мъж, на име Анания, с жена си Сапфира, като продаде имот,
[5:2]  скри от стойността, със знанието и на жена си, а една част донесе и сложи пред нозете на апостолите.
[5:3]  Но Петър каза: Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата?
[5:4]  Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, стойността не беше ли в твоя власт? Защо вложи в сърцето си това нещо? Ти излъга не човеци, а Бога.
[5:5]  Като чу тия думи, Анания падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
[5:6]  А младежите станаха, покриха го, и, като го изнесоха, погребаха го.
[5:7]  След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае, какво се е случило.
[5:8]  А Петър я попита: кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? Тя отговори: да, за толкова.
[5:9]  Но Петър й каза: защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето, при вратата са нозете на ония, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат.
[5:10]  И тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и погребаха до мъжа й.
[5:11]  И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това.
[5:12]  А чрез ръцете на апостолите ставаха у народа много личби и чудеса; и всички единодушно прекарваха в притвора Соломонов.
[5:13]  От другите пък никой не смееше да се допре до тях; ала народът ги величаеше.
[5:14]  А вярващи все повече се присъединяваха към Господа, множество мъже и жени,
[5:15]  тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях.
[5:16]  Стичаха се в Иерусалим и мнозина от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани, и всички се изцеряваха.
[5:17]  Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес, станаха и се изпълниха със завист,
[5:18]  туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.
[5:19]  Но през нощта Ангел Господен отвори вратата на тъмницата и, като ги изведе, каза им:
[5:20]  идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот.
[5:21]  Като изслушаха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът и които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи измежду синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите.
[5:22]  Но когато слугите отидоха, не ги намериха в тъмницата и, като се върнаха, известиха
[5:23]  и казаха: тъмницата намерихме заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата; но, като отворихме, вътре никого не намерихме.
[5:24]  Когато чуха тия думи първосвещеникът, воеводата при храма и другите първосвещеници, бяха в недоумение за тях, не знаейки, какво ли ще е това.
[5:25]  Но някой си дойде, та им обади и рече: ето, мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.
[5:26]  Тогава воеводата отиде със слугите и ги доведе, но без насилие; защото се бояха от народа, да не избие самите тях с камъни;
[5:27]  а като ги доведоха, изправиха ги в синедриона; и първосвещеникът ги попита и каза:
[5:28]  не ви ли строго поръчахме да не поучавате в това име? пък вие ето, напълнихте Иерусалим с вашето учение, и искате да направите да дойде върху нас кръвта на Тоя Човек.
[5:29]  А Петър и апостолите отговориха и казаха: трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци.
[5:30]  Бог на отците ни възкреси Иисуса, Когото вие умъртвихте, като Го повесихте на дърво.
[5:31]  Бог с десницата Си възвиси Него, Началника и Спасителя, за да даде на Израиля покаяние и прошка на греховете.
[5:32]  За тия думи свидетели сме Му ние и Дух Светий, Когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.
[5:33]  Като чуха това, те взеха да се късат от гняв и замисляха да ги убият.
[5:34]  Но в синедриона стана един фарисеин, на име Гамалиил, законоучител, уважаван от цял народ, и заповяда да изведат апостолите за малко време;
[5:35]  а тям каза: мъже израилтяни! помислете си добре, какво ще правите с тия човеци.
[5:36]  Защото преди няколко време бе се явил Тевда, който говореше за себе си, че е нещо, и присъединиха се към него около четиристотин души: той бе убит, и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезваха.
[5:37]  След него, когато беше преброяването, яви се Иуда Галилеец и увлече след себе си доста народ; но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха.
[5:38]  И сега казвам ви, оставете се от тия човеци и не ги закачайте; защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши;
[5:39]  ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци.
[5:40]  Те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, заповядаха им да не говорят за името Иисусово и ги пуснаха.
[5:41]  А те излязоха из синедриона радостни, че са се удостоили да понесат безчестие за името на Господа Иисуса.
[5:42]  И всеки ден в храма и по къщи не преставаха да поучават и благовествуват за Иисуса Христа.

6

[6:1]  В тия дни, когато учениците се умножаваха, произлезе между елинистите * ропот против евреите, задето вдовиците им не били пригледвани при разпределяне всекидневните дажби.
[6:2]  Тогава дванайсетте апостола, като свикаха цялото множество ученици, казаха: не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите.
[6:3]  Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които ще поставим на тая служба;
[6:4]  а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото.
[6:5]  Това предложение се понрави на цялото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вяра и Дух Светий, Филипа и Прохора, Никанора и Тимона, Пармена и Николая, прозелит от Антиохия,
[6:6]  които поставиха пред апостолите, а те, като се помолиха, възложиха ръце на тях.
[6:7]  И тъй, словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Иерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата.
[6:8]  А Стефан, изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и личби между народа.
[6:9]  Като станаха някои от синагогата, тъй наречена синагога на либертинци, и от тая на киринейци, александрийци и на тия, що бяха от Киликия и Асия, влязоха в препирня със Стефана;
[6:10]  ала не можеха да противостоят на мъдростта и духа, с който той говореше.
[6:11]  Тогава подучиха някои човеци да кажат: чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога.
[6:12]  И подбудиха народа, стареите и книжниците и, като го нападнаха, грабнаха го и заведоха в синедриона.
[6:13]  И представиха лъжливи свидетели, които казваха: тоя човек не престава да говори хулни думи против това свето място и против Закона,
[6:14]  защото го чухме да казва, че Тоя Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, що ни е предал Моисей.
[6:15]  И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му беше като лице на Ангел.

* Евреи из езическите страни


7

[7:1]  Тогава първосвещеникът рече: това тъй ли е?
[7:2]  А той отговори: мъже братя и отци, чуйте! Бог на славата се бе явил на отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди той да се засели в Харан,
[7:3]  и му каза: "излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, та дойди в земята, която ще ти покажа".
[7:4]  Тогава той излезе от земята Халдейска и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тая земя, дето вие сега живеете.
[7:5]  И не му даде в нея наследство ни една стъпка, а обеща да я даде за владение нему и на потомството му след него, когато той още нямаше чедо.
[7:6]  И говори Бог така: "потомците ти ще бъдат пришълци в чужда земя, и ще бъдат поробени и притеснени четиристотин години.
[7:7]  Но Аз ще съдя оня народ, под чието робство ще бъдат; и след това те ще излязат и ще Ми служат на това място".
[7:8]  И даде му завет за обрязване. След това той роди Исаака и го обряза на осмия ден; а Исаак роди Иакова, Иаков пък - дванайсетте патриарси.
[7:9]  Патриарсите завидяха на Иосифа и го продадоха в Египет; ала Бог беше с него,
[7:10]  избави го от всичките му неволи и му дарува благоволение и мъдрост пред фараона, египетски цар, който го и постави началник над Египет и над целия си дом.
[7:11]  Тогава настана глад и голяма неволя по цялата земя Египетска и Ханаанска, и нашите бащи не намираха храна.
[7:12]  А Иаков, като чу, че в Египет имало жито, изпрати бащите ни за първи път.
[7:13]  А когато отидоха втори път, Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на фараона.
[7:14]  Иосиф прати та повика баща си Иакова и целия си род - седемдесет и пет души.
[7:15]  Иаков слезе в Египет, и се помина там - той и бащите ни;
[7:16]  и ги пренесоха в Сихем и положиха в гроб, що бе купил Авраам със сребро от синовете на Емора Сихемски,
[7:17]  И като наближаваше време да се изпълни обетът, за който Бог се бе клел на Авраама, народът растеше и се умножаваше в Египет,
[7:18]  докле дойде друг цар, който не познаваше Иосифа;
[7:19]  той, лукавствувайки против нашия род, притесняваше бащите ни, като ги принуждаваше да хвърлят децата си, за да не остават живи.
[7:20]  В това време се роди Моисей, които беше Богу мил. Три месеца го отглеждаха в бащиния му дом.
[7:21]  А когато беше хвърлен, прибра го фараоновата дъщеря и си го отхрани като син.
[7:22]  И научен биде Моисей на всичката мъдрост египетска, и беше силен на думи и дела.
[7:23]  Когато той навършваше четирийсет години, дойде му наум да споходи своите братя, синовете Израилеви.
[7:24]  И като видя, че обиждат едного от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина.
[7:25]  Той мислеше, че братята му ще разберат, какво Бог чрез неговата ръка ще им даде спасение, но те не разбраха.
[7:26]  На другия ден, когато някои от тях се биеха, той се яви и ги придумваше да се помирят, казвайки: "мъже, вие сте братя; защо се обиждате един други?"
[7:27]  Но онзи, който обиждаше своя ближен, го отблъсна и рече: "кой те е поставил началник и съдия над нас?
[7:28]  Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?"
[7:29]  От тия думи Моисей забягна и стана пришълец в земята Мадиамска, дето му се родиха два сина.
[7:30]  Като се изминаха четирийсет години, яви му се в пустинята на планина Синай Ангел Господен в огнения пламък на една къпина.
[7:31]  Моисей, като видя, почуди се на туй видение; а кога се приближи да разгледа, дойде до него глас Господен:
[7:32]  "Аз съм Бог на твоите отци, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов". Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.
[7:33]  А Господ му каза: "събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя свята.
[7:34]  Аз видях, видях неволите на Моя народ в Египет и чух стенанията му, та слязох да го избавя; и сега дойди, ще те пратя в Египет".
[7:35]  Тоя Моисей, когото те бяха отхвърлили, казвайки: "кой те е поставил началник и съдия", - него Бог, чрез явилия му се в къпината Ангел, проводи за началник и избавител.
[7:36]  Той ги изведе, като направи чудеса и личби в Египетската земя и в Червено море и в пустинята през четирийсет години.
[7:37]  Това е онзи Моисей, който бе казал на синовете Израилеви: "Господ, Бог ваш, ще въздигне вам измежду братята ви Пророк като мене; Него ще слушате".
[7:38]  Това е оня, който при събранието в пустинята беше с говорилия му на планина Синай Ангел и с нашите бащи; това е оня, който прие живи думи, за да ги предаде нам,
[7:39]  и комуто нашите бащи не искаха да се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет,
[7:40]  като рекоха на Аарона: "направи ни богове, които да вървят пред нас; защото не знаем, какво се е случило на тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя".
[7:41]  И направиха в ония дни теле, и принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце.
[7:42]  А Бог се отвърна и ги остави да служат на воинството небесно, както е писано в книгата на пророците: "доме Израилев, принасяхте ли Ми вие заколения и жертви през четирийсет години в пустинята?
[7:43]  Вие възприехте скинията Молохова и звездата на вашия бог Ремфана, образи, които направихте, за да им се покланяте; и Аз ще ви преселя оттатък Вавилон".
[7:44]  Скинията на свидетелството бе сред нашите отци в пустинята, както бе заповядал Оня, Който говори на Моисея да я направи по образец, какъвто бе видял.
[7:45]  Нея нашите отци с Иисуса наследиха и внесоха във владенията на ония народи, които Бог бе прогонил от лицето на отците ни. Тъй беше до дните на Давида,
[7:46]  който намери благоволение пред Бога и поиска да намери жилище на Бога Иаковов.
[7:47]  А Соломон Му построи дом.
[7:48]  Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът:
[7:49]  "небето е Мой престол, а земята - подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка?
[7:50]  Нали Моята ръка направи всичко това?"
[7:51]  Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие.
[7:52]  Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, -
[7:53]  вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте.
[7:54]  Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него.
[7:55]  А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога,
[7:56]  и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога.
[7:57]  Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него
[7:58]  и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел,
[7:59]  и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми!
[7:60]  И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.

8

[8:1]  А Савел одобряваше убийството му. В ония дни се дигна голямо гонение срещу църквата в Иерусалим, и всички, освен апостолите, се разпръснаха по страните Иудейски и Самарийски.
[8:2]  А Стефана погребаха благоговейни човеци и го много оплакаха.
[8:3]  Савел пък пакостеше на църквата, като влизаше по къщите и, влачейки мъже и жени, предаваше ги на затвор.
[8:4]  Ония, прочее, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото.
[8:5]  А Филип слезе в един самарийски град и проповядваше там Христа.
[8:6]  Народът единодушно внимаваше на това, що говореше Филип, понеже чуваше и гледаше, какви чудеса вършеше:
[8:7]  нечисти духове с голям вик излизаха от мнозина, които бяха хванати от тях, а мнозина разслабени и хроми се изцериха.
[8:8]  И голяма радост биде в оня град.
[8:9]  А в града имаше един човек, на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек.
[8:10]  Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха: този е великата сила Божия.
[8:11]  А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магиите си.
[8:12]  Но когато повярваха на Филипа, който благовестеше за царството Божие и за името на Иисуса Христа, кръщаваха се и мъже и жени.
[8:13]  Повярва и сам Симон и, след като се кръсти, не се отделяше от Филипа; и като гледаше големите чудеса и личби, що се вършеха, смайваше се.
[8:14]  Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана,
[8:15]  които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий.
[8:16]  (Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.)
[8:17]  Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго.
[8:18]  А Симон, като видя, че Дух Светий се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари
[8:19]  и рече: дайте и мене тая власт, та, комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго.
[8:20]  Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий.
[8:21]  Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога.
[8:22]  И тъй, покай се за това си зломислие и помоли се Богу: може би, ще ти се прости помисълът на твоето сърце;
[8:23]  понеже те виждам изпълнен с люта жлъч и окован от неправда.
[8:24]  А Симон отговори и рече: помолете се вие Господу за мене, та дано ме не постигне нищо от това, що казахте.
[8:25]  Те пък, след като засвидетелствуваха и говориха словото Господне, тръгнаха обратно за Иерусалим, проповядайки Евангелието в много села самарийски.
[8:26]  А на Филипа Ангел Господен каза: стани и тръгни към юг по пътя, който води от Иерусалим за Газа и който е пуст.
[8:27]  Той стана и отиде; и ето, един етиопянин, скопец, велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките й съкровища, който бе дошъл в Иерусалим на поклонение,
[8:28]  връщаше се и, седнал в колесницата си, четеше пророка Исаия.
[8:29]  А Духът каза на Филипа: приближи се и се допри до тая колесница.
[8:30]  Филип се затече и, като чу, че той чете пророка Исаия, рече: разбираш ли това, що четеш?
[8:31]  Той отговори: как ще мога, ако някой не ме упъти? И помоли Филипа да се качи и да седне при него.
[8:32]  А мястото от Писанието, което четеше, беше това: "като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваря устата Си.
[8:33]  При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята".
[8:34]  Тогава скопецът заговори и каза на Филипа: моля те, за кого говори това пророкът? За себе си ли, или за другиго някого?
[8:35]  Филип отвори устата си и, като начена от това Писание, благовести му за Иисуса.
[8:36]  И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя?
[8:37]  А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, - може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий.
[8:38]  И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го.
[8:39]  Когато пък излязоха из водата, Дух Светий слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си.
[8:40]  А Филип се озова в Азот и, през дето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.

9

[9:1]  А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа, дойде при първосвещеника,
[9:2]  та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, вързани да ги доведе в Иерусалим.
[9:3]  Но, когато той беше на път и наближаваше до Дамаск, изведнъж го огря светлина от небето;
[9:4]  и като падна на земята, чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що Ме гониш?
[9:5]  А той отговори: кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.
[9:6]  Той, разтреперан и ужасен, проговори: Господи, какво искаш да направя? А Господ му рече: стани и влез в града; и ще ти се каже, какво трябва да правиш.
[9:7]  А човеците, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, пък никого не виждаха.
[9:8]  Савел стана от земята и, макар да бяха очите му отворени, никого не виждаше; и водейки го за ръка, заведоха го в Дамаск.
[9:9]  И три дни не виждаше, и нито яде, нито пи.
[9:10]  А в Дамаск имаше един ученик, на име Анания, комуто във видение Господ каза: Анание! Той отговори: ето ме, Господи!
[9:11]  А Господ му рече: стани, та иди на улицата, която се нарича Права, и подири в Иудината къща един тарсянин, на име Савел; ето той се моли,
[9:12]  и видя във видение мъж, на име Анания, влязъл и възложил ръка върху него, за да прогледа.
[9:13]  Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Иерусалим;
[9:14]  той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име.
[9:15]  Но Господ му каза: иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви.
[9:16]  И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име.
[9:17]  Анания отиде и влезе в къщата и, като възложи върху му ръце, рече: брате Савле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, по който дохождаше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светий.
[9:18]  И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му, и той веднага прогледа и, като стана, покръсти се;
[9:19]  а като прие храна, подкрепи се. И преседя Савел няколко дни с учениците в Дамаск;
[9:20]  и веднага начена да проповядва в синагогите за Иисуса, че Той е Син Божий.
[9:21]  И всички, които слушаха, се чудеха и думаха: не е ли тоя, който гонеше в Иерусалим призоваващите това име, и тук затова е дошъл, за да ги заведе вързани при първосвещениците?
[9:22]  А Савел се усилваше все повече и смущаваше иудеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос.
[9:23]  А след като се минаха доста дни, иудеите се наговориха да го убият;
[9:24]  но Савел узна за този им заговор. Те пък денем и нощем пазеха портите, за да го убият.
[9:25]  Ала учениците взеха го нощя, туриха го в кошница и спуснаха по стената.
[9:26]  А като пристигна в Иерусалим, Савел залягаше да се присъедини към учениците; ала всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик.
[9:27]  Но Варнава, като го взе, отведе го при апостолите и разказа им, как той видял по пътя Господа и че му говорил Господ, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисуса.
[9:28]  И пребъдваше с тях, като излизаше и влизаше в Иерусалим, и проповядваше открито в името на Господа Иисуса.
[9:29]  Говореше тъй също и се препираше с елинистите; а те се опитваха да го убият.
[9:30]  Като узнаха братята за това, отведоха го в Кесария, и го препратиха в Тарс.
[9:31]  А църквите по цяла Иудея, Галилея и Самария бяха в мир, назидаваха се и ходеха в страх Господен; и с утехата на Светаго Духа умножаваха се.
[9:32]  Случи се, че Петър, обхождайки всички, слезе и при светиите, които живееха в Лида.
[9:33]  Там намери един човек, на име Еней, който от осем години лежеше на постелка разслабен.
[9:34]  И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцерява; стани и си сбери постелката. И той веднага стана.
[9:35]  И всички, които живееха в Лида и в Сарона, видяха го, и се обърнаха към Господа.
[9:36]  В Иопия имаше една ученица, на име Тавита, което значи: Сърна; тя беше изпълнена с добри дела и милостини, които правеше.
[9:37]  Случи се в ония дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и туриха в една горница.
[9:38]  А понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър е там, проводиха при него двама души да го молят, да дойде незабавно при тях.
[9:39]  Петър стана и отиде с тях; и когато стигна, възведоха го в горницата, и всички вдовици дойдоха при него, плачейки и показвайки ризи и дрехи, що ги бе правила Сърна, докато живеела с тях.
[9:40]  Петър отпрати всички вън и, като коленичи, помоли се, па се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна.
[9:41]  Той й подаде ръка, дигна я и, като повика светиите и вдовиците, представи я жива.
[9:42]  Това стана известно по цяла Иопия, и мнозина повярваха в Господа.
[9:43]  И доста дни прекара той в Иопия у някой си усмар Симона.

10

[10:1]  Имаше в Кесария един човек, на име Корнилий, стотник от полка, наречен Италийски,
[10:2]  мъж благочестив и богобоязлив с целия си дом; той правеше на народа много милостини и винаги се молеше Богу.
[10:3]  Около деветия час през деня той видя явно във видение Ангел Божий, който влезе при него и му рече: Корнилие!
[10:4]  А той се вгледа в него и уплашен каза: какво, Господи? Ангелът му отговори: твоите молитви и твоите милостини възлязоха за спомен пред Бога.
[10:5]  И сега, прати човеци в Иопия и повикай Симона, наречен Петър:
[10:6]  той е на гости у някой си усмар Симона, чиято къща се намира при морето; той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.
[10:7]  Като си отиде Ангелът, който му бе говорил, Корнилий повика двама от своите слуги и един благочестив войник от ония, които постоянно се намираха при него,
[10:8]  и, като им разказа всичко, прати ги в Иопия.
[10:9]  На другия ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, Петър около шестия час се качи на плоския покрив на къщата да се помоли.
[10:10]  И като поогладня, поиска да яде; докато му приготвяха, той се унесе,
[10:11]  и - вижда небето отворено и някакъв съд да слиза към него, сякаш голямо платнище, привързано за четирите краища и спускано на земята;
[10:12]  в него имаше всички земни четвероноги, зверове, влечуги и птици небесни.
[10:13]  И чу се глас към него: стани, Петре, заколи и яж!
[10:14]  А Петър рече: не, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто.
[10:15]  И повторно глас биде към него: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто.
[10:16]  Това биде три пъти, и съдът пак се дигна към небето.
[10:17]  И когато Петър беше в недоумение, какво ли значи видението, което видя, ето човеците, пратени от Корнилия, разпитвайки за Симоновата къща, спряха се пред вратата
[10:18]  и, като повикаха едного, питаха: тук ли гостува Симон, наречен Петър?
[10:19]  И докато Петър размисляше за видението, Духът му рече: ето, търсят те трима души.
[10:20]  Стани, слез и иди с тях, без да се двоумиш ни най-малко; защото Аз ги пратих.
[10:21]  Като слезе при човеците, пратени от Корнилия при него, Петър рече: аз съм тоя, когото търсите; по каква работа сте дошли?
[10:22]  А те отговориха: стотник Корнилий, мъж добродетелен и богобоязлив, с добро име между целия народ иудейски, получи от Ангел светий откровение да те повика в къщата си и да послуша твоите речи.
[10:23]  Тогава Петър ги покани вътре и нагости. А на другия ден стана и отиде с тях; и някои от иопийските братя заминаха с него.
[10:24]  На следния ден те влязоха в Кесария. А Корнилий ги чакаше, като бе свикал своите роднини и близки приятели.
[10:25]  Когато Петър влизаше, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му, и му се поклони.
[10:26]  А Петър го подигна и каза: стани, и аз съм човек!
[10:27]  И разговаряйки с него, влезе и намери мнозина събрани.
[10:28]  И каза им: вие знаете, че не е простено на човек иудеин да се събира или да се сближава с другоплеменник; но мене Бог ми яви да не считам никой човек мръсен или нечист.
[10:29]  Затова и, бидейки поканен, дойдох без възражение. Сега, питам, по каква работа пратихте за мене?
[10:30]  Корнилий отговори: от четири дена до тоя час постих, а на деветия час се молех у дома си; и ето, застана пред мене един мъж в светла дреха
[10:31]  и рече: Корнилие, твоята молитва е чута, и твоите милостини се спомниха пред Бога.
[10:32]  И тъй, прати в Иопия и повикай Симона, наречен Петър; той е гостенин у Симона усмаря, край морето; той ще дойде и ще ти говори.
[10:33]  Начаса пратих за тебе, и ти добре стори, че дойде. Сега, прочее, ние всички стоим пред Бога, за да чуем всичко, що ти е заповядано от Бога.
[10:34]  Петър проговори и рече: наистина, признавам, че Бог не гледа на лице;
[10:35]  но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е.
[10:36]  Той прати на синовете Израилеви словото, като благовестеше мир чрез Иисуса Христа, Който е Господ на всички.
[10:37]  Вие знаете за станалите по цяла Иудея събития, които наченаха от Галилея след кръщението, що проповядваше Иоан:
[10:38]  как Бог помаза с Дух Светий и със сила Иисуса от Назарет, Който изходи Иудея, правейки добрини и изцерявайки всички насилвани от дявола, защото Бог беше с Него.
[10:39]  И ние сме свидетели на всичко, що стори Той в Иудейската страна и в Иерусалим, и как Го убиха, като Го повесиха на дърво.
[10:40]  Него Бог възкреси на третия ден и даде Му да се явява -
[10:41]  не на целия народ, а нам, на предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него, след възкресението Му от мъртвите.
[10:42]  И заповяда ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия над живи и мъртви.
[10:43]  За Него, всички пророци свидетелствуват, че всякой, който вярва в Него, ще получи прошка на греховете чрез Неговото име.
[10:44]  Докато Петър още говореше тия думи, Дух Светий слезе върху всички, които слушаха словото.
[10:45]  А вярващите от обрязаните, които бяха дошли с Петра, се смаяха, че и върху езичници се изля дарът на Светаго Духа;
[10:46]  защото ги слушаха да говорят на разни езици и да величаят Бога. Тогава Петър каза:
[10:47]  може ли някой да възпре да се кръстят с вода тия, които приеха Дух Светий, както и ние?
[10:48]  И заповяда им да се кръстят в името на Иисуса Христа. След това го помолиха да престои у тях няколко дни.

11

[11:1]  Апостолите и братята, които бяха в Иудея, чуха, че и езичниците приели словото Божие.
[11:2]  И когато Петър възлезе в Иерусалим, обрязаните му натякваха,
[11:3]  думайки: ти си ходил при необрязани човеци и си ял с тях.
[11:4]  А Петър захвана да им разправя всичко поред, думайки:
[11:5]  аз бях в град Иопия и, като се молех, унесох се и видях видение: слизаше някакъв съд, сякаш голямо платнище, спущано от небето за четирите краища, и приближи до мене.
[11:6]  Като се взрях в него и разгледвах, видях четвероноги земни, зверове, влечуги и птици небесни.
[11:7]  И чух глас, който ми думаше: стани, Петре, заколи и яж!
[11:8]  Пък аз казах: не, Господи, защото нищо мръсно или нечисто не е никога влизало в устата ми.
[11:9]  А глас от небето повторно ми продума: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто.
[11:10]  Това стана на три пъти; и пак се дигна всичко на небето.
[11:11]  И ето, тозчас, трима мъже се спряха пред къщата, в която бях, пратени от Кесария при мене.
[11:12]  А Духът ми каза да ида с тях, без да се двоумя. Дойдоха с мене и тия шестима братя, и влязохме в къщата на оня човек.
[11:13]  Той ни разказа, как видял в къщата си Ангел (светий), който застанал и му рекъл: прати в Иопия човеци и повикай Симона, наречен Петър;
[11:14]  той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.
[11:15]  И когато аз захванах да говоря, слезе върху тях Дух Светий, както и върху нас отначало.
[11:16]  Тогава си спомних думите на Господа, как Той говореше: "Иоан кръщава с вода, а вие ще бъдете кръстени с Дух Светий".
[11:17]  Ако, прочее, Бог им даде равен дар, какъвто и нам, които повярвахме в Господа Иисуса Христа, кой съм аз, за да можех попречи Богу?
[11:18]  Като изслушаха това, те се успокоиха и прославяха Бога, думайки: и тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот.
[11:19]  А ония, които се бяха разпръснали от гонението, настанало при убиването на Стефана, стигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия и никому не проповядваха словото, освен на иудеи.
[11:20]  Имаше някои от тях кипряни и киринейци, които, като влязоха в Антиохия, говореха на елините и благовестяха Господа Иисуса.
[11:21]  И ръката Господня беше с тях, та голямо множество повярваха и се обърнаха към Господа.
[11:22]  Дойде слух за това до иерусалимската църква, и изпратиха Варнава да отиде в Антиохия.
[11:23]  Той, като пристигна и видя Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички с искрено сърце да пребъдват в Господа,
[11:24]  защото той беше мъж добър, изпълнен с Дух Светий и с вяра. И доста народ се присъедини към Господа.
[11:25]  Тогаз Варнава отиде в Таре да търси Савла, и, като го намери, доведе го в Антиохия.
[11:26]  Цяла година те се събираха в църква и поучаваха доста народ; и първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни.
[11:27]  През ония дни слязоха в Антиохия пророци от Иерусалим.
[11:28]  И един от тях, по име Агав, стана и предвести чрез Духа, че по цяла вселена ще бъде голям глад, какъвто и настана при кесаря Клавдия.
[11:29]  Тогава учениците решиха, всеки според средствата си, да пратят помощ на братята, които живееха в Иудея;
[11:30]  това и сториха, като пратиха събраното до презвитерите по Варнава и Савла.

12

[12:1]  В това време цар Ирод тури ръка на някои от църквата, за да им стори зло,
[12:2]  и уби с меч Иакова, брата Иоанов.
[12:3]  А като видя, че това се понрави на иудеите, хвана и Петра - тогава бяха дните на Безквасници, -
[12:4]  и, като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, като мислеше след Пасха да го изведе пред народа.
[12:5]  И тъй, Петър беше пазен в тъмницата; а в това време църквата непрестанно се молеше Богу за него.
[12:6]  А когато Ирод щеше да го изведе, през нея нощ Петър спеше между двама войници, окован с две вериги, и стражари пред вратата пазеха тъмницата.
[12:7]  И ето, Ангел Господен застана, и светлина блясна в тъмницата. Ангелът, като побутна Петра в хълбока, събуди го и рече: стани скоро! И веригите паднаха от ръцете му.
[12:8]  Тогава Ангелът му рече: опаши се и обуй си обущата. Така той и направи. После му казва: облечи дрехата си и върви след мене!
[12:9]  Петър излезе и вървеше след него, и не знаеше, че това, що прави Ангелът, е истина, а мислеше, че гледа видение.
[12:10]  Като минаха първата и втората стража, дойдоха до железните врага, които водеха за в града и които им се отвориха сами: те излязоха и преминаха една улица, и тозчас Ангелът отстъпи от него.
[12:11]  Тогава Петър, като дойде в себе си, каза: сега разбрах наистина, че Господ прати Своя Ангел и ме избави от ръцете Иродови и от всичко, що иудейският народ очакваше.
[12:12]  И като се поогледа, отиде към къщата на Мария, майка на Иоана, наричан Марко, дето бяха събрани мнозина и се молеха.
[12:13]  Когато Петър почука на пътните врага, една слугиня, на име Рода, отиде да подслуша.
[12:14]  И, като позна гласа на Петра, от радост не отвори вратата, а притърча и обади, че Петър стои пред вратата.
[12:15]  А те й казаха: ти не си с ума си! Но тя твърдеше, че е тъй. А те думаха: това е неговият Ангел.
[12:16]  В това време Петър все чукаше. А когато отвориха, видяха го и се смаяха.
[12:17]  А той, като даде знак с ръка да мълчат, разправи им, как го е извел Господ из тъмницата, и каза: обадете за това на Иакова и на братята. И като излезе, отиде на друго място.
[12:18]  Като се съмна, между войниците стана не малка смутня, какво ли е станал Петър.
[12:19]  А Ирод, като го потърси и не намери, разследва стражарите и заповяда да ги погубят. След това слезна от Иудея в Кесария, и там живееше.
[12:20]  Ирод беше разгневен на тирци и сидонци; а те се наговориха, дойдоха при него и, като склониха на своя страна царския постелник Власта, молиха за мир, защото страната им се хранеше от царската област.
[12:21]  В определения ден Ирод се облече в царска дреха, седна на трона и говореше към тях;
[12:22]  а народът викаше: това е Божий глас, а не човешки.
[12:23]  Но изведнъж Ангел Господен го порази, задето не въздаде Богу слава; и той, изяден от червеи, умря.
[12:24]  А словото Божие растеше и се разпространяваше.
[12:25]  Варнава и Савел, след като изпълниха поръчката, върнаха се от Иерусалим (в Антиохия), като взеха със себе си и Иоана, наречен Марко.

13

[13:1]  В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители, именно: Варнава и Симеон, наречен Нигер, Луций киринеец, Манаил, съвъзпитаник на Ирода четвъртовластника, и Савел.
[13:2]  Когато те служеха на Господа и постеха, Дух Светий каза: отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал.
[13:3]  Тогава те, след като постиха и се молиха, възложиха ръце на тях и ги пуснаха.
[13:4]  И тъй, изпратени от Духа Светаго, те слязоха в Селевкия, а оттам отплуваха за Кипър.
[13:5]  И когато стигнаха в Саламин, проповядваха словото Божие в иудейските синагоги; а имаха и Иоана за прислужник.
[13:6]  Като преминаха целия остров до Пафос, намериха един магьосник лъжепророк, иудеин, на име Вариисус,
[13:7]  който се намираше у проконсула Сергия Павла, мъж умен. Тоя, като повика Варнава и Савла, пожела да чуе словото Божие.
[13:8]  А магьосник Елима (защото името му така се тълкува) се противеше на тях, като се стараеше да отвърне проконсула от вярата.
[13:9]  Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен с Дух Светий, устреми върху му поглед
[13:10]  и каза: о, ти, който си пълен с всякакво коварство и всякаква измама, дяволски сине, враго на всяка правда! Не ще ли престанеш да изкривяваш правите Господни пътища?
[13:11]  И сега ето, ръката Господня е върху тебе: ще бъдеш сляп и до някое време няма да виждаш слънцето. И изведнъж падна върху му тъма и мрак, и той, обръщайки се насам-нататък, търсеше водач.
[13:12]  Тогава проконсулът, като видя станалото, повярва и се чудеше на учението Господне.
[13:13]  Като отплуваха от Пафос, Павел и ония, които бяха с него, стигнаха в Пергия Памфилийска. Но Иоан се отдели от тях и се върна в Иерусалим.
[13:14]  А те, като заминаха от Пергия, стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.
[13:15]  След четенето на Закона и на пророците, началниците на синагогата проводиха да им кажат: мъже братя, ако има у вас слово за утеха към народа, говорете.
[13:16]  Павел, като стана и даде знак с ръка, каза: мъже израилтяни и вие, които се боите от Бога! послушайте!
[13:17]  Бог на израилския народ избра отците ни; тия люде Той въздигна през пребиванието им в Египетската земя, и с висока мишца ги изведе из нея,
[13:18]  и около четирийсет години време ги храни в пустинята;
[13:19]  и като изтреби седем народа в земята Ханаанска, раздели между тях по жребие земята им;
[13:20]  а след това около четиристотин и петдесет години им дава съдии до пророк Самуила.
[13:21]  После поискаха цар, и Бог им даде Саула, Кисов син, мъж от Вениаминово коляно, за през четирийсет години.
[13:22]  Като отхвърли тогова, въздигна им за цар Давида, за когото и каза, свидетелствувайки: "намерих мъж по сърцето Си, Давида, сина Иесеев, който ще изпълни всичките Ми искания".
[13:23]  От неговото именно потомство Бог по обещание въздигна Израилю Спасителя Иисуса,
[13:24]  след като Иоан преди появяването Му проповядва покайно кръщение на цял народ израилски.
[13:25]  А когато Иоан свършваше своето поприще, думаше: "за кого ме смятате? Не съм аз Христос, но ето, след мене иде Оня, Комуто не съм достоен да развържа обущата на нозете".
[13:26]  Вам, мъже братя, синове на Авраамовия род, и на ония между вас, които се боят от Бога, е пратено словото на това спасение.
[13:27]  Защото жителите иерусалимски и техните началници, като не познаха Него и пророческите думи, които се четат всяка събота, и като Го осъдиха, изпълниха тия думи;
[13:28]  и макар да не намериха никаква вина, достойна за смърт, поискаха от Пилата да Го убие.
[13:29]  А когато извършиха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха в гроб.
[13:30]  Но Бог Го възкреси от мъртвите;
[13:31]  през много дни Той се явяваше на ония, които бяха възлезли с Него от Галилея за Иерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа.
[13:32]  И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на отците, Бог изпълни над нас, техни чеда, като възкреси Иисуса,
[13:33]  както и във втория псалом е писано: "Син Мой си Ти: Аз днес Те родих".
[13:34]  А че Го е възкресил от мъртвите, та няма вече да се връща в тление, бе казал тъй: "ще ви дам неизменните милости, обещани на Давида".
[13:35]  Затова и на друго място казва: "не ще дадеш на Твоя Светия да види тление".
[13:36]  Защото Давид, като послужи на своя род, чрез Божията воля почина и се присъедини към отците си и видя тление,
[13:37]  но Онзи, Когото Бог възкреси, тление не видя.
[13:38]  И тъй, да ви бъде знайно, мъже братя, че чрез Него ви се възвестява прошка на греховете;
[13:39]  и от всичко, от каквото не сте могли чрез закона Моисеев да се оправдаете, чрез Него се оправдава всякой вярващ.
[13:40]  Пазете се, прочее, да не би да дойде върху вас казаното у пророците:
[13:41]  "вижте, презрители, почудете се и изчезнете! Защото дело върша Аз във ваши дни, дело, което не бихте повярвали, ако беше ви го разказвал някой".
[13:42]  На излизане из иудейската синагога, езичниците ги молеха да им говорят за същото следната събота.
[13:43]  А когато събранието биде разпуснато, мнозина иудеи и благочестиви прозелити тръгнаха след Павла и Варнава, които, беседвайки с тях, убеждаваха ги да пребъдват в Божията благодат.
[13:44]  На следната събота току-речи целият град се събра да чуе словото Божие.
[13:45]  Но иудеите, като видяха множеството, изпълниха се със завист и противоречеха на това, що говореше Павел, като възразяваха и хулеха.
[13:46]  Тогава Павел и Варнава казаха с дръзновение: първом вам трябваше да бъде проповядвано словото Божие, но понеже го отхвърляте и намирате сами себе си недостойни за вечен живот, ето, обръщаме се към езичниците.
[13:47]  Защото Господ тъй ни заповяда: "поставих Те за светлина на езичниците, да бъдеш за спасение до край-земя"
[13:48]  Езичниците, като слушаха това, радваха се и прославяха словото Господне и повярваха всички, които бяха отредени за вечен живот.
[13:49]  И словото Господне се разпространяваше по цялата страна.
[13:50]  Но иудеите, като подбудиха набожните и почетни жени и градските първенци, подигнаха гонение против Павла и Варнава и ги прогониха из своите предели.
[13:51]  Те отърсиха праха от нозете си срещу тях и отидоха в Икония.
[13:52]  А учениците се изпълняха с радост и с Дух Светий.

14

[14:1]  В Икония те влязоха заедно в иудейската синагога и говориха тъй, че голямо множество иудеи и елини повярваха.
[14:2]  А невярващите иудеи възбудиха и озлобиха сърцата на езичниците против братята.
[14:3]  Но те пак останаха тук доста време, говорейки дръзновено за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше чрез техни ръце да стават личби и чудеса.
[14:4]  А народът в града се раздели: едни бяха с иудеите, а други - с апостолите.
[14:5]  Когато езичниците и иудеите със своите началници, възбудени, се готвеха да ги охулят и с камъни убият,
[14:6]  те, като узнаха, прибягнаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в техните околности,
[14:7]  и там благовестяха.
[14:8]  В Листра имаше един човек, немощен в нозете си, който, бидейки хром от майчина утроба, седеше; той никога не беше ходил.
[14:9]  Той слушаше, когато Павел говореше; а Павел, като се вгледа в него и забележи, че има вяра, за да получи изцеление,
[14:10]  каза му с висок глас: тебе казвам в името на Господа Иисуса Христа: изправи се на нозете си! И той веднага взе да скача и ходи.
[14:11]  А тълпите народ, като видяха, какво стори Павел, издигнаха глас и казваха по ликаонски: боговете в образ човешки са слезли при нас.
[14:12]  И наричаха Варнава Зевс, а Павла Ермес, понеже той първенствуваше в говоренето.
[14:13]  А жрецът на Зевса, чийто идол се намираше пред техния град, като доведе при вратата юнци и донесе венци, искаше да извърши жертвоприношение заедно с народа.
[14:14]  Но апостолите Варнава и Павел, като чуха за това, раздраха си дрехите и се хвърлиха между народа, виком казвайки:
[14:15]  мъже, защо това правите? И ние сме подобострастни вам човеци и ви благовестим, да се обърнете от тия лъжливи богове към Бога Живий, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, що е в тях,
[14:16]  Който в миналите поколения остави всички народи да вървят по своите пътища,
[14:17]  макар че не преставаше да свидетелствува за Себе Си с благодеяния, като ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена и изпълняше сърцата ни с храна и веселост.
[14:18]  И като говореха това, едвам убедиха народа да им не принася жертва, а всякой да иде у дома си. Докато те оставаха там, и поучаваха,
[14:19]  дойдоха от Антиохия и Икония някои иудеи и, когато апостолите разискваха дръзновено, те убедиха народа да ги напусне, думайки: не говорите нищо истинно, а за всичко лъжете; като надумаха народа, набиха Павла с камъни и го извлякоха вън от града, мислейки го за мъртъв.
[14:20]  А когато учениците се събраха около него, той стана и отиде в града, а на другия ден се оттегли с Варнава в Дервия.
[14:21]  След като проповядваха Евангелието в тоя град и придобиха доста ученици, те се върнаха в Листра, Икония и Антиохия,
[14:22]  като утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и поучаваха, че през много скърби трябва да влезем в царството Божие.
[14:23]  А като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, помолиха се с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали.
[14:24]  И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;
[14:25]  и след като говориха словото Господне в Пергия, слязоха в Аталия;
[14:26]  а оттам отплуваха за Антиохия, отдето бяха предадени на Божията благодат за делото, което и свършиха.
[14:27]  Като пристигнаха и събраха църквата, разказаха всичко, каквото Бог бе сторил с тях и как Той отвори вратата на вярата за езичниците.
[14:28]  И там стояха немалко време с учениците.

15

[15:1]  А някои, слезли от Иудея, учеха братята: ако се не обрежете по обреда Моисеев, не можете се спаси.
[15:2]  И когато произлезе разногласие и немалка препирня между Павла и Варнава от една страна, и тях - от друга, отредиха Павла и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос при апостолите и презвитерите в Иерусалим.
[15:3]  Те прочее, изпроводени от църквата, минаваха през Финикия и Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и произвеждаха голяма радост у всички братя.
[15:4]  А като пристигнаха в Иерусалим, бидоха приети от църквата, от апостолите и презвитерите, и разказаха всичко, що Бог бе сторил с тях и как отвори вратата на вярата за езичниците.
[15:5]  Тогава станаха някои от фарисейската ерес, които бяха повярвали, и казваха, че те - езичниците, трябва да се обрязват, и да им се заповяда да пазят закона Моисеев.
[15:6]  Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат тоя въпрос.
[15:7]  След дълго съвместно разискване стана Петър и им рече: мъже братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста да чуят езичниците евангелското слово и да повярват;
[15:8]  и Сърцеведецът Бог им засвидетелствува, като им даде Дух Светий, както и нам;
[15:9]  и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти с вярата сърцата им.
[15:10]  Сега, прочее, защо изкушавате Бога, като възлагате на врата на учениците иго, което нито нашите бащи, нито ние можахме да понесем.
[15:11]  Ала ние вярваме, че с благодатта на Господа Иисуса Христа ще се спасим, както и те.
[15:12]  Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла, които разказваха, какви личби и чудеса стори Бог чрез тях между езичниците.
[15:13]  А след като млъкнаха те, заговори Иаков и рече: мъже братя, чуйте ме!
[15:14]  Симон обясни, как Бог изпърво посети езичниците да Си избере от тях народ за Свое име;
[15:15]  и с това са съгласни думите на пророците, както е писано:
[15:16]  "след това ще се обърна и ще възстановя падналата Давидова скиния, и каквото е разрушено в нея, ще възстановя и ще я изправя,
[15:17]  за да подирят Господа останалите човеци и всички народи, които са назовани с Моето име, казва Господ, Който върши всичко това".
[15:18]  Познати са Богу отвека всичките Му дела.
[15:19]  Затова аз съм на мнение да се не правят мъчнотии на ония от езичниците, които се обръщат към Бога,
[15:20]  но да им се пише, да се въздържат от осквернени идоложертвени храни, блудство, удавнина и кръв, и да не правят на други онова, което не е тям угодно.
[15:21]  Защото законът Моисеев от стари времена във всеки град си има човеци, които го проповядват в синагогите, дето се чете всяка събота.
[15:22]  Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си Иуда, наречен Варсава, и Сила - предни мъже между братята, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павла и Варнава,
[15:23]  като по тях им написаха следното: от апостолите, презвитерите и братята поздрав до братята от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.
[15:24]  Понеже чухме, че някои, излезли от нас, са ви смутили с речите си и размирили душите ви, като говорели да се обрязвате и пазите Закона, каквото не сме им поръчали,
[15:25]  ние, като се събрахме, единодушно намерихме за добре да изберем мъже и ги пратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павла,
[15:26]  човеци, които изложиха на опасност живота си за името на Господа нашего Иисуса Христа.
[15:27]  И тъй, ние пратихме Иуда и Сила, които и устно ще ви обяснят същото.
[15:28]  Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща:
[15:29]  да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, което не е вам угодно. Като се пазите от това, добре ще сторите. Здравейте!
[15:30]  И тъй, изпратените пристигнаха в Антиохия и, като събраха народа, връчиха писмото.
[15:31]  А вярващите, като го прочетоха, зарадваха се заради утешението.
[15:32]  Иуда пък и Сила, бидейки и сами пророци, с дълга реч увещаха братята и ги утвърдиха.
[15:33]  След като прекараха там някое време, братята ги отпуснаха смиром при апостолите.
[15:34]  Но Сила намери за добре да остане там. А Иуда се върна в Иерусалим.
[15:35]  Павел и Варнава пък живееха в Антиохия, като поучаваха и благовестяха заедно с мнозина други словото Господне.
[15:36]  След няколко дни Павел каза на Варнава: да идем пак по всички градове, дето проповядвахме словото Господне, да навидим нашите братя, как са.
[15:37]  Варнава изказа мнение да вземат със себе си Иоана, наричан Марко.
[15:38]  Но Павел не считаше за достойно да вземат със себе си оногова, който се бе отделил от тях в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха пратени.
[15:39]  От това се породи разпра, тъй че те се разделиха един от други; и Варнава, като взе Марка, отплува за Кипър;
[15:40]  а Павел си избра Сила и тръгна, предаден на Божията благодат от братята,
[15:41]  и минаваше през Сирия и Киликия, та утвърдяваше църквите.

16

[16:1]  Той пристигна в Дервия и Листра. И ето, там имаше някой си ученик, на име Тимотей, син на една жена иудейка, която бе повярвала, и на баща елин;
[16:2]  тоя ученик имаше добро име между братята в Листра и Икония.
[16:3]  Него поиска Павел да вземе със себе си; и като го взе, обряза го зарад иудеите, които бяха по ония места; защото всички знаеха, че баща му беше елин.
[16:4]  И като ходеха по градовете, поръчваха на верните да пазят заповедите, отредени от апостолите и презвитерите в Иерусалим.
[16:5]  И тъй, църквите се утвърдяваха във вярата и на брой се умножаваха всеки ден.
[16:6]  Като преминаха Фригия и страната Галатийска, те не бяха допуснати от Духа Светаго да проповядват словото в Асия.
[16:7]  А като дойдоха в Мисия, опитваха се да идат във Витиния; но Духът ги не пусна.
[16:8]  И като отминаха Мисия, слязоха в Троада.
[16:9]  През нощта се яви на Павла видение: стоеше пред него един мъж, македонец, който го молеше и думаше: мини в Македония и ни помогни!
[16:10]  След това видение веднага поискахме да тръгнем за Македония, понеже разумяхме, че Господ ни е повикал да проповядваме там Евангелието.
[16:11]  И тъй, като отплувахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, а на другия ден - в Неапол,
[16:12]  а оттам във Филипи, който в тая част на Македония е първи град - римска колония. В тоя град престояхме няколко дни.
[16:13]  А в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят, и като седнахме, говорихме на събралите се жени.
[16:14]  И една богобоязлива жена от град Тиатир, на име Лидия, която продаваше багрени платове, слушаше; и Господ й отвори сърцето да внимава на това, що говореше Павел.
[16:15]  А когато се покръсти тя и домашните й, помоли ни и рече: ако сте ме признали за вярна Господу, влезте и живейте в къщата ми. И ни придума.
[16:16]  И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си.
[16:17]  Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение.
[16:18]  Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час.
[16:19]  Тогава господарите й, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците.
[16:20]  И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни
[16:21]  и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.
[16:22]  Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги;
[16:23]  и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази.
[16:24]  Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада.
[16:25]  Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха.
[16:26]  Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха.
[16:27]  А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали.
[16:28]  Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук.
[16:29]  Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила;
[16:30]  и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася?
[16:31]  А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом.
[16:32]  И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му.
[16:33]  Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни;
[16:34]  и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога.
[16:35]  А когато се съмна, воеводите пратиха градски служители, които казаха: пусни ония човеци.
[16:36]  Тъмничният стражар обади за това на Павла: воеводите пратиха да ви освободим; прочее, излезте сега и си идете смиром.
[16:37]  Но Павел им рече: след като ни биха пред народа без съд и хвърлиха в тъмница нас, римски граждани, сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и ни изведат сами.
[16:38]  Градските служители обадиха на воеводите тия думи; а те се уплашиха, като чуха, че са римски граждани.
[16:39]  И дойдоха, та се извиниха пред тях, изведоха ги и помолиха да излязат от града.
[16:40]  А те, като излязоха из тъмницата, отидоха у Лидиини, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.

17

[17:1]  Като минаха през Амфипол и Аполония, дойдоха в Солун, дето имаше иудейска синагога.
[17:2]  Павел, по своя обичай, влезе при иудеите и три съботи наред им говореше от Писанията,
[17:3]  като им откриваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Иисус, Когото той им проповядва, е Христос.
[17:4]  И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павла и Сила, - голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени.
[17:5]  Но неповярвалите иудеи завидяха и взеха някои лоши улични човеци, събраха се на тълпа и размиряваха града и, като нападнаха Иасоновата къща, търсеха ги да ги изведат пред народа.
[17:6]  А като ги не намериха, повлякоха Иасона и няколко братя към градоначалниците и кряскаха, че ония, които размирили вселената, дошли и тук;
[17:7]  тях ги прибрал Иасон, и всички те постъпват против заповедите на кесаря, казвайки, че има друг цар - Иисус.
[17:8]  И развълнуваха народа и градоначалниците, които слушаха това.
[17:9]  Но тия, като взеха поръчителство от Иасона и от другите, пуснаха ги.
[17:10]  А братята веднага през нощта отпратиха в Берия Павла и Сила, които, като пристигнаха, отидоха в иудейската синагога.
[17:11]  Жителите на Берия бяха по-благородни от солунчани: те приеха словото с голямо усърдие и всекидневно изпитваха Писанията, дали това е тъй.
[17:12]  И мнозина от тях повярваха - и от елинските почетни жени, и от мъжете немалко.
[17:13]  Но солунските иудеи, щом узнаха, че Павел и в Берия проповядвал словото Божие, дойдоха и там да вълнуват и смущават народа.
[17:14]  Тогава братята веднага изпратиха Павла като да отива към морето, а Сила и Тимотей останаха там.
[17:15]  Ония, които придружаваха Павла, го заведоха до Атина и, след като получиха от него заповед до Сила и Тимотея, да дойдат тия по-скоро при него, тръгнаха си.
[17:16]  Докато Павел ги чакаше в Атина, възмущаваше се духом, гледайки тоя град, пълен с идоли.
[17:17]  И той беседваше в синагогата с иудеите и с набожните, и всеки ден на тържището с които се случеше.
[17:18]  А някои епикурейски и стоически философи се запрепираха с него; едни думаха: "какво иска да каже тоя празнословец?" а други: "види се, той проповядва за чужди божества", защото им благовестеше за Иисуса и за възкресението.
[17:19]  И взеха та го отведоха в ареопага, казвайки: можем ли да знаем, какво е това ново учение, което проповядваш?
[17:20]  Защото нещо странно влагаш в ушите ни. Затова искаме да знаем, какво е то.
[17:21]  А пък всички атиняни, както и чужденците, които живееха у тях, с нищо друго тъй не обичаха да си прекарват времето, както с това - да говорят или слушат нещо ново.
[17:22]  Тогава Павел застана сред ареопага и рече: мъже атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни.
[17:23]  Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: Незнайному Богу. За Тогова прочее, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам.
[17:24]  Бог, Който сътвори света и всичко, що е в него. Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове,
[17:25]  нито приема служение от човешки ръце, като да се нуждае от нещо, но Сам дава на всички живот и дишане и всичко.
[17:26]  Той произведе от една кръв целия род човешки да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване,
[17:27]  за да търсят Господа, та не биха ли Го някак усетили и намерили, макар Той и да не е далеч от всекиго измежду нас:
[17:28]  защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме, както и някои от вашите стихотворци са казали: "Негов сме и род".
[17:29]  И тъй, ние, бидейки род Божий, не бива да мислим, че Божеството прилича на злато, или сребро, или камък - на изделие, излязло от човешко изкуство и измислица.
[17:30]  Бог, прочее, като презря времената на незнанието, сега заповядва вредом на всички човеци да се покаят;
[17:31]  защото определи ден, когато ще съди праведно вселената чрез предопределения от Него Мъж, като даде уверение на всички с възкресяването Му от мъртвите.
[17:32]  Като чуха за възкресение на мъртви, едни се присмиваха, а други думаха: друг път щем те послуша за това.
[17:33]  И тъй, Павел излезе из средата им.
[17:34]  А някои мъже се присъединиха към него и повярваха; между тях беше Дионисий Ареопагит и една жена, на име Дамара, и други с тях.

18

[18:1]  След това Павел остави Атина и дойде в Коринт;
[18:2]  и, като намери един иудеин, на име Акила, родом от Понт, дошъл наскоро от Италия с жена си Прискила (защото Клавдий бе заповядал да напуснат Рим всички иудеи), дойде при тях;
[18:3]  и понеже имаше същия занаят, остана у тях и работеше; а занаятът им беше да правят шатри.
[18:4]  И всяка събота той говореше в синагогата и убеждаваше иудеи и елини.
[18:5]  А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше от своя дух подбуждан да свидетелствува пред иудеите, че Иисус е Христос.
[18:6]  Но, понеже те се противяха и хулеха, той си отърси дрехите и им каза: кръвта ви - върху главите ви! Аз съм чист; отсега отивам при езичниците.
[18:7]  И като се дигна оттам, дойде у някого си, на име Юст, който почиташе Бога, и чиято къща беше до синагогата.
[18:8]  А Крист, началник на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина коринтяни, слушайки Павла, вярваха и се кръщаваха.
[18:9]  И рече Господ на Павла във видение нощем: не бой се, но говори и не млъквай,
[18:10]  защото Аз съм с тебе, и никой не ще посегне да ти стори зло; понеже имам много народ в тоя град.
[18:11]  Той остана там година и шест месеца и ги поучаваше на словото Божие.
[18:12]  А когато Галион беше проконсул в Ахаия, иудеите единодушно нападнаха Павла и го отведоха на съдилището,
[18:13]  като казваха, че той придумва човеците да почитат Бога не по закона.
[18:14]  И когато Павел щеше да заговори, Галион каза на иудеите: иудеи, да имаше някоя неправда или злодеяние лукаво, по право щях да ви изслушам;
[18:15]  но, щом препирнята е за учение и за имена, и за вашия закон, разгледайте сами, защото аз не искам да бъда съдия в тия работи.
[18:16]  И ги напъди от съдилището.
[18:17]  Тогава всички елини хванаха Состена, началник на синагогата, и го биха пред съдилището, а Галион и нехаеше за това.
[18:18]  Като прекара още доста дни, Павел се прости с братята и отплува за Сирия заедно с Акила и Прискила, след като си острига главата в Кенхрея, понеже бе дал оброк.
[18:19]  Като стигна в Ефес, остави ги там, а сам той влезе в синагогата и разискваше с иудеите.
[18:20]  А когато те го помолиха да остане при тях по-дълго време, той се не съгласи,
[18:21]  а се прости с тях и рече: трябва непременно да прекарам идещия празник в Иерусалим; и, ако ще Бог, ще се върна пак при вас. И отплува от Ефес, а Акила и Прискила останаха там.
[18:22]  Като слезе в Кесария, ходи в Иерусалим, поздрави църквата и отиде в Антиохия.
[18:23]  След като престоя там няколко време, излезе и обхождаше редом страната Галатийска и Фригия и утвърждаваше всички ученици.
[18:24]  И дойде в Ефес някой си иудеин, на име Аполос, родом от Александрия, мъж красноречив и силен в Писанията.
[18:25]  Той беше наставен в пътя Господен и, разпален духом, говореше и поучаваше правилно за Господа, ако и да знаеше само за Иоановото кръщение.
[18:26]  Той начена да говори смело в синагогата. Като го чуха Акила и Прискила, прибраха го и му обясниха по-точно пътя Господен.
[18:27]  А когато той искаше да замине за Ахаия, братята се обърнаха с писмо до тамошните ученици, за да го приемат; и той, като стигна там, спомогна много на повярвалите чрез благодатта,
[18:28]  защото силно изобличаваше иудеите пред цял народ, като доказваше чрез Писанията, че Иисус е Христос.

19

[19:1]  Докле Аполос беше в Коринт, Павел премина през горните страни, дойде в Ефес и, като намери там някои ученици,
[19:2]  каза им: като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светий.
[19:3]  Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение.
[19:4]  Павел каза: Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса.
[19:5]  Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса.
[19:6]  И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Светий, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват.
[19:7]  Всички бяха около дванайсет души.
[19:8]  А като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие.
[19:9]  Но понеже някои се ожесточаваха и упорствуваха, злословейки пътя Господен пред народа, той, като ги остави, отдели учениците и всекидневно проповядваше в училището на някого си Тирана.
[19:10]  Това трая до две години, тъй че всички жители на Асия, както иудеи, тъй и елини, чуха словото на Господа Иисуса.
[19:11]  А Бог правеше немалки чудеса чрез ръцете Павлови,
[19:12]  тъй че донасяха и полагаха върху болните кърпи и убруси от снагата му, и болестите им се махваха, и злите духове излизаха из тях.
[19:13]  Някои пък от иудейските заклинатели-скитници наченаха да изговарят името на Господа Иисуса над ония, които имаха зли духове, и казваха: заклеваме ви в Иисуса, Когото Павел проповядва.
[19:14]  Това правеха някои си седем сина на иудейския първосвещеник Скева.
[19:15]  А злият дух отговори и рече: Иисуса познавам и Павла зная; но вие кои сте?
[19:16]  И скочи върху им човекът, у когото имаше зъл дух и, като ги завладя, прояви срещу тях такава сила, че те, голи и ранени, избягаха от оная къща.
[19:17]  Това стана известно на всички иудеи и елини, които живееха в Ефес, и всички тях нападна страх; а името на Господа Иисуса се величаеше.
[19:18]  И много от повярвалите идваха, та се изповядваха и откриваха делата си.
[19:19]  А мнозина от ония, които правеха магии, като събраха книгите си, горяха ги пред всички; при това пресметнаха цената им и намериха, че достига до петдесет хиляди драхми сребро.
[19:20]  Тъй мощно растеше и се усилваше словото Господне.
[19:21]  А когато се свърши това, Павел си тури наум, като премине Македония и Ахаия, да иде в Иерусалим, и каза: след като бъда там, трябва да видя и Рим.
[19:22]  И прати в Македония двама от ония, които му служеха - Тимотея и Ераста, а сам остана малко време в Асия.
[19:23]  В онова време биде голям смут за пътя Господен:
[19:24]  някой си златар, на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Артемида и доставяше на занаятчиите немалко печалба,
[19:25]  като събра тях, па и други работници на такива неща, каза: другари, знаете, че от тая работа зависи нашият добър поминък;
[19:26]  а пък виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Асия, тоя Павел убеди и обърна доста народ, думайки, че не са богове тия, които се правят с ръце човешки.
[19:27]  Тъй че има опасност, не само това наше занятие да дойде в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се не смята за нищо, и да загине величието на същата, която цяла Асия и вселената почита.
[19:28]  Като чуха това, изпълниха се с ярост, закрещяха и казваха: велика е Артемида Ефеска!
[19:29]  И цял град се разбунтува; и като грабнаха Гаия и Аристарха, македонци, Павлови спътници, единодушно се втурнаха в зрелището.
[19:30]  А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците го не пускаха.
[19:31]  Също и някои от асийските началници, понеже му бяха приятели, проводиха до него и го молеха да се не показва на зрелището.
[19:32]  И тъй, едни крещяха едно, други - друго; защото в събранието имаше безредие, и повечето не знаеха, за какво се бяха събрали.
[19:33]  По предложение на иудеите, бе извикан измежду народа Александър. Като даде знак с ръка, Александър искаше да каже защитна реч пред народа.
[19:34]  Но, когато узнаха, че е иудеин, всички завикаха с един глас и кряскаха около два часа: велика е Артемида Ефеска!
[19:35]  А градският писар, като усмири народа, каза: мъже ефесци, кой човек не знае, че град Ефес е служител на великата богиня Артемида и на падналия от Зевса неин идол?
[19:36]  Прочее, щом това е неоспоримо, вие трябва да бъдете мирни и да не вършите нищо необмислено.
[19:37]  А вие сте довели тия мъже, които нито храма Артемидин са обрали, нито богинята ви хулят.
[19:38]  Ако пък Димитър и художниците, които са с него, имат да се оплакват против някого, то има съдебни събрания, има и проконсули: нека се тъжат един против други.
[19:39]  Ако пък за друго нещо придиряте, то ще бъде решено в законното събрание.
[19:40]  Защото има опасност да бъдем обвинени в бунт поради днешната случка, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище. Като каза това, разпусна събранието.

20

[20:1]  Като утихна вълнението, Павел повика учениците и, след като им даде наставления, опрости се с тях и излезе да иде за Македония;
[20:2]  а като премина ония места и даде много наставления на вярващите, дойде в Елада;
[20:3]  там престоя три месеца. И понеже иудеите направиха против него заговор, когато щеше да отплува за Сирия, той взе решение да се върне през Македония.
[20:4]  Придружаваха го до Асия Сосипатър Пиров, бериец, а от солунчани Аристарх и Секунд, Гаий от Дервия и Тимотей, и асийците Тихик и Трофим.
[20:5]  Тези отидоха напред и ни чакаха в Троада.
[20:6]  А ние отплувахме от Филипи след дните на Безквасниците и в пет дни стигнахме в Троада при тях, дето прекарахме седем дни.
[20:7]  И в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят хляб, Павел, понеже на другия ден щеше да тръгне, беседваше с тях и продължи речта си до полунощ.
[20:8]  В горницата, дето се бяхме събрали, имаше доста свещи.
[20:9]  А един момък, на име Евтих, седнал на един прозорец, бе налегнат от дълбок сън и, докато Павел тъй дълго беседваше, клюмна в съня си и падна от третия кат долу, и го дигнаха мъртъв.
[20:10]  Павел като слезе, спусна се върху му, прегърна го и рече: не се смущавайте, защото душата му си е в него.
[20:11]  А като възлезе горе и преломи хляб, вкуси и говори дълго, дори дозори, и след това отпътува.
[20:12]  В туй време доведоха момчето живо, и немалко се утешиха.
[20:13]  Ние отидохме по-напред на кораба и отплувахме в Асос, отдето щяхме да вземем Павла; защото той, имайки намерение да иде сам пешком, тъй ни бе поръчал.
[20:14]  И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.
[20:15]  А като отплувахме оттам, спряхме се на другия ден срещу Хиос, а на следния стигнахме в Самос и, като престояхме в Трогилия, дойдохме на другия ден в Милит,
[20:16]  защото Павел реши да отмине Ефес, за да се не забави в Асия, понеже бързаше, ако му бъде възможно, да се намери в Иерусалим за деня Петдесетница.
[20:17]  А от Милит прати в Ефес, та повика презвитерите църковни.
[20:18]  И когато те дойдоха при него, рече им: вие знаете, как от първия ден, когато стъпих в Асия, всичкото време бях с вас,
[20:19]  служейки Господу с голямо смирение и много сълзи и сред изпитни, които ми идеха от злите замисли на иудеите:
[20:20]  как не пропуснах нищо полезно да ви го не обадя и да ви не поуча пред народа и по къщите,
[20:21]  като проповядвах на иудеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в Господа нашего Иисуса Христа.
[20:22]  И ето сега, свързан от Духа, аз отивам в Иерусалим, без да зная, какво ще ми се случи там -
[20:23]  освен онова, което Дух Светий свидетелствува по всички градове, казвайки, че ме чакат окови и скърби.
[20:24]  Но мен не ме е за нищо грижа, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господа Иисуса, да проповядвам Евангелието на Божията благодат.
[20:25]  И сега, ето, аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, между които ходих и проповядвах царството Божие.
[20:26]  Затова свидетелствувам ви в днешния ден, че съм чист от кръвта на всички,
[20:27]  защото не пропуснах да ви известя всичката воля Божия.
[20:28]  Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв.
[20:29]  Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото;
[20:30]  па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си.
[20:31]  Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всекиго едного от вас.
[20:32]  А сега ви предавам, братя, на Бога и на словото на благодатта Му; Той може да ви назидае по-добре и да ви даде наследие между всички осветени.
[20:33]  От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха;
[20:34]  сами знаете, че за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце.
[20:35]  С всичко ви показах, че именно така трябва да се трудите и да поддържате слабите, а още и да помните думите на Господа Иисуса, защото Сам Той каза: по-блажено е да се дава, нежели да се взима.
[20:36]  Като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях.
[20:37]  Тогава всички плакаха много и, припадайки Павлу на шията, целуваха го,
[20:38]  наскърбени най-много от думата, що каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпроводиха до кораба.

21

[21:1]  А когато се едвам откъснахме от тях и отплувахме, стигнахме право в Кос, а на другия ден в Родос, и оттам в Патара;
[21:2]  и като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се и отплувахме.
[21:3]  След като съзряхме Кипър и го оставихме наляво, плувахме към Сирия и слязохме в Тир, защото там трябваше корабът да се разтовари.
[21:4]  И като намерихме учениците, останахме там седем дена. Те, по внушение от Духа, думаха на Павла, да не възлиза в Иерусалим.
[21:5]  А като прекарахме тия дни, излязохме и тръгнахме, и ни изпровождаха всички с жени и деца до отвън града; а на брега коленичихме и се помолихме.
[21:6]  И след като се простихме един с други, влязохме в кораба, а те се върнаха у тях си.
[21:7]  А ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, поздравихме братята и останахме у тях един ден.
[21:8]  А на другия ден Павел и ние, които бяхме с него, излязохме и дойдохме в Кесария и, като влязохме в къщата на Филипа благовестника, който беше един от седмината дякони, останахме у него.
[21:9]  Той имаше четири дъщери девици, които пророчествуваха.
[21:10]  Докато ние стояхме у тях много дни, слезе от Иудея един пророк, на име Агав,
[21:11]  и като дойде при нас, взе пояса Павлов, върза си ръцете и нозете и рече: това казва Дух Светий: така ще свържат иудеите в Иерусалим оня мъж, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръце езически.
[21:12]  Щом чухме това, и ние и тамошните го молехме да не възлиза в Иерусалим.
[21:13]  Но Павел отговори: какво правите, та плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Иерусалим за името на Господа Иисуса.
[21:14]  А понеже той се не придумваше, ние си млъкнахме и рекохме: да бъде волята Господня!
[21:15]  След тия дни се приготвихме и възлязохме в Иерусалим.
[21:16]  С нас дойдоха и някои ученици от Кесария, които ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да гостуваме.
[21:17]  Когато стигнахме в Иерусалим, братята ни приеха с радост.
[21:18]  На другия ден Павел влезе с нас при Иакова; дойдоха и всички презвитери.
[21:19]  И като ги поздрави Павел, разказа им едно по едно всичко, що Бог бе сторил между езичниците чрез неговата служба.
[21:20]  А те, като чуха, славеха Бога; и рекоха му: виждаш, брате, колко десетки хиляди са повярвалите иудеи, и те всички са ревнители на Закона.
[21:21]  А за тебе много им е говорено, че учиш всички иудеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисея, като казваш да не обрязват чедата си, нито да постъпват по обичаите.
[21:22]  И тъй, какво да се прави? Бездруго ще се стече много народ, защото ще чуят, че си дошъл.
[21:23]  Направи, прочее, що ти казваме: у нас има четирима мъже, които са си дали оброк.
[21:24]  Вземи ги, очисти се с тях и тегли им разноските да си острижат главата, и всички да узнаят, че, каквото са чули за тебе, не е нищо, но че и ти сам следваш да пазиш Закона.
[21:25]  А за повярвалите езичници ние писахме, като решихме да не пазят те нищо такова, а само да се въздържат от идолски жертви, от кръв, от удавнина и от блудство.
[21:26]  Тогава Павел взе ония мъже и, като се очисти с тях, на другия ден влезе в храма и обяви деня, в който се навършват дните на очистянето и в който ще се пренесе за всекиго едного от тях принос.
[21:27]  А когато щяха да се свършат седемте дена, асийските иудеи, като го видяха в храма, побуниха целия народ и туриха ръце на него,
[21:28]  викайки: мъже израилтяни, на помощ! Тоя човек учи всички навсякъде против народа, против Закона и против това място; при това още и елини въведе в храма, та оскверни това свято място.
[21:29]  Защото преди това бяха видели в града с него ефесеца Трофима и мислеха, че Павел го е въвел в храма.
[21:30]  Целият град се раздвижи и народът се стече. И като хванаха Павла, повлякоха го навън от храма; и веднага вратата бидоха затворени.
[21:31]  И когато искаха да го убият, стигна вест до хилядника на полка, че цял Иерусалим се е побунил;
[21:32]  а той веднага взе войници и стотници и се спусна срещу тях; те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла;
[21:33]  тогава хилядникът се приближи, хвана го и заповяда да го вържат с двои вериги, и питаше: кой е той и какво е направил?
[21:34]  От народа едни крещяха едно, други - друго. А той, като не можеше поради крясъка да узнае истината, заповяда да го водят в стана.
[21:35]  А когато стигна до стъпалата, трябваше войниците да го носят, поради насилието от народа;
[21:36]  защото множеството народ вървеше подире и викаше: премахни го!
[21:37]  Когато щяха да го въведат в стана, Павел каза на хилядника: мога ли да ти кажа нещо? А тоя рече: знаеш ли гръцки?
[21:38]  та не си ти, значи, оня египтянин, който преди няколко дни разбунтува и изведе в пустинята четирите хиляди мъже разбойници!
[21:39]  А Павел отговори: аз съм иудеин от Тарс, гражданин на тоя чутовен киликийски град; моля те, позволи ми да говоря към народа.
[21:40]  А когато тоя му позволи, Павел се изправи на стъпалата, помаха с ръка на народа и, след като настана дълбоко мълчание, заговори на еврейски език и казваше:

22

[22:1]  Мъже братя и отци! Чуйте сега моето оправдание пред вас.
[22:2]  А като чуха, че им говори на еврейски език, още повече утихнаха. Тогава той каза:
[22:3]  аз съм човек иудеин, родом от Тарс Киликийски, но възпитан в тоя град при нозете Гамалиилови, изучен точно по закона отечески и изпълнен с ревност към Бога, както сте и вие всички днес.
[22:4]  Аз гоних до смърт последователите на това учение, като вързвах и предавах на затвор мъже и жени,
[22:5]  както свидетелствува за мене първосвещеникът и всички стареи, от които като бях взел и писма до братята, отивах в Дамаск да докарам вързани в Иерусалим и тамошните, за да бъдат наказани.
[22:6]  Но, когато бях на път и наближавах до Дамаск, около пладне, изведнъж от небето ме огря силна светлина.
[22:7]  Аз паднах на земята и чух глас, който ми думаше: Савле, Савле, що Ме гониш?
[22:8]  Аз пък отговорих: кой си Ти, Господине? А Той ми рече: Аз съм Иисус Назорей, Когото ти гониш.
[22:9]  Ония, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха; но гласа на Оногова, Който ми говореше, не чуха.
[22:10]  Тогава рекох: какво да правя, Господи? А Господ ми рече: стани та иди в Дамаск, и там ще ти бъде казано всичко, що ти е наредено да сториш.
[22:11]  И понеже от блясъка на оная светлина не можех да виждам, поведоха ме за ръка ония, които бяха с мене, и тъй дойдох в Дамаск.
[22:12]  А някой си Анания, мъж благочестив по Закона, с добро име между всички иудеи в Дамаск,
[22:13]  дойде при мене, застана и ми рече: брате Савле, прогледай! И аз тозчас прогледах и погледнах към него.
[22:14]  А той ми каза: Бог на нашите отци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуеш глас от устата Му,
[22:15]  защото ще Му бъдеш свидетел пред всички човеци за онова, що си видял и чул.
[22:16]  И сега що се бавиш? Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господа Иисуса.
[22:17]  А когато се върнах в Иерусалим и се молех в храма, унесох се
[22:18]  и Го видях да ми казва: побързай та излез скоро от Иерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.
[22:19]  Аз пък отговорих: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;
[22:20]  и когато се проливаше кръвта на Стефана, Твоя свидетел, там стоях и аз и одобрявах неговото убиване, като пазех дрехите на ония, които го убиваха.
[22:21]  И каза ми: иди! Аз ще те пратя далеко - при езичниците.
[22:22]  До тая дума го слушаха, но след това издигнаха гласа си и викаха: премахни от земята един такъв! Той не бива да живее!
[22:23]  И понеже те крещяха, размятваха си дрехите и хвърляха прах във въздуха,
[22:24]  хилядникът заповяда да го водят в стана и поръча да го разпитват с бичуване, за да узнае, по коя причина викаха тъй против него.
[22:25]  Но, когато го разтегнаха с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден?
[22:26]  Като чу това стотникът, отиде та обади на хилядника и рече: гледай, какво правиш, защото тоя човек е римски гражданин.
[22:27]  Тогава хилядникът се приближи до него и рече: кажи ми, ти римски гражданин ли си? Той отговори: да.
[22:28]  А хилядникът каза: аз съм придобил това гражданство за много пари. Павел рече: аз пък съм се и родил такъв.
[22:29]  И начаса отстъпиха от него тия, които щяха да го разпитват. А и хилядникът, като узна, че той е римски гражданин, се уплаши, задето го бе вързал.
[22:30]  На другия ден, като желаеше да узнае навярно, в какво го обвиняват иудеите, освободи го от оковите и заповяда да дойдат първосвещениците и целият им синедрион, па доведе долу Павла и го изправи пред тях.

23

[23:1]  Павел устреми поглед към синедриона и каза: мъже братя! Живял съм с най-добра съвест пред Бога до тоя ден.
[23:2]  А първосвещеник Анания заповяда на стоещите пред него да го ударят по устата.
[23:3]  Тогава Павел му рече: Бог ще тебе да удари, стено варосана; ти седиш, за да ме съдиш по Закона, а против Закона заповядваш да ме бият.
[23:4]  А предстоещите рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?
[23:5]  Павел отговори: не знаех, братя, че той е първосвещеник; защото писано е: "началника на твоя народ да не злословиш".
[23:6]  А когато узна Павел, че една част от тях са садукеи, а другата - фарисеи, извика в синедриона: мъже братя! Аз съм фарисеин, син на фарисеин; за надежда и за възкресение на мъртви ме съдят!
[23:7]  Като каза той това, настана разпра между фарисеи и садукеи, и множеството се раздвои.
[23:8]  Защото садукеите казват, че няма възкресение, ни Ангел, ни дух; а фарисеите признават и едното и другото.
[23:9]  Настана голяма врява; и станаха книжниците от фарисейската страна и се запрепираха, думайки: нищо лошо не намираме у тоя човек; ако пък е говорил нему дух или Ангел, да се не противим Богу.
[23:10]  И понеже стана голяма смутня, хилядникът, уплашен, да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат измежду тях и отведат в стана.
[23:11]  През нощта яви му се Господ и рече: дерзай, Павле! И както свидетелствува за Мене и Иерусалим, тъй трябва да свидетелствуваш и в Рим.
[23:12]  А когато се съмна, някои от иудеите направиха заговор, заклеха се и си рекоха да не ядат, ни да пият, докле не убият Павла.
[23:13]  Тия, които сториха това съзаклятие, бяха повече от четирийсет души.
[23:14]  Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха: с клетва се заклехме нищо да не хапнем, докато не убием Павла.
[23:15]  Затова вие със синедриона явете сега на хилядника утре да го доведе долу пред вас, уж че искате да разгледате по-точно делото му; а ние, преди да наближи той, сме готови да го убием.
[23:16]  Като чу за тая засада, Павловият сестриник отиде, влезе в стана и обади на Павла.
[23:17]  А Павел повика един стотник и му рече: заведи тоя момък при хилядника, защото има да му обади нещо.
[23:18]  И той го взе, заведе го при хилядника и каза: затворникът Павел ме повика и помоли да доведа тоя момък при тебе, защото имал да ти каже нещо.
[23:19]  Хилядникът го хвана за ръка, оттегли се с него настрана и питаше: какво има да ми обадиш?
[23:20]  А той каза: иудеите се сговорили да те молят утре да отведеш долу Павла пред синедриона, уж че искат по-точно да разпитат нещо по делото му.
[23:21]  Ала ти не им вярвай; защото го причакват четирийсет и повече души от тях, които са се заклели да не ядат и да не пият, докле го не убият; и сега са готови, чакат само да им обещаеш.
[23:22]  Тогава хилядникът отпрати момъка, като му поръча: никому не казвай, че ми си обадил това.
[23:23]  След това повика двама стотника и рече: пригответе ми двеста пеши войници, седемдесет конници и двеста стрелци, които да тръгнат за Кесария от третия час нощес;
[23:24]  пригответе и добичета, за да качат на тях Павла и да го отведат безопасно до управителя Феликса.
[23:25]  Написа и писмо с това съдържание:
[23:26]  Клавдий Лисий достопочтеному управителю Феликсу праща поздрав.
[23:27]  Тогова човека бяха хванали иудеите и щяха да го убият; аз се явих с войска и го отнех, понеже се научих, че е римски гражданин.
[23:28]  И като исках да узная причината, поради която го обвиняваха, изведох го пред синедриона им
[23:29]  и намерих, че го обвиняват по въпроси от техния закон, но че няма никаква вина, за която той би заслужил смърт или окови.
[23:30]  И понеже ми бе обадено, че иудеите замислят лошо против тоя човек, аз го пратих веднага при тебе, като заръчах и на обвинителите да кажат пред тебе, каквото имат против него. Здравей!
[23:31]  И тъй, войниците, според както им бе заповядано, взеха Павла и го отведоха нощя в Антипатрида.
[23:32]  А на другия ден се върнаха в стана, като оставиха конниците да идат с него.
[23:33]  Тия, като влязоха в Кесария и предадоха на управителя писмото, представиха му и Павла.
[23:34]  Управителят прочете писмото и попита, от коя област е той и, като узна, че е от Киликия, рече:
[23:35]  ще те изслушам, кога дойдат и твоите обвинители. И заповяда да го държат под стража в преторията Иродова.

24

[24:1]  След пет дена слезе първосвещеник Анания със стареите и с някои си ритор Тертил, които явиха на управителя обвиненията си против Павла.
[24:2]  А като повикаха Павла, Тертил почна да го обвинява и казваше:
[24:3]  винаги и навсякъде с голяма благодарност признаваме, че чрез тебе, достопочтени Феликсе, у нас има пълен мир и чрез твоите грижи - у тоя народ добри сполуки.
[24:4]  Но, за да те не отегчавам много, моля те, изслушай с твоята снизходителност нашата кратка реч.
[24:5]  Понеже намерихме, че тоя човек е зараза и че подига бунтове между всички иудеи по вселената и че е водач на назорейската ерес,
[24:6]  който дори и храма се опита да оскверни, ние го хванахме и щяхме да го съдим по нашия закон;
[24:7]  но хилядникът Лисий дойде и с голяма сила го изтръгна от ръцете ни, и при тебе проводи,
[24:8]  като заповяда и нам, неговите обвинители, да дойдем при тебе. Ти ще можеш сам да разпиташ и от него да узнаеш за всичко това, в каквото го ние обвиняваме.
[24:9]  И иудеите потвърдиха, като казваха, че това е тъй.
[24:10]  Управителят даде на Павла знак да говори, и той отговори: понеже зная, че от много години си съдия на тоя народ, то с по-радо сърце ще говоря за моя защита.
[24:11]  Ти можеш да узнаеш, че няма повече от дванайсет дена, откак бях възлязъл в Иерусалим на поклонение.
[24:12]  И нито в храма, нито в синагогите, нито в града не са ме намерили да се препирам с някого или да правя размирица у народа,
[24:13]  и те не могат доказа това, за което ме сега обвиняват.
[24:14]  Но признавам ти се в това, че според учението, което те наричат ерес, аз тъй служа на Бога на отците ни, че вярвам на всичко, що е писано в Закона и в пророците,
[24:15]  и се надявам на Бога, че ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни, което и те сами очакват.
[24:16]  Затова и сам залягам да имам винаги непорочна съвест пред Бога и пред човеците.
[24:17]  След много години дойдох да донеса на моя народ милостиня и приноси.
[24:18]  При това, като се бях очистил, намериха ме в храма сам, без навалица и без шум,
[24:19]  някои асийски иудеи, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако биха имали нещо против мене.
[24:20]  Или тия сами да кажат, дали са намерили някоя неправда в мене, когато се бях явил пред синедриона, -
[24:21]  освен тия само думи, които, застанал между тях, изговорих високо: заради възкресение от мъртви ме съдите вие днес.
[24:22]  Като чу това, Феликс отложи делото, понеже знаеше доста добре за това учение, и каза: ще разгледам делото ви, кога дойде хилядник Лисий.
[24:23]  И заповяда на стотника да пази Павла, но да го държи по-слабо и да не възпира никого от неговите близки да му служат, или да идват при него.
[24:24]  След няколко дни дойде Феликс с жена си Друзила, която беше иудейка, та повика Павла и слуша от него за вярата в Христа Иисуса.
[24:25]  А когато Павел говореше за правда, за въздържание и за бъдещия съд, Феликс се уплаши и отговори: сега си иди, а кога намеря време, ще те повикам.
[24:26]  При това се надяваше, че Павел ще му даде пари, за да го пусне; затова го викаше често и се разговаряше с него.
[24:27]  Но, като изминаха две години, Феликса замести Порций Фест. И понеже искаше да угоди на иудеите, Феликс остави Павла в окови.

25

[25:1]  А Фест, като дойде в областта, след три дни възлезе от Кесария в Иерусалим.
[25:2]  Тогава първосвещеникът и първенците иудейски му явиха обвиненията си против Павла
[25:3]  и, търсейки милост за себе си против него, молеха го да го повика в Иерусалим; а те крояха засада да го убият по пътя.
[25:4]  Но Фест отговори, че Павел се пази под стража в Кесария и сам той скоро ще отпътува за там.
[25:5]  И тъй, каза той, влиятелните между вас нека дойдат с мене и, ако има нещо у тоя човек, нека го обвинят.
[25:6]  И след като прекара у тях не повече от десет дена, слезе в Кесария, а на другия ден седна на съдището и заповяда да доведат Павла.
[25:7]  Когато се яви той, заобиколиха го слезлите от Иерусалим иудеи, като навеждаха против Павла много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;
[25:8]  а той, като се защищаваше, рече: с нищо не съм съгрешил ни против иудейския закон, ни против храма, ни против кесаря.
[25:9]  Но Фест, като искаше да угоди на иудеите, отговори на Павла и рече: искаш ли да идеш в Иерусалим и да бъдеш там за това съден пред мене.
[25:10]  Павел отговори: аз стоя пред кесарево съдище, дето и трябва да бъда съден. Иудеи не съм обиждал с нищо, както и ти твърде добре знаеш.
[25:11]  Защото, ако съм крив и съм сторил нещо достойно за смърт, аз се не отказвам да умра; но, ако няма нищо от това, в каквото ме обвиняват тия, никой не може да ме предаде тям. Кесарев съд искам.
[25:12]  Тогава Фест, като поговори със съвета, отговори: кесарев съд си поискал, при кесаря и ще идеш.
[25:13]  След няколко дни цар Агрипа и Вереника дойдоха в Кесария, за да поздравят Феста.
[25:14]  И като престояха там много дни, Фест представи на царя Павловото дело, като каза: има един човек, оставен от Феликса в окови,
[25:15]  за когото първосвещениците и стареите иудейски, когато аз бях в Иерусалим, представиха обвинения, и искаха да бъде осъден.
[25:16]  Аз им отговорих, че у римляните не е обичай да предават човека на смърт, преди обвиненият да има обвинителите си налице и да му се позволи да се защити от обвинението.
[25:17]  И когато те се събраха тук, аз на другия ден, без никакво отлагане, седнах на съдището и заповядах да доведат човека;
[25:18]  обвинителите, като се изправиха, не представиха за него ни едно такова обвинение, каквото предполагах аз;
[25:19]  те имаха някакви препирни с него върху тяхното суеверие и за някого си Иисуса, Който бил умрял и за Когото Павел казваше, че е жив.
[25:20]  Понеже бях в недоумение, как да реша тоя въпрос, аз казах: иска ли той да иде в Иерусалим и там да бъде съден за това?
[25:21]  Но, понеже Павел поиска да бъде оставен за августово разследване, заповядах да го държат под стража, докато го пратя при кесаря.
[25:22]  Тогава Агрипа каза на Феста: желал бих и сам аз да изслушам тоя човек. А той отговори: утре ще го изслушаш.
[25:23]  На сутринта, когато Агрипа и Вероника дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната палата заедно с хилядниците и най-първите граждани, по заповед на Феста доведоха Павла.
[25:24]  И Фест рече: царю Агрипа и всички вие мъже, които сте с нас тука! Виждате тогова, за когото цялото множество иудеи дойдоха при мене, и в Иерусалим и тук, и викаха, че той не бива повече да живее.
[25:25]  Но аз, като разбрах, че той не е сторил нищо достойно за смърт, и понеже той сам поиска съд пред августа, реших да го пратя нему.
[25:26]  Обаче за него не мога нищо вярно да напиша на господаря; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипа, щото след разследването да имам какво да напиша.
[25:27]  Защото безсмислено ми се струва да препращам окованик, без да означа и обвиненията против него.

26

[26:1]  Агрипа каза на Павла: позволява ти се да говориш за себе си. Тогава Павел простря ръка и заговори за своя защита:
[26:2]  честит се считам, царю Агрипа, че ще се защищавам днес пред тебе за всичко, за каквото ме обвиняват иудеите,
[26:3]  а най-вече, защото ти знаеш всички иудейски обичаи и въпроси; затова моля те, изслушай ме великодушно.
[26:4]  Моя живот от младини, който съм прекарал отначало между народа си в Иерусалим, знаят всички иудеи;
[26:5]  те отдавна ме знаят, - ако искат да свидетелствуват, - че аз, като фарисеин, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра;
[26:6]  а сега стоя пред съд заради надеждата в обещанието, дадено на отците ни от Бога,
[26:7]  което нашите дванайсет колена се надяват да постигнат, служейки усърдно Богу денем и нощем. За тая надежда, царю Агрипа, ме обвиняват иудеите.
[26:8]  Що? Нима вие за невероятно смятате, че Бог възкресява мъртви?
[26:9]  Наистина, и аз си помислих, че трябва да извърша много противни работи срещу името на Иисуса Назорея;
[26:10]  това и сторих в Иерусалим и, след като приех власт от първосвещениците, много светии затворих в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах;
[26:11]  и често ги мъчех по всички синагоги и ги принуждавах да хулят Иисуса и, разярен без мяра против тях, гонех ги дори и по външните градове.
[26:12]  С това намерение отивайки в Дамаск с власт и поръчка от първосвещениците,
[26:13]  посред ден на пътя, царю, видях от небето по-силна от слънчево сияние светлина, която огря мене и вървящите с мене.
[26:14]  Всички паднаха на земята, и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: Савле, Савле, що Ме гониш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.
[26:15]  Аз рекох: кой си Ти, Господине? Той отговори: Аз съм Иисус, Когото ти гониш.
[26:16]  Но стани и се изправи на нозете си; защото Аз затова ти се и явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, що си видял и каквото ще ти открия,
[26:17]  като те отнимам от народа иудейски и от езичниците, при които те пращам сега,
[26:18]  да отвориш очите им, за да се обърнат от тъмнина в светлина и от властта на сатаната към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и наследие между осветените.
[26:19]  Затова, царю Агрипа, аз се не противих на видението небесно,
[26:20]  но първом на жителите в Дамаск и Иерусалим, после на цялата Иудейска земя и на езичниците, проповядвах да се покаят и обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние.
[26:21]  Затова ме хванаха иудеите в храма и се опитваха да ме убият.
[26:22]  Но, като получих помощ от Бога, стоя си доднес и свидетелствувам на мало и голямо, като говоря само онова, за което са говорили пророците и Моисей, че щеше да стане,
[26:23]  именно, че Христос щеше да пострада и, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да възвести светлина на народа и на езичниците.
[26:24]  Когато тъй се защищаваше той, Фест извика с висок глас: полудял си, Павле! Многото учение те докарва до лудост.
[26:25]  А той каза: не съм луд, достопочтени Фесте, но говоря думи на истина и на здрав разум.
[26:26]  Това го знае царят, пред когото и с дръзновение говоря; аз никак не вярвам, че нещо от това му е неизвестно; защото това не е вършено в някой кът.
[26:27]  Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш.
[26:28]  Агрипа отговори на Павла: още малко, и ще ме убедиш да стана християнин.
[26:29]  А Павел рече: молил бих се Богу, щото, още малко, или още много, не само ти, но и всички, които ме слушате днес, да станете такива, какъвто съм и аз - но без тия окови.
[26:30]  Когато той каза това, станаха царят и управителят, Вереника и седящите с тях
[26:31]  и, като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и думаха, че тоя човек не върши нищо достойно за смърт или за окови.
[26:32]  И Агрипа каза на Феста: тоя човек можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред кесаря. Затова управителят се и реши да го изпрати при кесаря.

27

[27:1]  Когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник, на име Юлий, от Августовия полк.
[27:2]  Качихме се на един адрамитски кораб и тръгнахме, като щяхме да плуваме около асийските места. С нас беше Аристарх, македонец от Солун.
[27:3]  На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки с Павла човеколюбиво, позволи му да отиде при приятелите си и да се възползува от грижите им.
[27:4]  Като тръгнахме оттам, минахме под Кипър, понеже ветровете бяха противни,
[27:5]  и, като преплувахме морето покрай Киликия и Памфилия, слязохме до Мира Ликийска.
[27:6]  Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и ни прехвърли на него.
[27:7]  И плавайки полека доста дни, едва стигнахме срещу Книд, защото вятърът ни пречеше, и преплувахме под Крит край Салмона.
[27:8]  И като минахме с мъка край Салмона, стигнахме до едно място, наречено Добри Пристанища, близо до което беше град Ласея.
[27:9]  Но, понеже бе минало доста време, и плаването ставаше вече опасно, пък и постът беше вече минал, Павел ги съветваше
[27:10]  и им казваше: виждам, мъже, че плаването ще бъде с беди и с голяма щета не само за товара и за кораба, но и за живота ни.
[27:11]  Но стотникът се доверяваше повече на кърмиларя и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.
[27:12]  И понеже пристанището не беше пригодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се вдигнат и оттам, за да стигнат, ако е възможно, до Финик, критско пристанище, което лежи срещу югозападния и северозападния вятър, и там да презимуват.
[27:13]  Но подухна юг, и те, като помислиха, че са получили желаното, тръгнаха и плуваха покрай Крит.
[27:14]  Скоро обаче се подигна срещу него бурен вятър, наричан евроклидон *.
[27:15]  Корабът биде грабнат тъй, че не можеше да устои на вятъра; и ние се оставихме да ни носят вълните.
[27:16]  И, понесени зад едно островче, наричано Клавда, едвам можахме да удържим ладията;
[27:17]  като я дигнаха, взеха да употребяват средства да подвържат кораба изотдолу; и понеже се бояха да не заседнат в Сирт *, свиха платната и тъй се носеха.
[27:18]  На другия ден, понеже бяхме силно тласкани от бурята, наченаха да изхвърлят товара;
[27:19]  а на третия ден ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности.
[27:20]  Но, понеже през много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, па и немалка буря върлуваше, изчезваше нататък всяка надежда да се спасим.
[27:21]  И защото не бяха яли дълго време, Павел застана посред тях и каза: мъже братя, трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит, и щяхме да избегнем тия беди и щети.
[27:22]  А сега ви съветвам да бъдете бодри, защото ни една душа от вас няма да погине, а само корабът.
[27:23]  Защото нощес ми се яви Ангел от Бога, Комуто принадлежа и Комуто служа,
[27:24]  и каза: не бой се, Павле, ти трябва да излезеш пред кесаря; и ето, Господ ти подари всички тия, които плуват с тебе.
[27:25]  Затова, братя, бъдете бодри, защото вярвам на Бога, че тъй ще стане, както ми бе речено.
[27:26]  Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
[27:27]  Когато настана четиринайсета нощ, откак се носехме по Адриатическо море, към среднощ корабниците взеха да угаждат, че се приближават до някаква земя,
[27:28]  и, като измериха дълбочината, намериха двайсет разтега; отидоха малко по-нататък, измериха пак и намериха петнайсет разтега.
[27:29]  И понеже се бояха да не връхлетят на скалисти места, хвърлиха откъм кърмилото четири котви, и чакаха да съмне.
[27:30]  А когато корабниците искаха да бягат от кораба и спускаха ладия в морето под предлог, че уж ще спущат котва откъм носа,
[27:31]  Павел каза на стотника и на войниците: ако тия не останат на кораба, вие не можете се спаси.
[27:32]  Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и я оставиха да падне вън.
[27:33]  И преди да съмне, Павел канеше всички да похапнат, думайки: днес е четиринайсети ден, откак вие в очакване стоите гладни, без да сте вкусили нещо.
[27:34]  Затова, моля ви, похапнете си; това ще запази живота ви, защото ни едному от вас няма да падне и косъм от главата.
[27:35]  Като каза това, взе хляб, поблагодари Богу пред всички, разчупи и начена да яде;
[27:36]  тогава се ободриха всички, та ядоха и те;
[27:37]  а всички на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души.
[27:38]  А като се нахраниха, почнаха да облекчават кораба, като изхвърлиха житото в морето.
[27:39]  Когато се разсъмна, не познаха земята, а съгледаха един залив с плитко крайбрежие, към което се и решиха, ако бъде възможно, да тласнат кораба.
[27:40]  И като дигнаха котвите, оставиха се на морето; при това разслабиха връзките на кърмилата, развиха малкото ветрило наспоред вятъра и държаха посока към крайбрежието.
[27:41]  Но налетяха на място, дето морето биеше от две страни, и направиха да заседне там корабът; носът се заби и остана неподвижен, а задната част се разбиваше от силата на вълните.
[27:42]  И войниците се надумаха да избият затворниците, за да не би някой да изплава и побегне.
[27:43]  Но стотникът, като искаше да спаси Павла, възпря ги от това намерение и заповяда първи да скочат и да излязат на земя ония, които знаят да плават,
[27:44]  а другите да излязат - едни на дъски, а други на що-годе от кораба; тъй стана, че всички се спасиха на земята.

* Бурен североизточен вятър.


* Сирт - известно песъчливо място край африканския бряг.


28

[28:1]  И след като се спасиха тия, които бяха с Павла, познаха, че островът се казва Малта.
[28:2]  Туземците иноплеменници показваха към нас необикновено човеколюбие: приеха ни всички и, понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.
[28:3]  А когато Павел събра много храсти и ги тури на огъня, една ехидна поради горещината излезе и се впи в ръката му.
[28:4]  Туземците, като видяха змията, увиснала на ръката му, думаха помежду си: тоя човек е наистина убиец; затова, макар да се е избавил от морето, Божието правосъдие го не оставя да живее.
[28:5]  Но той стърси змията в огъня и никакво зло не претърпя.
[28:6]  А те очакваха да му се яви оток, или веднага да падне мъртъв. Но, като чакаха дълго време и видяха, че му не ставаше никакво зло, измениха мнение и думаха, че той е бог.
[28:7]  Около това място бяха имотите на най-първия в острова, на име Поплий; той ни прие и три дни гощава дружелюбно.
[28:8]  И случи се, че бащата на Поплия лежеше, страдайки от огница и коремна болка; Павел влезе при него, помоли се и, като възложи върху му ръце, изцери го.
[28:9]  След тая случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идеха и се изцеряваха;
[28:10]  те ни почетоха и с много почести, а на тръгване снабдиха ни с потребните неща.
[28:11]  След три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който бе презимувал на тоя остров и носеше знака на Диоскурите.
[28:12]  И стигнахме в Сиракуза, дето останахме три дни.
[28:13]  Оттам отплувахме и стигнахме в Ригия; а след един ден, понеже духна юг, стигнахме на втория ден в Потиоли;
[28:14]  там намерихме братя, по чиято молба преседяхме у тях седем дена. И след това тръгнахме за Рим.
[28:15]  Тамошните братя, като чуха за нас, излязоха да ни посрещнат до Апиевия площад и до Три кръчми. Като ги видя Павел, поблагодари на Бога и се ободри.
[28:16]  Когато дойдохме в Рим, стотникът предаде затворниците на воеводата, а на Павла позволиха да живее отделно с един войник, който го пазеше.
[28:17]  След три дни Павел свика първенците иудейски и, като се събраха, думаше им: мъже братя, без да съм сторил нещо против народа или отеческите обичаи, от Иерусалим ме предадоха окован в ръцете на римляните.
[28:18]  Те, след като ме съдиха, искаха да ме пуснат, защото у мене нямаше никаква вина за смърт;
[28:19]  но, понеже иудеите се противяха, бях принуден да искам съд пред кесаря, обаче не с цел да обвиня в нещо народа си.
[28:20]  По тая причина ви и повиках да се видим и поговорим; защото заради надеждата Израилева съм окован с тия вериги.
[28:21]  А те му отговориха: ние нито писма сме получили за тебе от Иудея, нито някой от братята е дошъл да извести или каже нещо лошо за тебе.
[28:22]  Но желаем да чуем от тебе това, което ти мислиш; защото нам е известно, че на това учение навред противоречат.
[28:23]  И като му определиха ден, дойдоха твърде мнозина при него в странноприемницата; и той от сутрин до вечер им излагаше със свидетелства учението за царството Божие и ги уверяваше за Иисуса и от закона Моисеев и от пророците.
[28:24]  Едни се убеждаваха от думите му, а други не вярваха.
[28:25]  Понеже бяха несъгласни помежду си, те взеха да се разотиват; и в това време Павел им каза тия думи: добре е рекъл Дух Светий на отците ни чрез пророк Исаия, говорейки:
[28:26]  "иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и няма да разберете, с очи ще гледате, и няма да видите,
[28:27]  защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши мъчно слушат, и затворили са очите си, за да не би някак с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря".
[28:28]  И тъй, да ви бъде знайно, че спасението Божие е изпратено на езичниците: те и ще чуят.
[28:29]  Когато каза това, иудеите се разотидоха с голяма препирня помежду си.
[28:30]  Павел живя цели две години в особена наемна къща и приемаше всички, които отиваха при него,
[28:31]  като проповядваше царството Божие и учеше за Господа Иисуса Христа с пълно дръзновение, безпрепятствено.