[1:1] Пророческо видение, което видя пророк Авакум. [1:2] Докога, Господи, ще викам, и Ти не ще чуваш, ще викам към Тебе за насилието, и Ти не ще избавяш? [1:3] Защо ми даваш да виждам злодейство и да гледам нещастие? Грабеж и насилие са отпреде ми, и въстава вражда, подига се раздор. [1:4] От това законът изгуби сила, и няма праведен съд: понеже нечестивец надвива праведника, то и съдът бива опак. [1:5] Погледайте между народите, взрете се - и много ще се почудите; защото във ваши дни Аз ще извърша такова дело, което вие не бихте повярвали, ако ви разказваха. [1:6] Защото ето, Аз ще подигна халдейци, народ жесток и необуздан, който ходи по ширините земни да завладее селения, нему непринадлежащи. [1:7] Страшен и ужасен е той; от него самия произлиза съдът му и властта му. [1:8] Конете му са по-бързи от леопарди и по-устремни от вечерни вълци; конницата му припка по разни страни; ездачите му дохождат отдалеч, прилетяват като орел, който се спуска върху плячка. [1:9] Вкупом той ходи за грабеж; като устреми лицето си напред, той залавя пленници като пясък. [1:10] И над царе се той подиграва, и князе му служат за гавра; над всяка крепост се смее: насипва обсаден окоп и я превзима. [1:11] Тогава духът му се възгордява, и той ходи и буйствува; силата му е негов бог. [1:12] Но не си ли Ти отвека Господ, Бог мой, Светий мой? Ние няма да умрем! Ти, Господи, само за съд си го допуснал. Скало моя! За наказание си го Ти назначил. [1:13] На чистите Твои очи не е свойствено да гледат злодейство, и да гледаш на притеснение Ти не можеш. Защо гледаш злодейци, и си безмълвен, когато нечестивец поглъща оногова, който е по-праведен от него, [1:14] и оставят людете като риба в море, като влечуги, които нямат властник? [1:15] Всички тях с въдица измъква, залавя в мрежата си и ги събира в своите неволи, и за това се радва и тържествува. [1:16] Затова на мрежата си принася жертва и на невода си кади тамян, защото от тях е тлъст делът му и вкусна храната му. [1:17] Нима затова той трябва да изпразва мрежата си и непрестанно да избива народите безмилостно?
[2:1] Застанах на стражата си и, стоейки на кулата, наблюдавах, за да узная, какво Той ще ми каже, и какво да отговоря на жалбата против мене. [2:2] Отговори ми Господ и рече: запиши видението и начертай ясно на скрижали, та, който чете, лесно да може да прочете, [2:3] защото видението се отнася още към определено време; то говори за свършека и няма да излъже; па и да се забави, чакай го, защото бездруго ще се сбъдне, няма да се отмени. * [2:4] Ето, горделивата душа не ще се успокои *, а праведният чрез вярата си ще бъде жив. [2:5] Горделив човек, като непрекипяло вино, не се успокоява; той разширява душата си като ад, и като смърт е ненаситен; събира при себе си всички народи и си заграбя всички племена. [2:6] Няма ли всички да произнасят за него притча и присмехулна песен: "горко ономува, който без мяра се обогатява не със свое, - задълго ли? - и се отрупва със залози!" [2:7] Не ще ли въстанат внезапно ония, които ще те мъчат, и не ще ли се вдигнат против тебе грабители, - и ти ще станеш тям за плячка? [2:8] Понеже си ограбил много народи, и тебе ще ограбят всички останали народи, задето си проливал човешка кръв, задето си разорил страната, града и всички живеещи в него. [2:9] Горко ономува, който ламти към неправедни печалби за дома си, та да устрои гнездото си нависоко и с това да се запази от ръката на злочестието! [2:10] Безславие си измислил ти за твоя дом, като си изтребвал много народи, и си съгрешил против душата си. [2:11] Камъните от стените ще завикат, и дървените стеги ще им отговорят: [2:12] "горко ономува, който зида град върху кръв и който гради крепост с неправда!" [2:13] Ето, не е ли от Господа Саваота това, дето народите се трудят за огъня, и племената се мъчат напразно? [2:14] Защото земята ще се изпълни с познаване славата Господня, както водите изпълнят морето. [2:15] Горко на тебе, който поднасяш на ближния си питие, смесено с твоя злоба, и го опиваш, за да видиш срамотите му! [2:16] Ти се пресити със срам вместо със слава; пий прочее и ти и показвай срамоти, - и към тебе ще се обърне чашата на десницата Господня и посрамата на твоята слава. [2:17] Защото твоето злодейство на Ливан ще падне върху тебе, задето си изтребвал уплашени животни, задето си проливал човешка кръв, задето си опустошавал страната, града и всички живеещи в него. [2:18] Каква полза от истукан, - направен от художник, - от тоя излят лъжеучител, макар ваятелят, правейки неми кумири, да се осланя на произведението си? [2:19] Горко ономува, който казва на дървото: стани! и на безсловесния камък: събуди се! Ще научи ли той на нещо? Ето, той е обкован със злато и сребро; но дишане в него няма. [2:20] А Господ е в светия Свой храм: иска мълчи цяла земя пред неговото лице! * Вместо "защото бездруго ще се сбъдне", в превода на 70-те стои: "Идещият ще дойде и няма да се забави". * Вместо "ето, горделивата душа не ще се успокои", в превода на 70-те стои: "Ако пък се усъмни, душата Ми няма да благоволи към него".
[3:1] Молитва на пророк Авакума, за пение. [3:2] Господи! чух вест от Тебе и се уплаших, Господи! свърши делото Си сред години, сред години го яви; в гнева спомни Си за милост. [3:3] Бог иде от Теман, и Светият - от планина Фаран. Величието Му покри небесата, и славата Му изпълни земята. [3:4] Блясъкът Му е като слънчева светлина; от ръцете Му лъчи, и тука е скривалището на силата Му! [3:5] Пред лицето Му върви пораза, а по стъпките Му - палещ вятър. [3:6] Той стана - и поклати земята; погледна - и в трепет докара народите; вековни планини се разпаднаха, първобитни хълмове срутиха; Неговите пътища са вечни. [3:7] Тъжни видях шатрите етиопски; стресоха се сенниците на Мадиамската земя. [3:8] Нима против реките, Господи, е пламнал Твоят гняв? Нима против реките е Твоето негодуване, или против морето е Твоята ярост, та си възседнал конете Си, спасителните Си колесници? [3:9] Ти извади лъка Си според клетвеното обещание, дадено на колената. Ти с потоци разсече земята. [3:10] Като Те видяха, планини затрепераха, води хлуйнаха; бездната издаде гласа си, нависоко дигна ръцете си; [3:11] слънце и месечина се спряха на мястото си пред блясъка на хвърчащите Твои стрели, пред сиянието на святкащите Твои копия. [3:12] В гняв ходиш по земята и в негодуване тъпчеш народите. [3:13] Ти излизаш за спасение на Твоя народ, за спасение на Твоя помазан. Ти съкрушаваш главата на нечестивия дом, като го оголваш от основи до връх. [3:14] Ти пронизваш с копията му главата на неговите вождове, когато като вихър се впуснаха да ме разбият, радостни, като че мислеха да погълнат скришом сиромаха. [3:15] С конете Си отвори път в морето, през дълбините на големите води. [3:16] Аз чух - и вътрешността ми затрепера; при известието за това затрепериха устните ми, болка проникна в костите ми, и мястото под мене трепери; а аз трябва да бъда спокоен в бедствения ден, когато ще дойде против народа ми неговият грабител. [3:17] Макар и да не цъфне смоковницата, и да няма плод по лозите, макар маслината да измени, и нивата да не даде храна, макар и да не останат овци в кошарата и рогат добитък в оборите, - [3:18] аз и тогава ще се радвам в Господа и ще се веселя в Бога на моето спасение. [3:19] Господ Бог е моя сила: Той ще направи нозете ми като на елен и ще ме изкачи на височините ми! (Началнику на хора.) |