В Символа на вярата изповядваме, че Иисус Христос е „Бог истинен от Бог истинен” и че е „единосъщен с Отца”. Но по-нататък изповядваме, че Той „заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата… и стана човек”. Парадоксалното е това, че повечето хора нямат проблем да възприемат Бога като всемогъщ Творец, но имат истински проблем да Го възприемат като човек. Почти няма хора, които да не приемат, че светът е създаден от Творец. Нелепите теории, че вселената се е самосътворила ни бяха втълпявани през годините на най-злостния комунистически атеизъм. Днес всички разумни хора, както и сериозната наука, приемат под някаква форма съществуването на Творец. Но не и че Творецът стана човек.
Празнуваме Рождество Христово, но го наричаме Коледа, за да не се смущава съзнанието ни. Коледа е официален празник и неработен ден. Празнуваме го с елхи и светлини, с подаръци и отрупани трапези. Новогодишните фойерверки все повече стават и коледни. Коледните базари и коледната атмосфера започват месец преди празника. Идва празникът. На другия ден е празник за фармацевтичните фирми, производителки на таблетки против подут корем.
Коледа, разбира се, е и празник на добротата. След като цяла година сме били лоши, на Коледа трябва да бъдем по-добри. Коледа е и празник на чудесата, защото чудесата не могат да се случват в обикновени делнични дни, а чакат да дойде Коледа. На Коледа трябва да бъдем и по-щедри, и по-милостиви. С това общо взето се изчерпва българската Коледа.
В Евангелието има смущаващи думи: „Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха” (Иоан 1:11). Повечето хора не са чели Евангелието и нямат представа за Кого се отнасят тези думи. А малцината, които са го чели, казват, че думите се отнасят за евреите – те не са приели Христос. А ние сме Го приели.
Но какво означава да приемеш Христос? Ние честваме с такава пищност рождения Му ден, но замисляме ли се кой е Той? Или оставаме съвсем безразлични както свиканите при Ирод книжници и първосвещеници, когато при него след дълго пътуване пристигнали влъхвите от Изток. Те казали на жестокия цар, че са доведени тук от звезда, която са следвали, защото според всички древни знамения и пророчества се е родил Спасител на света. И Ирод лукаво започнал да ги разпитва – каква звезда, какви знамения, какви пророчества, какъв спасител. А юдейските книжници и първосвещеници хладнокръвно отговорили, че според древните книги Той трябва да се роди във Витлеем. И Влъхвите тръгнали към Витлеем. Влъхвите тръгнали, а първосвещениците и книжниците не. Те останали в Иерусалим, при Ирод. Как още със самата си поява на тази земя Спасителят предизвиква – как да го кажа – неприязън, неприемане, затваряне на сърцето. Как сърцата на тримата чуждоземни мъдреци са се отворили за чудните знамения, макар и на много седмици път от Витлеем, а как сърцата на книжниците се изпълват с подозрение и неприязън, макар и да са били на половин ден път от Витлеем.
Думите „Своите Го не приеха” се отнасят за всички, които не приемат Иисус Христос в сърцето си. „Свои” за него са всички хора, защото Той „стана човек” за всички човеци, без разлика на епоха, вероизповедание, етнос, раса, език, пол и възраст – за всички човеци и за цялото творение. И тези, които не Го приемат, не са само евреите. Напротив, те дадоха на човечеството апостолите, които благовестиха на целия свят Неговото учение. После апостолското дело беше прието от други – и така през вековете до днес. Но „своите” продължават да се отнасят както тогава и да не Го приемат в сърцата си.
Необяснимо е защо хората не Го приемат. Защо дълбоко в сърцето си имат вкоренена съпротива да се подчинят на милостивата Му власт. Недоволстват от своите властници, недоволстват от законите, бунтуват се, свалят едни и избират други, същите като тях – нечестни, алчни, жестоки, безчовечни.
Христос е благ, милостив, справедлив, човечен, иска да научи всички ни да бъдем такива, призовава ни, без да ни налага, само ни приканва – „дойдете при Мен”. Но не отиваме. Учението на Му не е утопия. То е реално и приложимо. То е присъщо на човека. В много случаи дори жестоките хора постъпват милостиво. Учението на Христос не е отвлечено, не е теория, не е система, не е доктрина. Не е учение за избрани и посветени. Въпреки това две хилядолетия нещо кара хората да не живеят в съгласие с него и да го отхвърлят.
Един от ранните църковни отци, св. Атанасий Велики, вижда във въплъщението на Логоса замисъл за обожението на човека, като изрича великата аксиома: „Бог стана човек, за да може човекът да стане бог”. Но Братя Стругацки казват: „Трудно е да бъдеш бог”. Добре, тогава нека да кажем така – Бог стана човек, за да ни научи да обичаме човека. За да ни направи човеци. Да бъдем хора, да бъдем човеци, да будемо људи – това са думите, които най-често е повтарял светият патриарх Павле. Това са думите, които трябва да си припомним в деня, когато Бог стана човек – да бъдем човеци. След това нека да запалим светлините на коледната елха и да седнем на коледната трапеза. Защото днес нямаме бъдник в огнището си. Нямаме и огнище. Но можем да бъдем човеци.
