Православен квартет. Румъния и България се присъединиха към Гърция и Кипър в Европейския съюз
От 1 януари тази година България и Румъния станаха членове на Европейския съюз. Според последните официални данни 86.8% от населението на Румъния и 82.6% от населението на България изповядват православието. Ще променят ли тези двадесет и пет милиона православни румънци и българи културно-вероизповедния облик на Европейския съюз?
Официалното встъпване на Румъния в ЕС съвпадна с приемането на новия закон за религиозните организации. Законопроекът, който им дава различен статут и въвежда нови правила за регистрацията на религиозните обединения, беше приет от Парламента на 13 декември (2006 г.). Президентът Траян Бъсеску го подписа на 27 декември, няколко дни преди влизането на Румъния в ЕС. Тази бързина може да се обясни с необходимостта от спешно модернизиране на религиозното законодателство. Дотогава в Румъния действаше т. нар. Декрет 177, приет от комунистическото правителство през 1948 г. Въпреки че много негови постановления бяха анулирани от приемането на Конституцията, която провъзгласи свобода на вероизповеданията, декретът позволяваше на държавата да упражнява контрол в религиозната сфера.
Правозащитниците обаче побързаха да обявят новия закон за „най-строгия от религиозното законодателство в Европа“. Той дава на Румънската православна църква особен статут и създава многостепенна йерархия сред религиозните организации. Подобен закон беше приет и в Сърбия през м. май миналата година. Както и в Сърбия, религиозните малцинства в Румъния се почувстваха ощетени от този закон. Сред тях са гръко-католическата църква в Румъния (униатите), която има около седемстотин и деветдесет хиляди последователи, а също адвентистите, баптистите, бахаите, йеховистите и т. н.
За разлика от Румъния, България придаде на православието особен статут още през 1991 г., включвайки в Член 13 на основния закон (Конституцията – бел. ред.), Точка 3, която гласи, че „традиционна религия за България се явява източнотоправославното вероизповедание“. За правото да се ползват от тази конституционна привилегия дълги години спореха две църковни йерархии – БПЦ-БП, начело с патр. Максим, и създадената през 1996 г. в Неврокоп алтернативна „църква“, начело с митр. Пимен (мястото е посочено неправилно, изхождайки от титлата на митр. Пимен – бел. ред.).
Въпреки че през 1998 г. Пимен се отказа от претенциите си за патриаршество, „неврокопският разкол“ се изостри отново през 2000-2002 г. През 2003 г. беше приет Закон за вероизповеданията, който утвърди правото на само една църковна организация – ръководената от патр. Максим, да носи наименованието „Българска православна църква“. Тогава българските правозащитници протестираха, че властта се меси в религиозните дела и принуждава алтернативната църква насила да се подчини на новия закон.
Формите на църковно-държавни отношения в Румъния и България съществено се отличават от тези в Гърция и Кипър. Гърция, например, може да си позволи да заплаща труда на свещенослужителите от Църквата на Гърция за сметка на бюджета, тъй като Православната църква в Гърция е държавната църква. И тук обаче е налице процес на секуларизация, изразяващ се в изравняване на правата на традиционната религия (православието) с останалите изповедания.
По-конкретно, неотдавна в Атинския парламент се обсъждаше възможността да се плаща държавна заплата и на имамите, протича и обществена кампания за строителството на джамия в Атина. Еврейската община в Гърция също изяви желание да ползва средства от държавния бюджет. Църквата на Гърция скоро може да се лиши от своите изключителни правови привилегии, но ще запази в обществото авторитета на господстваща църква.
Ситуацията в Кипър е с особен характер. Тази страна стана в най-новата история на Европа уникален пример за сливане на църковната и държавната власт в лицето на архиеп. Макарий Трети – първия президент на Кипърската република от 1960-1977 г. Религиозно-политическата ситуация на острова се усложнява от политическото му разделение по етнорелигиозен признак.
Новият архиепископ Хризостом Втори, избран в края на миналата година, действа много енергично. През януари той изрази готовност да се срещне с мюсюлманските лидери в Северен Кипър (но главният мюфтия отклони предложението). Хризостом Втори проведе и редица реформи в Църквата на Кипър. По негова инициатива в края на миналата година сърцето на покойния Макарий Трети, което се пазеше в балсамиран вид в зданието на архиепископията в Никозия, беше погребано. Предложението обаче на Хризостом Втори да засили ролята на църквата в образованието беше отклонено от кипърския президент Тасос Пападопулос.
В определен смисъл може да се говори за появата на „православен блок“ в Евросъюза. Влизането в ЕС на Кипър, Румъния и България поставя под съмнение теорията за „цивилизационния сблъсък“. Това събитие явно не се вписва в логиката на автора ѝ, проф. Самюел Хънтингтън, който в началото на 90-е нарече православна Гърция „аномалия“ в протестантско-римокатолическа Европа.
И наистина, Евросъюзът отново демонстрира способността си за адаптиране на различни културни традиции. Според Хънтингтън културата – това е религията и езикът. Така, с влизането на православна България, в документите на Евросъюза се появи и кирилицата. Християндемократическата фракция в Парламента се попълни от депутати от новите страни, които периодично напомнят в парламентарните заседания за християнските корени на европейската цивилизация. Нима обаче всичко това би било възможно без този същия европейски секуларизъм, който представителите на религиозните организации днес така рязко критикуват?
* Публикувано от Интерфакс
