Президентът на България Росен Плевнелиев днес отличи Вселенския патриарх Вартоломей с орден "Стара планина" - I степен. В словото си след церемонията патриарх Вартоломей акцентира върху тежката историческа участ на българския народ, който успява да съхрани православната си вяра дори след тежките комунистически гонения: „Истинско чудо е, - отбеляза той, - че въпреки гоненията и кланетата, въпреки тежките икономически последици, които носел след себе си фактът, че българите са християни, вашият благословен народ остана верен на вярата на своите бащи и я съхрани с толкова жертви и реки от кръв. Съхрани православната си вяра като зеницата на окото си и при скърбите на неотдавнашните гонения срещу църквата веднага след Втората световна война. Днес православната църква на България се възражда от пепелта и се подновява като на орел нейната младост".
Във възродителния път на Православната църква в България "ние винаги сме били спътници", подчерта патриарх Вартоломей."На този възродителен духовен път на Вашата страна Вселенската патриаршия и лично наше Смирение и днес, както и в миналото, винаги сме спътници, Ваше Превъзходителство, и се радваме, че Вие, върховната власт в страната, разбирате необходимостта от завръщането на Вашия народ към духовните корени и към християнската си традиция, нуждата от подкрепа на Църквата и на нейното дело, за да доведе тя докрай стремежа си за нова евангелизация на народа си за благото и за напредъка на Вашето Отечество. Радваме се също за стъпките на напредък и сътрудничество, които бяха направени в тази насока по време на плодотворния Ви мандат, а една от най-значителните беше и заздравяването на отношенията с Вселенската патриаршия чрез проведените официални посещения и сътрудничеството ни с Ваше Превъзходителство в нашата катедра, в свещения център на Православието, при които наши срещи имахме възможността да установим уважението и почитта, и подкрепата Ви за него (свещения център) и за исторически гарантираните негови права и предимства. А би било пропуск да не се спомене в този момент и твърде градивното и плодоносно мирно посещение в майката-църква на Негово Блаженство, обичния брат, Българския патриарх господин Неофит след избора му и поставянето му на престола на Църквата в България".
Втори акцент в словото на патриарх Вартоломей беше съдбата на църковната утвар и ръкописи, взети от българската армия от манастирите "Св. Богородица Косиница" край Драма и "Св. Йоан Предтеча" над Сяр (Серес): "Особено молим за светините от нашите свети патриаршески и ставропигиални обители „Света Богородица - Икосифиниса“ в планината Пангей и „Честният Предтеча“ край Сяр, и други, които за съжаление са били ограбени и не са в богослужебна употреба у естествените си правоимащи места, което безспорно е грях пред Бога и хората. Вярваме, че при съвместната грижа на българската държава и на Църквата й окончателното изцеляване на тази тежка рана, която за жалост, въпреки положените досега усилия, остава все още отворена, би станало исторически момент във Вашия президентски мандат и би отворило една нова златна страница в отношенията на България със съседните й православни народи и с обединена Европа, като ще свидетелства красноречиво за придържането й към онези принципи, които са международно установени. Едно такова действие като похвалния аналог с връщането преди години на Историята на Паисий на Зографския манастир на Света гора би потвърдило на дело общия съвместен път в лоното на Европейския съюз и на Православната вселена".
Справка: Вселенската патриаршия, както и гръцкият митрополит на Драма многократно повдигат този въпрос през последните години на срещи на различни равнища. Темата се коментира често и в гръцките медии. През 1919 г. всички църковни предмети от споменатите манастири са засекретени в специален фонд, тъй като според Ньойския договор трябвало да бъдат върнати на Кралство Гърция. През 1925 г. част от църковната утвар е върната на манастира "Св. Йоан Предтеча". Колекцията на Секретния фонд на НИМ е наброявала стотици ценни предмети, икони, ръкописи, мощехранителници. По неизвестни пътища много от тях се оказват в частни фондове в САЩ и Западна Европа. Разсекретяването на фонда се извършва през 1992 г. съгласно договор с Гърция от 1964 г. Преди две години поне десет ценни средновековни ръкописа от манастира Косиница бяха открити в библиотеката на университета в Принстън. През 2002 г. на търг в Мюнхен беше открит синаксар от 13 век, откупен от гръцката държава. През лятото на тази година директорът на НИМ Божидар Димитров организира изнасянето за поклонение в София (тук) и няколко черноморски града (тук и тук) на една от най-големите светини на манастира Косиница - иконата на св. Богородица с вградени мощи на четирима светци (на снимката).
