Патриаршески манастир “Света Троица”, известен още като Асенов или Шишманов манастир

Според друга версия, обителта е основана през ХІV в. след Първият Търновски църковен събор през 1350 г.

Според трета версия за основаване на обителта, която се смята за най-меродавна – това става по-късно, през 1368 г., когато св. Теодосий Търновски напуска Килифарската обител и се оттегля в една пещера, която се намира на около километър-северно от стария манастир; т.е. на 150-200 м от сегашния манастир. Скоро около него се събират много отшелници и създават голяма монашеска общност, която построява манастира. Скоро тук пристига и бъдещият патриарх Евтимий, който благодарение на своите изключителни способности, знания и умения поема управлението на духовната обител, а след смъртта на св. Теодосий е избран за игумен на манастира “Св. Троица”. Най-вероятно по инициатива на св. патриарх Евтимий и с активната помощ на цар Иван Шишман става изграждането на обителта, откъдето идва и името “Патриаршески” или “Шишманов” манастир. “Теодосиевата” пещера е запазена и досега и се намира на 5 м височина, а влизането в нея се осъществява сега, както и навремето най-вероятно по въжена стълба. Според пещерняците от студентския клуб на ВТУ и досега личат следи от вдълбано в скалата иконостасче с кръст над него. Недалеч от тази пещера има друга по-голяма, в която могат да се съберат 50-60 души. Тези пещери тогава, служат като убежище за монасите, предпазвайки ги от разбойници при нападение на манастира, а входовете им се затварят с тежки заскобени в скалата врати. "Евтимиевата пещера" е една от забележителните не толкова в природно, колкото в историческо отношение пещера в региона на Велико Търново, пък и в България. Малко известна за широката публика, пък и за пещерняците от страната. Може би за това "допринася" сравнително трудният й подход. Пещерата се намира в непосредствена близост до северния (заден) вход на Патриаршеския манастир "Света Троица" до В.Търново. Добре видимият й триъгълен вход и е разположен почти в централната част на отвесния скален венец, леко обърнат на северозапад, на около 20 метра височина , като до него се достига по добре оформен но обрасъл и необезопасен кулоар. Пещерата е една от трите (най-северната), сходни по местоположение и произход пещери, намиращи се над стопанският двор на манастира. Представлява частично влажна, двуетажна, наклонена до +3м. с диаклазен произход пещера с епизодични, малки образувания. Впечатляващо е присъствието на пещерата в народната памет, където е съхранено през вековете преданието за обитаването на пещерата от свети Теодосий Търновски и в последствие на неговият ученик - свети Евтимий Търновски. (По въпроса виж "Археологически и исторически бележки" от Васил Берон", "Търновска хроника" от ак. Иван Радев и др.) При теренна експедиция през 80-те год. историци, студенти от Великотърновския университет потвърждават свидетелствата за пещерата и локализират местоположението й. От монасите в манастира "Света Троица" се потвърждава преданието ,че именно в тази пещера се оттегля свети Евтимий Търновски преди да бъде призван за български патриарх. От тук е определено и името на пещерата. С този факт "Евтимиевата пещера" се нарежда до такива български светини, като пещерата на свети Иван Рилски край Рилския манастир. Пещерата за първи път е проучена и картирана от членове на ПК "Дервент" към ТД "Академик" В.Търново през юни 1978 г. с главен картировач Божидар Кенаров. По инициатива на ТД"Академик-ВТУ" през 2006 г. ще бъде реализиран проект за по-доброто предтавяне и запознаване на всички посетители в манастира и с тази историческа забележителност.” Евгени Коев, ПК"Дервент" при ТД "Академик-ВТУ", В.Търново, 14.11.2005 г.*

Българските царе Иван Александър и Иван Шишман са чести гости на манастира, отдавайки се на отдих и почивка и често събеседват със св. Теодосий и св. Евтимий, а обителта се превръща във втори център на Търновската книжовна школа след Кефаларевския (Килифарския) манастир. Тук е сътворено Четвероевангелието на цар Иван Александър (т. нар. Лондонско евангелие), което понастоящем се съхранява в Британската библиотека. Преписано е през 1355-1356 г. от монах Симон за българския цар Иван Александър. “Слава на Светата Троица, която е възхваляване на нашия Бог, Който изпълнява всяко добро начинание започнато в Негово име, защото от Него произлиза всичко, всяко начало и всеки край. Написа се този животочен извор на новата благодат на пресладкото учение Христово и на Неговите божествени ученици апостоли наречен Четвероблаговестие. Не заради външната красота и ярки цветове злато пресукан лен или заради скъпоценните камъни и диаманти на декора, но заради вътрешното свещено слово...” Това са думите, с които монахът писмописец Симон е започва своят послеслов, т.е. личното си послание към четеца на тази книга - цар Иван-Александър, за когото е изработен богато илюстрования ръкопис. В пролога - в края на книгата, като отправя възхвала към Светата Троица писмописецът дава указания за мястото, къде е съставен този документ; в манастира “Св. Троица” край Търново. Четвероевангелието на цар Иван-Александър е в голям, квадроформат, изписано с т. нар. Представително, т. е. уставно писмо на Търновската книжовна школа.

Tsar_IvanAleksandar_chetveroevangelie__LONDONSKO_EVANGELIE__gospels1.jpg

ичните качества като духовен пастир и огромните знания на монаха св. Евтимий го издигат скоро до патриаршеския престол през 1375 г. Забележително е делото на последния високообразован Търновски патриарх. Той развива дейна духовно-административна и литературна дейност. Предприема и извършва важна правописно-езикова реформа; ревизира старите преводи, като ги сравнява с гръцките оригинали и прави нови преводи на богослужебни и богословски книги. Обръща голямо внимание на точността на превода, защото смята, че допуснатите грешки водят до еретически заблуди. Литературното дело на св. патриарх Евтимий е обемисто и разнообразно – жития на светци, похвални слова послания и пр. След падането на Търново под турска власт на 17 юли 1393 г., българският патриарх е изпратен на заточение в Бачковския манастир, където се предполага, че почива между 1402-1404 г. Около 1416 г. Търновската патриаршия е подчинена на Цариградската патриаршия.

Предание говори, че в скалите над Патриаршеския манастир “Св. Троица” е скрита прочутата средновековна Търновска библиотека. Тук в пещера високо в скалите са пренесени всички книги и манастирски ценности след превземането на българската столица от турския завоевател. Входът е зазидан и замазан със счукана скала и хоросан. По никакъв начин не би могъл да се открие, единствено чрез таен знак изсечен в скалата...

След падането на България под османско иго манастирът запада, но от ХV до ХІХ в. попада под покровителството на влашки и молдовски войводи, за което са запазени дарствени грамоти. При възобновяването на храма през 1847 г. монасите намират в един от зидовете тенекиена кутия. В нея са запазени четири хрисувули (грамоти) от влашките войводи Иван и Стефан Кантакузин (1715 г.), произхождащи от арбанашките боляри Кантакузиновци, Иван Александър Гика войвода (1748 г.), Иван Ипсиланти войвода (1776 г.) и Иван Константин войвода (1803 г.). В хрисувула на Кантакузин се споменава за грамоти дадени в по-ранно време от Ширбей войвода, Радул войвода, Матей Бесараб и Константин Бранкович от Арбанаси. В тая грамота се съобщава, че манастирът е основан от цар Иван Шишман. От това участие на влашките войводи във възстановяването и даряването на църкви и манастири отсам Дунава ни навежда на мисълта, че те продължават да се считат за приемници на българските боляри и войводи отвъд р. Дунав. През 1803 г., по време на кържалийските метежи по тези земи, манастирът е разграбен, а през 1812 г. го сполетява ново бедствие – чумната епидемия и е изоставен.

Духовната обител е възобновена през 1847 г. със средства, дарения и труд на местното население, но на растояние един километър южно от стария манастир. Новата църква е дело на майстор Колю Фичето, иконите на иконостаса са работени от Захари Христович – Зограф от Самоков, който я изографисва и отвътре. С личните средства на моя прадядо хаджи Ангел Миновски от с. Сергювец (днешното с. Първомайци ІІ) е възстановен и пътят от гр. Търново, тъй като до манастира се е стигало само по път от с. Самоводене или през брода на р. Янтра до дигата на старата воденица под манастира. През 1913 г. голямото Горнооряховско земетресение срутва църквата – съкровище на българската култура, архитектура и духовност, както и жилищните сгради. Оцеляват малка част от големите олтарните икони рисувани от Захари Зограф: св. Богородица, Христос Вседержител, св. Йоан Кръстител, св. Троица и прекрасната икона “Архангел Михаил” от 1663 г. Спасени са част от църковната утвар, иконостасът от ХІХ в. и някои от старите икони: “Архангел Михаил” от 1663 г. и храмовата “Св. Троица” от 1708 г. с надпис “Рука даскал Коста Пенюв и Цоню”. Предполага се, че даскал Коста Пенюв е местен учител в килийното школо в с. Арбанаси. Патронната икона както при много храмове из Търновската света гора е разположена не до св. Богородица отляво на царските двери, а отдясно до Иисус Христос. Иконата на старозаветната света Тройца ни впечатлява особено със своята фигурална композиция. На нея са Бог-Отец, Бог-Син и Светия Дух извисени в небесата, а под тях е изобразена св. Богородица – стъпила на земята, на която слагат царска корона. До нея е иконата на св. Йоан Кръстител, която е изместена с едно място на юг. Отляво на иконата на св. Богородица е тази на св. Атанасий, а до него св. Николай Мирликийският чудотворец има запазено място в почти всички храмове в района около Търново и се намира най-северно в иконостаса.

В сегашният си вид манастирът е възобновен през 1927 г., а жилищните сгради са изградени в периода 1946-1948 г.

Църквата е наново изградена върху основите на стария храм от 1847 г. по запазени чертежи на Колю Фичето и стара снимка. За това свидетелства надписът, вграден от вътрешната страна над западния вход, който гласи: “...обновися от основаня в лято Христово 1847 г., април, 9, майстор Никола Йованович от село Дряново”. Храмът “Св. Тройца“ е с кръстовидна форма, три купола, покрит четириколонен аркиран притвор и два входа – от запад и юг. В нарктиката е разположена звънарницата на обителта, състояща се от няколко различни по големина камбани и висящо клепало. Подземният параклис “Рождество Христово” под предната четириколонна аркада на покрития притвор напомня за подобни строежи на изтъкнатия български майстор-строител, а допълнително изградените три купола на черквата й придават по-голяма монументалност. По фасадата има слепи арки оформени с червени тухли, напомнящи на средновековните несебърски църкви.

В олтара и нартиката на храма се намират римски паметници с надписи от Никополис ад Иструм. Престолът в църквата е езически жертвеник пренесен от стария римски град Никополис ад Иструм. Върху него има надпис, който гласи: ”На Зевс Олимпийски, Хера и Атина, за победата и дългоденствието на императора Цезар Т. Елий Андриан Антонин...” . В основите на една от църковните колони, където са окачени камбаните, е положен римски пограничен камък донесен от търновското село Хотница. Той бил поставен на границата между римските привинции Тракия и Мизия при император Адриан 117-133 г. Върху него се чете следния надпис: “По нареждане на август император цезар Адриан, син на божествения Траян Партоянски, внук на божествения Нерва, баща на отечеството, върховен жрец с трибунска власт 20 години е консул 3 години, Т. Руфин постави границите между Мизия и Тракия”. Храмът на манастира и до ден днешен стои белосан, никой не се е наел да го изографиса след Захари Зограф, като се изключат няколко нови стенописа-дарение, направени в противоречие на църковния канон. До днес средства за пълно и правилно изписване на тази забележителна църква няма.

В дясно от храма се е бялнал параклис, който е реставриран с парите на известен търновски издател, с хубава дърворезба, цветна стъклопис и нови стенописи, сред които централно място заема образът на Иисус Христос. Между църквата и параклиса, посветен на Иисус Христос (възстановен от известен търновски издател) е гробът от 1918 г. с тленните останки на митрополит Йосиф Търновски (1070-1918) – “началник на военното духовенство през Европейската война”. На север са селскостопанските постройки, а от югоизток днес е входът на комплекса.

В западната част на двора са разположени манастирските сгради, както и параклисчето “Свети Евтимий Патриарх Търновски”. Отдясно на манастирския вход има кладенец оформен с купол, изрисуван с шестокрили херувими. Недалеч от манастира до р. Янтра е “Шишмановото кладенче” (според легендата цар Иван Шишман изгражда тук чешма), а източно над манастира се намира “Мечовото кладенче”. Срещу обителта в прохода Дервент под стръмните скали се намира Преображенският манастир.

Патриаршеският манастир “Св. Троица” официално е мъжки до 1946 г., но е обезлюден. Тогава Търновският митрополит Софроний възлага на брат Севастиан от Преображенският манастир (по-късно издигнат в архимандритски сан – починал на 82 - годишна възраст през март 2008 г.), да се грижи за стопанството на западналия патриаршески манастир "Св. Троица". Обителта от 1948 г. официално става девическа и отначало монахините живеят в схлупените стари стопански постройки. Отец Севастиян (роден в с. Малки Преславец, Тутраканско, на 26 юли 1925 г) взима дейно участие във възстановяне на сградите на "новия" девически манастир, като обновява стопанството – създава и работилница с машини. После е назначен за ефимерий и заедно с покойната дългогодишна игумения монахиня Евдокия десетилетия наред са стълбовете на духовния живот в този Божи кът. Манастирът днес е девически, с храмов празник Петдесетница (подвижен). Светата обител е действаща, с аязмо, но не предлага настаняване и храна. Тя е обявена за паметник на културата и се намира във Великотърновска епархия.

През 2001 г. стария път построен със средствата на хаджи Ангел Миновски, свързващ В. Търново с манастира, представляващ низ от дупки и ями е асфалтиран и сега достъпът до Патриаршеския манастир “Св. Троица” с автомобил е възможен. Най-добре е да го сторите, като следвате пътя за кв.”Асенов” покрай хълмовете Царевец и Трапезица в посока Г. Оряховица. Точно преди да тръгнете да качвате височините за с. Арбанаси се отклоните в ляво на разклона за ж.п. гара “Трапезица. Втори вариант: от с. Самоводене се поема с автомобил към Петролната база и след 2-3 км. стигате другия вход на манастира (пеша – около 40 мин.).

Адрес: 5040, с. Самоводене, ул. “Еделвайс” № 1 , Манастир “Св. Троица”

Тел. за контакти: + 359 61105 411

В статията са използвани и архивни материали от книгата на Иван Загорски - Манастирите във Великотърновска епархия, С., 1947 г. www.caves.4at.info/index.php?all=1&ipfilter=83.228.125.