Глава 5. 1 – 18. Изцелението на парализирания в къпалнята Витезда в събота. Юдеите замислят да убият Христос заради нарушаването на съботата и заради учението Му за Себе Си като Божи Син. 19 – 47. Речта на Христос за Себе Си като истински Син Божий, на Когото Отец е дал власт над света.

5:1. Подир това имаше юдейски празник, и възлезе Иисус в Иерусалим.

„Подир това“, тоест, след събитията (μετὰ ταῦτα е мн. число. Срв. μετὰ τοῦτο— ед. число в Йоан 2:12), описани от Йоан в предходната 4 глава.  

„Имаше юдейски празник“. Кой ли е този празник? Най-вероятно е да се предположи, че с този израз Йоан е искал да обозначи празника Шатри, като най-весел и любим на народа. Просто празник (ἡ ἑορτή)  в книгите на Стария Завет понякога се нарича празникът Шатри (3 Цар. 8:2; Иез. 45:25; Неем. 8:14; 3 Цар. 12:32), както и при Йосиф Флавий („Юдейски древности“  XX, 9, 3; XIII, 13, 5). Нито за Пасха, нито за Петдесетница може да се каже нещо подобно, още по-малко за празника Пурим. Например в старозаветния превод на 70-те празникът Петдесетница (на арамейски — Асарта, на еврейски — Ацерет) никъде не е обозначен просто с израза празник (ἡ ἑορτή). Но ако евангелист Йоан тук има предвид празника Шатри, то значи, че между преминаването на Христос през Самария през януари (Йоан 4:35) и настоящото събитие, случило се в Йерусалим в началото на октомври (от 15 до 22 на месец тисри), са изминали около девет месеца, в продължение на които Господ е живял в уединение в Галилея, без да е посетил в предходната Пасха (втора Пасха) Йерусалим.

Глава 4. 1 – 42. Христос сред самаряните. 43 – 54. Завръщане на Христос в Галилея.

4:1. Когато, прочее, Иисус узна, че фарисеите чули, какво Той повече от Йоан придобива ученици и кръщава,

4:2. – макар Сам Иисус да не кръщаваше, а учениците Му, –

4:3. остави Иудея и отиде пак в Галилея.

До фарисеите достигнала вестта за забележителния успех на дейността на новия Кръстител в Юдея. Те можели да обърнат вниманието на юдейските началници върху Христос, и затова Христос, знаейки, че часът на Неговите страдания още не бил дошъл, не искал да влиза в спорове с фарисеите и преустановил Своята дейност в Юдея. Това не било в ущърб на подготовката на хората за Царството Небесно, тъй като Йоан Кръстител продължавал своята проповед за приближаването на това Царство и както по-преди извършвал покайно кръщение.

„Сам … да не кръщаваше“. Евангелистът изрично отбелязва, че Самият Христос не е кръщавал лично, но е предоставил това дело на Своите ученици. Причината е, че подготвителното кръщение за Царството не е могло да се извършва от Този, Който е положил началото на това Царство.

Глава 3.  1 – 21. Разговорът на Иисус Христос с Никодим. 22 – 36. Дейността на Христос в Юдея и последното свидетелство на Кръстителя.

Разговорът на Христос с Никодим е разделен на две части: в първата част (стихове 3 – 12) става дума за духовното възраждане на човека, което е необходимо, за да стане той член на Царството на Месия, а във втората (стихове 13 – 21) Христос предлага учението за Самия Себе Си и Своята изкупителна жертва за греховете на света и посочва необходимостта от вяра в Него като в Единороден Син Божи.

3:1. Измежду фарисеите имаше един човек, на име Никодим, началник юдейски.

Господ вероятно още не бил напуснал Йерусалим, когато при Него дошъл фарисеинът Никодим. Той бил един от юдейските началници, т. е. член на Синедриона (срв. Йоан 7:26,50). В Синедриона пък фарисеин е могъл да попадне само в случай, че принадлежи към числото на равините или книжниците (οί γραμματείς), защото главният контингент на Синедриона се състоял от представители на свещенството. Което, бидейки проникнато от духа на садукейството, не би допуснало между членовете на Синедриона обикновен представител на враждебната му фарисейска партия. По този начин може да се твърди, че Никодим е бил приет за член на Синедриона като равин. Сам Иисус Христос нарича Никодим „учител” (стих 10). Като фарисеин и при това равин, Никодим не е могъл да остане равнодушен свидетел към случващото се пред очите му в Йерусалим: той следял знаменията, които извършвал Христос, слушал Неговата проповед и стигнал с мнозина други до убеждението, че Христос е истински пратеник Божи.

Йоан, глава 2. 1 – 12. Чудото по време на сватбата в Кана Галилейска. 13 – 25. Христос в Йерусалим. Очистването на храма. 

2:1. На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска, и Иисусовата майка беше там. 

2:2. Поканен беше на сватбата също Иисус и учениците Му.

„На третия ден“. Бил третият ден след деня, в който Христос призовал Филип (Йоан 1:43). Този ден Христос вече бил в Кана Галилейска, където дошъл, вероятно, защото Неговата пречиста майка била отишла там преди Него – на сватба в познато семейство. Можем да предположим, че отначало Той е отишъл в Назарет, където живеел със Своята майка, а след това, като не я намерил, се отправил с учениците за Кана. Тук и Той, и учениците Му, вероятно всичките петима, били също поканени на сватбата. Но къде се е намирала Кана? Известна е само една Кана в Галилея – малко градче, на час и половина път североизточно от Назарет. Предположението на Робинсън, че е съществувала още една Кана на четири часа от Назарет на север няма достатъчни основания.

2:3. И като се привърши виното, казва Иисусу майка Му: вино нямат.

2:4. Иисус й казва: какво имаш ти с Мене, жено? Още не е дошъл часът Ми.

2:5. Майка Му рече на служителите: каквото ви каже, сторете.

„като се привърши виното“. Сватбените тържества при евреите продължавали до седем дни. (Бит. 29:27; Съд. 14:12 – 15). Затова към момента на пристигането на Христос с учениците Му, когато вече изминали няколко дни в празненства, имало недостиг на вино – както изглежда, домакините не били богати хора. Пресветата Дева вероятно вече била чувала от учениците на Христос за нещата, които Йоан Кръстител говорил за нейния Син, и за обещанието за чудеса, което Той преди два дни дал на Своите ученици. Затова тя сметнала за възможно да се обърне към Христос, като Му посочва затрудненото положение на домакините. Може би е имала предвид и факта, че учениците на Христос със своето присъствие на празненството са нарушили разчетите на домакините. Какъвто и да бил случаят обаче, несъмнено е, че тя е очаквала от Христос чудо (св. Йоан Златоуст, блаж. Теофилакт).

Глава 1. Предговор към  Евангелието от Йоан (1 – 18). Свидетелството на Йоан Кръстител за Христос пред юдеите (19 – 28). Свидетелството на Йоан Кръстител пред учениците му (29 – 36). Първите последователи на Христос (37 – 52).

Евангелието на Йоан започва с великолепно встъпление или пролог, в който се говори за това, как Единородният Син Божи се е открил за света. Това въведение се дели на три строфи, съдържанието на които е следното.

Строфа първа (1 – 5): Словото, Което бе отначало у Бога и Само беше Бог и чрез Което е сътворен светът, е живот и светлина за човеците и тъмата не е могла да угаси тази светлина.

Строфа втора (6 – 13): Йоан е пратен от Бога, за да свидетелства за Словото като за истинската светлина, но когато Словото се явило при Своите, своите не Го приели. Намерили се, впрочем, немного такива, които приели Словото, и на тези именно хора е била дадена от Словото власт да станат Божии чеда.

Строфа трета (14 – 18): Словото стана плът в Иисус Христос и живя с хората, които видяха Неговото величие като на Единороден от Отца, пълно с благодат и истина, тъй че вярващите в Него получиха от Него благодат в изобилие. Чрез Него, Който е по-велик от Йоан Кръстител и законодателя Моисей, е възвестена благодатта и истината на невидимия Бог.