Трима митрополити излязоха с обща декларация по повод отварянето на досиетатаДвериТрима митрополити на Св. Синод на БПЦ - Варненският и
Великопреславски Кирил, Неврокопският Натанаил и Старозагорският Галактион
излязоха с обща декларация по повод отварянето на досиетата. След като на
заседанията на Св. Синод миналата седмица синодалните старци не можаха да се
обединят около... + Продължение
Излезе вторият диск с песнопения на хора на катедралата ни в БерлинИван ДимитровВече е на пазара и вторият компакт-диск с песнопения на Източноцърковния хор на Западно- и Средноевропейска митрополия към катедралния храм „Св. цар Борис Покръстител” в Берлин с диригент протопсалт Марин Йорданов, който е и солист на хора. През лятото на миналата (2011) година беше... + Продължение
За комунистическия плен на ЦъркватаЗлатина Иванова„Българските митрополити се покаяха пред патриарха” – водеща новина в медиите от вчера.Най-големият грях, който ДС култивираше у своите служители, беше Лицемерието. Лицемерието с главна буква, защото тази човешка страст беше изведена в доктрина, беше облечена като добродетел на... + Продължение
Остави детето си на мираАрхим. Андрей КонаносТемата, която избрах за днешната ни беседа е „Остави детето си на мира”. Дори да нямаш деца, това е част от една по-обширна тема, която засяга въобще липсата на натиск, на насилие в живота ни. Можех да я озаглавя „Остави човека на спокойствие”, тоест не притеснявай другите... + Продължение
Трябва ли да постят болните?Имам въпрос относно взимането на причастие и постенето. Болна съм от две генетични анемии - таласемия минор и глюкозо 6-фосфатна недостатъчност и не мога да постя, тоест, трябва да се храня пълноценно всеки ден. Има ли изключения за хора като мене или не?Здравейте,Преди всичко, приемете топлото... + Продължение
Българският митрополит за САЩ, Канада и Австралия Йосиф предостави на Двери.бг много интересно писмо от 1954 г. на тогавашния Ню-йоркски митрополит Андрей до един от видните български политически емигранти – Иван Рогозаров, починал през 1956 г. във Франкфурт, Германия. За него известният политемигрант и професор по история г-н Спас Райкин наскоро споделил пред митр. Йосиф: „Сред емиграцията името му се споменаваше с висок интерес и почитание”. За съжаление в архива на митрополията ни в Ню Йорк не се е запазило писмото на Ив. Рогозаров, на което явно митр. Андрей отговаря. Но от отговора става ясно, че Ив. Рогозаров споделя упреците на политемигрантите към митр. Андрей, задето е признал избора на Пловдивския митрополит Кирил за Български патриарх, с което признава и подчинението си на Българската православна църква в Родината, където комунистическата партия вече е овладяла цялата власт.
„Актуално е за всички българи и особено за нас в Българската православна църква да прочетем нещо, което приснопаметният Нюйоркски митрополит Андрей на 15 февруари 1954 г. е написал и изпратил като отговор на Ив. Рогозаров по въпроси, които живо се дискутират и в наше време. Копие от оригиналното писмо (по стария правопис) се намира в “досието” на Нюйоркския митрополит Андрей в архива на епархията” – пише ни митр. Йосиф. А ето и самото писмо-отговор:
Някак си незабелязано минава празникът Сретение Господне. Само най-въцърковените хора знаят за какво събитие става дума. Славянското наименование на това евангелско събитие го превръща в част от онзи неразбираем „колорит” на нашата църква, ясен само на най-запознатите с детайлите.
Всъщност празникът Сретение Господне е празник на Срещата с Христос. С него завършва 40-дневното честване на Рождество Христово. От една страна, празникът следва хронологията на евангелските събитие – 40 дни след Раждането на Иисус Христос Неговата Майка и праведният Йосиф го представят в Йерусалимския храм и принасят жертва за Него - две гургулици. От друга, 40 дни след Рождество Христово Църквата отново ни връща към смисъла на Боговъплъщението – „изгря Слънцето на правдата, Христос - нашият Бог, просвещаващ намиращите се в тъмнина” (из тропара на Сретение). Неслучайно е това връщане към празника, необходимо за личностно осмисляне на събитието.
Ако Рождество Христово е голям и тържествен празник, възпяващ чудото на Боговъплъщението, то Сретение носи тишината и интимността на лично преживяване. Църквата ни оставя 40 дни за размисъл, за навлизане в чудото на Христовото Рождество, за да можем да го осмислим и разберем, да намерим своя път за лична среща с Христос. И ни дава тази възможност на празника Сретение.
- Вие сте известен като изключителен мисионер, човек, който общува и проповядва православието на хора, които понякога са на диаметрално различни позиции от вас и имат съвсем различен мироглед. Днес въпросът за съдържанието на православната проповед е изведен на първо място у нас. Но стои и друг важен проблем: за начина на говорене, как да проповядваме православието така, че хората да ни чуят, да се вслушат думите ни, те да достигнат до сърцата им?
- В съвременния свят най-важното, което трябва да помним, е, че нашите думи не трябва по никакъв начин да приличат на проповед. Т.е. класическият жанр на проповедта умря. Нищо не пречи тя да остане някъде в областта на екзотиката, за енорийски нужди, като е желателно и от там да я махнем, защото хората не я възприемат много добре.
Тя е погрешна заради нейните постановки: а) да морализаторства б) класическата проповед се състои от императиви: аз ви поучавам, аз стоя по-високо от вас, аз знам истината, вие сте стадо, аз сега ще ти разкрия вечната истина. Днес такива постановки са напълно неприемливи, още повече извън пределите на храма - нито в интернет, нито в училище. Затова аз предлагам с децата подходът да е игрови, а когато става въпрос за работа с възрастни, най-подходящ е брейн стормингът, евристичната беседа, т. е. дайте да погледнем на дадената тема от различни гледни точки и да се опитаме да открием осмислеността, логичността на позицията на Православната църква.
Ако имахме покаяние, колко различно щяха да стоят нещата. Какво е покаянието, какво означава съзнанието за греховете? Какво означава скръбта за нашите грешки? За това нещо се молим в Църквата постоянно - Христос да ни дарува да прекараме останалото време на живота ни в мир и покаяние. Постоянно се молим за това, но то все ни се изплъзва. Изплъзва ни се покаянието! Покаяние – колко хубава дума! Променя се умът ми, променям начина, по който гледам на нещата, променям мисленето, нагласата, сърцето, отношението си в живота, гледам по друг начин на света, на живота, ставам нов човек. Покаянието ще рече възраждане, обновяване на душата ми, сякаш се връщам назад и слагам ново начало, ставам нов човек, ставам пак дете и отварям нова страница в живота ми, изцяло нова, за да напиша нещо ново, изтривам старите неща, изгонвам ги от моя живот, и започвам живота наново.
Руският информационен портал Regions.ru запита руски духовници как гледат на отварянето на досиетата на българските митрополити. Клириците отговориха на следния въпрос: "Как оценявате публикуването на данните за сътрудничество на свещенослужителите със "службите"? Полезно ли е това? Трябва ли Русия да последва примера на България?"
Прот. Димитрий Смирнов, предстоятел на храма "Св. Митрофаний Воронежки", смята, че разкритията, подобни на българските, са опит да се дискредитира Църквата: "Веднага щом болшевиките завзеха властта, Държавното политическо управление получи задача да унищожи Църквата, да я взривят отвътре. Главното им оръжие беше вербуването. За начините на вербовката по-добре питайте специалистите. Но да унищожат Църквата те не успяха. А какво изобщо се разбира под "сътрудничество"? Ето, много днешни либерали съвсем доскоро бяха комунисти. А кой от свещениците е бил комунист? Ако в Държавното политическо управление - КГБ те викат и те питат за нещо, то независимо от това, какво отговаряш, "службите" третират това като "сътрудничество" и автоматично ти завеждат номер. В този списък са влизали и учени, и журналисти, но това не значи, че всички действително са работили за "службите". А тези, които наистина са работили за тях, хората безпогрешно са ги разпознавали, защото от проницателния поглед това не е можело да остане скрито", уверен е отец Димитрий Смирнов.
Откакто в Галилея и приморския район на Светата земя възсияла светлината на рождението, живота, проповедта, смъртта и Възкресението и Възнесението на Иисус Христос, евангелската вест се разнесла по целия свят, но била възприета по толкова различни начини.
За някои тя се оказала нов живот, вечен живот, постигнат от тях още тук, на земята. Но за повечето хора – и да си кажем честно: за повечето от нас! – тази вест, която е вечният живот за цялата земя, за цялата вселена, е станала за нас строен, приемлив, вдъхновяващ, но уви, не преобразяващ ни до край мироглед.
Както още през ХІХ в. е казал един от руските писатели Лесков, нашата страна е била кръстена, но не била просветена…. И всички ние сме в това състояние, като нашата родна Русия, като земите на Запада, в които днес живеем: вестта е достигнала до нас, сърцето ни е трепнало, поразила ни е стройността и красотата на Христовото учение, чудната Му личност, и ние сме влезли в потока на тайнствения живот. Но, толкова често този поток ни носи сякаш ние сме чуждо тяло, цепленка; ние не ставаме това, което са тези животворни води от потока на вечния живот.
„Всяка душа да се подчинява на върховните власти, защото няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени. Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба”(Рим.13:1-2 ) – този цитат е от посланието на св. ап. Павел до римляни и някои други цитати, подобни на този, станаха много популярни през декември миналата година[1]. Изводът от тях изглежда еднозначен: недопустимо е християнинът да противодейства в каквото и да е, и дори да възразява на законните власти на своята страна, като например да излиза на митинги. Но, от друга страна, нима не става така, че съществуващите власти изискват от християнина нещо, което е против съвестта му? В историята можем да намерим много такива примери.
Раннохристиянските мъченици били официално преследвани за държавни престъпления: те отказвали да принасят жертва на боговете, в това число и на императора. На тях никой не им забранявал да вярват в Христос, дори не ги насилвали да вярват наистина в Юпитер или Зевс, само трябвало да поучастват в задължителния за всички поданици на империята култ, макар и само символично. Те отивали на смърт, не желаейки да лицемерят.
През 2002 г. трима интелектуалци - д-р Николай Михайлов, проф. Калин Янакиев и Явор Дачков - публикуваха в медиите Открито писмо за състоянието на Българската православна църква. Десет години след това от редакцията на Двери.бг отново разговаряме с д-р Михайлов за положението на нашата църковна общност и за ситуацията, породена от отварянето на досиетата на висшия клир.
- Какво се промени в Българската православна църква десет години след вашето отворено писмо?
- Архонтите са новината. Съществото „мутра” беше въведено в храма, като „светилник на скрин” (по думите на Пловдивския митрополит Николай). Това, което извърши Галактион Старозагорски е смайваща литургична пародия, ритуално кощунство. Но то е и своеобразна карикатура на византийската „симфония на властите”. „Мутрите” получават статут на „външни епископи”, на гаранти на временното благо. Архиереите – князе на църквата, пастири на душите. Получава се нещо като корпоративна църква, финансово обезпечена елитарна структура. Синтез на Църква и Подземие. Масонска работа с евразийски елементи. Или обратното.
Българският митрополит за САЩ, Канада и Австралия Йосиф предостави на Двери.бг много интересно писмо от 1954 г. на тогавашния Ню-йоркски митрополит Андрей до един от видните български политически емигранти – Иван Рогозаров, починал през 1956 г. във Франкфурт, Германия. За него известният политемигрант и професор по история г-н Спас Райкин наскоро споделил пред митр. Йосиф: „Сред емиграцията името му се споменаваше с висок интерес и почитание”. За съжаление в архива на митрополията ни в Ню Йорк не се е запазило писмото на Ив. Рогозаров, на което явно митр. Андрей отговаря. Но от отговора става ясно, че Ив. Рогозаров споделя упреците на политемигрантите към митр. Андрей, задето е признал избора на Пловдивския митрополит Кирил за Български патриарх, с което признава и подчинението си на Българската православна църква в Родината, където комунистическата партия вече е овладяла цялата власт.
- Вие сте известен като изключителен мисионер, човек, който общува и проповядва православието на хора, които понякога са на диаметрално различни позиции от вас и имат съвсем различен мироглед. Днес въпросът за съдържанието на православната проповед е изведен на първо място у нас. Но стои и друг важен проблем: за начина на говорене, как да проповядваме православието така, че хората да ни чуят, да се вслушат думите ни, те да достигнат до сърцата им?
Ако имахме покаяние, колко различно щяха да стоят нещата. Какво е покаянието, какво означава съзнанието за греховете? Какво означава скръбта за нашите грешки? За това нещо се молим в Църквата постоянно - Христос да ни дарува да прекараме останалото време на живота ни в мир и покаяние. Постоянно се молим за това, но то все ни се изплъзва. Изплъзва ни се покаянието! Покаяние – колко хубава дума! Променя се умът ми, променям начина, по който гледам на нещата, променям мисленето, нагласата, сърцето, отношението си в живота, гледам по друг начин на света, на живота, ставам нов човек. Покаянието ще рече възраждане, обновяване на душата ми, сякаш се връщам назад и слагам ново начало, ставам нов човек, ставам пак дете и отварям нова страница в живота ми, изцяло нова, за да напиша нещо ново, изтривам старите неща, изгонвам ги от моя живот, и започвам живота наново.
Прот. Димитрий Смирнов, предстоятел на храма "Св. Митрофаний Воронежки", смята, че разкритията, подобни на българските, са опит да се дискредитира Църквата: "Веднага щом болшевиките завзеха властта, Държавното политическо управление получи задача да унищожи Църквата, да я взривят отвътре. Главното им оръжие беше вербуването. За начините на вербовката по-добре питайте специалистите. Но да унищожат Църквата те не успяха. А какво изобщо се разбира под "сътрудничество"? Ето, много днешни либерали съвсем доскоро бяха комунисти. А кой от свещениците е бил комунист? Ако в Държавното политическо управление - КГБ те викат и те питат за нещо, то независимо от това, какво отговаряш, "службите" третират това като "сътрудничество" и автоматично ти завеждат номер. В този списък са влизали и учени, и журналисти, но това не значи, че всички действително са работили за "службите". А тези, които наистина са работили за тях, хората безпогрешно са ги разпознавали, защото от проницателния поглед това не е можело да остане скрито", уверен е отец Димитрий Смирнов.
Откакто в Галилея и приморския район на Светата земя възсияла светлината на рождението, живота, проповедта, смъртта и Възкресението и Възнесението на Иисус Христос, евангелската вест се разнесла по целия свят, но била възприета по толкова различни начини. 
През 2002 г. трима интелектуалци - д-р Николай Михайлов, проф. Калин Янакиев и Явор Дачков - публикуваха в медиите Открито писмо за състоянието на Българската православна църква. Десет години след това от редакцията на Двери.бг отново разговаряме с д-р Михайлов за положението на нашата църковна общност и за ситуацията, породена от отварянето на досиетата на висшия клир. 
Изпращане на сайта до приятел
Kнига за посетители
