- Имам вече данни. Това беше показано и по телевизията и се установи, че нямам досие. И аз най-чистосърдечно ви казвам, а чрез вас и на православните християни от епархията, че не съм молил никого устно, не съм подавал и някакви писмени молби да сътруднича на Държавна сигурност като доносник, сътрудник или агент. Никой не ми е и поставял разни такива задачи. Сега, след като се зашумя, се връщам в спомените си назад и като че ли вече връзвам нещата откъде идват тези обвинения срещу мене. Като помощник на Старозагорския митрополит аз трябваше навремето да замина за Германия, и то не за Източна, а за Западна, в град Регенсбург. А знаете как се тръгваше на Запад по времето на комунистическото управление. Имах срещи в милицията, но там водехме разговори да знам какво ми престои в едно такова пътуване. Нищо повече. Чак сега разбрах, че два дни след като съм заминал за Германия, съм бил регистриран като агент, но нищо повече, без никакви други материали. За мене или от мене. После заминах за Америка като архимандрит, помощник на дядо Дометиан. По това време вече съм бил снет от отчет. В САЩ съм работил честно и почтено, няма от мене регистрирани никакви доноси нито за свещеници, нито за попадии, нито за когото и да било. Между другото аз чак сега научих, от картончето си, че съм имал два псевдонима като „агент”. За първия – Пенев, се чудя откъде са го измислили, а за втория – Германски, се досещам – нали съм бил в Германия.

Преди една година писах в "Сега", че ако Господ е българин, вероятно ще се окаже, че е работил за Държавна сигурност. Беше шега, но сега се връщам към темата сериозно.

Откакто църковният разкол затихна, Българската православна църква привлича съвсем слаб интерес в медиите, при това всякога провокиран от някакъв малък или по-голям скандал - било заради противоканоничните архонтски титли, раздавани не безкористно на изявени личности от стопанския ъндърграунд, било заради заклеймяването на Хари Потър, Ванга или Петър Дънов. От края на миналата година скандалите зачестиха и трайно поставиха висшия клир във фокуса на медиите. Първо пловдивският владика Николай смути своите пасоми с лошия си вкус, след като накара да облепят стенописите в църквата "Св. Марина" с тапети. После варненският владика Кирил постигна същото, като се похвали с някакъв глупав черен "Линкълн". Последва непохватно поднесената позиция на синода по проблемите на асистираната бременност, породила съмнения относно компетенциите на старците по някои етико-биологични теми. Усилията на митрополит Гавриил да пооправи нещата не промениха това общо усещане.

Имаше такъв филм. Но тук не става дума за богове, каквито всъщност няма. А става дума за български митрополити, които ги има и някои от тях явно се мислят за богове. Които са над закона и за които съдбата на свещениците и миряните не струва и пукната пара. Това не са пастири, които пазят стадото и дават душата си за него, а приличат на онези гадарински бесове, които - щом като няма да е на тяхното - повличат цялото стадо във водната бездна. На такова и на нищо повече прилича решението на владиците от миналия понеделник, което едва сега стана известно: решили са да дадат имената, ЕГН-та и прочие на всички свещеници на Българската православна църква - Българска патриаршия, че и на църковните настоятели, както и на игумените/игумениите и на монасите/монахините, членове на манастирските събори. И докато в страната я са се усетили свещениците, какво им готвят техните митрополити, я не са се усетили, в редакцията на Двери бяха изпратени писма, разпратени до свещениците зад граница. Че няма да изпълнят това разпореждане, е повече от ясно, твърдят те. Но че това е беззаконие и то идва тъкмо от църковното им началство, те не могат да го проумеят. Защото в тези задгранични настоятелства, а и в манастирите са православни християни, съответно монаси, които не са български граждани и никой, дори и български владика, няма право да им иска личните данни и да ги дава на някаква си комисия, която по стечение на обстоятелствата държи един архив със сведения за едни времена и нрави, за които дори 30-годишните българи нито знаят, нито искат да знаят. Но лудостта е налице и проблемът е точно в нея!

Читатели на Двери от Стара Загора сигнализираха, че в църковното календарче, издавано от Старозагорска митрополия, има грешки, които объркват вярващите. Объркани са подготвителните седмици за Великия пост, всяка от които е посветена на някое евангелско събитие. Така например, 22 януари е посочен като 15 неделя след Въздвижение - неделя на Закхей, докато в официалния синоден календар е 14 неделя, посветена на Йерихонския слепец. Вчерашният неделен ден в старозагорското календарче прескача една седмица и е записан като 17 неделя след Въздвижение, на Хананейката. В оригиналния църковен календар вчерашният ден е 15 неделя на Закхея.

Християните в Старозагорска епархия са смутени от различията между техния църковен календар и синодния църковен календар, още повече, че в старозагорските храмове е забранена продажбата на официалното църковно календарче. Хората са принудени да си купуват календарчета от реповете с неясни издатели, където поне са преписвали по-внимателно от официалния календар и неделите не са объркани.

Старозагорският митрополит Галактион беше първият митрополит, който бойкотира официалния синоден календар и започна да издава свое собствено календарче. Неговия почин последва и Пловдивският митрополит Николай, но и в календара на Пловдивска митрополия също има разлики с официалния църковен календар, който ежегодишно се изготвя и издава от Св. Синод. В храмовете и манастирите на Пловдивска епархия също не се допуска продажбата на официалното църковно календарче.

А трябва ни скромна доза „благочестив егоизъм“, за да се погрижим за собственото си спасение, да помислим за богатеенето в Бога, да си представим необятните висини на духа, до които бихме могли да достигнем, ако не си губим времето със злободневни грижи.