Наши роми масово пристигат от България в Мюнхен с надеждата за по-добър живот, но остават попарени, бият тревога изданията в баварската столица. Една от тях е Звезда Маринова (30). От 2 години е в Германия, но още срича на немски. Иска да запише курс по езика, но с две деца това е невъзможно. Реди се на опашки за храна, раздавана от “Каритас” веднъж седмично.

4787 са българските граждани, предимно роми и турци, пристигнали в Мюнхен след приема ни в ЕС, сочи официалната статистика. Голяма част от малцинствата в Омуртаг са се преселили в баварската столица, напоследък прииждат и от Пазарджик. Едни идват с надеждата да намерят работа, други протягат ръка за милостиня. Мнозина намират работа на черно в строителството или като слугини, но им плащат мизерни надници, и то не винаги. Трудовоправен спор е невъзможен, нашите нямат право да работят, освен ако не са наети по официалните квоти. Но тези хора не са и чували, че има легален начин за работа.

Борбата не е само за хляб, а и за подслон. Повечето от ромите ни живеят в общежитие на ул. “Унтерсберг”. Наемът за стая е поне 480 евро, стига и до 600. В нея се тъпчат по 10 души. Кухня и баня се пада на 5 стаи.

Всички се надяват на помощта на отец Недялко Калинов от българската църква в Мюнхен. Той е посредникът между нашите и съда, общината, социалните служби. Урежда и получаването на детски надбавки - средно по 170 евро на дете. Всички в Мюнхен го наричат Нед. Той помага от сърце, но иска чрез “Труд” да каже на хората у нас: “Германия не е с отворени обятия, не поемайте по трудния път на немили-недраги!”

Днес, 6 март,  в Батошевския девически манастир беше отслужена заупокойна света божествена литургия и панихида по повод на втората годишнина от кончината на архимандрит Севастиян. От близо и далеч пристигнахме - негови духовни чеда - свещеници, монаси, монахини, много миряни, за да отдадаем почит към своя духовен отец и измолим Божията милост за душата му. Не се съмняваме, че тя ще го споходи, защото самият отец Севастиян беше много милостив. От Варна до Златоград, от Бургас до Плевен, през Стара Загора, Ловеч и Сливен, откъде ли не пристигнаха хора, за да се помолят за о. Севастиян. Събра ни любовта, на която отецът ни учеше и даваше добър пример. В ранния следобед в манастира дойдоха, за да отслужат трисагий, и игуменът на Зографския манастир архимандрит Амвросий и йеромонах Козма.

Бог да прости отец Севастиян и по неговите молитви и нас да помилва!

Желязко Тенев - един истински цивилен монах, който отдаде целия си живот в полза на светата православна вяра и Българската православна църква, най-после се реши и утре вечер, петък, 5 март 2010 г., ще сложи расото. В Бачковския манастир на малкото повечерие ще бъде постриган в монашество онзи, който десетилетия наред с достойнство носи расото върху сърцето си, а не върху плещите. Затова нито го опетни, нито изложи името православен християнин, но с достойнство работи основно в областта на църковната просвета като учител в Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски" - в Черепиш и в София.

Редица поколения български духовници са негови ученици. Не всички го обичат, но никой не може да го обвини в недостойно поведение, още по-малко - в нечестност било като учител, било като възпитател, било като човек. Неговите съученици и връстници от СДС и Духовната академия отдавна станаха владици или свещеници, някои от тях успяха да натворят и твърде много укорни дела, а "бат' Желязко" продължаваше скромно, за унизително ниска заплата да преподава (предимно Свещено Писание на Стария Завет), да води безплатни езикови курсове, да създава хорове, да пее като клиросен певец. За него нямаше срамна работа, защото той имаше срам от безделието. За него нямаше абсолютен човешки авторитет (бил той и владишки, и патриаршески), защото вярваше в абсолютната справедливост на абсолютния Бог.

Година от смъртта на изтъкнатия френски православен богослов (+ 15 януари 2009 г.)

Никога не съм знаел как трябва да се обръщам към Вас. Вашите приятели, дори и по-младите от мен, Ви наричаха с лекота “Оливие“. Но в Русия, свикнала с формули на уважителност, на Вашето име някак не му отиваше да бъде просто едно име; сякаш му се искаше да се съчетае с бащиното си продължение, отмряло на Запад. Абсолютно немислимо и дори някак предателски спрямо нашето 20-годишно приятелство би било да Ви наричам с официална студенина: Monsieur Clément. Ето защо се принудих да избера това леко тромаво Maître, което значи учител, но също и адвокат, познавач, майстор, с една дума, маестро, което на руски звучи с някаква старовремска, отчасти дори картинна важност.

- Отец Любомир, в България идват доста тревожни новини от българската църковна общност в Берлин. Хората недоволстват заради уволнението на митрополит Симеон. Какво всъщност става в епархията ни за Средна и Западна Европа?

- Трудно е да се каже какво точно става, защото от Светия Синод в София не ни информират своевременно какви решения взимат, но съвсем не може да се каже, че положението в българската община е спокойно. Хората са под огромно напрежение и все още имат надежда нещата да се обърнат и да завършат с положителен край. Става дума не са стотина души, а за над 600 000 наши сънародници, които живеят в Европа. Дори някои от тях да не ходят всяка неделя на литургия по една или друга причина, те поддържат контакти с нашите църковни общини и храмове там, където ги има. В Германия живеят около 65 000 българи. Само студентите са около 2000. Сънародниците ни в Берлин са най-сплотената наша общност в Европа. Всички те поддържат контакти с църковната ни община, с нас, българските свещеници, организираме църковни сбирки, познаваме се добре и съпреживяваме заедно и хубави, и не дотам хубави неща. Затова сме чувствителни към всяко решение, което се взима в София за църковната ни общност. Най-много и най-компактни са групите на сънародниците ни в Испания и Италия, но те все още не са сериозно обгрижвани духовно от Българската православна църква. След смъртта на отец Иван Бонев, който служеше в Барселона, за двете ни общини в Испания остана само един свещеник във Валенсия. Имаме и църковна община в Мадрид, но там българите са по-малко.