 |
|
Коментари
|
Автор Deutsche Welle
|
|
четвъртък, 02 септември 2010 |
 Какво мислят учените извън България за съобщенията, че намерените край Созопол мощи са на Свети Йоан Кръстител? Според двама сръбски експерти е почти невъзможно да се докаже, че мощите са наистина на този светец. Нашата кореспондентка Соня Каникова е в Белград, където разговаря с д-р Марко Попович и д-р Даница Попович - специалисти с дългогодишен опит в областта на средновековната археология и култа към реликвите. Д-р Марко Попович е научен консултант в Института по археология на Сръбската академия на науките. Той е смятан за най-изтъкнатия сръбски специалист по средновековна археология, с над 40 години археологически опит. Д-р Даница Попович пък е научен съветник в Института по Балканология на Сръбската академия на науките. Сред основните й специализации са култовете към средновековните реликви. Как реагират двамата експерти на съобщенията, че в България били открити мощите на Св. Йоан Кръстител? Отговорът на Марко Попович: „Няма съмнение, че подобна находка е с голямо значение за систематичните археологически изследвания. Но от контекста на това, което се съобщава в медиите, е трудно да се правят заключения за находката. Къде точно е намерен реликварият, дали е на същото място, където е бил през 5-и или 6-и век, когато е градена първата църква, или пък е преместван по-късно, през 10-и век или 13-и век, когато е основан и се разраства манастирът? |
|
Продължение...
|
|
|
Автор Шуменска заря on line
|
|
четвъртък, 02 септември 2010 |
 Незнание, невежество или липса на отговорност провали църковния брак на младоженците Дияна и Даниел-Себастиян, огорчи ги в най-тържествения им ден и разочарова поканените за ритуала 90 гости от Велики Преслав, Варна, съседна Румъния и далечна Америка. Дългото чакане да се появи свещеникът и ритуалът да започне приключило с категоричния отказ на отец Николай да венчае младоженците. Родителите и гостите останали слисани и си тръгнали от храма, като се зарекли повече да не стъпят там. Младото семейство ще се венчае в румънска църква, след като в българска не им разрешават. Младоженците и родителите на булката, родом от с. Драгоево, изрично ходили да питат попа дали могат да сключат църковен брак, след като младоженецът е католик и били с очакването, че православната църква може да не им разреши или да има някакви изисквания към тях. В храма те намерили тогавашния председател йеромонах Климент. Той им обяснил, че няма спънки и насрочил дата. Младоженците, наскоро дипломирани програмисти, сключили граждански брак през седмицата и оставили за уикенда тържествената церемония в храм-паметник „Св. св. Кирил и Методий“. Булката много държала на тази църква, заради близостта й до старините, заради това, че е един от трите храм-паметника в България, и още, защото нейният свещеник е учил във Виена и сестра й преди година също се е венчала там. Надъхани от красивите слова на Дияна за Преслав, за резервата и очарователния храм, гостите, особено румънските, тръгнали на сватба с големи очаквания. Около 17 часа трябвало да започне ритуалът, но свещеникът се бавел. След половин час пристигнал новоназначеният председател отец Николай и поканил поизнервените младоженци. След още половин час консултации в църквата станало ясно, че младоженците не могат да се венчаят. По техните думи отец Николай останал изненадан, че младоженецът е католик и изтъкнал няколко довода като причина, че няма да ги венчае. Все пак стигнали до консенсус младоженецът да подпише декларация, че децата им, когато се родят, ще бъдат кръстени в същата църква. За Даниел-Себастиян нямало никакъв проблем, даже приел условието като ласкава покана за кръщене след време, но тогава станало ясно, че свещеникът няма образец на такава декларация, а когато попът разбрал, че и кръстниците са католици, категорично отказал да направи венчавката. |
|
Продължение...
|
|
|
Автор Двери БГ
|
|
сряда, 01 септември 2010 |
 В редакционната ни поща се получи следното писмо от г-жа Митева: Здравейте!
Вие всички сте дейни и инициативни хора. Кажете, моля, какво трябва да се направи, за да се задейства възстановяването на изоставената църква в Черепиш. Там целият комплекс, приютявал 40 год. Духовната семинария, се руши, но сградите не са толкова важни. Да направим нещо, за да спасим църквата!
Онези, които са завършили СДС „Св. Иван Рилски” на гара Черепиш, а и техните близки, посещавали ги там, страдат твърде много от „мерзостта на запустението”, обхванала семинарския комплекс. Сградите, изоставени без всякаква грижа, безмилостно се рушат, храмът няма как да не сподели тяхната участ. Дограмата отдавна е разграбена, някои от сградите са се самосрутили, цялата местност е обрасла вече с дървета. Няма семинарист, който, като знае какво е положението, да иска да отиде и да види, къде е учил шест години (толкова години беше обучението в продължение на няколко десетилетия), къде е живял заедно с 200-300 други младежи като него, молил се е, изграждал се е като деен християнин, правил е младежки бели, но е получавал и назидателни наказания, следвал е примера на скромни по характер учители с огромен богословски и нравствен капацитет и т. нат.
|
|
Продължение...
|
|
|
Автор вестник "19 минути"
|
|
петък, 27 август 2010 |
Със заглавие „Българският юмрук Божи” и подзаглавие „Един гневен български министър проклина неверния си народ” швейцарският всекидневник "Тагесанцайгер" помества язвителна статия за министъра без портфейл Божидар Димитров.
Ето и основните акценти в статията, преведени и публикувани от българската редакция на радио Дойче Веле: „Откъде, дявол да го вземе, толкова завист у този шибан народ и тези шибани колеги", се разпени Божидар Димитров пред една журналистка по повод на едни човешки кости и един зъб, намерени при разкопки на необитаем остров, за които беше изказано недоверие от археолози и чак от Ватикана. Димитров е министър в правителството на премиера Бойко Борисов и официално няма портфейл (за което сигурно си има основателни причини). Той обаче има правото да се грижи за българите в чужбина и за отношенията на държавата с църквата. Това е особено пикантно, тъй като повечето българи (като се изключат непоправимите националисти и религиозните фанатици) гледат на Димитров по-скоро като на напаст Божия. В крайна сметка Димитров все пак се отрече от проклятието си срещу народа. Скоро обаче Димитров анатемоса ангро българските жени, защото не проявявали уважение - отивайки на черква, те най-много да прикриели зърната на гърдите си…
|
|
Продължение...
|
|
|
Автор сем. Топузлиеви
|
|
четвъртък, 26 август 2010 |
 Опечаленото семейство на новопреставилия се ставрофорен иконом Благой Топузлиев во главе с Видинския митрополит Дометиан изказва най-искрена и сърдечна благодарност на Н. Впр. Пловдивски митрополит Николай и свещенослужителите, взели участие в опелото на непрежалимия ни покойник в храм „Света Неделя”, град Пловдив, на 26 август 2010 г. На всички молитвено присъединили се към погребалната служба и изразили съболезнования лично или в медиите благодарим за тяхната морална подкрепа в нашата скръб. Нека Божието благословение ги окриля в живота за здраве и благочестина.
Просим вашите молитви за скъпия ни о. Благой и занапред.
|
|
|
Автор Божидар Божков, в. "Сега"
|
|
понеделник, 23 август 2010 |
Или какво се случва, когато бизнесът, политиката и Църквата се срещнат взаимно изгодно и започнат да си разменят подаръци
Когато църквата, бизнесът и политиката се срещнат, се получават чудеса. В най-прекия смисъл.
Намират се парченца от кръста на Христос, появява се лодка от времето на Ной, изравят се мощи на светци - все невероятни открития. Срещите между бизнеса, политиката и църквата се случват на различни места, но най-популярното от тях е край морето. И по-точно в селото от градски тип Свети Влас. Всяка година, в разгара на сезона, най-личните бизнесмени в околията - братя Диневи, събират хайлайфа на държавата на нощно парти. В челото на списъка от задължителните гости са сливенският митрополит Йоаникий, загърбил за малко църковния обет, за да се включи в светската суета, омбудсманът на републиката Гиньо Ганев, натоварен да открие милото тържество. И, разбира се, знаменитият професор Божидар Димитров, който използва събитието, за да представи актуалната студентка, чиято дипломна работа ръководи. |
|
Продължение...
|
|
|
Автор Анна Маринова
|
|
неделя, 22 август 2010 |
Истински репортаж с чувство за хумор И тази година българите осъществиха сухопътен десант в историческия баварски град Регенсбург край двата бряга на Дунава, за да проучат за сетен път днешните настроения на потомците на някогашните немски съдии, "учителю (Методию) таковая дерзнувшии"! Водени от класическото аскетично правило "Ora et labora" (Моли се и работи), осемте българи (петима от тях от Богословския факултет на СУ!) се отдадохме по-скоро на молитвени, научни и разбира се (не на последно място) кулинарни подвизи, благодарение на съдействието на ръководителите на Института за източните църкви (Ostkirchliches Institut) в Регенсбург - д-р Алберт Раух и д-р Николаус Вирвол. Вдъхновен от нашето усърдие за няколко дни Дунавът излезε от своето корито и заля близката до института пешеходна алея край същата река. Но все пак Бог се смили над нас, спомни завета Си с Ной и над Регенсбург засия дъга - дори двойна. По мнението на библеистите в групата двете дъги могат да се възприемат като изобразяващи двата Завета (Стария и Новия) и са знак, че Бог ще пощади както града, така и българската група, отседнала в непосредствена близост до река Дунав. |
|
Продължение...
|
|
|
Автор Николай Фенерски
|
|
събота, 21 август 2010 |
 Какво ли не се написа по повод на откритите мощи на остров Свети Иван. Тези истерии не носят полза на никого. Те само вредят. И на душите, и на Църквата. С изключение на няколко спокойни журналистически и богословски анализа, повечето от останалите текстове и мнения бяха ненужно нервни, заядливи, некомпетентни. В Созопол съм често, изкарвам хляба си в туризма вече десет години. И като човек от този бизнес виждам радостта у собствениците на корабчета – откакто беше направено откритието, пътуват постоянно до острова и палубите се пълнят с туристи. Доволни са всички, които работят в Созопол. Това явно е била една от целите на големия шум, който се вдигна. Потвърждава го и новият рекламен транспарант на входа на стария град. Край думите „Созопол – град на спасението“ добавиха и сниманите в ковчежето мощи. Едва ли светият е предполагал, че костите му ще бъдат снимани и излагани върху рекламен винил като всяка друга реклама наоколо. |
|
Продължение...
|
|
| << Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>
| | Резултат 1 - 8 от 1148 |
|
Днес в енциклопедия "Двери" работим над: |
|
|
|
Приятелска реклама: |
В начало беше Словото Страници за православно богословие и философия на религията http://logos-bg.net |
|
|
|