Знаем за Божия дух, който живее в тях; знаем, че са Божие присъствие между нас и, че сами присъстват на Вечния събор. Знаем, че Божиите лица надничат през човешките им очи със същата всеотдайност, с която споделят взаимно всичко свое. Онова, което съединява светците с Бога, ги свързва и помежду им - също така неразделно и неслято. Това, което ги различава един от друг, придава нови лица на светостта. Божието присъствие дава лице, което не достига на многообразието. Него разпознаваме в лицата и го наричаме дух - дори, когато не искаме да признаем, че става дума за Божия дух, от Въплъщението и Петдесетница - богочовешки. Светиите са човешки лица, станали изцяло личности; някои от нас, успели да бъдат напълно себе си - това, което са били винаги в Божиите очи. Осиновени лица на Св. Троица. Новородени по съгласие и приемане богове.

Днес Църквата празнува паметта на своя първомъченик св. Стефан. Животът на светеца до времето на избора му за дякон от апостолите (Деян. 6:5) за нас остава напълно неизвестен. Ние не знаем нито кога се е родил, нито кога и от кого е бил обърнат в християнството. Нещо повече, всичките ни основни сведения за подвига и делото на този дивен „мъж, изпълнен с вяра и Дух Светий”, дължим на перото на св. ап. Лука и неговата книга „Деяния на светите апостоли”. Св. Епифаний Кипърски (+403 г.) в своето „Срещу ересите” (Panarion), споменава св. Стефан измежду числото на седемдесетте апостоли. Някои изследователи считат, че това свидетелство на св. Епифаний не заслужава доверие, но техните мнения не се базират на някакво конкретно доказателство. Сведения от по-късно време дават на някои основание да допуснат, че св. Стефан е роднина на св. ап. Павел. Името на светеца е гръцко (гр. stefanos - венец), затова едни изследователи считат, че е от еврейската диаспора, но други изказват мнение, което изглежда много достоверно, а именно, че името на светеца е гръцки превод на арамейското Kelil (kelila – венец, корона). Интересно е, че при откриването на мощите на светеца, според преданието, в гроба е намерена плоча, на която е изписано името Келил, което кара мнозина изследователи да считат, че това е рожденото име на светеца. Като допълнителен аргумент в полза на това твърдение е фактът, че в книга Деяния (6:5), където се изреждат имената на новоизбраните дякони, единствено за дякон Николай изрично се указва, че е „прозелит от Антиохия”.