Наши роми масово пристигат от България в Мюнхен с надеждата за по-добър живот, но остават попарени, бият тревога изданията в баварската столица. Една от тях е Звезда Маринова (30). От 2 години е в Германия, но още срича на немски. Иска да запише курс по езика, но с две деца това е невъзможно. Реди се на опашки за храна, раздавана от “Каритас” веднъж седмично.

4787 са българските граждани, предимно роми и турци, пристигнали в Мюнхен след приема ни в ЕС, сочи официалната статистика. Голяма част от малцинствата в Омуртаг са се преселили в баварската столица, напоследък прииждат и от Пазарджик. Едни идват с надеждата да намерят работа, други протягат ръка за милостиня. Мнозина намират работа на черно в строителството или като слугини, но им плащат мизерни надници, и то не винаги. Трудовоправен спор е невъзможен, нашите нямат право да работят, освен ако не са наети по официалните квоти. Но тези хора не са и чували, че има легален начин за работа.

Борбата не е само за хляб, а и за подслон. Повечето от ромите ни живеят в общежитие на ул. “Унтерсберг”. Наемът за стая е поне 480 евро, стига и до 600. В нея се тъпчат по 10 души. Кухня и баня се пада на 5 стаи.

Всички се надяват на помощта на отец Недялко Калинов от българската църква в Мюнхен. Той е посредникът между нашите и съда, общината, социалните служби. Урежда и получаването на детски надбавки - средно по 170 евро на дете. Всички в Мюнхен го наричат Нед. Той помага от сърце, но иска чрез “Труд” да каже на хората у нас: “Германия не е с отворени обятия, не поемайте по трудния път на немили-недраги!”