Вярна ли е Архиепископията на Вселенската патриаршия в Европа на своето призвание? За да отговорим на този въпрос, трябва отначало да си изясним, в какво именно се е състояло призванието на тази архиепископия. Съдейки по казаното и написаното от нейни членове в предишни времена, може да констатираме, че тези хора са си поставили няколко задачи. Първата от тях и най-очевидната се е заключавала в необходимостта да се даде възможност на десетките хиляди руски бежанци, оказали се вън от пределите на страната си, да продължат да имат своя църковен живот. В този църковен живот е трябвало да бъдат въплътени заветите на Московския събор от 1917/18 г., тъй като този събор увенчава славния период на възраждането на Руската църква през ХІХ век. Почти веднага руските емигранти осъзнават призванието да свидетелстват за православието на Запад. Когато пък окончателно става ясно, че завръщането им в родината няма да е възможно в близко време, възниква необходимостта вече не само от вкореняване на Православието на Запад, но и от запазване на руската църковна традиция. Подобни разсъждения са били съвсем оправдани предвид случващите се тогава в СССР събития. Емигрантите са имали достатъчно основания за безпокойство предвид опасението, че съветската власт може окончателно да унищожи всички следи от християнството в Русия.
Два дни горял пожарът в храма в Йерусалим. Високите температури причинили срутване на колоните в Ротондата, дървеният купол паднал, като преди това се бил превърнал на горящ въглен, а обковата му се стопила и се изляла във вътрешността на храма. Целият олтар на храма бил разрушен, а дърворезбованият иконостас от 17 век изгорял до основи. Огромни били разрушенията и в притвора, в кувуклия и в църквата на Голгота. Датата била 30 септември 1808 г., но тъжната новина стигнала в Константинопол една седмица по-късно, колкото траело пътуването по суша от Йерусалим до там. Въпросът за възстановяването на храма бил поставен веднага и за отговорник бил определен архитектът на Високата порта калфа Челепис Комнин. Причините за пожара останали неизяснени, като историците дават различни предположения и повечето смятат, че първопричина е бил религиозният спор между православните гърци и арменците.
Св. Синод на БПЦ в пълен състав на заседанието си от 16 ноември изготви списъка с достоизбираемите епископи за престола на Доростолска епрахия. По тяхна молба в листата не са включени Стобийски епископ Наум, главен секретар на Св. Синод, Драговитийски епископ Данииил, викарий на Неврокопска епархия, и Траянополски епископ Киприян, викарий на Врачанска епрахия. Предполага се, че техните духовни старци-митрополити са им препоръчали да продължават да изпълняват послушанията си както досега. Това е право на всеки духовен наставник, както и право на духовния син, вече епископ, да се съобрази или не.
Верен на традциите си, сайтът “Двери БГ” представя накратко архиереите, от които ще бъде избран Доростолският митрополит.
Редът на представяне на кандидатите е по старшинство, т. е. според датата на епископската им хиротония.
Автор Владимир Лоски, сп. "Християнство и култура" 39
петък, 15 май 2009
На 15 май се навършват 65 години от смъртта на Московския патриарх Сергий (1867-1944) - една от най-коментираните фигури от новата история на Руската православна църква. Публикуваме възпоменателното слово на известния руски богослов Владимир Лоски по повод първата годишнина от кончината му.
Измина повече от година от кончината на Светейшия Патриарх Сергий – година на победи, на велики дела и нови задачи, година, преситена със събития. Ще изминат нови, десетки и стотици години, ще се променят съдбите на народите, ще се промени и самото лице на земята, но до края на времената Църквата ще продължава да пази паметта на този светител, редом с останалите имена, които знае всеки християнин. Когато умира св. Василий Велики неговият приятел и сътрудник св. Григорий Богослов успява да каже: „Всичко у теб беше велико, Василие, едно единствено не ти достигна – само осем години беше епископ на Кесария”.[1] Същото може да бъде казано и за покойния глава на Руската църква.
Конфликтите и противоречията подронват здравето на руския патриарх Пимен и той умира на 3 май 1990 г. на 80-годишна възраст. На негово място е избран Ленинградският и Новгородски митрополит Алексий (Ридигер). За ужас на националистите и консерваторите той е от немско аристократично потекло (роден е в Талин на 23 февруари 1929 г.) и е убеден икуменист. 22 години той председателства Конференцията на европейските църкви.
Изборът на Алексий ІІ за патриарх става на поместен събор, проведен от 7 до 12 ноември 1990 г. За разлика от избраните без конкуренция Сергий, Алексий І и Пимен, сега кандидати за патриарх са всичките 75 епархийски архиереи, които не са по-млади от 40 години и имат съветско гражданство. Преди свикването на поместния събор, на еднодневен архиерейски събор след два тура остават кандидатурите на митрополит Алексий с 37 гласа, Владимир Ростовски с 34 гласа и Филарет Киевски също с 34 гласа. В поместния събор участват 90 архиереи, 92 клирици, 88 миряни, 39 монаси и монахини и 8 представители на духовните училища.
Църковна история 
Два дни горял пожарът в храма в Йерусалим. Високите температури причинили срутване на колоните в Ротондата, дървеният купол паднал, като преди това се бил превърнал на горящ въглен, а обковата му се стопила и се изляла във вътрешността на храма. Целият олтар на храма бил разрушен, а дърворезбованият иконостас от 17 век изгорял до основи. Огромни били разрушенията и в притвора, в кувуклия и в църквата на Голгота. Датата била 30 септември 1808 г., но тъжната новина стигнала в Константинопол една седмица по-късно, колкото траело пътуването по суша от Йерусалим до там. Въпросът за възстановяването на храма бил поставен веднага и за отговорник бил определен архитектът на Високата порта калфа Челепис Комнин. Причините за пожара останали неизяснени, като историците дават различни предположения и повечето смятат, че първопричина е бил религиозният спор между православните гърци и арменците.
Св. Синод на БПЦ в пълен състав на заседанието си от 16 ноември изготви списъка с достоизбираемите епископи за престола на Доростолска епрахия. По тяхна молба в листата не са включени Стобийски епископ Наум, главен секретар на Св. Синод, Драговитийски епископ Данииил, викарий на Неврокопска епархия, и Траянополски епископ Киприян, викарий на Врачанска епрахия. Предполага се, че техните духовни старци-митрополити са им препоръчали да продължават да изпълняват послушанията си както досега. Това е право на всеки духовен наставник, както и право на духовния син, вече епископ, да се съобрази или не.
На 15 май се навършват 65 години от смъртта на Московския патриарх Сергий (1867-1944) - една от най-коментираните фигури от новата история на Руската православна църква. Публикуваме възпоменателното слово на известния руски богослов Владимир Лоски по повод първата годишнина от кончината му. 
Конфликтите и противоречията подронват здравето на руския патриарх Пимен и той умира на 3 май 1990 г. на 80-годишна възраст. На негово място е избран Ленинградският и Новгородски митрополит Алексий (Ридигер). За ужас на националистите и консерваторите той е от немско аристократично потекло (роден е в Талин на 23 февруари 1929 г.) и е убеден икуменист. 22 години той председателства Конференцията на европейските църкви. 
Изпращане на сайта до приятел
Kнига за посетители
