От днешна новина, пристигнала чрез електронните медии, узнахме, че министър-председателят Бойко Борисов си е назначил и религиозен съветник. Досега в премиерските политически кабинети не е имало такъв съветник. Защото според устройствения правилник на Министерския съвет Дирекция "Вероизповедания" е онова звено, което сред задълженията си има и съветването на премиера по религиозните въпроси. Но явно личната несигурност на премиера Борисов във вероизповедната област го накара, първо, да подчини вероизповедните въпроси и тяхната дирекция на министъра без портфейл (който пък от своя страна значително си саморазшири правомощията), а сега, второ, вече има и специален премиерски съветник по тези въпроси. Това нещо има две обяснения: или че се търси добра заплата за детето на наш човек (чийто е да е той), или че някой трябва да предпазва премиера от прекалености и изненади на безпортфейлния министър. Отделен въпрос е: на фона на опитните експерти във вероизповедната дирекция какъв акъл в повече може да даде неопитният младеж? Хубавото в случая е, че тези съветници много често имат само една функция: тихо и кротко да си получават заплатата, докато им изтече високостойностният граждански договор със съответния кабинет.
Днес беше поместено в синодалния сайт становище на Старозагорския митрополит Галактион срещу особеното мнение на Неврокопски Натанаил, което той написа по повод на желанието да се проведат избори за нов Западно- и Средноевропейски митрополит. Така се затвърди позицията на въпросния сайт да дава място на текстове, показващи противостоене между митрополитите. Стратегията на определени от тях е повече от ясна: да докажем, че така ни се иска и така ще бъде! А колкото до тактиката, за жалост често има коренна разлика в подхода: един от тях излиза с принципни становища, а другите го нападат последователно и лично! Ефектно, нали? А съвсем друг въпрос е: колко това е резултатно, колко и дали въобще помага за духовния подвиг на вярващите в тези усилни дни на Великия пост. Вместо да седнат като големи (на години поне) хора да се разберат в онази хубава сграда, носеща на лицето си надпис „Синодна палата” (синод означава събор!) под вечните образи на възрожденски архиереи – дребни на ръст, но гиганти по дух! Тази историческа сграда, ако се замислим, е разположена на улицата със символното име „Оборище”, скътала е параклис с името на светеца-цар и български покръстител и обединител. Тя пред себе си гледа старинния храм „Св. София”, съществувал далече още преди нашите предци да дойдат по тези земи, надясно се любува на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”, наляво се респектира от паметника на българските опълченци, а откъм гърба се закриля от две (средно)европейски посолства. Какво друго освен достойни дела може да се очаква от нейните обитатели? Де да беше така!
Дерзайте, високи (?!) преосвещенства! Сега ви е паднало!
Особена е нашата църква. Като Българска православна църква тя естествено има своите особености, но едни други особености нещо много почнаха да се набиват в очи напоследък.
Тези особености проличават съвсем ясно от особените мнения на Неврокопския митрополит Натанаил – поне онези особени мнения, които синодният сайт благоволи да публикува, защото от последното разбираме, че имало и друго, но необявено в сайта.
В очакване минава животът ни. Най-напред близките ни очакват да се родим. После да пораснем, да постигаме едни или други успехи - от първите срички и думи до дипломи и постове, да намерим подходяща реализация в живота и така нататък, докато достигналите дълбоки старини започват да очакват с нетърпение напущането на този свят. Затова определено може да се каже, че ние, хората, сме създания на очакването.
И сега очаквахме, поне християните, настъпването на Великия пост. Очаквахме го не толкова заради постенето, което по-скоро създава известни затруднения, а най-напред заради всеопрощението, което със своя "свободноизбираем-задължителен" характер е един важен момент от живота ни на християни. Свободно-избираем е, понеже ние свободно сме избрали да бъдем християни. И е задължителен, понеже всеопрощението задължително произтича от този избор. Затова ние го очаквахме и посрещнахме наистина по християнски: съзнателно-смирено и любовно-искрено. В неделя вечер (или в другите часове на някои места) в храмовете и по домовете можеше да се забележи човешко вълнение и божествена милост, докоснала сърца и съвести, за да засияят очите, дори да потекат сълзи и устата да промълвят заветното "Простено - прости!"
Очакването ни на Великия пост обаче нямаше да е толкова стойностно, ако целта беше само всеопрощението. Защото то е само вратата, която ни води към възвишените мигове на самопреценка и дълбоко покаяние, за да се удостоим да вкусим Христовото тяло и кръв, осигуряващи вечния живот. И накрая - да срещнем Възкръсналия Господ Иисус Христос, Който ни отвори вратите на рая.
Това ако не очакваме, какво друго да чакаме?! Веднъж и дваж ли само сме се разочаровали от очаквани мимолетни радости и щастия? Нима не знаем горчилката от тяхната сладост? И това са го изпитали стари и млади. Затова нека да очакваме Христовото Възкресение като наше ново духовно раждане - да го очакваме ние самите за себе си. И докато чакаме, да подредим вътрешния си дом и двора около него. Защото знаем кога, на коя дата е празникът на Възкресението през тази година. Но не знаем деня и часа, когато ще дойде Синът Човешки. Затова единственият изход е да сме будни и да се молим!
Утре е Задушница - ден за молитвен спомен за покойниците. Три такива дни са отредени в църковния годишен календар: преди Великия пост (в Месопустна събота, която е утре), преди Рождественския пост в събота (преди Архангеловден, откъдето се нарича и Архангеловска) и преди Петровия пост (в съботата преди Петдесетница, наричана в някои краища Черешова задушница, понеже е сезонът на тези плодове). Още от днешния петъчен следобед се правят помени, ходи се на гробовете на покойниците, където за последен път сме ги видели, макар и вече мъртви - в ковчега, преливаме гроба с вода и/или с вино, отправяме гореща молитва към Бога да им прости волните и неволни грехове, правим всеки път и лична равносметка за отношението си към покойниците приживе, даваме на близки, съседи, дори и на случайно срещнати храна или други предмети с цел и другите хора да кажат за нашите покойници "Бог да прости!". Но най-вече в съботния ден се прави тази молитва - в храма и/или на гроба, в обща или отделна панихида с всички други действия, които сами по себе си нямат стойност и значение, ако не са придружени от нашата искрена молитва за милост от Бога към отишлите си от нас близки и роднини. В такива дни по гробищата има голямо стечение на народ и свещениците основателно припомнят, че не само в тези няколко дена през годината, но всеки ден, непрекъснато трябва да помним в молитва покойниците ни, да не преставаме да се молим за тях, защото това е най-важното и най-нужното от наша страна, след като те са си отишли от този свят. Колкото и свещи да палим, колкото и големи да са те, без молитва и без желание да се поучим от добрия пример, а и от грешките на покойниците ни, за нас няма да има полза. А вече ние сме наред - сега, утре, след седмица, след месец, след година, след десет - все ще дойде и нашият ред. Нека се готвим, да бъдем будни и да се молим, защото не знаем ни деня, нито часа, когато ще дойде Син Човешки, въплътеният Божи Син, Спасителят на света, да извърши и съд, защото е Син Човешки!
Днес във в. "Стандарт" автор с иницали АСН пусна "медийна патица", че Църквата и масоните "заровили томахавките" заради хуманитарната операция в Хаити. Инициалите АСН вероятно означават "абсолютно стандарт-ен наглец". Църквата ни традиционно (почти век и половина вече) подкрепя хуманитарните операции на Червения кръст. Ако някой друг има желание да дарява средства за БЧК, да заповяда. Очевидно е, че различните дарители нямат никакво вземане-даване помежду си. Авторът АСН е нагъл, защото знае, че плоската лъжа ще му се размине без последствия. Не се очаква декларация на митр. Дометиан, не се очакват и официални опровержения от Св. Синод. Вероятно проблемът не е важен, това е дреболия някаква! Нашите архиереи са заети хора, те нямат време за такива незначителни неща! Съществуват други, много по-сериозни въпроси, които заслужават уточняване в официалния сайт на БПЦ. За пример: преди време Сливенска Митрополия излезе с официална позиция относно публикация на Анна Маринова в Двери БГ. Въпросът беше наистина от първостепенна важност - оказа се, че клисарката на храма „Св. Възнесение Господне” в гр. Китен не се казвала леля Виолета, а сестра Милка (вижте тук). Естествено, в. "Стандарт" не може да се мери по попупярност с Двери БГ, а и засегнатият въпрос как се казва свещопродавачката в гр. Китен е много по-значителен от това, какво е отношението на БПЦ към "тайните общества". В крайна сметка Църквата ни може да не е "тайно общество", но мисията на нейния официален сайт очевидно е "тайна велика".
Наблюдаваме от години делата църковни. Знаем кое е предвидимо, кое е възможно, разбираме и кое е полезно. Но този избор ни изненада. Защото добронамерено вярвахме, че хората ще "имат срама". За жалост едни "умели хора" вече ни опровергаха в добрата надежда. Понеже тук не са взети предвид качествата на кандидатите, а някакви други съображения. Еп. Амвросий от години е в сянка по свое желание и поради неизлечима сърдечна болест, както сам твърди. Еп. Павел пък има доста качества, които го правят неизбираем от Св. Синод. Защо тогава епархийските избиратели са го гласували? Понеже не го познават? Наивно е да се мисли. По-скоро това показва отново поредната манипулация на епархийски избори. Понеже е ясно, че с живота и поведението си еп. Павел е неизбираем от Св. Синод, така силистренските манипулатори принуждават Св. Синод да избере еп. Амвросий. Така че отсега можем да кажем:
Проведе се поредният семинар на българското бюро на германската фондация „Конрад Аденауер” в София върху Църквата и обществото (или медиите, както от самото протичане стана ясно) отново без присъствието на Българската православна църква, която обикновено у нас се разбира под „Църквата”. Мюсюлманското вероизповедание беше изпратило двама високоразрядни представители на главното мюфтийство, но от Св. Синод нямаше, да не говорим и за Църковен вестник, може би най-старата медия в България! Основаният още в края на 19 в. официоз на Св. Синод не беше сподобен с участие в този семинар. Защо ли? Пропуск на някакво началство? Липса на интерес? Отсъствие на специална покана? Е, и други не бяха поканени лично, но проявиха интерес и дойдоха, и участваха, и дадоха своя принос. А когато се ползва за тема „запазената марка” – „Църквата”, да няма нейни официални представители, е най-малкото странно. Понеже единственият клирик беше нарочно поканен докладчик, а не нарочен представител на БПЦ. Същевременно всички знаят, че фондация „К. Аденауер” не е „коя да е”, тя неведнъж е показвала добро отношение, помагала е многократно и на БПЦ. Просто защото наред с политическите си цели тя следва и своите християнски принципи. Но повече от покана тя безспорно не може да стори. Така пак се оказа, че въпросите на Църквата бяха обсъждани от не-представители на Църквата. А въпросите за медиите и Църквата, за преподаването на предмета Религия, за медийния образ на Църквата, са преди всичко важни за нея самата, стига ръководството й да съумее да го проумее.
Новата година започна лошо за министър Божидар Димитров Стоянов. Не само че не си намери портфейла, но и има опасност да си загуби цялата титла "м-р б. п.". То наистина, тогава кой ти гледа има ли, няма ли портфейл, щом шефът му го изрита. Неприятно, тягостно, нехуманно дори... Затова ние няма да нападаме м-р б. п. Б. Д. С. Няма да го питаме, защо два дена преди външнополитическия гаф направи и вътрешнорелигиозен такъв, обявявайки, че вероизподведанията у нас щели да получат само 1 (един) милион лева субсидия през 2010 г., което било с 25% по-малко от лани. Да, но лошото предишно правителство беше достигнало едни правителствени рекорди от няколко (няколко!) милиона лева субсидии за вероизповеданията, а през 2008 г. няколкостотин (няколкостотин!) православни храма получиха помощ - "по малко, но от сърце", както се казва. Сега обаче ще пожалим м-р б. п. Б. Д. С. и няма да питаме, защо той ограничава своята "царска милост" само върху 3-4 храма, половината от които в неговия избирателен район. Нито ще отворим дума, дали субсидията е държавно благоволение или задължение към вероизповеданията, които са най-масовите обществени, граждански организации в нашата страна, която си гради уж гражданско общество. Не е м-рът човекът, когото да питаме за една простичка сметка: колко държавата дава, да речем, за 240 депутата и колко - за няколко милиона вярващи от най-различни вероизповедания. Затова ще го пожалим. А дали ще го пожалят ръководствата на вероизповеданията, това вече си е тяхна работа, а и на вярващите в тях, ако някой иска да знае мнението им.
Ето докъде я докарахме с размените на светини от популярен наш министър. Дадохме повод на чуждите архиереи да се съблазняват от тези негови дейности, които по закон и по канон явно не са негова работа, а и да отправят критика към нашите архиереи, които допускат това да става. Същевременно от страна на облагодетелстваните наши архиереи срещаме само благоразумно мълчание или пък огласяване на слухове за кръщелното на министъра, сякаш в кръщелното е проблемът. Нима кръщелното дава право да се борави със светини, а не ръкоположението?! Чудни богословски разбирания! И най-шокиращото в случая е, че едва от цариградския владика се разбра фактът: министър Димитров не само взима мощи за България, но и дава частици от св. Кръст на вселенския патриарх. Кой му е дал право да върши това? Тези светини негова собственост ли са или подаръчен фонд на българските управници? Знаят ли те, колко български храмове и манастири жадуват да имат такива светини? Някой трябва да им го каже това. И се знае кой е той или кои са те.
Автор Орденоносец Кръстоски, DRAFT за "Църковен егоист"
петък, 04 декември 2009
Защо ли материалът [тук] не ни изненадва? Хараламби и Дионис, два видимо и невидимо свободни монашески електрона в БПЦ трескаво набират опит, за да основат в лоното на многострадалната родна Църква нов, уникален и непотворим в православния, инославния и иноверния свят духовно-материален орден, който по всяка вероятност ще носи името "Височайши трансцедентен всесветски порядък (орден) на духовната жартиера", каквото и да означава това... (TODO: който има вдъхновение, нека го продължи; краен срок - 1 април 2010 г.!)
Бел. ред.За незапознатите с благородническите дела е важно да се обясни, че г-н Кръстоски визира английския рицарски орден на жартиерата (вижте тук), но с оглед на последното развитие на събитията дежурният редактор предпочете да украси публикацията с друг вид жартиера. Honi soit qui mal y pense („...Нека се засрами този, който помисли нещо лошо за това...!“)
Коментари 
От днешна новина, пристигнала чрез електронните медии, узнахме, че 
Днес беше поместено в синодалния сайт становище на Старозагорския митрополит Галактион срещу особеното мнение на Неврокопски Натанаил, което той написа по повод на желанието да се проведат избори за нов Западно- и Средноевропейски митрополит. Така се затвърди позицията на въпросния сайт да дава място на текстове, показващи противостоене между митрополитите. Стратегията на определени от тях е повече от ясна: да докажем, че така ни се иска и така ще бъде! А колкото до тактиката, за жалост често има коренна разлика в подхода: един от тях излиза с принципни становища, а другите го нападат последователно и лично! Ефектно, нали? А съвсем друг въпрос е: колко това е резултатно, колко и дали въобще помага за духовния подвиг на вярващите в тези усилни дни на Великия пост. Вместо да седнат като големи (на години поне) хора да се разберат в онази хубава сграда, носеща на лицето си надпис „Синодна палата” (синод означава събор!) под вечните образи на възрожденски архиереи – дребни на ръст, но гиганти по дух! Тази историческа сграда, ако се замислим, е разположена на улицата със символното име „Оборище”, скътала е параклис с името на светеца-цар и български покръстител и обединител. Тя пред себе си гледа старинния храм „Св. София”, съществувал далече още преди нашите предци да дойдат по тези земи, надясно се любува на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”, наляво се респектира от паметника на българските опълченци, а откъм гърба се закриля от две (средно)европейски посолства. Какво друго освен достойни дела може да се очаква от нейните обитатели? Де да беше така!
Особена е нашата църква. Като Българска православна църква тя естествено има своите особености, но едни други особености нещо много почнаха да се набиват в очи напоследък.
В очакване минава животът ни. Най-напред близките ни очакват да се родим. После да пораснем, да постигаме едни или други успехи - от първите срички и думи до дипломи и постове, да намерим подходяща реализация в живота и така нататък, докато достигналите дълбоки старини започват да очакват с нетърпение напущането на този свят. Затова определено може да се каже, че ние, хората, сме създания на очакването.
Днес във в. "Стандарт" автор с иницали АСН пусна "медийна патица", че Църквата и масоните "заровили томахавките" заради хуманитарната операция в Хаити. Инициалите АСН вероятно означават "абсолютно стандарт-ен наглец". Църквата ни традиционно (почти век и половина вече) подкрепя хуманитарните операции на Червения кръст. Ако някой друг има желание да дарява средства за БЧК, да заповяда. Очевидно е, че различните дарители нямат никакво вземане-даване помежду си. Авторът АСН е нагъл, защото знае, че плоската лъжа ще му се размине без последствия. Не се очаква декларация на митр. Дометиан, не се очакват и официални опровержения от Св. Синод. Вероятно проблемът не е важен, това е дреболия някаква! Нашите архиереи са заети хора, те нямат време за такива незначителни неща! Съществуват други, много по-сериозни въпроси, които заслужават уточняване в официалния сайт на БПЦ. За пример: преди време Сливенска Митрополия излезе с официална позиция относно публикация на Анна Маринова в Двери БГ. Въпросът беше наистина от първостепенна важност - оказа се, че клисарката на храма „Св. Възнесение Господне” в гр. Китен не се казвала леля Виолета, а сестра Милка (вижте 
Наблюдаваме от години делата църковни. Знаем кое е предвидимо, кое е възможно, разбираме и кое е полезно. Но този избор ни изненада. Защото добронамерено вярвахме, че хората ще "имат срама". За жалост едни "умели хора" вече ни опровергаха в добрата надежда. Понеже тук не са взети предвид качествата на кандидатите, а някакви други съображения. Еп. Амвросий от години е в сянка по свое желание и поради неизлечима сърдечна болест, както сам твърди. Еп. Павел пък има доста качества, които го правят неизбираем от Св. Синод. Защо тогава епархийските избиратели са го гласували? Понеже не го познават? Наивно е да се мисли. По-скоро това показва отново поредната манипулация на епархийски избори. Понеже е ясно, че с живота и поведението си еп. Павел е неизбираем от Св. Синод, така силистренските манипулатори принуждават Св. Синод да избере еп. Амвросий. Така че отсега можем да кажем:
Проведе се поредният семинар на българското бюро на германската фондация „Конрад Аденауер” в София върху Църквата и обществото (или медиите, както от самото протичане стана ясно) отново без присъствието на Българската православна църква, която обикновено у нас се разбира под „Църквата”. Мюсюлманското вероизповедание беше изпратило двама високоразрядни представители на главното мюфтийство, но от Св. Синод нямаше, да не говорим и за Църковен вестник, може би най-старата медия в България! Основаният още в края на 19 в. официоз на Св. Синод не беше сподобен с участие в този семинар. Защо ли? Пропуск на някакво началство? Липса на интерес? Отсъствие на специална покана? Е, и други не бяха поканени лично, но проявиха интерес и дойдоха, и участваха, и дадоха своя принос. А когато се ползва за тема „запазената марка” – „Църквата”, да няма нейни официални представители, е най-малкото странно. Понеже единственият клирик беше нарочно поканен докладчик, а не нарочен представител на БПЦ. Същевременно всички знаят, че фондация „К. Аденауер” не е „коя да е”, тя неведнъж е показвала добро отношение, помагала е многократно и на БПЦ. Просто защото наред с политическите си цели тя следва и своите християнски принципи. Но повече от покана тя безспорно не може да стори. Така пак се оказа, че въпросите на Църквата бяха обсъждани от не-представители на Църквата. А въпросите за медиите и Църквата, за преподаването на предмета Религия, за медийния образ на Църквата, са преди всичко важни за нея самата, стига ръководството й да съумее да го проумее.
Новата година започна лошо за министър Божидар Димитров Стоянов. Не само че не си намери портфейла, но и има опасност да си загуби цялата титла "м-р б. п.". То наистина, тогава кой ти гледа има ли, няма ли портфейл, щом шефът му го изрита. Неприятно, тягостно, нехуманно дори... Затова ние няма да нападаме м-р б. п. Б. Д. С. Няма да го питаме, защо два дена преди външнополитическия гаф направи и вътрешнорелигиозен такъв, обявявайки, че вероизподведанията у нас щели да получат само 1 (един) милион лева субсидия през 2010 г., което било с 25% по-малко от лани. Да, но лошото предишно правителство беше достигнало едни правителствени рекорди от няколко (няколко!) милиона лева субсидии за вероизповеданията, а през 2008 г. няколкостотин (няколкостотин!) православни храма получиха помощ - "по малко, но от сърце", както се казва. Сега обаче ще пожалим м-р б. п. Б. Д. С. и няма да питаме, защо той ограничава своята "царска милост" само върху 3-4 храма, половината от които в неговия избирателен район. Нито ще отворим дума, дали субсидията е държавно благоволение или задължение към вероизповеданията, които са най-масовите обществени, граждански организации в нашата страна, която си гради уж гражданско общество. Не е м-рът човекът, когото да питаме за една простичка сметка: колко държавата дава, да речем, за 240 депутата и колко - за няколко милиона вярващи от най-различни вероизповедания. Затова ще го пожалим. А дали ще го пожалят ръководствата на вероизповеданията, това вече си е тяхна работа, а и на вярващите в тях, ако някой иска да знае мнението им. 
Ето докъде я докарахме с размените на светини от популярен наш министър. Дадохме повод на чуждите архиереи да се съблазняват от тези негови дейности, които по закон и по канон явно не са негова работа, а и да отправят критика към нашите архиереи, които допускат това да става. Същевременно от страна на облагодетелстваните наши архиереи срещаме само благоразумно мълчание или пък огласяване на слухове за кръщелното на министъра, сякаш в кръщелното е проблемът. Нима кръщелното дава право да се борави със светини, а не ръкоположението?! Чудни богословски разбирания! И най-шокиращото в случая е, че едва от цариградския владика се разбра фактът: министър Димитров не само взима мощи за България, но и дава частици от св. Кръст на вселенския патриарх. Кой му е дал право да върши това? Тези светини негова собственост ли са или подаръчен фонд на българските управници? Знаят ли те, колко български храмове и манастири жадуват да имат такива светини? Някой трябва да им го каже това. И се знае кой е той или кои са те.
Защо ли материалът [
Изпращане на сайта до приятел
Kнига за посетители
