“Цезар ме дърпа напред, ще скъса каиша, едва го удържам. Всяка сутрин разхождам кучето на Мишо по обичаен маршрут - от барчето до поликлиниката. Оня ден точно пред къщата на Хаджи Димитър пресичаме и до една кола гледам портфейл. Розово май беше едно дамско портмоне, поразтворено. Взех го, видях пари, карти, документи, банкови сметки. Цезар ме повлече, сложих всичко в джоба си и нещо ми се обърна в стомаха.”

Невероятно красива гледка са разцъфналите японски вишни, посадени на полянката пред синодната палата в София. Цветовете на японската вишна разцъфват изведнъж и окапват след десетина дни. Явлението е толкова красиво, че в Япония има традиция хората да спират и да съзерцават разцъфналите дървета.


Японските вишни не дават ядливи плодове, но тяхната мисия е да бъдат красиви и то само няколко дни в годината.

В нашата държава всеки ден стават кражби, убийства, катастрофи, стачки, протести, афери, далавери... и какви ли не други негативни случки. И медиите не пропускат да ни информират надлежно за всичко това. (Страхът, ужасът и чуждото нещастие "продават" - това е стара максима на медийните магнати и нашите не падат по-долу).

Това са 10 лева - с тях може да се купят много неща, но те едва ли са толкова важни, колкото шансът за живот на едно невинно дете. Математиката е проста: за лечението на Симона не достигат още около 70 000 лева. (Към 11 октомври необходимата сума е вече 30 000 лева, благодарение на дарението на Лукойл от 30 000 лева). Ако 7000 души дарят само по 10 лв - сумата ще бъде събрана и Симона ще бъде лекувана в Германия, в клиниката, в която току-що беше оперирана, без да се налага да бъде местена и транспортирана обратно в България. А това е на път да стане - защото няколко бюрократи решиха, че собственото им его и дребни кариеристични игрички са по-важни от живота на едно дете.

Търсят се само 7 000 българи, които да решат, че 4-годишната Симона заслужава техните 10 лева и няколкото минути от времето им, за да направят самото дарение по банковите сметки, изписани по-долу.

"Двери на православието" се включи в акцията за събирането на необходимите 80 000 лева за 4-годишната Симона Стойнова, която от 1 октомври е в клиниката в Мюнстер, Германия, за да й бъде отстранен злокачествен тумор от езичето. Сумата за самата операция бе дарена от родителите на починалата 3-годишна Дарина, чиято по-голяма сестра организира национална кампания нейна в подкрепа. 80 хиляди лева са необходими за следоперационното лечение в болницата, без което животът на момиченцето е обречен. В сайта save-darina.org е публикувана следната информация за днешното състояние на детето и набраните до този момент средства:

Японецът Цунехиро Чиба даде гръб на прословутите древни традиции на Острова на изгряващото слънце и стана православен християнин. 29-годишният  мъж се кръстил преди година и половина в Германия и приел името Василий. Сега живее в черногорския манастир "Св. св. Козма и Дамян" край брестнишкото село Гигинци. Там Цунехиро-Василий е доброволец и все още не е решил дали да се замонаши.

Инициативен комитет, основно от възрастни хора, членове на пенсионерското дружество “Добри сърца“ от с. Виден, община Павел Баня, Казанлъшко, стартира кампания по набирането на средства за възстановяване на срутената и разрушена от водите на язовир “Копринка“ някогашна селска църква. От 47 години жителите на малкото село са без православен храм, след като при завирявано на построения в средата на 50-те години на миналия век язовир “Копринка“ водата залива основите на селската черква “Свети Атанасий“ и тя започва да се руши. За кратко храмът е превърнат дори в обор за селските животни. Заради строежа на язовира със същото постановление по-голяма част от жителите на Виден са изселени, а къщите им разрушени.

Когато през 1960 г. с Министерско постановление № 110, подписано от тогавашния министър-председател на България Антон Югов, се изселват по-голяма част от семействата от някогашното огромно село Виден, малцина са предполагали, че останалите стотина жители след близо половин век ще съберат куража да започнат наново градежа на разрушения им храм.

Странни изглеждат за външните хора отношенията сред православните християни. И през Великия пост, когато трябва да сме простили всичко на всички, не можем сякаш да спрем да злословим, да хулим. Нашата рубрика "Търсете доброто" толкова трудно намира материал за поместване! Затова особено се зарадвахме на новината от Ловеч, свързана с Високопреосвещения митрополит Гавриил.

Търсим ли наистина доброто? Повод да си зададем отново този въпрос даде информация от днес, че журналисти, при това богослови по образование, ровят за компромати срещу различни духовници и други хора, търсят да излъчат някакъв скандал. Само за да се продава медийната им стока ли е това? Или е изпълнение на предплатени поръчки?