- Вие сте известен като изключителен мисионер, човек, който общува и проповядва православието на хора, които понякога са на диаметрално различни позиции от вас и имат съвсем различен мироглед. Днес въпросът за съдържанието на православната проповед е изведен на първо място у нас. Но стои и друг важен проблем: за начина на говорене, как да проповядваме православието така, че хората да ни чуят, да се вслушат  думите ни, те да достигнат до сърцата им?

- В съвременния свят най-важното, което трябва да помним, е, че нашите думи не трябва по никакъв начин да приличат на проповед. Т.е. класическият жанр на проповедта умря. Нищо не пречи тя да остане някъде в областта на екзотиката, за енорийски нужди, като е желателно и от там да я махнем, защото хората не я възприемат много добре.

Тя е погрешна заради нейните постановки: а) да морализаторства б) класическата проповед се състои от императиви: аз ви поучавам, аз стоя по-високо от вас, аз знам истината, вие сте стадо, аз сега ще ти разкрия вечната истина. Днес такива постановки са напълно неприемливи, още повече извън пределите на храма - нито в интернет, нито в училище. Затова аз предлагам с децата подходът да е игрови, а когато става въпрос за работа с възрастни, най-подходящ е брейн стормингът, евристичната беседа, т. е. дайте да погледнем на дадената тема от различни гледни точки и да се опитаме да открием осмислеността, логичността на позицията на Православната църква.

През 2002 г. трима интелектуалци - д-р Николай Михайлов, проф. Калин Янакиев и Явор Дачков - публикуваха в медиите Открито писмо за състоянието на Българската православна църква. Десет години след това от редакцията на Двери.бг отново разговаряме с д-р Михайлов за положението на нашата църковна общност и за ситуацията, породена от отварянето на досиетата на висшия клир.

- Какво се промени в Българската православна църква десет години след вашето отворено писмо?

- Архонтите са новината. Съществото „мутра” беше въведено в храма, като „светилник на скрин” (по думите на Пловдивския митрополит Николай). Това, което извърши Галактион Старозагорски е смайваща литургична пародия, ритуално кощунство. Но то е и своеобразна карикатура на византийската „симфония на властите”. „Мутрите” получават статут на „външни епископи”, на гаранти на временното благо. Архиереите – князе на църквата, пастири на душите. Получава се нещо като корпоративна църква, финансово обезпечена елитарна структура. Синтез на Църква и Подземие. Масонска работа с евразийски елементи. Или обратното. 

Приетият наскоро в Русия закон „За основите за запазване здравето на гражданите на Руската федерация” неминуемо ще окаже влияние върху живота на всеки гражданин.  Етическата страна на закона коментира в интервю докторът на философските науки Ирина Силуянова, съпредседател на Църковно-обществения съвет по биоетика към Московската патриаршия.

- Законът за здравеопазването обхваща всички форми и начини на медицинската дейност, затова не е възможно той напълно да бъде представен с две думи. Но кои основни особености, важни за живота на обществото, могат да се посочат и коментират?

- Преди всичко не може да не се обърне внимание на съотношението на нормите на този документ и моралните ценности, които са традиционни за нашето общество.

Самата идеология на закона е насочена към формирането на пазарни и правови отношения в здравеопазването. Не случайно едно от основните понятия е „медицинска услуга”. Както е известно терминът „услуга” е от областта на стоково-паричните отношения. Дори понятието „медицинска помощ” се свежда в крайна сметка до „набор от медицински услуги”. Моралното значение на медицинската дейност като форма на социална помощ и грижа на основата на солидарността, състраданието и желанието да носиш добро на хората, без задни мисли или мотиви, минава на втори план.

На 1 декември в културния център „Покровски врата” се състоя премиерата на новата книга на игумен Пьотр (Мещеринов) „Животът в Църквата”, публикувана от издателство „Лепта” и одобрена от Издателския съвет. Тъй като отец Пьотр напоследък рядко се появява в средствата за масова информация, руският сайт „Православие и мир” („Православието и светът”) се възползва от шанса да поговори с него за книгата и църковния живот.

- Отец Пьотр, как бихте определили „живота в Църквата”? Кога човек „живее в Църквата” и кога – не? Какви са критериите?

- За да отговорим на този въпрос, трябва за малко да оставим встрани понятието „Църква”. Веднага бих казал, че Църквата е пространство (или среда) на богообщение, когато за вярващия християнин реалността на живота в Христос – и живот, подчертавам това – всекидневен, постоянен, ежеминутен, става главeн смисъл на неговото съществуване. Намирайки се извън Църквата, човек също може да вярва в Христа, да се старае да живее според Неговите заповеди, да Го обича и, разбира се, тази любов никога не остава без един или друг отговор от Негова страна. Но пълнотата на живота в Христос, в любовта на Бога Отца, в действието на Светия Дух, в общението със светиите, реалността на този живот, превъзхождаща реалността на физическия свят – е възможна единствено в Църквата.

Щяхме да се разминем, ако той не беше наблюдателен, и нямаше да проведем разговор, ако не обичаше предано църквата, в която ходи в неделя на света литургия. Забелязал, че непозната влиза в храма и снима, той решава, че като църковен настоятел трябва да й помогне, като покаже двете забележителни притежания на храма: ковчеже с частици от Христовия кръст и копие от чудотворна икона на св. Богородица. Засиява от факта, че някой се интересува повече, отколкото ако е тук само с туристическа цел, и на драго сърце се впуска с подробности за църковния живот в Кърджали. Още повече, че духовното средище „Успение Богородично” се оглавява от отец Боян Саръев - значима фигура и за Средните Родопи като водач на Сдружението за християнство и прогрес „Свети Йоан Предтеча” и като покръстител на стотици потомци на помохамеданчените в миналото българи в Златоградско и Смолянско. Сега дейността на отеца в Кърджали активно се подпомага от църковното настоятелство, член на което е и Кузман Димов.

- Вярно е, че в рамките на този свят ние сме принудени да изживеем последиците от греха на нашия прародител; грях, който продължаваме в собствените си грехове. И едва в свършека на времената, когато Христос ще донесе обновлението на света, смъртта ще изчезне заедно с развалата и всички форми на страдание. Което означава, че в очакване на свършека на времената трябва да продължим по пътя си. Дори и да сме християни, ще продължим да понасяме ефекта от греха, болестта и страданията, ще продължим да сме подвластни на смъртта. Но Христос изцяло променя смисъла на тези реалности и ни е дал средството да ги преодолеем духовно. Ако живеем в Христа, то болестта, страданието и смъртта загубват способността си да ни вредят и да ни разрушават.

От 4 юли до 8 юли 2011 г. представители на висши християнски богословски школи от цяла Африка се събраха в Йоханесбург, Южна Африка, на конференция на тема „Предизвикателства и очаквания от осигуряването на качество в богословското образование”. Тази среща на африканските богословски школи беше инициирана от Изпълнителния комитет на Световната конференция на асоциациите на богословските институции (WOCATI). Целта на конференцията беше обсъждането на проблемите, свързани с изследване на състоянието на богословското образование в Африка и осигуряване на неговото високо качество, както и критериите и процесите на акредитация на образователните богословски институции.

- Ванга е твърде популярна сред българския народ. Малцина от дълбоко свързаните с Църквата осъзнават същинския проблем с Ванга. И в същото време огромната популярност, която тя притежава сред народа, настрои мнозинството от хората срещу реакцията, за която говорите.

Не знам доколко е редно отново да се връщаме към Ванга, защото това е основният начин за популяризиране на нейната личност. На мене ми е по-интересно друго и то трябва някак да се изведе. Аз съм убеден, че Ванга нямаше да има тази огромна популярност без подкрепата на комунистическия режим. Знаем за редица подобни феномени, които са се появявали тук или там, например преподобна Стойна, която в никакъв случай няма популярността на Ванга. Но Ванга беше рожба на едно старо правителство, заявявам го съвсем отговорно, и всичко, което направи комунистическата партия за популяризацията й, остана дълбоко в народното съзнание.