 |
|
Лични
|
Автор Галина Пичурска
|
|
събота, 06 март 2010 |
 Днес, 6 март, в Батошевския девически манастир беше отслужена заупокойна света божествена литургия и панихида по повод на втората годишнина от кончината на архимандрит Севастиян. От близо и далеч пристигнахме - негови духовни чеда - свещеници, монаси, монахини, много миряни, за да отдадаем почит към своя духовен отец и измолим Божията милост за душата му. Не се съмняваме, че тя ще го споходи, защото самият отец Севастиян беше много милостив. От Варна до Златоград, от Бургас до Плевен, през Стара Загора, Ловеч и Сливен, откъде ли не пристигнаха хора, за да се помолят за о. Севастиян. Събра ни любовта, на която отецът ни учеше и даваше добър пример. В ранния следобед в манастира дойдоха, за да отслужат трисагий, и игуменът на Зографския манастир архимандрит Амвросий и йеромонах Козма. Бог да прости отец Севастиян и по неговите молитви и нас да помилва! |
|
Продължение...
|
|
Автор Иван Димитров
|
|
четвъртък, 04 март 2010 |
|
Желязко Тенев - един истински цивилен монах, който отдаде целия си живот в полза на светата православна вяра и Българската православна църква, най-после се реши и утре вечер, петък, 5 март 2010 г., ще сложи расото. В Бачковския манастир на малкото повечерие ще бъде постриган в монашество онзи, който десетилетия наред с достойнство носи расото върху сърцето си, а не върху плещите. Затова нито го опетни, нито изложи името православен християнин, но с достойнство работи основно в областта на църковната просвета като учител в Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски" - в Черепиш и в София.
Редица поколения български духовници са негови ученици. Не всички го обичат, но никой не може да го обвини в недостойно поведение, още по-малко - в нечестност било като учител, било като възпитател, било като човек. Неговите съученици и връстници от СДС и Духовната академия отдавна станаха владици или свещеници, някои от тях успяха да натворят и твърде много укорни дела, а "бат' Желязко" продължаваше скромно, за унизително ниска заплата да преподава (предимно Свещено Писание на Стария Завет), да води безплатни езикови курсове, да създава хорове, да пее като клиросен певец. За него нямаше срамна работа, защото той имаше срам от безделието. За него нямаше абсолютен човешки авторитет (бил той и владишки, и патриаршески), защото вярваше в абсолютната справедливост на абсолютния Бог.
|
|
Продължение...
|
|
Автор Николай Паунов
|
|
петък, 26 февруари 2010 |
 Изберете патрон на кампанията – в България има 2-3 рейтингови личности, които са патрони на всякакви кампании. Вероятността да откажат на поканата ви е минимална, защото помежду си те също се конкурират за имидж и популярност. Изберете „лица” на кампанията. При лицата изборът е по-обширен. Те са около 20. Участвали са в повечето реалити формати, пеят, танцуват, оцеляват, могат да бъдат жури на каквото и да е. Гостували са във всички сутрешни, обедни и вечерни предавания. Най-вероятно вече водят собствено шоу или поне рубрика. Известни са с първите си имена и формата, от който произхождат, вместо фамилия. Гордеят се с нещата, които не знаят. Почти нищо не ги интересува. Децата ги обожават.
Популяризирайте кратките номера за изпращане на смс-и в подкрепа на кампанията. Каузата не е страшно да се забрави, но телефоните - фатално! Не надценявайте интелигентостта на зрителите! Нека лицата на кампанията изпращат смс-и в ефир и многократно да се питат един друг: „Ти изпрати ли вече смс? – Изпратих няколко, но сега пак изпращам. Виж, много е лесно”. |
|
Продължение...
|
|
Автор Иван Димитров
|
|
четвъртък, 25 февруари 2010 |
 Под този девиз комай са протекли синодните заседания тия дни. Острото противопоставяне на Пловдивския митрополит срещу предложения от патриарха кандидат за епископ – архимандрит Григорий, Софийски протосингел – е изиграло своята роля и старецът преглътнал обидата ( "храни куче да те лае!" - народна поговорка), оттеглил предложението си. На този фон и митр. Кирил не посмял да настоява за своя кандидат – архим. Йоан ( Стойков). Отказът на Неврокопския митрополит да коментира случая с поредното бламиране на негов духовен син не означава, че това не е факт. Един провинциален църковник писа до Двери.бг: „Да вземе Пловдивският да поеме изцяло ръководството на БПЦ, та да не се правят избори за патриарх – защо да се харчат излишни пари?!” В тази горчива ирония изглежда има някаква истина. Хора от обкръжението на еп. Тихон отдават на същия митрополит изключването му от списъка заради „прегрешения с инославни” ( все пак меко казано!). На този владика не успява "да му се опре" и неговият Старозагорски събрат ( евфемизъм), който иначе е показал, че не си поплюва. А ние наблюдаваме събитията и си повтаряме думите на мъдрият Еклисиаст: "Род отхожда, друг дохожда... Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето!" (1:4, 9) С търпението си спасявайте душите си! (Лк 21:20) |
|
Автор Иван Димитров
|
|
сряда, 24 февруари 2010 |
 Епископ Василий Осбърн се отказа от поста, сана и монашеското си звание, поиска смирено да бъде приет в реда на миряните. За да може да живее с жена. Сложна съдба има този човек. Роден в Египет през 1938 г., той след две години вече е със семейството си в САЩ, после 20-годишен служи в американската армия във Франция, сетне учи древни езици в Бъфало, САЩ, в 1962 г. става православен, следва византология в Оскфорд, Англия, през 1969 г. става доктор по класически езици в Синсинати, САЩ, жени се и става дякон и свещеник, ръкоположен от Сурожки Антоний (Блум, митрополит за Великобритания, към Московска патриаршия). Овдовял с три деца, предлагат му и свещ. Василий става монах, за да го направят веднага владика за руската емиграция, която гледа с недоверие към пратениците на Москва, а той е с американски паспорт! Така Василий приема епископското достойнство и го носи според силите си. Не му е било лесно сигурно, скоро идва в конфликт с началството и с указанията от руската столица. Накрая след шумен скандал премина към Цариградската патриаршия, която му призна епископското достойнство, но му даде своя титла - на гр. Апамия (в древната малоазийска обл. Фригия), край който се е родил през 225 г. св. мъченик Трифон. Това обтегна неотпуснатите от години отношения между Цариград и Москва, но накрая патриарсите се разбраха: единият го отпусна в епископско достойнство, другият го прие с такова. Сега обаче този човек със сложна съдба и сигурно още по-сложен вътрешен мир е решил, че неговото достойнство на епископ му налага друга постъпка, колкото и шокираща да е тя за църковни и нецърковни хора: да се откаже от власт и почести и вместо да живее с тях, но в безчестие, честно да си живее с жената, която му дава... вероятно нещо много просто - обич. Толкова от нас. Които познават пишещия, сигурно им се иска да прочетат тук обратните успоредици - в нашата църква, да речем. Напразно... |
|
Автор БПЦО - Париж
|
|
вторник, 23 февруари 2010 |
ИЛИ КАКВО СЕ СЛУЧВА В ЗАПАДНО- И СРЕДНОЕВРОПЕЙСКАТА ЕПАРХИЯ НА БПЦ
Второ, отворено писмо на църковното настоятелство на БПЦО „Св. патриарх Евтимий Търновски” в Париж
До: Негово Светейшество българският патриарх Максим
Копие: Св. Синод на БПЦ
Копие: Негово Високопреосвещество митрополит Симеон
Копие: Църковните общини от Западно- и Средноевропейската епархия на БПЦ
Ваше Светейшество,
В началото на Великия пост сме. В това време светите отци на Църквата са излизали от манастирите и се усамотявали в пустинята, за да прекарат там св. Четиридесетница изцяло отдадени на Бога, за Когото копнеела душата им.
Какво правим ние, днешните християни от Западно- и Средноевропейската епархия в това време отредено за пост и молитва? Какво правим и как се чувстваме ние, енориашите от БПЦО „Св. патриарх Евтимий Търновски” в Париж. За съжаление, колкото и да искаме, не можем да останем встрани от атаките, на които е подложена епархията ни. Не сме първите, които Ви обърнахме и отново обръщаме внимание за бурята, която някои наши висши архиереи се опитват да посеят в Западно- и Средноевропейската епархия и не искаме да участваме в жътвата, която ни готвят. Проблемите в епархията ни се натрупват и трябва бързо да се възстанови Христовият мир.
|
|
Продължение...
|
|
Автор Златина Иванова
|
|
петък, 29 януари 2010 |
 За някои религиозни хора природните бедствия са средство да удовлетворят чувството си за Божия справедливост. Така де, не може ближният ти да тъне в порок и разврат и „нищо да не му се случва”. Нека се разтресе земята и погребе децата му, та да се опомни. Такива стожери на морала виждат себе си триумфиращи от дясната страна на Бога и заедно с Него внасят ред на тази грешна земя. Други пък също се радват на природните бедствия, защото имат възможност да покажат на дело пред целия свят (и най-вече пред телевизионните камери) своето „милосърдие”. Сиреч, тъкмо навреме ни идва тази трагедия (да речем в Хаити), защото имахме проблеми с кризисния пи-ар. Например, някакво досадно дело за дискриминация трови манастирския мир и сега се явява чудна възможност да покажем на всички и в частност на съдиите, че всъщност сме добри хора и състрадателни към целия свят. Особено към тези, които са на хиляди километри от нас и не ни се мотаят пред очите. |
|
Продължение...
|
|
Автор Иван Димитров
|
|
сряда, 27 януари 2010 |
 Днес митр. Гавриил публикува в архиерейския сайт особено мнение на особеното мнение на Неврокопски митрополит Натанаил относно нескопосаната синодна наредба (вижте тук). Защо ли? Готвил се е близо два месеца и накрая го написа; или са му го написали, понеже познаваме стила му и не вярваме, че той може да ги издокара тия правни извъртаници. Сигурно много по-умело ще ги напише той след години, ако му спретнат и на него едно освобождаване поради не-знам-какви-причини по-млади събратя. Колелото се върти, то идва и при нас някой ден... Но колкото и да ги извърта (видимо без особена братска обич към събрата си), митр. Гавриил не може да докаже законосъобразност на гласуването на тази наредба от 7 митрополита вместо от 8 ( половината плюс един, Устав на БПЦ, чл. 63, ал. 1). Защото и епархии да брои, и митрополити, пак не излизат; а не може да се очаква митрополитите, управляващи епархии, да гласуват с два гласа (за своята и за чуждата), нали? Не е разбрал и писаното в нашия сайт, макар че явно редовно го чете, за несъстоятелността на изискването един "неизлечимо болен" митрополит, на когото Св. Синод преди половин година му е назначил управляващ епархията епископ, да пребивава постоянно в епархията си. Това не произтича от никакъв канонично-правен текст, а само от неясни амбиции. Колкото до заявяваната липса на доказателства за действията на еп. Тихон - ще трябва да се съгласим, че нямат достатъчно доказателства, щом стана ясно, че нямат такива и за безобразията на друг епископ, "достоизбираем за митрополит". Да им имам обективността! Не е нужно да си юрист, за да ги проумееш тия неща. И освен ум, в същите тия неща трябва и морал! |
|
Автор Златина Иванова
|
|
неделя, 17 януари 2010 |
 Този въпрос си задават всички, които са наясно с бутафорията, наречена „епархийски избор на Доростолски митрополит”, която се проведе днес в Силистра. Читателските отзиви на новината в „Двери” ( тук) категорично свидетелстват за ключовата роля на протосингела на митрополията в Силистра за провеждането на изборите. (Това е онзи същият поп, който позволи в поверената му църква да се извършват рицарски ръкоположения, за което не последва никаква църковна санкция; вж. тук). Организирани от протосингела на митрополията поп Добри, 18 души сложиха тежък грях на душата си, като дадоха гласа си от името на Божия народ в епархията за един масон и за един тежко болен духовник. Пред лишените от дара на прозорливостта стои дилемата, какво е предпочел поп Добри: да има за шеф болен митрополит, който няма да е в състояние да ръководи енергично епархията си в лицето на епископ Амвросий, или аркадаш в лицето на маргиналния епископ Павел? И в двата случая Доростолска епархия няма да има реален епископ, а опасността в редиците на Св. Синод да влезе открит масон е повече от реална. Тогава? Тогава въпросът не е как се стигна дотук. Ясно е, че дотук се стигна поради абдикацията на българските митрополити от задълженията им на епископи Христови. Злоумисъл се редува с апатия, за да се слеят в грозния образ на колективната безотговорност. Иначе няма как да си обясним факта, че епископ Павел все още е „епископ на БПЦ”, архим. Дионисий все още работи в Светия Синод и т. н. и т. н. Църковни интриганти лавират умело между интересите на малки и по-големи групички в синодните среди и успяват да излязат сухи от всеки гаф. А както виждаме, успяват да направят и кариера. Въпросът е: какво да се направи оттук нататък? Според нас единственото, което Св. Синод може да направи, е да поеме отговорност и да анулира изборите. Радикално решение, но българските владици трябва да покажат, кой носи отговорността в Българската църква. Защото само този, който носи отговорност, може да управлява. Те без съмнение са наясно със ситуацията и разполагат с много повече информация от нас, т. нар. „редови миряни”, така че единственото, което е потребно, е воля за действие и отстояване на Христовата истина. Време разделно е! |
|
Автор Смилен Марков
|
|
сряда, 13 януари 2010 |
 След краха на тоталитаризма в България мнозина откриха Православната църква. Успоредно с това се разгръща процес на преоткриване на християнската вяра и на църковността. Преоткриването на църковността у нас се включи в течащото през целия 20 в. в рамките на Вселенската православна църква завръщане към изворите на църковното Предание. Достъпни на български станаха редица богословски съчинения и някои съборни документи, приети от поместни православни юрисдикции, които подчертават първостепенното значение на Евхаристията. Тя е контститутивно събитие за Църквата, реализация на новото творение, сбъдване на Откровението, участие на човека в живота на Бог-Троица. Мнозина се убедиха – не само от прочетеното и чутото, но и от собствения си опит, че само в Евхаристията християнската вяра може да бъде живяна пълноценно такава, каквато е засвидетелствана от Писанието и Преданието на Църквата, т. е. не като идеология или само като модел на социално поведение, а като познание на невидимото и сбъдване на надеждата за Царството Божие (срв. Евр. 11:1). За безпристрастната аудитория стана ясно, че преобладаващата практика на Църквата през нейната двухилядолетна история е да насърчава християните към възможно по-често участие в св. Евхаристия, а не да ги спира. Въпросното участие не е награда за някакви лични усилия, а е основата, върху която се разгръща християнският живот с неговите покайни, междуличностни и благодатно-есхатологични аспекти. |
|
Продължение...
|
| << Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>
| | Резултат 1 - 10 от 294 |
|
Днес в енциклопедия "Двери" работим над: |
|
|
|
Приятелска реклама: |
Словеса Новини, култура, изкуство
http://slovesa.net
|
|
|
|