Начало arrow Богословие


Главно меню
Начало
Новини
Коментари
Форум
Каталог
Хранилище
Търсене
Обратна връзка
Енциклопедия!
Карта на сайта
За нас
Карикатури

article thumbnail

 
Архив
Теми на "Двери"
Показалец
Интервю
Пастирско послание
Богословие
Духовен живот
Образование
Църква и общество
Църковно право
Внимание, секти!
Личност и семейство
Църковна история
Култура и изкуство
Други изповедания
Православието по света
Документи
Усмивки
Вход
Потребители



Лично меню
Прибавяне на сайт
Абонамент чрез RSS
Етичен кодекс на българските медии
Администриране


 
 

Богословие
Отново за св. Библия Печат E-mail
Автор Свещ. Петър Т. Цанков   
сряда, 20 януари 2010
1_71.jpg„... на старостта тояга е и свещ на младостта.”

Драги потомци на славни български деди,

През 30–те години на 20-ия век българска културна делегация посещава скандинавските страни. Възхитени от добрите обноски на хората помежду им, към природата и животинския свят, те запитали техния министър на културата: „На какво се дължи всичко това?” Той посочил стоящата на бюрото му Библия и казал: „Ей на тази Книга, която можете да видите във всеки дом, се дължи нашата култура и добрите отношения помежду ни...” (сп. “Зов, София, 1931-1934 г.)

Върху непреходните и вечни морални ценностти, дадени от Бога чрез Библията, преведена от св. братя Кирил и Методий и донесена от техните ученици в България през 9 век, беше изградена и българската култура...

Св. Библия е преди всичко история на еврейския народ и на човечеството въобще. Затова тя се нарича още Книга на живота и Книга за живота.

Мнозина започват да четат Библията или като научен труд, или като история, или дори като... роман. Това е грешка, водеща до отказ за четене въобще.

Продължение...
 
Размисъл за Рождество Христово Печат E-mail
Автор Марио Коев   
сряда, 23 декември 2009
7.jpg“Но защо ми е небето, щом аз самият съм станал небе!” – казва св. Йоан Златоуст и именно това е християнското настроение и разбиране, което в днешно време сме изгубили. За огромното мнозинство от нас, независимо дали вярващи или атеисти, светът е разделен: от едната страна е религиозното, църковното, от другата - реалният живот, ежедневието. Това разделяне на света на “свещено” и “профанно” всъщност е чуждо за християнството, но ние вече не го знаем. “Християнството – пише проф. протойерей Александър Шмеман – в най-пълния смисъл е край на всяка религия. Иисус Христос дава ясно да се разбере това в евангелския разказ за самарянката при Якововия кладенец (Йоан 4:19-21, 23)... Самарянката попитала Христос за култа, а в отговора Си Той променил цялата перспектива на този въпрос. Всъщност никъде в Новия Завет християнството не е представено като култ или религия. Религията е нужна само там, където между Бога и човека е издигната преграда. Но Христос, Който е и Бог, и човек, е разрушил тази преграда. Той поставил началото не на нова религия, а на нов живот.”

Продължение...
 
Старецът Порфирий: Без дълбочина религията става болест Печат E-mail
Автор Старецът Порфирий   
петък, 27 ноември 2009
1_62.jpgВлизайки в несътворена Църква, идваме при Христос, влизаме в несътворената реалност.

“Голяма е тайната на благочестието”

Църквата е безначална, безкрайна, вечна, както нейният Основател, Троичният Бог, е безначален, безкраен, вечен. Църквата е несътворена, както Бог е несътворен. Тя е съществувала преди всички векове, преди ангелите, преди сътворяването на света, “преди да се свят създаде” (Еф. 1:4), както казва св. апостол Павел. Тя е божествено установление и в нея “телесно обитава всичката пълнота на Божеството” (Кол. 2:9). Тя е израз на многообразна Божия премъдрост. Тя е Тайна на тайните. Тази тайна е била скрита и се открила “в последно време” (1Петр. 1:20). Църквата остава непоклатима, защото е вкоренена в любовта на Бога и в Неговия велик Промисъл.

Вечната Църква е съставена от трите Лица на Света Троица. В мисълта и в любовта на Троичния Бог от самото начало са съществували и ангелите, и хората. Ние, хората, не сме се родили сега: съществували сме преди всички векове в Божието всезнание.

Продължение...
 
Руският свят – манифест на етнофилетизма? Печат E-mail
Автор Свещ. Андрей Дудченко   
сряда, 18 ноември 2009
1_29.jpgПубликуването на статията на йеромонах Евтимий (Моисеев), озаглавена „Руската църква като основа на руския свят и руският свят като основа на Вселенската църква[1] предизвика активно обсъждане на засегнатата от автора тема. В контекста на появилата се дискусия порталът „Богослов.ру” публикува рецензия върху тази статия, написана от свещ. Андрей Дудченко – главен редактор на интернет-списанието „Киевская Русь”.

На статията на йеромонах Евтимий (Моисеев) можеше и да не се обръща внимание, в случай че не беше публикувана от сайта „Богослов.ру”. Защото наистина, какво ли не може да бъде казано на конференция в една от провинциалните руски семинарии. Но публикуването на този текст в толкова уважаван и четен научно-богословски портал ни заставя да се замислим.
Продължение...
 
Същността на православието Печат E-mail
Автор Николай Глубоковски   
сряда, 18 ноември 2009
Glubokovsky.jpg
Въпросът за същността на православието няма догматически утвърден отговор. В своята всеобхватност той допуска многообразни осветлявания, а по отношение на инославния Запад може да се твърди, дори без риск от липса на деликатност, че изглежда там най-малко го познават, макар и да го мислят за най-древното християнско изповедание. Това е причината да смятаме, че за православния богослов, като частно лице, е уместно разясняването на този въпрос от гледна точка на същността на неговото съдържание, както и с цел отстраняване на множеството предубеждения във връзка с него – особено на Запад.

Продължение...
 
Християнското величие на човека Печат E-mail
Автор Архим. Софроний Сахаров   
неделя, 18 октомври 2009
1_99.jpgАзиатските народи, особено народите на Средна и Далекоизточна Азия, не са приели откровението за Личността нито по отношение на Първобитието, нито по отношение на Неговия образ – човека. Три хиляди и половина години се оказват недостатъчни за това цялото човечество да усвои пълнотата на благословението, изляло се върху света: отначало на Синай, а после и чрез явяването на Логоса на Отца и слизането на Светия Дух. Нещо повече, в наше време се наблюдава отстъпление, при това масово, дори сред онези народи, които векове наред са смятали себе си за „християнски”. Без съмнение, християнският персонализъм сам по себе си е изключително съвършенство и като такова е трудно постижимо.

Съвременният комунизъм също е отрицание на персонализма. Марксистите, които са взели някои елементи от учението на Христос, а са отхвърлили други, по-съществените, неимоверно са принизили разбирането за човека. Тяхната антропология е твърде близка до зоологията. Като образ на Абсолютния, човекът е ценност, по-висша от целия останал свят, а една отделна човешка личност, постигнала пределно възможното познание на Вечния Бог, променя достойнството на цялата земя.
Продължение...
 
Рай и ад Печат E-mail
Автор Проф прот. Георги Металинос   
събота, 10 октомври 2009
metalinos.jpgВ Евангелията  се говори за „царство” и за „вечен огън”. В текста, който се чете на Месопустна неделя (Мат. 25 гл.), „царството” означава божественото назначение на човека. „Огънят” е „приготвен” за дявола и неговите ангели (демоните) не защото Бог иска това, а защото те не се покайват. „Царството” е „приготвено” за тези, които са верни на Божията воля. „Царството”, тоест нетварната слава, означава рая, а вечният „огън” е вечната мъка. В началото на човешката история Бог приканва  човека  към рая, към общение с нетварната Му благодат. В края на историята човек се изправя пред рая и ада. По-нататък ще видим какво означава това. Но трябва да уточним, че това е централният въпрос на нашата вяра, крайъгълният камък на Православието.

В Новия Завет често се говори за рая и ада. В Лука 23:43 Христос казва на разбойника: „днес ще бъдеш с Мене в рая”. Но и разбойникът споменава рая с думите: „спомни си за мене, Господи,... в царството Си” (ст. 42). Според бл. Теофилакт Български (титулован още Охридски - б. р.) „а разбойникът е в рая, т. е. в царството”. Св. ап. Павел изповядва, че още в този свят той „беше грабнат и отнесен в рая и чу неизказани думи, които човек не може да изговори” (2 Кор. 12:3-4). В Откровението се казва: „на оногова, който побеждава, ще дам да яде от дървото на живота, що е посред Божия рай” (2:7). Арета Кесарийски дава следното тълкувание: „раят трябва да се възприема като блажения и вечен живот”. Раят, вечният живот и Божието царство са една и съща реалност.

Продължение...
 
Човекът и евхаристията Печат E-mail
Автор Отец Михаил Кардамакис, „Опит за евхаристийна антропология”   
вторник, 08 септември 2009
1_37.jpg...Страхът от свещеното стана по-голям от копнежа за Светия

Всяко дело на Бога от Сътворението до Въплъщението и всяко Божие действие от първото до второто Пришествие е имало и има като крайна цел човека, Неговото висше творение. Сътворяването на всичко чрез Иисус Христос има за свой завършек неговото възсъздаване във въплътения Христос, т. е. във Въплъщението, централното тайнство в цялото пътуване на Божията Икономия. Тази “вечно пребъдваща тайна” на Въплъщението възглавява целия промисъл на Бога Творец не за тварната природа по безличен и неопределен начин, а за човека по един ипостасен начин и с болка, и оттук за цялата тварна природа. Човекът е средоточие на цялото творение, ясла и Божи гроб, когото Бог е избрал заради голямата Си любов и на когото е предал Своя истински и вечен живот.

“Паметник Господен е в еднаква степен и този свят, и сърцето на всеки един вярващ (св. Максим Изповедник, Добротолюбие, т. 2, с. 61) 

Продължение...
 
„Не може да следваме безплодния морализъм в Църквата” Печат E-mail
Автор Митрополит на Лемесос Атанасий, превод от гръцки К. Константинов   
петък, 04 септември 2009
1_18.jpg... Вярваме, че спазването на Божиите заповеди е необходимо, знаем заповедите, които трябва да пазим, но въпреки това понякога у нас се надига възмущение. „Е, добре де, колко неща да спазвам? Защо да ги спазвам? За какво ще ми послужат?” Тоест за този, който сега влиза в църковното Тяло, правилата и забраните на Църквата му създават негативен образ за нея. Защото в очите на такива хора Църквата изглежда като система от забрани, а самият човек не е уверен, че всички тези заповеди му помагат. И много пъти не разбира причината, поради която Бог ги е дал или дори се съмнява, че те са Негово дело и ги приписва на някой духовник или на друг човек. Вярно е, че здравият човек, такъв, какъвто е бил сътворен от Бога, няма нужда от никакви заповеди, както се казва и в Свещеното Писание „праведникът няма да се поколебае”. Тоест праведният човек, този, който действа по естествен начин, както е бил сътворен от Бога, не се нуждае от никаква заповед. Нито пък Бог би дал заповеди на човеци, които живеят богоугодно.
Продължение...
 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 Следваща > Край >>

Резултат 1 - 9 от 69
Приятелска реклама:
Православието
Българският православен каталог в Интернет
http://pravoslavieto.com
 

Непрочетени лични съобщения: 1
Анкета
Currently no polls available to vote
Полезно
 
Изпращане на сайта до приятел
Kнига за посетители

Устав на БПЦ
Контакти с екипа

Въпроси към "Двери"

 Търсене в Библията

 
Последни сайтове
  Храм "Покров Богородичен" в София 
  www.angelradushev.com 
  Еклезиология и църковно право 
  Православна вяра - детска поредица Прекрасен свят 
  Блог на Венцислав Каравълчев 
Български сайтове 
Чуждоезични сайтове 
28 Категории
239 Сайтове
Нови книги
Наши приятели
   Елате в Дверия

 
Радонеж. Православное общество (братство)  
Мать Мария  
В начало беше Словото
  
СЛОВОТО: БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА
   
СЛОВЕСА:  НОВИНИ, КУЛТУРА, ИЗКУСТВО  
Двери на Православието - информационен портал


Копирането на статии от "Двери на Православието" в други Интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника.