В анкетата на „Двери” за най-важните църковни събития през изминалата 2009 г. читателите откроиха категорично отстраняването на митрополит Симеон от катедрата му със синодална наредба (16,46 %). Това се дължи не само на актуалността на новината, коментирана широко именно в края на годината, но и на прецедента, който създаде и който би могъл да окаже влияние върху бъдещи събития в БПЦ.
 
На второ място читателите поставиха решението на Съда за защита на човешките права в Страсбург за разкола в БПЦ (12,61 %). Макар че решението на Страсбург не получи адекватно медийно осветление, процесът на разколниците срещу България предизвика голямо обществено напрежение, на което се сложи край и с края на делото.

На трето място по значимост е поставено оттеглянето на Българската църква от диалога с римокатолиците в рамките на Смесената комисия за богословски диалог между Православната и Римокатолическата църква (10,17%). Това решение на Св. Синод не бе породено от активна и задълбочена богословска позиция по проблемите на диалога, а закономерно произтече от процеса на самоизолация на БПЦ, който протича на различни равнища. Повечето християни, обаче, които нямат такива тесни наблюдения върху процесите в Българската църква, възприеха решението на църковното ни ръководство като отстояване на православна позиция и опит да се сложи край на неканоничните контакти с римокатолиците от страна на български клирици със спорни богословски възгледи.

Богоявленската традиция да се хвърля св. Кръст в морета, реки, езера и гьолове от година на година се превръща във все по-голям, да използваме тази хубава българска дума, сеир. Ледените води не са в състояние да охладят страстите на юнаците, които скачат да „спасяват” кръста и вече се случва „операцията” да завършва и со малце кьотек... Така в дух на благочестие и богобоязън, след кратка юмручна схватка, победителите се оказват по двама-трима, което не би било лошо, ако накрая кръстът не трябва да се лепи. За да се запази радостта от празника, предлагаме догодина в подготовката за ритуала, освен традиционното закаляване, да бъдат включени още няколко умения:

- Преследване в мътна вода.
- Плуване със счупен крак.
- Подводен бой. (...)

В календара на 2010 г. присъстват редица годишнини на значими църковни личности и светци на Църквата. Годишнините са добър повод за нас, техните наследници, да си спомним за делата им и да ги осмислим в светлината на нашето съвремие. Някои Православни църкви имат традиция всяка година да минава под знака на значима годишнина, свързана с личност или важно църковно събитие, като отбелязват юбилея с множество мероприятия. По този начин се обновява паметта за стойностните постижения в историята ни. С ваша помощ нека съставим "календар на църковните годишнини", който може да се превърне в източник на идеи за местни чествания, конференции и други инициативи. 

1950 години от успението на св. апостол и евангелист Матей (16 ноември 60 г.)

1430 г. от рождението на св. Максим Изповедник (р. 580 г. в Константинопол) Един от най-известните църковни автори и авторитетен учител на Православието.

1195 години от рождението на св. Методий (ок. 815-885 г.), славянобългарски просветител, брат на св. Константин-Кирил Философ, и 1125 години от смъртта му.

1180 години от рождението на св. Наум Охридски (ок. 830-910 г.), български книжовник и висш духовник, един от петимата ученици на братята Кирил и Методий, и 1100 години от успението му.

1170 години от рождението на св. Климент Охридски (ок. 840-916 г.), български църковен деец и книжовник, най-видният ученик и съратник на славянските първоучители Кирил и Методий, създател на Охридската книжовна школа.

730 години от рождението на преп. Йоан Кукузел (ок. 1280-1360 г.), църковен композитор и музикален теоретик, и 650 години от успението му (1360 г.).

630 години от рождението на Константин Костенечки, известен в Сърбия и като Константин Философ. Средновековен български книжовник и историк, виден представител на Търновската книжовна школа. (р. 1380 г.)

560 години от смъртта на Григорий Цамблак (1365-1420), български църковен автор, химнограф, представител на Търновската книжовна школа, Киевски митрополит (1413-1420), определян като "най-значимият писател-проповедник в историята на Руската църква през първите пет века от съществуването й".

495 г. от мъченичеството на св. Георги Софийски Нови (1515 г.) 

455 г. от мъченичеството на св. Николай Софийски (1555 г.) 

340 години от успението на преп. Пимен Зографски и 470 години от рождението му (1540-1620)

325 години от успението на преп. Димитър Басарбовски, Български  (26 октомври 1685 г.)

260 години от рождението на Йоаким Кърчовски (хаджи Яким, даскал Яким, Яким монах) (ок. 1750-ок. 1820), български възрожденски книжовник и просветител, последовател на Софроний Врачански, и 190 години от успението му (ок. 1820 г.).

210 години от рождението на епископ Генадий Велешки (1800-1876)

През последните месеци сме свидетели на стихийни опити на висшия клир да внесе някакви промени в „брачните дела”. Наричаме ги стихийни, защото те не са плод на някаква цялостна и обмислена идея за въвеждане на ред и за изчистване на канонични противоречия в сегашната практика, а постъпват в дневния ред на Св. Синод случайно. Съответно и промените са решавани на прима виста, без проучване на въпросите от страна на богослови и канонисти. Това внася не само смущения и неразбории, но и в някои случаи води до подмяна на църковното предание, изразено в каноните на Православната църква. Както е например със забраната за венчаване през пет дни от седмицата с изключение на неделя и понеделник. 

Сегашната практика за издаване на църковен развод след извършването на граждански развод не се основава на православната традиция през вековете, нито на практиката на Гръцката православна църква, която уж копира. Във Византия дълго време, чак до 9 век, венчанието е изключително и само църковно тайнство и за Църквата е било абсурд да се занимава с въпросите на развода – а понятие като „църковен развод” сигурно би скандализирало неимоверно светите отци. Едва в законодателния сборник „Еклога” (8 век) църковната „благословия” на брака се признава за алтернативна форма за узаконяване на брака. А император Лъв Мъдри в своята 89 неара (издадена в 893 г.) дава за първи път на Църквата изключителното право да узаконява браковете и прехвърля в правомощията на църковните съдилища всички правни проблеми на брака, развода и неговите последици. Но Византия не е познавала практиката светският развод да бъде последван или съпровождан от „църковен”.

Най-после Св. Синод набра смелост и си поиска от държавата полагащото й се по закон - частта от държавната субсидия за вероизповеданията в България. Както заяви достолепен не само по възраст митрополит, тези пари не са подарък, те са дължимата дан на държавата към Църквата. Затова не би трябвало политически ангажирани властници да се разпореждат с парите на БПЦ, като извличат дивиденти от това.

Положителното при досегашната практика беше, че предоставянето на средствата ставаше на принципа "всекиму според нуждата", но в зависимост естествено от отпуснатите от Народното събрание средства. Предполагаше се, че обективността на външния фактор (дирекцията) е по-голяма от обективността на митрополитите, които спокойно могат да пренебрегнат нуждите на храм или манастир, ръководени от недолюбвани от владиката клирици или монаси. Такива оплаквания е имало в изобилие, съобщават ни читатели.

Отрицателното беше, че разпределението от дирекцията се влияеше от ходатайствата на хора от различните власти, централни и местни. И такива случаи е имало не малко. Тук се добавя и неизбежната субективност на разпределящия субсидията висш държавен чиновник. 
 
Сегашното искане на Св. Синод е напълно законно, стига да успеят да го отстоят. Защото БПЦ с нищо не е по-маловажна институция от израелтянското или арменското, или което е да било друго вероизповедание, за да си позволява някой да си прави политика с народните-държавни пари, отпуснати тъкмо за нея, а не за политически дивиденти на умели политици и чиновници.

Вместо да проявят лична пастирска отговорност и да изправят грешките, допуснати в църковния календар, изготвян всяка година от Сливенския митрополит Йоаникий, митрополитите проявяват колективна солидарност в покриването на проблемите, криейки се зад авторитета на вселенските събори. В различни медии те обясняват защо забраняват венчавките през цялата седмица освен в неделя, в пряко противоречие с практиката на останалите Православни църкви по света. Неврокопският митрополит Натанаил в лаконичните си изяви пред медиите все пак не пропускаше да отбележи, че това решение отразява „българското Православие”, че той е обещал да пази „каноните на Българската църква”. Варненският митрополит Кирил пък заявява за в. „Монитор” в прав текст, че „забраната за извършване на венчавки в събота, срещу и в сряда, срещу и в петък, както и в дните на четирите годишни поста е наложена още от началото на християнството и с вземане на решения на вселенските и поместните събори (51-во Апостолско правило; 52-ро правило на Лаодикийския поместен събор)”.

Човек с основание се пита, кои канони четат българските митрополити? Защото в споменатите канони, с които синодът се опитва да оправдае решението си, няма и помен за такива ограничения. 51-во апостолско правило: „Ако някой епископ, презвитер, дякон или изобщо от свещения чин отбягва от брак, месо и вино не заради подвиг на въздържание, а за това, че се гнуси, като е забравил, че всичко е много добро и че Бог, създавайки човека, създал ги е мъж и жена и по тоя начин, хулейки, злослови създанието - такъв или да се поправи, или да бъде низвергнат от свещен чин и да се отхвърли от Църквата. Също така и мирянин”. Колкото и да се напряга човек и да иска да прояви „послушание” към синодалното решение, не може да види тук и намек за каквито и да било брачни ограничения. А 52-о правило на Лаодикийския събор (170 г.) гласи, че по време на Св. Четиридесетница не се извършват бракосъчетания и празненства за рождени дни. И това е всичко. По-късно Църквата разширява ограниченията до четирите годишни поста и еднодневните годишни пости (виж тук). Всички тълкувания за забрани срещу постните седмични дни, както и в събота, са произволни и непознати на св. канони на Православната църква.

Предлагаме ви преглед на съвременните практики в някои поместни Православни църкви относно дните, в които не се допуска извършване на тайнството венчание. 

Приветстваме инициативата на учени, църковници и общественици от страната и в емиграция, които в отворено писмо до Негово Светейшество се застъпват за името на исконно българската Охридска архиепископия и срещу опитите да бъде тя "помакедончена". Надяваме се и Св. Синод да откликне подобаващо на тази похвална загриженост, проявена от авторите на писмото.

Но същевременно не можем да не напомним на тях и на всички останали българи "по света и у нас", а най-вече на Св. Синод на Българската православна църква, че това посегателство тъкмо към името на Охридската архиепископия не е прецедент. На 24 май (!) 2005 г. Сръбската православна църква издаде томос (решение) за учредяване на автономна Охридска архиепископия като свое поделение! Тогава току-що откритият сайт Двери.бг би тревога за посегателството срещу това историческо достояние на България и на българския народ. Защото е неоспорим факт, че основалият Охридската архиепископия ромейски (византийски) император Василий ІІ Българоубиец я нарича тъкмо Българска архиепископия (на гръцки "архиепископи Вулгариас"). И тази Българска архиепископия запазва съществуването и името си като българска църковна област за около 750 години (1018-1767 г.). Сега обаче, в началото на 21 век, сърбите ни я "присвоиха" най-безогледно. За голямо съжаление никой тогава не реагира, не възрази, не протестира! Нито Св. Синод на БПЦ, нито научни среди, нито българското дипломатическо ведомство, нито неправителствени, нито политически организации. Коментарът е излишен!

Какво може да се направи? Да се възрази срещу Македонската църква? Защо, с каква логика: значи, Охридската архиепископия може да е сръбска (каквато никога не е била), а пък не може да е македонска (с чиято днешна територия частично съвпада), така ли?

Ако се реагира, ако се правят протестни постъпки, те трябва да се направят и в двете посоки - Белград и Скопие. Иначе излиза, че не си знаем националните интереси.