Богословие във въпроси

Като новогодишен подарък в лабораториите на научния институт с ръководител ст. н. с. д-р Галилео Ротердамски дойде статия, приписвана на отец Йоан Карамихалев и циркулираща в апокрифните среди на махленското православие и дори извън тях[1].

Апокрифът стана обект на научното любопитство от страна на изследователите от екипа, тъй като провокира колекционерската им страст да дирят “нови” аргументи в полза на богословското митотворчество по един толкова важен въпрос. Ръководителят на екипа, проф. Ротердамски, обаче реши да бъдат публикувани само някои научни въпроси, които апокрифът генерира. Към част от въпросите има кратък коментар, изразяващ учудването на членове на екипа относно собственото им богословско невежество. Предупреждаваме, че въпросите трябва да бъдат четени само като схолии към текста на статията на принципа: изречение-въпрос/и...

ВНИМАНИЕ! Важно! Всички въпроси по-долу са разработени с благословението на свещеник измежду “някои свещеници” (относно термина “някои свещеници”, виж текста по-долу).

Вчерашният ден беше важен за синодното строителство. Тоест за устройството на състава на Св. Синод на БПЦ. Един митрополит, който искаше оставка, не беше отпуснат, а друг, който не искаше да си даде оставката, макар наистина да е с разклатено здраве, беше уволнен и то с цената на изменение на текста на основния църковен закон - устава на БПЦ. Няма информация за подбудите, довели до това драстично действие, сигурно няма и да има. Специалисти по канонично право изразяват опасения, че се върви по една опасна наклонена плоскост: няма устав, няма воля на архиерея, защото над всичко е Св. Синод, където горещи глави явно диктуват решенията, а мнозинството с малцинствен дух приема и гласува предложенията. Канонистите твърдят дори, че въпросната наредба по всяка вероятност няма да издържи проверката на следващия Църковен събор и ще бъде отхвърлена. Но тя така или иначе сега ще обслужи нечии интереси или поне ще задоволи нечии амбиции. Пък след три години - "я камилата, я камиларя". При това в текста на устава, станал основание за издаване на синодната наредба, с която е пенсиониран митр. Симеон, се говори за "неотложни случаи" (чл. 58, т. 12). Но не е ясно, какво неотложно се е случило от лятото, когато еп. Тихон беше назначен за управляващ епархията, досега, когато се направиха тези неочаквани и от повечето синодни членове промени.

В редакцията ни вече постъпват питания на читатели по повод на съобщението за насрочения на 17 януари 2010 г. избор за Доростолски митрополит, защо се бави толкова изборът. Според устава на БПЦ "Овдовяла или овакантена епархия не трябва да остава повече от три месеца без канонически митрополит според църковните правила" (чл. 93). Което означава, че до три месеца от смъртта на приснопаметния Доростолски Иларион (+28.10.2009 г.) може да има (поне избран) нов митрополит. Отделен въпрос е, че след решението на Св. Синод от 16 ноември т. г., понеделник, който състави "измежду лица с епископски чин листа на кандидатите за митрополитския избор" (чл. 85, ал.1), можеше до края на настоящата седмица наместникът на овдовелия митрополитски престол, Русенски митрополит Неофит, да издаде окръжно и да разпрати до епархийските избиратели тази листа (ал. 2). Тогава в третата неделя, 6 декември, в Силистра можеше да се проведе изборът (ал. 2). Щеше да съвпадне с 40-ия ден от кончината на  Иларион, но пък така и така на този ден ще се съберат всички свещеници от епархията на помена, щяха и да гласуват (с други думи, "две в едно"). Тогава на 13 декември (пак теоретично казано) можеше Св. Синод да проведе така наречения "каноничен" избор измежду двамата кандидати, "получили гласовете на повече от половината от присъстващите избиратели", за да се избере окончателно новият митрополит на Доростолска епархия (чл. 90, ал. 1). Така през следващата седмица до 19 декември можеше той да бъде въдворен (ал. 2 и 3), а от 20 декември, неделя, Игнажден, той щеше да служи и да ръководи епархията си. Но явно някакви или нечии съображения са накарали Епархийския съвет да отложи с повече от месец тази процедура.

Наистина няма твърде логично обяснение за забавянето, освен ако някой има съображения от типа на "ама сега е пост, какви тържества ще се правят", "нека да се огледат добре нещата", което обаче не само е несериозно, ами навежда и към други размисли. Отрицателни последици от забавянето са и следните: а) за празниците на Рождество, Богоявление и свързаните с тях в епархията няма да имат свой митрополит (а чужд - може би, въпрос на приоритети на наместника); б) новият митрополит ще се води избран през 2010 г., а защо да не е през 2009 г. - всички с изключение на 1-2 чакат от години такъв шанс; в) за именния ден на Негово Светейшество Българския патриарх Максим (21 януари) той няма да може да приеме поздравления от нов Доростолски митрополит; г) за трите месеца от смъртта на д. Иларион епархията все още няма да има въдворен митрополит (освен ако не се разбързат в последния момент).

Е, "журналистическо търсене под вола теле", ще рекат едни. А другите какво казват, кой ги слуша?!

Тази година твърде рано, още през юни настъпиха горещниците за Св. Синод на БПЦ. Митрополитите забавиха юнската сесия и я почнаха почти по старокалендарски - с две седмици закъснение. После се оказа, че основната слабост в работата на върховното изпълнително управление на БПЦ няма надежда да се преодолее и при този председателстващ: вкарват се точки в дневния ред, които са твърде далече от идеята за подготвеност. Това пролича най-очевидно при назначаването на ректор на Софийската духовна семинария. Обявяваните назначения пропадаха едно след друго, сякаш номинираните се бяха наговорили. А причината явно е в подхода на митрополитите, които смятат, че останалите клирици трябва само да "проявяват послушание". Нито някой извика кандидатите да говори с тях, нито пък бяха взети предвид качествата им на ръководители и то на такова специфично учебно заведение. Накрая дойде и "бомбата със закъснител" (от два дена!) на еп. Антоний, който сигурно ще носи негативите от недомислията на хора над него. Така или иначе стана много горещо.

Още по-горещо ще е тази седмица, когато на тезгяха ще трябва да се извади буренясалият въпрос с едрите наемни имоти в абсолютния център на София, които - парадоксално за мнозина - не носят понастоящем никакви приходи на Св. Синод, отдавна страдащ от хронична "паралипсия" (шеговито: "липса на пари" - б. р.). Не е за завиждане на старците, които ще трябва да се доверяват на проверено ненадеждни свои служители в стопанския сектор.

Нервност, гняв и притеснение са обхванали йерархията на Гръцката църква, а мнозина говорят за атмосфера на „гражданска война”. Всичко това се случи след решението с болшинство на членовете на църковния Съд към постоянния Св. Синод да сложат в архива нашумелия случай на бившия митрополит на Атика Пантелеймон. И това, защото според преценката на много митрополити, изненадващото и неоправдано църковно оправдание на лежащия в затвора Коридалу архиерей е поредната брънка във веригата от скандали, която все повече отделя висшата йерархия от обществото. В същото време на повърхността излизат и подозренията за „колегиално” разрешаване на вътрешните пробеми на църковната администрация. „Решението на мнозинството архиереи от синодалния съд, според което няма достатъчно доказателства за вина по делото на бившия митрополит на Атика Пантелеймон, противоречи на нашето мнение”, пишат в своето писмо 27 митрополита от всички „течения” във висшата йерархия, между които и Пирейският митр. Серафим, Навпактският Йеротей Влахос и митрополитът на Глифада Павел.

На Поместния събор на Руската православна църква, който се открива в Москва след няколко дни, няма да се обсъжда въпросът с Украинската църква, нито ще се поставя искане за отделянето на Киевската митрополия от Московската патриаршия. На 17 януари Киевският митрополит Владимир, след пауза почти един месец, отговори с отказ на обръщението на украинските епископи, които го молеха да издигне своята кандидатура на предстоящия събор. „Сред възможните кандидати се говори и за мене като за приемник на патриарх Алексий II. Искрено благодаря за тази висока чест, но желая да се представя пред Бога като 121-и Киевски митрополит. 16-и Московски и на цяла Русия патриарх нека бъде този, когото покаже Бог и вашият избор” - каза митр. Владимир на събранието на делегатите, избрани за Поместния събор от страна на Украинската църква. Интересно е да се отбележи, че те са близо 200 души от общо 700 делегати на събора. Първоначално предсъборното съвещание трябваше да се проведе в тържествена обстановка в Софийския събор в Киев, но властите (които поддържат разколника Филарет Денисенко, бивш Киевски митрополит от съветската ера - б. р.) не разрешиха това под предлог, че църквата е музей. Така срещата се проведе без помпозност в Киево-Печьорската лавра. На нея не бяха подписани никакви документи, докато по неофициална информация е трябвало да бъде прието специално обръщение на Украинската православна църква към Поместния събор на Руската православна църква. Що се отнася до съдържанието на това непоявило се обръщение, то вероятно щеше да наподобява известната молба за даруване на автокефалия от 1991 г., подписана от голяма част от украинските архиереи начело с бившия вече митрополит Филарет Денисенко.