Много негодуват някои мили и на мене наши дядовци, високопреосвещени митрополити, че са критикувани без предварителна и обстойна проверка, че се говорят празни приказки по техен адрес, че така се съблазняват хората и се работи против Църквата. Много ги обичам и уважавам за добротата и незлоболюбивостта им, за духовната работа, която ежедневно вършат за нашето спасение, и ми е тъжно, че едновременно с това и аз попадам в числото на критикуващите ги и по този начин явно внасям съблазън в Църквата.

От няколко дни започна есенната сесия на Светия Синод - административна работа имат дядовците, трябва да я свършат. Една и нещо сесия мина от приемането на новия устав - трябва вече да са се научили да работят по него и управленските неща да вървят леко, така че да остава най-много време общо да се грижим за най-важното. Ето какво пише в публикуваните решения от първото заседание от 10.11.2009 г.:

Из редакционната поща: Здравейте, благодаря за насочването... ...в Маджарово, само да Ви  кажа, че още нямаме храм. Още сме на кота нула. Само осветения камък и нищо повече. Ако по някакъв начин можете да помогнете, моля Ви, направете го. Трябва някой много близък да помоли дядо Галактион да ни обърне внимание, че все пак сме живи хора и имаме нужда от духовна  просвета. Сигурно така не е било и по време на турското робство. Никой не го интересува, че тези хора тука имат нужда от камбанен звън, дори да не говорим,че се раждат и умират като мухи - некръстени, невенчани, неопяти, не знаят какво е причастие. Страшно, много страшно е. А тук, при нас и България си отива... 

Поздрави от Маджарово
Калинка

Отскоро в България има партия, която официално подкрепя гей-парада. Това е партия "Зелените".

Официално изразената цел на подобна подкрепа е борбата срещу дискриминацията на хомосексуални. На латински discriminatio означва "разделяне" и в съвременните езици се употребява преди всичко в значението на "определяне на по-малко права за представителите на някаква народност, раса, религия, пол, класа и пр. и тяхното подценяване като граждани".

На пръв поглед в подобно ангажиране с правата на онеправданите няма нищо притеснително, то даже е саморазбиращо се. Става дума за законно гарантирани права на всички граждани, чието спазване е задължение на всеки отделен гражданин и на институциите в обществото.

Сайтът sliven.net се опитва да манипулира брояча bgcounter в собствена полза на гърба на нищо неподозиращия си клиент Българска Православна Църква (Българска Патриаршия).

Скрито и невидимо за потребителите изображение е закачено в долната част на сайта на БПЦ.  Като резултат с всяко четене на  html ресурс в бъдещата официална страница на църквата се отчита ново посещение... за сайта sliven.net. Така още преди своята официална премиера, страницата на БПЦ се оказа замесена в "невинен хакерски номер" на сливенския портал с един от най-популярните български броячи.

Вероятно целта на този "номер" е да убеди потенциалните рекламодатели, че сайтът sliven.net е по-посещаван, отколкото е в действителност...

Според Европейското изследване на ценностите (EVS) за 2008 г., публикувано в априлския брой на сп. "Християнство и култура", 58,6% от българските граждани се определят като Православни. Тази цифра звучи наистина внушително. Чак човек започва да се пита: "Абе, като сме толкова православна нация, защо сме на тоз хал?". Само че EVS предоставя и други интересни данни относно това, в какво точно вярват (или не вярват) тези 58,6 % "православни". Оказва се, че само 75% от "православните" в България вярват в Бог, само 25% от тях (от "православните") вярват в задгробния живот и само 58,3% от тях (пак повтарям - от "православните") вярват, че има такова нещо като грях.

"Църква в пагони", така един познат от Петербург определи положението на Московската патриаршия, отредено й от режима в Русия. Доколко това определение е коректно, не знам, но този материал в "Двери" показа, че във въпросната юрисдикция солдатщината измества както църковно-йерархичните отношения, така и църковното съзнание.

Първо, необяснимо е как заявяването на една безспорна истина, а именно липсата на църковен канон, забраняващ телесното общение между съпрузи по време на пост, може да предизвика смут в една здрава църковна среда, и въобще в един здрав разум.

Второ, смущаващо е, че подобно заявление предизивиква дискусии не само в обществените среди, но дори и в рамките на църковния народ, и което е най-тревожно - в средите на учените църковници. Всъщност какво предизвика смут у всички тези кръгове в Русия - незнанието за липсата на подобен канон или страхът тази простичка истина да бъде изказвана на висок глас и да бъде чувана. Първото говори за неграмотност, второто за човекоугодничество. В Църквата не само няма канон, ограничаващ съпружеското общение по време на пост, но и няма канон, който да забранява да се говори истината.

Прошка в музика и стих
1 март - Ден за прошка

Прости ми...
(Totoni)

"Прости ми, мамо! Прости ми за всичките пъти, когато не хванах ръката ти! Прости ми за тогава, когато не те прегърнах! За дните, когато съм лоша с теб. Знаеш, че тогава не се сърдя на теб. Сърдя се на живота и на света. Не и на теб! Прости ми за сивите коси и неизказаните думи! Прости ми!

Форум "В начало беше Словото":

Фактът, че в началото на деветдесетте години настоятелството на храм "Св. Александър Невски"  се изпълни с мутри и хора на „Мултигруп” -  това е първичният проблем, който доведе до всички останали трагични последствия. Спомняте ли си, когато митр. Галактион въведе (неофициално, но твърде видимо) сватби в патриаршеската катедрала? Въпреки изричната забрана всяка неделя-следобяд целият площад "Св. Александър Невски" се изпълваше с черни коли с балончета. На пръв поглед дреболия, но и още едно доказателство, че дреболиите са важни. Гнилите плодове трябва да се махат навреме от кошницата, защото иначе всичко останало започва да гние.

"Понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат". (Лука 18:10-14). С тези думи завърши вчерашното евангелско четиво, в Неделята на митаря и фарисея. Всички знаем, че през седмицата, която започна, в сряда и петък се блажи. Както казва една моя приятелка, това е "опаката" седмица. С изненада обаче разбрах, че тази опака седмица всъщност е православният карнавал.

Бързата справка в любителската "Уикипедия" показа, че има няколко хипотези за произхода на думата "карнавал", но че според всички тях тя съдържа корена "carn" от латинската дума за месо (caro, carnis). После следват общоизвестните обяснения, свързани с травестия, преобръщане на порядъка, маскарад и пр. Неизменно се подчертава, че карнавалът е характерен за католическите страни и че се празнува в последната седмица преди Поста, през който се ограничава веселието. Така се стига и до обяснението за компенсаторната роля на карнавала - хората "си отвземат" от насладите (най-вече от телесните), от които за дълъг период ще се въздържат, а от някои - ще се лишат напълно. Оттук се прави извод и за великата премъдрост на карнавалната култура, която учи, че прекалено сериозното приемане дори и на най-сериозното, в т. ч. на духовната власт, на благочестието, на църковния и политически порядък, е не само нередно, но може да доведе и до грях.