В живота си често съм се борила с човешките ни демони. Наричам ги човешки, защото си ги завъждаме ние, хората. Всички останали Божии творения живеят по Бога. Нам е дадена и свободна воля, и разум и ние ги използваме, за да викаме демоните на злото в повечето случаи.

През годините това бяха гордостта ми, суетата, завистта, злословието, да изреждам ли още? Не че съм ги победила, но ги разпознавам и гледам да ги избягвам. Най-голяма мъка обаче, ми е създавал демонът на алкохола. Още от времената на опиянения Ной, на когото засрамените синове прикриват голотата, та до днес пиянството мъчи човечеството. А аз си мисля, че от тази зависимост произлиза и наркоманията, и хазартната такава.Не, никой от моите близки хора или аз не се е лекувал от подобни зависимости. А може би е трябвало, защото баща ми си отиде в разцвета на силите си, горд, пиян и неразкаян. Макар че беше блестящ актор, алкохолният демон разяждаше и творчеството му, и живота ни, и семейния уют.