Св. Григорий Богослов: "..Защото не ви предписваме закон, но ви даваме съвет"

Свидетели сме на поредното прибързано и, струва ми се, недобре обмислено предложение (решение) на Св. Синод на БПЦ – да бъдат съкратени до минимум дните, в които може да бъде извършвано тайнството Венчание, което де факто е вече в сила с промените, отразени в новоиздадения църковен календар. Не знам какви са подбудите, стоящи зад това решение, но беше редно приелите промените да обяснят, от какво са наложени те. От изтеклата в медиите информация, както и от разясненията, които „в движение” се опитват да направят някои наши архиереи и църковници, се вижда, че и те самите нямат яснота по въпроса и често се налага да се крият зад общи, мъгляви дежурни фрази от рода „понеже това повеляват правилата, каноните... традицията на Църквата”, допълнено с богословски непонятните твърдения „събота е ден на мъртвите”, „сряда, петък и събота са кръвни дни” и др. Общото позоваване на канони и правила може и да удовлетворява някои от вярващите, но последните години показаха, че в Църквата ни расте едно ново, високо образовано и любознателно поколение, което е особено подозрително и чувствително към подобен род опити за  размиване на проблема и бягане от същността му. Това са хора израснали  и израстващи в реалиите на  съвременното общество, което търси и дава конкретни отговори на въпросите, които го вълнуват и пряко засягат. За това поколение каноните и правилата не са разтеглива до безкрайност абстракция, а живият опит на Църквата, изразен в конкретни решения по проблеми, възниквали в живота на християнската община през вековете.

Здравейте! Имам следния въпрос: как се съотнася идеята за християнското търпение с темата за домашното насилие: трябва ли жертвата да търпи - ако да, защо, ако не, също защо.

Повдигате една много сериозна тема, която за съжаление не получава достатъчно внимание в обществото, а също така и в Църквата. Въпреки че свещениците ежедневно се срещат с подобни проблеми и помагат според силите си на жените, страдащи от насилие в домовете си, въпросът не се дискутира, в публичното пространство липсва аргументираният глас на Църквата, която да каже в подобни ситуации как да разграничим смирението от примирението, търпението от отчаянието и апатията. С една дума, къде е добродетелта и откъде започва грехът?

Днес психолози и социолози анализират безрадостния семеен живот и са разтревожени от неустойчивостта на брака и от болката, която тази неустойчивост причинява както на съпрузите така и на децата. Това е така, защото изначалния смисъл на брака днес се оказва неразбираем за хората. Мнозина разглеждат брачната институция просто като частен договор и му придават утилитарен характер. Някои разглеждат брака от чисто социално-държавна гледна точка. При нея семейството се превръща в малка частица, клетка от държавния организъм, натоварена с голяма тежест, често не по силите й.

Но психологията и социологията изхождайки  от своите области, които са  ограничени от постановката на проблемите, и областите на изследване не могат да достигнат до  пълнотата на брака и неговото предназначение както това е разкрито в опита на Църквата.