 |
|
Култура и изкуство
|
Автор Татяна Николова-Хюстън
|
|
четвъртък, 28 януари 2010 |
В периода от 4 януари до 7 февруари в Остин, Тексас, се провежда изложбата на нашата съгражданка Татяна Николова–Хюстън, под надслов „Светите цветни илюстрации”. „Зашеметяваща”, това е определението за тази изложба, представила пред света изключителната красота на църковните ръкописни миниатюри. (о. Стефан Стефанов)
Семейството ми винаги ме е възпитавало в духа да обичам природата, изкуствата и музиката. Баща ми, Николай Колев, основа Кукления театър в Габрово. Той притежава душа на художник и винаги се е изявявал в областта на графиката, приложните изкуства, но най-вече с куклите и декорите в куклени постановки. Закърмена в тази среда на изкуствата, аз се ориентирах към специалността озеленяване, т.е. ландшафтна архитектура, и работих пет години като инженер озеленител на община Дряново и Габрово (1985-1990), проектирайки градски паркови пространства. По този начин продължих да творя, прилагайки и претворявайки художествените принципи на изобразителното изкуство, обогатени с традициите на ландшафтното изкуство. Когато пристигнах в Съединените Щати през 1990, продължих в тази област за известен период от време, но започнах да се интересувам от Светото Писание, от Православието и другите християнски деноминации. Така "неусетно", но с много усилия завърших две магистратури по библеистика и информационни науки към Университета на Тексас в Остин. В началото на докторантурата ми, по-точно през 1999 г., участвах в лятна школа по съхранение на славянски ръкописи и дигитализация към БАН. При едно спонтанно посещение на Църковно-историческия и Архивен институт към Българската Патриаршия, оглавявана от нашия земляк, професор доктор Христо Темелски, за първи път открих света на славянските ръкописи и буквално онемях, когато видях тяхното изключително тежко състояние. |
|
Продължение...
|
|
|
Автор Ян Твардовски
|
|
сряда, 14 октомври 2009 |
Да побързамеНа Анна Каменска Бързайте да обичаме хората тъй бързо си отиват
ще останат от тях обувки и глух телефон само маловажното като крава се влачи най-важното е толкова пъргаво че става внезапно после тишина нормална тоест съвсем непоносима като чистота родена най-просто от отчаянието когато мислим за някого останали без него Не бъди сигурен че имаш време – сигурността е несигурна
тя ни отнема чувствителността като всяко щастие идва едновременно като патос и хумор като две страсти винаги по-слаби от една |
|
Продължение...
|
|
|
Автор Сергей Аверинцев
|
|
сряда, 27 август 2008 |
 Който е бил във Виена, знае бароковото здание в източния ъгъл на стария град, в стария университетски район, по диагонал на йезуитската църква. Вътре – фрески от ХVІІІ век: алегорични фигури на Науките и Добродетелите в облаци и лъчи, eдна такава мека фактура. Някога там се помещавала резиденцията на Университета, по-късно, при Франц Йосиф, била преместена на Ринг; сега там е австрийската Академия на науките, която организира в началото на 1995 г. тридневни публични четения, от които първият ден беше посветен на философски теми (в един твърде широк смисъл на думата), вторият – на теологически, а третият – на политически. Трябва да си призная, че на мен лично най-успешен ми се стори вторият, теологическият ден (най-вече заради прекрасния доклад на И. Б. Метц); но самият аз бях поканен да говоря през първия ден. Имах две причини да приема поканата. Първо, тя идваше от човек, чиято рядка доброта и топла отзивчивост заслужаваха дълбоко уважение: наричаше се Волфганг Краус, беше автор на много книги с есеистика и оглавяваше виенската писателска организация; преди известно време той, уви, напусна този свят. И второ, привличаше ме мисълта да говоря в барокова зала...
|
|
Продължение...
|
|
|
Автор о. Александър Шмеман
|
|
четвъртък, 24 април 2008 |
Уводни думи След кончината на протопрезвитер Александър Шмеман в бюрото на кабинета му в семинарията “Свети Владимир”, където беше ректор, бяха открити осем тетрадки, изписани от неговата ръка. Този дневник отец Александър е водил с малки прекъсвания от 1973 г. до началото на последната му болест. Писал е на руски, на езика на своето детството, преминало в “руския” Париж.
Дневникът на отец Александър е нещо много повече от обикновено регистриране на събитията от последните години на живота му. Той отразява целия му живот (кадетския корпус във Версай, френския лицей в Париж, Свети Сергиевския богословски институт, заминаването за Америка, Семинарията “Свети Владимир” в Крестууд, църковната дейност…), интересите му (въпреки огромната си заетост той четеше поразително много, записвал е в дневника си цели абзаци от особено вълнуващите го книги), “носи” мислите му, съмненията, разочарованията, радостите и надеждите. |
|
Продължение...
|
|
|
Автор Надя Петрова
|
|
понеделник, 17 декември 2007 |
 Там, където кристалните води на Друшлявица се сливат с дантелената песен на Рилска река, там, където зелената симфония на планинските склонове те кара да се чувстваш прикътан в дланите на Господа, а синкавата тайнственост на Царев връх говори за могъщество и вечност, тупти едно огромно и свято сърце - Рилският манастир. Съсипван, ограбван, унищожаван и опожаряван, той възкръсва векове наред като вдъхновен феникс на Православието и закриля България с благословията на своя нетленен и вечен Игумен - св. Иван Рилски. Едва ли има българин, на каквато и възраст да е той, който не би пожелал да отведе своите чуждестранни гости преди всичко тъкмо там. А възхищението и преклонението на тези гости съвсем закономерно го кара да се чувства горд с рода и историята си. Само че Рилската света обител не е нито географска забележителност, нито музейна атракция, а нещо велико и съкровено като мъдра древна приказка, която никога не може да изгуби стойността си. |
|
Продължение...
|
|
| |
|
Приятелска реклама: |
ПРАВОСЛАВНОТО ХРИСТИЯНСТВО
Най-пълният каталог на български православни сайтове
http://www.pravoslavnoto-hristianstvo.com
|
|
|
|