Казионна организация с отмиращи функции или репресирана институция е Българската църква по време на атеистичния режим? Дали клирът е сътрудничил на комунистическите власти и доколко е отстоявал християнските ценности пред тях? На тези и други въпроси търсим отговор в разговор с историка Момчил Методиев, автор на излязлото през тази седмица обемисто изледване по архивни източници „Между вярата и компромиса – Българската православна църква и комунистическата държава”. От нашия гост ще научите доколко отговаря на истината твърдението на Негово Светейшество патриарх Максим, че по негово време не е имало сътрудничество от страна на Църквата за провеждане на политиката на комунистическата власт. Ще чуете и цитат от донос срещу тогавашния варненски митрополит Йосиф, който през 1974 г. казва: „Каква свобода на вероизповеданията у нас – само дето бесилката не сте ми приготвили...”
От администрацията на президента на Руската федерация Владимир Путин заявиха, че са подписали документите за придобиването от Руската федерация на поземлен имот в самия център на града, на брега на р. Сена, в непосредствена близост до Айфеловата кула. Участъкът е закупен от руското правителство за строителството на катедрален православен събор. Според коментара на „Новая газета”, това е част от програмата на "месианския" проект „Руският свят”, по който ще бъдат изразходени милиарди. Само за придобиването на този участък са заплатени около 60 милиона евро. Земята в идеалния център на Париж се търгува по около 7-800 евро за квадратен метър. Закупеният участък от Руската федерация е с размер 4249 кв. м. и е придобит след търг, организиран от френското правителство в остра конкуренция с правителството на Саудитска Арабия, която е искала там да строи посолство и джамия. Интерес към този участък е бил проявен и от правителствата на още няколко държави, но е спечелен от Руското правителство. Документът за придобиването на участъка е бил подписан от В. Кожин, управляващ делата на президента на РФ и бюджетния министър на Франция Ерик Верт.
Архиепископът на Екатеринбург Викентий (Морар) съветва бъдещите съпрузи дори да не си помислят за сключването на брачен контракт.
„Брачният договор още от самото начало предполага развод – младоженците се подготвят за него. А ние сме длъжни, встъпвайки в брак, да го направим завинаги, да мислим за това, че ще бъдем заедно до края на дните си, а дори и след това. Поради тази причина не трябва дори да си помисляме за някакъв брачен договор”. Това е заявил православният йерарх в отговор на въпроси на зрители в ефира на телевизионния канал „Съюз” и радио „Възкресение”.
Икона на св. Богородица заплака със сълзи от миро във Франция и привлече хиляди поклоници. Иконата се намира в дома на семейство православни турци в Garges-les-Gonesse близо до Париж. Дневно през дома на Есат и Севин Алтиндагоглу преминават по около 50-60 посетители, които искат да се поклонят на чудото. Иконата е била подарена на съпругата на Есат – Севин от ливански свещеник през 2006 г. за рождения й ден.
Иконата е започнала да плаче на 12 февруари тази година в началото на Великия пост и оттогава насам от нея непрекъснато текат сълзи от миро.
„Щом мълвата се разпространи, започнаха да идват хора от цяла Франция, а вече и от цяла Европа”, казва Есат. „Вече повече от 3 седмици домът ми се посещава от около 50-60 души на ден”.
Свещеник от Антиохийската патриаршия вече отслужи молебен пред иконата на Божията майка, а Антиохийската патриаршия разпространи обръщение, в което призова към благоговейно и трезво отношение към чудотворната икона и предупреди тя да не се превръща в сензация и средство за реклама.
Правителството прие План за управление на природен парк „Рилски манастир”. Неговото основно предназначение е да осигури опазването и поддържането на разнообразието на екосистемите и на видовете от флората и фауната, създаването на предпоставки за развитието на туризъм и екологосъобразен поминък на местното население, както и осъществяването на научни, образователни и рекреационни дейности.
Въз основа на анализ на състоянието на живата и неживата природа планът определя главните цели на управление, функционалното зониране на територията и приоритетните дейности за изпълнение през следващите години. Те са 19 и са групирани в седем основни теми: опазване на религиозното и културноисторическото наследство; опазване на природните компоненти; управление на природните ресурси; управление на туризма; интерпретиране и образование; връзка с местните общности и управление на парка. За изпълнение на дългосрочните цели са идентифицирани и описани 30 програми и 81 проекта, в които са взети под внимание различните нива на управление.
През 1860 г. няколко будни български духовници начело с еленчанина Иларион Макариополски, общественици и книжовници се осмеляват и провеждат акцията на откъсване от чуждия духовен гнет. На Великденската служба на 3 април в онази паметна година те не споменават името на Цариградския патриарх и се обявяват за независима Българска църква. Едва след десет години българите се сдобиват с държавно признание на своята духовна свобода със султанския ферман от февруари 1870 г. Така те получават възможност да организират административно българската църковна територия, което по-късно ще бъде ориентир и при търсенето на политическа свобода на българския народ. Последвали са близо два пъти по 40 години странстване по пустинята на бездушието на цариградската патриаршия, докато едва през 1945 г. Българската православна църква бива призната за самостойна и равностойна на останалите поместни православни църкви на Балканите и по света.
По инициатива на Фондация "Българската православна църква 'Св. Стефан' в Цариград" от миналата година се направи нещо като възстановка на това паметно събитие. Него ще спомнят стотици българи от Цариград и от свободните български земи и тази година, които ще дойдат в нашата историческа желязна църква „Св. Стефан” край Златния рог в истанбулския квартал Фенер. В нощта на 3 срещу 4 април 2010 г. Възкресното богослужение и света литургия ще отслужи български архиерей, пратеник на Св. Синод на БПЦ.
Елате и вие! Това е неповторимо преживяване!
Много български туроператори ще предложат пътуване до града на двата континента – Цариград/Истанбул за тези дни. Ние ще пътуваме по програмата на посочената по-долу фирма. Опитайте и вие!
Латинската патриаршия на Йерусалим (т. е. униатската Архиепископия на западната Римокатолическа епархия за Израел, Палестина, Йордания и Кипър със седалище в Йерусалим, която също носи титлата „Йерусалимска патриаршия“, а самият архиепископ се нарича „йерусалимски патриарх“) е публикувала новите статистически данни за броя на християните, живеещи в страните от Близкия Изток.
Според тези данни на територията на Израел живеят 130 000 християни, от които около 27 000 римокатолици. Броят на православните (основно рускоезични) е около 50 000. В Израел живеят също около 50 000 чуждестранни работници християни. Тук са намерили убежище и около 5000 католици, бежанци от Ливан и Судан.
Автор Център за изследване на религиите при СУ „Св. Климент Охридски”
четвъртък, 11 март 2010
С публична лекция на тема: „Култура и идентичност: как те влияят на управлението” на водещия антрополог на исляма и Близкия изток проф. д-р Дейл Ф. Айкелман (Dartmouth College, USA; Wissenschaftskolleg zu Berlin) Центърът за изследване на религиите в Софийския университет „Св. Климент Охридски” представя официално своя нов проект „Религия и публичност: интердисциплинарни подходи” с ръководител доц. д-р Симеон Евстатиев от Катедра „Арабистика и семитология”, осъществяван с финансовата подкрепа на Националния фонд „Научни изследвания”.
Лекцията открива началния международен уъркшоп по проекта и ще се проведе на 11 март 2010 г., четвъртък,от 18:00 до 19:30 ч. в СУ „Св. Климент Охридски”, бул. „Цар Освободител”, № 15, Зала № 1, Южно крило на Ректората.
Министър-председателят Бойко Борисов назначи за съветник по религиозните въпроси в политическия си кабинет Георги Калайджиев, син на свещеника от Добринище Румен Калайджиев, съученик на митр. Галактион Старозагорски. Духовници от Неврокопска епархия посрещнали с известно недоумение новината, твърди местният вестник "Струма", защото бащата на Г. Калайджиев е известен с разколническата си дейност в близкото минало.
В началото на църковния разкол в страната той се самоопределя към синода на дядо Пимен. След конфликти в разколническата Неврокопска митрополия и благодарение на връзките на разколниците с партията СДС той успява да замине за Холандия, където става аташе в бългаското посолство по времето на външния министър Надежда Михайлова. Основава първата българска православна църковна община в холандската столица, устройва и храм, в който служи. В последствие се връща в каноничната БПЦ, приет от Неврокопския митрополит Натанаил, и се зачислява сред клира на Западно- и Средноевропейската епархия. След изтичането на мандата му като посолски служител идва в България и става протосингел на Старозагорска митрополия при своя съученик-владика. После поради болест се оттегля в Добринище.
Днес се навършиха шест години от смъртта на бившия Нюйоркски митрополит Геласий. Той почина на този ден през 2004 г. като главен секретар на Св. Синод. Родом от Варна (1933 г.) и постриженик на Рилския манастир (1957 г.), той има разнообразна кариера в БПЦ от монах до архиерей. Завършил Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски" и Духовната академия "Св. Климент Охридски", специализира в Московската духовна академия, работи като възпитател в ДА в София, игумен на Троянския манастир, на Рилския манастир, главен секретар на Св. Синод (на няколко пъти), назначен е и за митрополит на Нюйоркска епархия, когато нашите общини в САЩ (към БПЦ) се разделят на две. После, след две години, общините ни отново се събират и той се връща в България.
Добър църковник, изряден свещенослужител, той беше пример за мнозина. Десетки са младежите, които той привлече към монашество, за съжаление после мнозина оставаха без надлежно ръководство и хвърлиха расото, а така БПЦ ги губеше като възможни свои клирици.
Беше изучил умението да прави архиерейски корони (митри) и жилището му беше същински цех за това производство, което се разпространяваше по множество чужди църкви. От него научиха занаята и други духовници, сред които и Пловдивският митр. Николай.
В Зографския манастир отслужиха панихида за приснопаметния йеросхимонах Пахомий, който се престави в Господа преди две години на 10 март. Тогава опелото беше извършено в сряда на първата седмица от великия пост от Неврокопския митрополит Натанаил, представител на обителта в България.
Тази година панихидата беше отслужена в събота на гроба на отеца в манастирското гробище на Зографския манастир.
Бог да го прости!
Отец Пахомий е роден като Иван Григоров Вълчев на 16 септември 1922 г. в родопското с. Лилково, високо в планината, днес в общ. Родопи. На 24-годишна възраст постъпил като послушник в Троянския манастир, където игуменът архим. Климент (Коевски) го постригал за монах през 1950 г. До 1953 г. изпълнява послушание като клисар в обителта, а от 1 август с. г. е назначен за игумен на манастира "Св. Дух" край гр. Годеч, Софийско. На празника на св. Петка, 27 октомври 1960 г. (тогава ст. ст. в БПЦ), е ръкоположен за йеродякон от Знеполски епископ Йосиф (Диков, после Ню-йоркски митрополит) в храм "Св. Петка" София, а на 1 ноември (деня на св. Иван Рилски) с. г. пак от еп. Йосиф е ръкоположен за йеромонах в патриаршеската капела "Св. Николай Мирликийски". През Богородичния пост на 2007 г. по решение на Св. Синод на БПЦ с благословението на Н. Св. Българския патриарх Максим Неврокопският митрополит Натанаил го пострига във велика схима. А през 2005 г. за 24 май, деня на българската просвета и култура, президентът на Република България го награди с държавен орден "Св. Кирил и Методий" с огърлие.
Новини
Казионна организация с отмиращи функции или репресирана институция е Българската църква по време на атеистичния режим? Дали клирът е сътрудничил на комунистическите власти и доколко е отстоявал християнските ценности пред тях? На тези и други въпроси търсим отговор в разговор с историка Момчил Методиев, автор на излязлото през тази седмица обемисто изледване по архивни източници „Между вярата и компромиса – Българската православна църква и комунистическата държава”. От нашия гост ще научите доколко отговаря на истината твърдението на Негово Светейшество патриарх Максим, че по негово време не е имало сътрудничество от страна на Църквата за провеждане на политиката на комунистическата власт. Ще чуете и цитат от донос срещу тогавашния варненски митрополит Йосиф, който през 1974 г. казва: „Каква свобода на вероизповеданията у нас – само дето бесилката не сте ми приготвили...” 
От администрацията на президента на Руската федерация Владимир Путин заявиха, че са подписали документите за придобиването от Руската федерация на поземлен имот в самия център на града, на брега на р. Сена, в непосредствена близост до Айфеловата кула. Участъкът е закупен от руското правителство за строителството на катедрален православен събор. Според коментара на „Новая газета”, това е част от програмата на "месианския" проект „Руският свят”, по който ще бъдат изразходени милиарди. Само за придобиването на този участък са заплатени около 60 милиона евро. Земята в идеалния център на Париж се търгува по около 7-800 евро за квадратен метър. Закупеният участък от Руската федерация е с размер 4249 кв. м. и е придобит след търг, организиран от френското правителство в остра конкуренция с правителството на Саудитска Арабия, която е искала там да строи посолство и джамия. Интерес към този участък е бил проявен и от правителствата на още няколко държави, но е спечелен от Руското правителство. Документът за придобиването на участъка е бил подписан от В. Кожин, управляващ делата на президента на РФ и бюджетния министър на Франция Ерик Верт.
Архиепископът на Екатеринбург Викентий (Морар) съветва бъдещите съпрузи дори да не си помислят за сключването на брачен контракт.
Икона на св. Богородица заплака със сълзи от миро във Франция и привлече хиляди поклоници. Иконата се намира в дома на семейство православни турци в Garges-les-Gonesse близо до Париж. Дневно през дома на Есат и Севин Алтиндагоглу преминават по около 50-60 посетители, които искат да се поклонят на чудото. Иконата е била подарена на съпругата на Есат – Севин от ливански свещеник през 2006 г. за рождения й ден.
Правителството прие План за управление на природен парк „Рилски манастир”. Неговото основно предназначение е да осигури опазването и поддържането на разнообразието на екосистемите и на видовете от флората и фауната, създаването на предпоставки за развитието на туризъм и екологосъобразен поминък на местното население, както и осъществяването на научни, образователни и рекреационни дейности.
През 1860 г. няколко будни български духовници начело с еленчанина Иларион Макариополски, общественици и книжовници се осмеляват и провеждат акцията на откъсване от чуждия духовен гнет. На Великденската служба на 3 април в онази паметна година те не споменават името на Цариградския патриарх и се обявяват за независима Българска църква. Едва след десет години българите се сдобиват с държавно признание на своята духовна свобода със султанския ферман от февруари 1870 г. Така те получават възможност да организират административно българската църковна територия, което по-късно ще бъде ориентир и при търсенето на политическа свобода на българския народ. Последвали са близо два пъти по 40 години странстване по пустинята на бездушието на цариградската патриаршия, докато едва през 1945 г. Българската православна църква бива призната за самостойна и равностойна на останалите поместни православни църкви на Балканите и по света.
Латинската патриаршия на Йерусалим (т. е. униатската Архиепископия на западната Римокатолическа епархия за 
С публична лекция на тема: „Култура и идентичност: как те влияят на управлението” на водещия антрополог на исляма и Близкия изток проф. д-р Дейл Ф. Айкелман (Dartmouth College, USA; Wissenschaftskolleg zu Berlin) Центърът за изследване на религиите в Софийския университет „Св. Климент Охридски” представя официално своя нов проект „Религия и публичност: интердисциплинарни подходи” с ръководител доц. д-р Симеон Евстатиев от Катедра „Арабистика и семитология”, осъществяван с финансовата подкрепа на Националния фонд „Научни изследвания”.
Министър-председателят Бойко Борисов назначи за съветник по религиозните въпроси в политическия си кабинет Георги Калайджиев, син на свещеника от Добринище Румен Калайджиев, съученик на митр. Галактион Старозагорски. Духовници от Неврокопска епархия посрещнали с известно недоумение новината, твърди местният вестник "Струма", защото бащата на Г. Калайджиев е известен с разколническата си дейност в близкото минало. 
Днес се навършиха шест години от смъртта на бившия Нюйоркски митрополит Геласий. Той почина на този ден през 2004 г. като главен секретар на Св. Синод. Родом от Варна (1933 г.) и постриженик на Рилския манастир (1957 г.), той има разнообразна кариера в БПЦ от монах до архиерей. Завършил Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски" и Духовната академия "Св. Климент Охридски", специализира в Московската духовна академия, работи като възпитател в ДА в София, игумен на Троянския манастир, на Рилския манастир, главен секретар на Св. Синод (на няколко пъти), назначен е и за митрополит на Нюйоркска епархия, когато нашите общини в САЩ (към БПЦ) се разделят на две. После, след две години, общините ни отново се събират и той се връща в България. 
Изпращане на сайта до приятел
Kнига за посетители
