"Нелепо преиначаване на името на един успешен роман (на Илия Троянов) и филма по него", ще каже отегченият ни читател. Но след новината за фалшивите кредити на умела измамница (с вероятното име Илияна Младенова) и още по-фалшивия благодетел Тоньо Иванов Тонев (с дългогодишен - оказва се - псевдоним "отец Антоний") вече се вижда, че и в религиозната област хората не могат да имат доверие. Кредиторката И. М. е "падаща звезда" - бляснала и изгаснала, докато се появи друга или същата с друго име или местоположение. Тя не може да е клирик, но пък г-н Тонев може! Дори е и бил. Ръкоположен в Русе от покойния митр. Софроний, който не се знае дали е могъл да разбере за какъв човек става дума (дългите му старини бяха съпътствани от немощ), но пък хората, които са го проверявали, подготвяли и препоръчвали на владиката, също имат не по-малка вина за бъдещия творец на магарии. От Русе нашият герой минава през още някоя и друга епархия, подвизава се във фургон-параклис в Бургас, назначен е за каноничен свещеник в гр. Маджарово, Хасковска област, но Старозагорска епархия, а после тръгва да се занимава с благотворителност (към себе си, както се оказва веднага) в хасковското село Узунджово. Умел измамник, той обикаля бизнес-офисите в областния град и смъква доста пари за съмнителните си начинания. "Не свещенодейства човекът, той благотвори" - какво ще се меси там вече покойният пловдивски митр. Арсений, до когото стигат сигналите. "Толкова голяма нужда има да се благотвори у нас, а след като се намери един такъв човек, всички гледат да го спрат" - възразяват добронамерени поддръжници на Тоньо/Антоний, когато митрополитът се опитва да изясни нещата. Въпросният умел в измамите човек се свързва с известния о. Иван от Нови хан, Софийско: срещат се, служат заедно, обменят опит, разни тържества правят. Там, на масата поне, някакси се оказва и един хасковски свещеник (каноничен). "Обикновените" свещеници на града се жалват: "Ние се опитваме да съберем някой лев за ремонти и строителство на храмове, но на нас бизнесмените ни отказват - те си дали лептата на Антоний (т. е. Тоньо)..." Не знаем кога Тоньо е бил при Инокентий, нито кога е бил при "истинно-православния" Даниил, а и не е важно. По-лесно може да се провери, кога е бил при митр. Галактион, но по-важното е не "кога", а "защо" такъв човек като зелена муха обикаля от предмет на предмет, без никой да замахне с каноничната палка и да прекъсне безобразията й. Защото църковните съдилища са за това: да дават и на обществото сигнал, че нещо не е наред. Иначе наистина светът е голям и измамници може да "кацнат" и в Църквата. А не трябва да се петни името на духовника от такива!