Начало arrow Коментари arrow Редакционни коментари arrow Кои канони четат българските митрополити?


Главно меню
Начало
Новини
Коментари
Форум
Каталог
Хранилище
Търсене
Обратна връзка
Енциклопедия!
Карта на сайта
За нас
Карикатури

article thumbnail

 
Архив
Теми на "Двери"
Показалец
Интервю
Пастирско послание
Богословие
Духовен живот
Религиозно образование
Църква и общество
Църковно право
Внимание, секти!
Личност и семейство
Църковна история
Култура и изкуство
Други изповедания
Православието по света
Документи
Усмивки
Празници
Вход
Потребители


None
Лично меню
Прибавяне на сайт
Абонамент чрез RSS
Етичен кодекс на българските медии
Администриране


 
 

Кои канони четат българските митрополити? Печат E-mail
Потребителски рейтинг: / 67
Лош материалДобър материал 
Автор Златина Иванова   
четвъртък, 29 октомври 2009
1_114.jpgВместо да проявят лична пастирска отговорност и да изправят грешките, допуснати в църковния календар, изготвян всяка година от Сливенския митрополит Йоаникий, митрополитите проявяват колективна солидарност в покриването на проблемите, криейки се зад авторитета на вселенските събори. В различни медии те обясняват защо забраняват венчавките през цялата седмица освен в неделя, в пряко противоречие с практиката на останалите Православни църкви по света. Неврокопският митрополит Натанаил в лаконичните си изяви пред медиите все пак не пропускаше да отбележи, че това решение отразява „българското Православие”, че той е обещал да пази „каноните на Българската църква”. Варненският митрополит Кирил пък заявява за в. „Монитор” в прав текст, че „забраната за извършване на венчавки в събота, срещу и в сряда, срещу и в петък, както и в дните на четирите годишни поста е наложена още от началото на християнството и с вземане на решения на вселенските и поместните събори (51-во Апостолско правило; 52-ро правило на Лаодикийския поместен събор)”.

Човек с основание се пита, кои канони четат българските митрополити? Защото в споменатите канони, с които синодът се опитва да оправдае решението си, няма и помен за такива ограничения. 51-во апостолско правило: „Ако някой епископ, презвитер, дякон или изобщо от свещения чин отбягва от брак, месо и вино не заради подвиг на въздържание, а за това, че се гнуси, като е забравил, че всичко е много добро и че Бог, създавайки човека, създал ги е мъж и жена и по тоя начин, хулейки, злослови създанието - такъв или да се поправи, или да бъде низвергнат от свещен чин и да се отхвърли от Църквата. Също така и мирянин”. Колкото и да се напряга човек и да иска да прояви „послушание” към синодалното решение, не може да види тук и намек за каквито и да било брачни ограничения. А 52-о правило на Лаодикийския събор (170 г.) гласи, че по време на Св. Четиридесетница не се извършват бракосъчетания и празненства за рождени дни. И това е всичко. По-късно Църквата разширява ограниченията до четирите годишни поста и еднодневните годишни пости (виж тук). Всички тълкувания за забрани срещу постните седмични дни, както и в събота, са произволни и непознати на св. канони на Православната църква.

По-смущаващото е друго – че който и да е инициаторът на тези нови правила за бракосъчетанията в Българската църква, той има проблем с възгледите си за сексуалния живот между мъжа и жената. И това е същинският проблем – от всички медийни обяснения на митрополитите личи схващането, че сексуалният живот между съпрузите ги осквернява, прави ги нечисти и недостойни. Това е ерес, осъдена именно в ранните векове на Църквата и заради която се появява въпросното 51-во апостолско правило. То осъжда на низвержение клириците, които са считали брака за нещо нечисто заради сексуалните отношения между съпрузите и са проповядвали сексуално въздържание като условие за спасението. „Такива възлагат надеждите си в интимните си части”, възмущава се църковният автор Климент Александрийски (2-3 век) в полемиката си с представителите на тази ерес – енкратитите, (т. е. въздържащите се). Апостолското правило счита, че такива проповедници са забравили, че „всичко е много добро” и че „Бог е създал човека мъж и жена и така хулят и злословят създанието”. Такива са подлежали на низвержение от свещен чин.

Митрополит Кирил обаче съвсем ясно заявява, че съпрузите, които имат интимно общение, „не трябва да отиват в храма” и „да участват в светата литургия”. И това отново скрито зад анонимния авторитет на св. отци. Св. Йоан Златоуст обаче е на съвсем различно мнение:  „Затова и апостолът казва: Недейте се лишава един от други - освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в молитва. Тук той говори за молитвата, извършвана с особено усърдие, защото ако беше забранил на съвъкупляващите се да се молят, то как биха изпълнили заповедта за непрестанната молитва? Следователно, може и с жена си да се съвъкуплявате и да се молите, но при въздържание молитвата е по-съвършена. Не казва просто „да се молите”, но „да пребъдвате в молитва”, защото брачното дело само ни отвлича от това, но не води до осквернение”. При толкова ясните думи на св. апостол Павел, че брачното легло е чисто – днес сме принудени да слушаме публична проповед на това, че сексуалният живот на съпрузите ги прави недостойни дори да пристъпят в Господния храм!

Според публикацията в „Монитор” митрополит Кирил твърди, че „едно нормално православно семейство на празник и в неделя трябва да отиде да вземе участие в светата литургия. За да вземе участие, е необходимо това въздържание, за да бъдат чисти, тъй като св. ап. Павел ни съветва както за това, така и самите ние да не се допираме до нечисто (2 Кор. 6:17; Втор. 23:14)”. Въпросният текст от посланието на св. апостол Павел гласи: "Затова излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема". Абсолютно произволно и необосновано преиначаване на апостолските думи е използването на този цитат в разговор за брачното общение. Нещо повече: то дори е богохулно. Защото старозаветният текст, който апостолът цитира, говори за отделяне от неверните, от идолопоклонниците, от беззаконието. Да се приравни брачното ложе с беззаконието на идолопоклонниците е меко казано ... неправославно.

Наистина, всички желаем българските пастири да излязат от сумрака на мълчанието и гласът им да започне да се чува в общественото пространство. Но освен да се чува, той трябва и да е адекватен, пропит с православен дух, истинен. Обратното не води до църковното ограмотяване на обществото, а утвърждава суеверието и атеизма.
 
E-mail Щракнете тук, за да изпратите горната публикация на приятел!
< Предишно от раздела   Следващо от раздела >
Днес в енциклопедия "Двери" работим над:
Приятелска реклама:
Център за проучване на нови религиозни движения
Богата информация за  религиозните движения от тоталитарен и деструктивен тип в България
http://infocultbg.org/
 

Няма нови лични съобщения
Акция
Hram.gif
17 777
DMS KATEDRALA
Анкета
Currently no polls available to vote
Полезно
 
Изпращане на сайта до приятел
Kнига за посетители

Устав на БПЦ
Контакти с екипа

Въпроси към "Двери"

Кога е Великден?

Софроние

 Търсене в Библията
 
Проекти
Календар за светиите
Календар за светиите
В помощ на учителя по вероучение
В помощ на учителя по вероучение

Последни сайтове
  Православен богословски факултет, ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" 
  Mount Athos 
  Руско подворие в София "Св. Николай" 
  Хлебна къща "Св. Христофор" Габрово 
  Младежки културно-просветен център "Ихтис" - Сливен 
Български сайтове 
Чуждоезични сайтове 
28 Категории
253 Сайтове
Нови книги
Наши приятели

 
  
Мать Мария  
В начало беше Словото
  
СЛОВОТО: БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА
   
СЛОВЕСА:  НОВИНИ, КУЛТУРА, ИЗКУСТВО  
Двери на Православието - информационен портал


Копирането на статии от "Двери на Православието" в други Интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника.