В Dveri.bg  е публикувана статия със заглавие “Важни решения на Светия Синод променят Устава на БПЦ”.

Това заглавие на статията подвежда читателя, тъй като в него изопачено се коментира решението на Светия Синод за  освобождаването на митрополит Симеон.

С това решение не се променя нито един текст от Устава на БПЦ. То е взето на основание чл. 58, т. 12, от Устава на БПЦ, която регламентира едно от правомощията на  Светия Синод в пълен състав, изразяващо се в следното:  “да приема синодални наредби за устройството и управлението на Църквата в неотложни случаи и да ги внася за разглеждане в първия свикан след издаването им събор."

Не е вярно твърдението в статията, че мотив да бъде взето решението е здравословното състояние на митрополит Симеон. 

Точният текст на Наредбата е следния:

Видно от съдържанието на Наредбата, причина за освобождаването на Митрополит Симеон  е продължителното отсъствие от поверената му Епархия.

Съгласно нормата на чл. 81, ал. 1, от Устава на БПЦ “Епархийският Митрополит като  апостолски приемник има духовната, църковната и административната власт в Епархията. Той има цялата пълнота на йерархическата власт в делата на вярата и нравствеността, свещенодействието и пастирската грижа” .

А съгласно чл. 81, ал. 3, от Устава на БПЦ “На Епархийския митрополит принадлежи правото на инициатива и ръководство във всички области на епархийския живот.”

Цитираме тези текстове от Устава, за да акцентираме върху факта, че Светият Синод е взел  решение за Наредбата “не за да обслужи нечии интереси или да задоволи нечии амбиции”, както се твърди в друга статия по същия повод, публикувана в Dveri.bg, а явно от загриженост за пълноценния живот в Епархията.

При липсата на подобно решение, най-вероятно авторите на тези статии биха обвинили в безхаберие Светия Синод за делата в Западно и Средноевропейската Епархия, както се е случвало неведнъж.

Установено е, че в продължителен период от време митрополит Симеон не е пребивавал в Епархията си. Дори и да има управляващ в нея, той не би могъл по никакъв начин да осъществи контрол или да оказва пълноценно съдействие на управляващия.

А що се отнася до твърдението, че в Устава на БПЦ се предвижда тримесечен срок за избор на Епархийски Митрополит, а в наредбата се предвижда шестмесечен срок, и то не е съвсем точно. В нормата на чл. 93 от Устава на БПЦ е посочено, че: “Овдовяла или овакантена Епархия не трябва да остава повече от три месеца без канонически митрополит според църковните правила.” Срок за провеждане на избор за Митрополит в Устава на БПЦ не е поставен. В нормата на чл. 84, ал. 2, от Устава на БПЦ е посочено, че: “Наместникът на овдовелия или овакантен престол провежда избор за митрополит и управлява Епархията, докато новоизбраният встъпи в длъжност.“

В цитираната Наредба е посочено изборът да се проведе в срок от 6 месеца, което не означава, че в съответствие с нормата на чл. 93  от Устава на БПЦ няма да се проведе този избор и за по-кратък срок.

Най-вероятно  членовете на Светия Синод са съобразили обстоятелството, че по-трудно биха се провели изборите в  Западно и Средноевропейската епархия, но и с тази част от текста на Наредбата те не променят Устава, тъй като тя се отнася до този “неотложен случай” във връзка с управлението на Църквата, по който те вземат отношение с нея, а не въобще до всички случаи на избор на Епархийски митрополит. А видно от текстовете на Устава срок за избор на митрополит няма.