Галя:  Моля Ви да ми обясните какво представляват курбаните и дали коренът им е християнски. В тази връзка, ако човек претърпи катастрофа напр., трябва ли ежегодно на деня, в който е станал инцидентът, да дава курбан? Ако да, какво точно да направи?

Думата "курбан" произхожда от думата korban на библейски еврейски език, която означава: 1. доброволно дарение (вж. Числ. 7:3 - тук думата korban е преведена с "принос"). 2. кръвна или безкръвна жертва, принесена по усърдие (Лев. 2:1, 4 и др.).

Старозаветните жертви, в това число и курбанът, са предобраз на едната и единствена жертва - доброволната кръстна жертва, която Господ Иисус Христос извърши, за да ни изкупи от греха и за да изцери, възстанови, преобрази и прослави повредената от греха човешка природа. Христовата жертва е съвършена, затова е и еднократна, тя не се повратя и отменя всички старозаветни жертви (Евр. 7:26-27, 9:11-12, 25-26). В Църквата ежедневно (с изключение на Разпети петък, когато не може да има св. Литургия) може да се извършва и се извършва св. Евхаристия (св. Причащение) по време на св. Литургия. При извършването на литургията предложените дарове - виното и хлябът - стават истинска плът и кръв Христови, като се претворяват в такива от Св. Дух. Св. Евхаристия е същата Христова жертва, която Спасителят извърши на кръста, когато принесе Себе Си в жертва  за нас. Разликата между Голготската жертва и евхаристийната е тази, че при последната Христос не страда, а Св. Дух претворява хляба и виното.

Курбанът следователно не е и не може да бъде жертва, защото жертвата е една - Христовата. Курбанът може да бъде само и единствено външен начин за изразяване на благодарност към Бога за сторено благодеяние. В Православната църква се извършват курбани във връзка с различни събития от живота на християните - радостни или тъжни. Курбан се раздава на храмовите празници, след избягнато нещастие, за здравето на дадено семейство. Курбаните, които се правят по време на постните периоди, се приготвят с постна храна. Свещеникът благославя храната, която се раздава на хората. Истинското богослужение обаче, което всички християни трябва да извършват  като "царствено свещенство" (Изх. 23:22, 1 Петр. 2:9), не се изразява в даване на външни дарове, а в изпълняване на евангелските заповеди, в покаянието и причащението със светите Христови Тайни, в отдаването на себе си на Христос и Неговата света воля. Не случайно и Църквата на всяка ектения се моли за нас "целия си живот на Христа Бога да отдадем". Бог иска от нас не животни или нещо друго, защото Той няма нужда от нищо. Говорейки с гласа на бащата от книга Притчи Соломонови, Бог ни казва какво иска от нас - "синко, дай си Мен сърцето..." (Притч. 23:26).  

И сега конкретно по въпроса Ви: Дали ще продължите всяка година да давате курбан, е Ваше лично решение. Това, че веднъж е направен курбан, не задължава никого да го прави всяка година. Но Ви препоръчваме да не го правите само като материална жертва, като жертване на известни средства и време, предлагайки курбан. Каквото правите, правете го с благодарствена молитва към Бога, Който Ви е запазил от изпитанието. И знайте, че курбан, жертва пред Бога може да бъде и решението Ви да простите на някого нещо, което ви се струва, че никога не бихте простили, или да дадете на някого нещо, от което той наистина се нуждае, дори и без той да разбере (срв. Мат. 6:1-4). Не разгласата на жертвата, нито нейния размер я правят валидна пред Бога, а осъществяването й в името на Бога и с молитва Бог да ни помилва и да ни прости многото грехове.

Виж още: Доростолски митрополит Иларион: Курбан и оброк