По повод предаването на Мартин Карбовски, в което безразборно се разпространяват лъжливи обвинения срещу протестантските общности, според принципа "една жена каза".

Каквото ни е обществото, такава ни е и Църквата. За съжаление. Не, аз не поставям под въпрос мистагогията, Божествената валидност на обредите и тайнствата, не поставям под въпрос православността на БПЦ на това "ниво на легитимност". Както винаги досега, тя остава вярна на своето Литургично предание, доколкото литургистите-богослови в нея успяват да задържат процесите, които (нека си го признаем) и в това отношение са доста обезпокоителни. Наблюдаваме една склонност към формализъм и обредничене, една готовност да се сведе Богослужението до жест, до запазена територия за упражнения в магизъм на една прослойка - жреческа в същината си, с която религиозна редукция да се задоволим. А народът присъства на Богослужението като пасивен зрител, несъпреживявайки християнството, ставайки жертва на всякакви безсмислни правила, които някой неграмотен поп или "благочестив активист" си измислят и му ги налагат.

Ами арогантността на тези, които не са дораснали духовно, за да оценят и осмислят действителните православни ценности и стойности, но които до смърт ще обидите, ако ги посъветват да не коментират нещо, което не разбират? Тя, тази арогантност, от къде идва и всъщност какво е? Не е ли именно бунт на "плътската религиозност", сееща християнството през ситото на нахалното си слабоумие и подбираща от него само това, което й се нрави? Да. Неоезическа религиозност.

Каквото ни е обществото, такава ни е и Църквата. Това е една най-обикновена констатация, но вместо да ни разтревожи, за жалост става клише, в което някои намират оправдание и успокоение. Ако Църквата беше обаче функция на обществото, България никога нямаше да бъде покръстена, св. Иван Рилски нямаше да просияе в Рилската пустиня, а щеше да си пасе говедата, разсъждавайки по богомилски за войната между Бога и дявола. Църквата не е функция на обществото. Църквата е диверсия на святост, парчета живот и разум, прозорец за светлина от Нов свят.

Кому бе нужно това въведение? На Карбовски ли? На всички онези ли, които се изживяват в момента като православно войнство, като духовен авангард? Те няма да разберат, а аплодиращите ги религиозни лумпени само ще се ожесточат. Така че, нито въведението, нито изложенито е за тях.

А за кого е? За мен си самия. За чест и за слава...

Нека да го изговоря.

В протестантските общности в България на младежите не се раздават наркотици, членовете на тези общности не се ограбват финансово от ръководството, не ги подтикват към самоубийство, пасторите не злоупотребяват сексуално с девойките. Дори напротив. Много млади и възрастни хора със сериозни социални и психически проблеми намират там не само среда, но и адекватна помощ, не само не ги правят наркомани, ами и на наркозависимите често успяват да помогнат да се освободят от зависимостта. Всеки приход от дарения в регистрираните религиозни общности се осчетоводява, това става под контрола и на вътрешноцърковен и на държавен финансов ревизор. Парите, които се събират (не говорим тук за някои от неопетдесятните секти, в които издояването на членовете се е превърнало в стройна система) рядко надхвърлят разходите по издръжката на богослужебните сгради. Множество религиозни общности работят сред цигани, които повече се нуждаят от пари, отколкото са склонни и въобще са в състояние да дадат - в селата последните преживяват дневно с по лев-два. Всичко това го казвам с ясно православно съзнание и без ни най-малко да съм изкушен да се присъединя към някоя такава група. Казвам го и от позицията си на бивш протестантски проповедник.

Защо обаче подобни неверни твърдения се продуцират напоследък в общественото пространство масово? Защо хора, които често не са си направили никакъв труд да стъпят в такава общност, а колко по-малко пък да разговарят добронамерено с протестанти, разпространяват тези неща - личностни злоупотреби повсеместно, наркотици, обръчи от фирми и фондации?... Защото 1). народът ни изглупя от лашкане между зъбците на разнородна идеологическа пропаганда - спря да вярва на сравнително умната пропаганда, но стана жертва на първосигналната такава и роля в това има Църквата, успокояваща се с клишето - "Каквото обществото, такава и Църквата"; 2). истерията „Антисекти” се подклажда умишлено от задгранични сили и фактори, които желаят да наложат и в България едно идеологическо, държавнопродуцирано православие.

Но тези причини са външни. Има една много по-важна вътрешноцърковна причина. Архиереите на българската църква позволиха саморазправа на лумпените с академичното богословие. Разни околоцърковни фондации с амбициозни лидери и проекти успяха да организират лумпениата в кохорти. Недообразованите лумпени станаха тези, които преценяват личностните и професионални качества на теолозите и следователно ги допускат до част от работата "според преценката си". И е съвсем естествено, че нивото на отпор срещу сектантската инвазия, на която се противопоставя всяко здраво общество, ценящо "официално установената Църква", да бъде такова. Няма истински социологически, правни, богословски и културологични анализи (ако пък има, те не получават нужната публичност), няма християнска духовна просвета сред народа ни, който следователно лесно става жертва на сектантска проповед. И още по-страшно - предпазвайки го с подобни методи (лъжи, че сектите "самоубиват" хората, обират ги и ги правят наркозависими) лумпените лумпенизират и дехристиянизират целия народ.

 ... Докога така?