Мъж от фамилията Бербатови се бори за спасяването на 150-годишната църква в благоевградското село Марулево. Тя от години се руши пред очите на всички. Този Бербатов обаче не е звездата на "Манчестър Юнайтед".  Каузата да възстанови вековната църква "Свети Димитър" е на неговия родственик отец Стоян. Свещеникът повече от две години служи в селището. Той е категоричен, че храм, който е построен в далечната 1860 година, не бива да се съсипва. Общото между него и Митко Бербатов са волята и хъсът да успеят. Разбира се, свещеникът не вкарва голове във вратата, а вяра в хорските души. Като дете обаче и той е тренирал футбол. "Втори братовчед съм на бащата на Митко - Иван. Първо започнах с плуване, а после година играх футбол. Бях слаб футболист, но пък най-добрият плувец сред футболистите", смее се отец Стоян.

Когато иде реч за църквата "Свети Димитър", обаче веднага става сериозен. Сградата от годините се разпада. А пари за основен ремонт няма. Жителите на Марулево неведнъж са заделяли средства за уникалния храм. Но те  стигали само за дребни ремонти. Козметика. Тридесетината пенсионери тук, а и техните близки няма как да решат проблема.

"Голяма мъка е да служиш в такъв старинен храм, един от първите в целия регион, а да виждаш как се руши. Тропаме на много врати, но засега отникъде нищо не дават. Оправданието е едно - криза", разказва отец Стоян Бербатов. Покривът тече, иконата на Света Богородица върху единия купол вече е на изчезване. Част от стените са останали без иконописа. "Ние можем с нашите малко средства да оправим само някои от нещата. Църквата обаче е исторически паметник с национално значение и към нея отношение има и културното министерство. Искат проекти, куп документи, които струват много пари", жалва се свещеникът. И нищо. Времето върши своето и руши тази толкова ценна не само за селото, но и за страната ни света обител, споделя той.

В църквата повече от 20 години стои самотно и тъжно метално скеле. Някога започнали нещо да вършат, но липсата на средства сложила край на работата. Сега железата са си там, а свещеник и миряни много внимават да не си разбият главите в скелето по време на празничните служби. "По-добре е така, отколкото да го разглобим и да го изнесем навън. Веднага ще го откраднат и продадат за скрап. А и надеждата, че все някога ще се намерят пари за ремонт, не ни напуска. Църквата ни е уникална - изографисана е през 1893 година от майстори от прочутата Банска школа. Представлява трикорабна базилика с балкон, трите й купола обаче са така скрити, че да не дразнят турците", разказва 75-годишният Иван Досев. Той на пожар е дошъл от града в родното си село, защото отец Стоян е свикал църковното настоятелство. Тук е и кметският наместник Любен Парашкански. Мъжете за пореден път умуват какво да предприемат, за да спасят гордостта на село Марулево. Иван се жалва, че държавата нехае за проблема, а някога местните хора по кози пътеки са влачили трупите и гредите за градежа на храма. "Толкова труд и мъка са хвърлили, ние няма да сме тези, които ще допуснат църквата да падне. Що нови храмове и джамии се вдигнаха, а за нашата все няма пари", реди 72-годишният Христо Христов. "С пари от съборите направихме нова дървена ламперия на част от тавана. Но трябват още средства. Това ни е голямата болка. Ще си отидем с отворени очи от този свят заради тази църква, ако не я ремонтираме и спасим", приглася му неговият набор Васил Филипов. Отец Бербатов също се чуди как да осигурят пари за възстановяването на храма. По груби сметки ще са необходими около 100 000 лева. Свещеникът ни показва надписите върху столовете в светата обител. От тях става ясно как местата са били купувани от миряните. Така Ристо Ильов си осигурил стол през 1866 година, а Дамян Митов платил 45 гроша за място, срещу 63 гроша се уредил със "столица" и Ристо Цветанов от "Расово" през 1895 година. В библиотеката пък се пазят старателно Евангелие от 1866 година, Книга с "Части от апостолските послания" от 1886 година, както и други творби от XIX век. "Искаме само съдействие и разрешение от културното министерство, за да реализираме намерението си. Щом нямат пари, поне да не ни пречат. Искаме да спасим църквата от разруха, като спазим църковните канони. В края на краищата храмът е място за богослужение, а не е паметник", твърди отец Стоян Бербатов.