 На 6 декември от 9 часа епископ Николай, който отбелязва и деня на своя небесен покровител, отслужи празнична литургия в т. нар. Руска църква в столицата. Храмът, който е подворие на Руската православна църва, е посветен на св. Николай Чудотворец и празнува днес храмовия си празник. Независимо от това, че Руската православна църква използва стария стил (календар), в подворието й у нас се служи по нов стил, както е в нашата църква.
Руската църква в София е построена преди руската революция като посолски (или "легационен") храм в чертите на императорското руско посолство в българската столица (в карето между улиците "Цар Освободител", "Г. С. Раковски", "Г. Бенковски" и "Московска"). Но след революцията храмът не е представлявал особен интерес за болшевишкото посолство, а на всичко отгоре той вече е бил в ръцете на архиереи и свещеници, избягали заедно с многобройни руски множества и цели войскови части, потърсили убежище в различни страни, сред които и България. Все пак съветското правителство не се е примирило с това положение на нещата и решило да предостави храма на БПЦ, но за български енорийски храм, а не за руските братя, които при това не можели да влизат в официално литургийно общение с българския клир поради продължаващата схизма, наложена ни от Цариградската патриаршия (от 1872 г.). Софийският митрополит Стефан приел предложението, но по свое решение предоставил на руската емиграция едноименния храм "Св. Николай Мирликийски" на ул. "Калоян", сравнително нов и значително просторен. По време на бомбардировките над София през ІІ световна война за съжаление този храм (още като руски) е бил разрушен и след войната е възстановен като съвсем малък параклис, отпосле малко разширен (малката църква "Св. Николай Мирликийски" до "стария Кореком"). Той вече не е бил енорийски храм, а имал статуса на "патриаршеска капела", понеже се намирал срещу сградата на митрополията и на "патриаршията", както обикновено се нарича жилището на патриарха в сградата на митрополията. Дълги години там служи изрядният и много деен свещеник Стефан Енев, после преместен в храм "Св. Иван Рилски" в СДСеминария, тогава Дворец на пионерите.
След войната се подобряват отношенията на руските емигрантски общини у нас с Руската православна църква, техният глава архиепископ Серафим (Соболев, дедушка Серафим) става официален представител на РПЦ в България. Така Руската църква се връща на мястото си, а след 1970 г. посолството се премества в столичния квартал "Изток". Така храмът се оказва сред хубава градина и е една от най-красивите сгради в център на София, но преди всичко тя е притегателен център за много православни християни от различни народности, които търсят утеха в богослужбите и при гроба на архиепископ Серафим. |