14 февруари е ден на влюбените. Влюбването нещо лошо ли е от гледна точка на Православието? Нима Църквата ни се състои само от монаси? Само монашеският път ли е спасителен и нима влюбването не трябва да се съпровожда с молитва?

Разбира се, повечето от тези, които празнуват деня на влюбените, дори не помислят да се молят на свети Валентин... Но точно тук е мястото Църквата да заяви: “Как може в деня на св. Валентин да не запалим свещичка на светеца и да не му се помолим?!” Традицията за празника у нас е все още неустановена, затова е изменчива, пластична и Църквата, вместо да мърмори, може да окаже влияние на формирането й.

Смело можем да кажем, че най-добрите “валентинки” (послания на любовта - бел. ред.) са придобитите и осветени в храма, така че можем да започнем с отслужването на 14 февруари на молебени към свещеномъченика Валентин за умножаване на любовта. За такова нещо дори не е нужно решение на Св. Синод, защото молебени към св. Николай, св. Георги (и други светци - бел. ред.) можем да служим не само в деня на честването им, а и във всеки друг ден.

На тези молебени можем да обясним на младите хора, че любовта на самия св. Валентин е била най-вече към Христос, че любовта и похотта не са едно и също нещо, че “обичам” и  “използвам” са несъвместими…

Този празник може да бъде светъл, макар и само за няколко човека, за няколко двойки. За други той ще си остане повод за наслада от поредната порция безчестие. Но съотношението между едните и другите зависи и от нашето мисионерско усилие. В крайна сметка и на православната Пасха някои се напиват  като свине, но означава ли това, че трябва да се откажем от нашата Пасха? Някои чакат Рождество само заради коледните намаления по магазините, но ние чакаме Христос!

Не е необходимо излишно "смиренничене", не бива да бързаме да капитулираме, не бива да оставяме нашите светини, ако до тях се докосне нечия нечиста ръка.

Не бива да оставяме нашите празници в ръцете на езичниците и търговците, а да се борим за съхранението (или възвръщането) на християнския им смисъл.

От нас не се изисква много, а просто да кажем, че в деня на св. Валентин “храмовете очакват онези, които обичат и желаят да бъдат обичани”, да се усмихнем на дошлите и да се помолим заедно с тях. От нас се иска само добро отношение. Тази мисионерска програма не изисква нито пари, нито реформи. Достатъчна е просто обява на църковната врата: “14 февруари. Молебен към св. Валентин Интерамски”. Младите енориаши сами ще разнесат тази новина из околните училища и университети. Би било още по-добре, ако свещениците останат в този ден в храма, за да посрещнат “валентинците”, да поговорят с тях и може би да се помолят отново…

Без с нищо да обиждаме и смущаваме своите традиционни енориаши, без да се променят техният начин на живот и вяра, чрез този ден можем да приведем в Църквата няколко млади хора. Дори ако тези новодошли след “Валентиновия призив” се окажат само пет човека – нима това е малко?

(Из “Не надо бояться святого Валентина”)