Начало arrow Новини arrow Негово Светейшество Българският патриарх Максим: "Христос Воскресе! Воистину Воскресе"


Главно меню
Начало
Новини
Коментари
Форум
Каталог
Хранилище
Търсене
Обратна връзка
Енциклопедия!
Карта на сайта
За нас
Карикатури

article thumbnail

 
Архив
Теми на "Двери"
Показалец
Интервю
Пастирско послание
Богословие
Духовен живот
Религиозно образование
Църква и общество
Църковно право
Внимание, секти!
Личност и семейство
Църковна история
Култура и изкуство
Други изповедания
Православието по света
Документи
Усмивки
Празници
Вход
Потребители


None
Лично меню
Прибавяне на сайт
Абонамент чрез RSS
Етичен кодекс на българските медии
Администриране


 
 

Негово Светейшество Българският патриарх Максим: "Христос Воскресе! Воистину Воскресе" Печат E-mail
Потребителски рейтинг: / 13
Лош материалДобър материал 
Автор дякон Иван Иванов   
неделя, 23 април 2006
Maxim_Patriarh.JPGНегово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим оглави пасхалното великденско богослужение В ПКСХП „Св. Александър Невски”.

В 23.15 ч. Българският патриарх Максим беше посрещнат от хилядите вярващи, дошли в патриаршеската катедрала да посрещнат Христовото Възкресение. След това Патриарх Максим благослови вярващите и започна подготовката си за пасхалното богослужение.

В 23.25 ч. в патриаршеската катедрала пристигнаха официалните лица -президентът на РБългария г-н Георги Първанов и неговата съпруга, както и дипломати и правителствени служители. Те бяха посрещнати от архимандрит Наум, главен секретар на Св. Синод и председател на църковното настоятелство на храма, и дякон д-р Иван Иванов, преподавател в Богословския факултет на СУ.

По време на пасхалната полунощница в 23.35 ч. Българският патриарх заедно с всички свещенослужители излязоха пред солея на централния олтар, за да посрещнат незагасващия свещен огън от Йерусалим. Тази година благодатният огън беше пренесен от Гроба Господен до София от Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, а от летище София до патриаршеската катедрала тържественото пренасяне беше извършено от Знеполски епископ Николай и архимандрит Йоан, протосингел на Софийска митрополия. Благодатният огън беше посрещнат според църковната традиция с хоругви, кадение и притаен молитвен дъх в очакване на неговото разпръскване в храма.  Голяма радост обзе всички присъстващи в катедралата, когато Негово Светейшество запали своите трикирий и дикирий и при пеенето на „Приидите, приимите свет от невечерняго света…” разпространи огъня от Гроба Господен в символ на разпространяването на Христовата спасителна светлина, която изпълва  сърцата с пасхалната радост на възкръсналия Спасител.

След това Българският патриарх поведе тържественото пасхално шествие вън от храма. Традицията да се започва пасхалното богослужение вън от храма е много древна и предава онези евангелски факти, които свидетелстват за Възкресението на нашия Господ Иисус Христос. Тя е свързана и с практиката на Йерусалимската и Цариградската църква да се извършват масови кръщения на оглашените точно в този тържествен пасхален момент, след което те  влизали в храма, за да участват в пасхалната Евхаристия.  

В 23.50 ч. Патриарх Максим започна четенето на евангелския откъс за Възкресението Христово. 

 В 00.00 ч. Негово Светейшество възгласи на всички „Христос Воскресе! Воистину Воскресе!” и прочете своето пасхално великденско слово, след което започна пасхалната утреня с изпяването на тропара за Възкресение и специалните стихове „Да воскреснет Бог и разточатся врази его…”. 

Около 00.15 ч. след изпяването на възкресните тропари и отварянето на вратите на храма, за да влезе „Царят на славата, Христос, крепок и силен”, започна изпълнението на пасхалния канон ”Воскресения ден…”.

След това се извърши т. нар. „христосване” - момент, в който всички вярващи се поздравяват с „Христос воскресе! Воистину воскресе!”.

Негово Светейшество благослови св. Литургия да бъде отслужена от Знеполски епископ Николай в съслужение с Деволски епископ Теодосий, Маркианополски епископ Константин, архимандритите Наум и Йоан и всички присъстващи свещенослужители.

По традиция от четвърти век досега на Великден се отслужва Литургията на св. Йоан Златоуст.

Патриарх Максим взе евхаристийно и молитвено участие в най-важните моменти от св. Литургия и макар да беше в затруднено здравословно състояние запази присъщите за него бодро молитвено настроение, богослужебна радост и твърдост.

Негово Светейшество се зарадва от множеството вярващи млади хора, българи и чужденци, присъстващи на пасхалната служба и преподаде своята архипастирска благословия, като прочете Пасхалното и синодално послание към вярващите православни християни на България и извън нейните предели.

След изпяване на тържествените многолетствия (около 3.00 ч.) благодатният незагасващ огън беше пренесен и в други епархии в страната, за да вкусят всички от благодатната и спасителна радост на Христовото възкресение.

Христос Воскресе!

 
E-mail Щракнете тук, за да изпратите горната публикация на приятел!
< Предишно от раздела   Следващо от раздела >
Приятелска реклама:
Иде ли? За българите по света
Страница за българите навсякъде по света с коментари, мнения, разкази, пътеписи, връзки, и снимки.
http://ide.li
 

Няма нови лични съобщения
Акция
Hram.gif
17 777
DMS KATEDRALA
Анкета
Currently no polls available to vote
Полезно
 
Изпращане на сайта до приятел
Kнига за посетители

Устав на БПЦ
Контакти с екипа

Въпроси към "Двери"

Кога е Великден?

Софроние

 Търсене в Библията
 
Проекти
Календар за светиите
Календар за светиите
В помощ на учителя по вероучение
В помощ на учителя по вероучение

Последни сайтове
  Православен богословски факултет, ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" 
  Mount Athos 
  Руско подворие в София "Св. Николай" 
  Хлебна къща "Св. Христофор" Габрово 
  Младежки културно-просветен център "Ихтис" - Сливен 
Български сайтове 
Чуждоезични сайтове 
28 Категории
253 Сайтове
Нови книги
Наши приятели

 
  
Мать Мария  
В начало беше Словото
  
СЛОВОТО: БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА
   
СЛОВЕСА:  НОВИНИ, КУЛТУРА, ИЗКУСТВО  
Двери на Православието - информационен портал


Копирането на статии от "Двери на Православието" в други Интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника.