Когато някои от водещите протестантски богослови в света се срещат в Сан Диего този уикенд на семинар на Американската академия за религия, в интелектуалното "меню" ще присъстват спагети. Те ще разговарят за сатирично псевдо-божество, наречено Летящото Спагетено Чудовище, чиято растяща известност в масовата култура предизвиква смях, но и поражда сериозни въпроси за същността на религията.

Появата на Летящото Спагетено Чудовище в дневния ред на годишното събрание на Американската академия за религия дава своего рода академична легитимност на явление, което възникна през 2005 г. по време на дебат в Канзас дали теорията на интелигентния дизайн трябва да се преподава като научен предмет в училище.

Поддръжниците на теорията за интелигентния дизайн изтъкват, че подредеността и сложността на вселената са на толкова високо ниво, че не може да се обяснят само с научни средства. Критиците му го възприемат като вяра, предрешена като наука.

Дипломираният физик от Орегонския университет Боби Хендерсън се намеси в дебата, като изпрати писмо до образователните власти на щата Канзас. Той шеговито заявява, че говори от името на 10 милиона последователи на същество, наречено Летящото Спагетено Чудовище, и поиска да им бъде отделено време да изразят възгледите си.

"Разполагаме с доказателства, че вселената е била създадена от Летящото Спагетено Чудовище. Разбира се, никой от нас не е присъствал лично на събитието, но имаме писмени описания", пише Хендерсън. Колкото до научните доказателства за противното, "ученият не осъзнава, че при всяко ползване на измервателни инструменти Летящото Спагетено Чудовище променя резултатите с Юфкения си Придатък".

Писмото обиколи интернет и предизвика къде смях, къде охулване. То обаче докосна някаква струна у хората и интересът към него не стихна. Във великата традиция на сатирата, неговият хумор всъщност бе умен и ефикасен аргумент.

За четящите между редовете смисълът на писмото бе следният - колкото има научна основа за интелигентния дизайн, толкова има и за идеята, че вселената е създадена от едно всезнаещо същество, направено от паста. Ако поддръжниците на интелигентния дизайн могат да искат равно време в часовете по естествени науки, защо пък и някой друг да не поиска същото? Единственото разумно решение е в часовете по естествени науки да се обсъждат само най-солидните научни теории.

"Мисля, че можем да очакваме с нетърпение времето, когато на тези три теории ще бъде отделено равно време в часовете по естествени науки в цялата страна, а след това и в цял свят - една трета за интелигентния дизайн, една трета на Летящо-спагетния чудовищизъм и една трета за логични допускания, опиращи се на солидни доказателства, които могат да се проверят експериментално", заключава саркастично Хендерсън.

В крайна сметка Канзас отмени учебните инструкции, в които се поставяше под съмнение теорията на еволюцията. Междувременно Летящият спагетен чудовищовизъм (ЛСЧ за поддръжниците му, които се представят като "пастафарианци") доби популярност, особено в студентските общежития и в Европа. Сайтът на Хендерсън се превърна в нещо като място за кибер-раздумка за противници на интелигентния дизайн.

Появата на тази общност привлече вниманието на трима млади учени от университета във Флорида, които изучават религията в масовата култура. Те обсъдили въпроса и успели да организират дебат по ЛСЧ под надслов "Еволюционният спор с гарнитура паста - Летящото спагетено чудовище и подривната функция на религиозната пародия".

"За много хора това е просто нещо като забавна реакция на религията, или забавна реакция на организираната религия. Аз обаче мисля, че то повдига истински въпроси на начина, по който хората подхождат към религията в живота си", казва Самюъл Снайдър, един от тримата флоридски учени, които ще изнесат речи на срещата в понеделник заедно с Алиса Биъл от Сиракюзкия университет.

Самите заглавия на изказванията приличат на пародия на академичния жаргон. Снайдър ще говори за "Светата паста и автентичният сос - каква каша спретва Летящото Спагетено Чудовище в теоретизирането на религията". Изложението на Гавин ван Хорн пък е озаглавено

"Юфкозабъркването с религията - карнавална игра, чудовищен хумор и Юфкеният учител". Самите автори признават, че темата е малко лековата по критериите на Американската академия за религия.

"Човек трябва да запазва чувството си за хумор, когато изучава религия, особено във висше учебно заведение. Иначе бързо ще затъне в депресия", казва Ван Хорн. Те обаче подчертават, че това е нещо повече от шега.

Действително, разказът за Летящото Спагетено Чудовище и поддръжниците му поставя ребром един от най-щекотливите въпроси в изучаването на религията: Какво дефинира една религия? Нужна ли е истинска вяра в богословския смисъл на думата? Или са достатъчни система от ритуали и общност от хора, които с това сигнализират на останалите културния си съюз?

Накратко дали анти-религията като Летящия спагетен чудовищовизъм всъщност е религия?

Третият учен от Флорида - Лукас Джонсън изтъква, че Летящият спагетен чудовищовизъм съдържа поне някои от характерните черти на традиционна религия, включително дълбоката човешка нужда да чувстваш, че има нещо по-висше от теб.

Той си дал сметка за това, когато съседката - войнстваща атеистка с лепенка в подкрепа на дарвиновата теория на колата си, неотдавна опитала да запали автомобила с изтощен акумулатор. Тя завъртяла ключа и промълвила: "Хайде, Спагетено Чудовище!"

БТА