В решението на Европейския съд е ясно забележима и тенденцията вътрешно църковните въпроси, които са предмет на каноничното право, да бъдат представяни като политически и така да бъде внушавано, че ЕСПЧ е компетентен да се произнесе по тях. В текста на решението постоянно се внушава пряко и косвено, че в БПЦ е налице "дълбоко и истинско разединение", че Светият Синод и разколническият "синод" са две равностойни образувания и че действията на разколниците (които отначало до край си останаха една шепа хора) са проява на демократичност и плурализъм, а действията на държавата след 2003 г. са антидемократични и нарушават самоуправлението на Църквата. Това е основният опорен пункт на решението, но той е и най-уязвимият и неправомерен. БПЦ не е държавна или политическа организация, а е част от единното тяло на целокупната Православна Църква в целия свят. Това се изразява по най-съвършен и цялостен начин в евхаристийното общение между отделните поместни Църкви, т.е. от съвместното им участие в приобщаването със светото Тяло и Кръв Христови. Канонично е това ръководство и тази поместна Църква, която е в общение с останалите поместни Църкви и която по този начин е част от единното Тяло Христово. Това е нещо коренно различно от понятието за "международно признание". Това е и върховният критерий за каноничност и законност и съответно за неканоничност и незаконност на разколниците, които от никого и никога не са приемани в общение.

Свиканият през 1998 г. Всеправославен събор по молба на българския Патриарх документално потвърди единството на БПЦ с другите канонични Църкви. Затова Правителството на родината ни е действало изцяло законосъобразно и в съответствие с правилата за самоуправление и самоопределяне на религиозните общности, когато след взетите решения на Всеправославния събор съдейства на Светия Синод да си възвърне незаконно и насилствено отнетите му църкви, манастири и административни сгради. Ето защо са несъстоятелни твърденията в решението на ЕСПЧ за "нерешен спор" (пар. 109) между двете страни. Въобще не е възможно да се приеме заявеното в мотивите, че може да има две страни и две ръководства на БПЦ, защото това е каноничен въпрос и Европейският съд, както и всеки друг светски съд няма право да се произнася по него. Всяка една Православна Църква има само едно канонично ръководство. Както Правителството ръководи държавата по определени правила, така и Църквата се управлява от нейните канонично избрани органи през всичките векове от създаването й.