Амалгама от неверни информации, злонамерени инсинуации, повторения на откровени лъжи и оркестриране на коментарите – сатанизацията на Папата от медиите е потресаваща. Тази медийна демонизация на главата на Римокатолическата църква има своето обяснение.

Първо. Кардинал Ратцингер не беше предпочитаният от информационните гурута кандидат. Брилянтният богослов, интелектуалец и традиционалист не им беше по вкуса.  И Ратцингер го знаеше.  До голяма степен той стана папа, защото бързо взе решение за затваряне на медийния достъп до дебатите по избора. Това позволи на кардиналите да го направят без да бъдат подлагани на външен натиск.

Второ. Водещата реч на папата в Регенсбург беше втория сблъсък с медийната класа. Изтъквайки ролята на разума, той се противопостави на чисто емоционалните тълкувания, толкова характерни за нашето време и така харесвани от вестници и телевизии. В тази реч той особено наблегна на елинистките корени на християнството: „Дали е само „гръцко” мисленето, че да се върви срещу разума е в противоречие със самата природа на Бог? Не е ли това една универсална истина? Считам, че точно тук става очевидна връзката между това, какво е „гръцко”, в най-добрия смисъл на думата, и вярата в Бог, основана на Библията.”

През септември 2006 г. в Регенсбург Бенедикт XVI подчерта без излишни отстъпки опозицията между Запада и мюсюлманския свят и между исляма и християнството. Това беше  речта, спечелила му враждебността на много мюсюлмани, но също така на много „турци по професия” противници на елинизма и откровени расисти.

Трето. Отмяната на отлъчването на епископите, критикуващи политкоректното тълкуване на някои събития от ІІ световна война и по-специално историята на Холокоста, беше още един повод за медийна анти-папа оргия. В действителност, абстрахирайки се от избрания претекст, тази диспропорционална медийна реакция на отмяната на отлъчването, най-вече на Williamson, се обяснява с:

- отхвърлянето от световната "свръхкласа"  на европейската традиция и християнските й корени;
- привързаността от страна на властите и еврейски институции от Ватикана II към прогресистките си позиции по отношение на сближаването между  Църквата  и юдаизма, където на Църквата те са отредили ролята на вечния и с всичко съгласен безгласен субект.

Четвърто. Поддържането и строгото спазване на принципа за правото на живот, против аборта и евтаназията са също позиции, които предизвикват враждебност към папата. Бенедикт XVI в сравнение с  Йоан Павел II втвърди тона си и дебатът се затегна.  В много страни новите закони са предназначени да удължат срока за абортите  и да поставят под съмнение семейство като  траен съюз на един мъж и една жена с децата си.  Възразявайки на тези злоупотреби, Папата е изправен срещу философски групи, често масонски, които са пропагандатори и активисти на феминизма и сексуалните малцинства.

Пето. Последният епизод от сатанизацията на папата е позицията му по СПИН-проблематиката, изразена по време на неговото пътуване до Африка. Струва си да си припомним:

“Вие не можете да преодолеете проблема със СПИН само с рекламни лозунги. Ако няма душа, ако африканците не си помогнат, ние не можем да решим този проблем чрез връчване на презервативи… напротив, това може да увеличи проблема... Ние можем да намерим решението в двоен  ангажимент: първо, очовечаване на сексуалността, което е свързано с нов начин да се държим един към друг, и второ, истинско приятелство и подкрепа особено за тези, които страдат.”

Тези думи бяха посрещната също „на нож” от различните хомосексуални лобита, които се борят за забрана на традиционните визии за обществото.

Като цяло много сили  последователно влизат в комбинации, за да демонизират папата: класови медийни кръгове; ислямски лобита; големи еврейски институции; масонски и хомосексуалните групи за натиск.

При тези обстоятелства не е изненадващо, че образът на папата е увреден.  Въз основа на това, че Бенедикт XVI отказа да допусне разминаване между действия и думи, някои дори говорят за папски “аутизъм”. Медийната тирания не би трябвало да ни изненадва. Тя е нормален резултат от информационна кампания, която в омразата си е излязла извън всякакъв контрол.

Няма съмнение, че папа Бенедикт XVI можеше да избегне всичко това. Достатъчно беше да продължи да се разхожда и да ръси около себе си розова вода, както правеше неговият предшественик. Но това ли е мисията на един папа?

Противно на това, което понякога се твърди, демонизацията на един човек рядко е резултат от неговите грешки, а по-скоро е цената, която плаща за визия и смелост.  Онези, които  пазят тишина и са политически коректни, никога не са демонизирани. Тези, които са изправени - да!  Но точно те оставят  постоянна следа в историята.

Първоизточник: Сатанизирането на Папа Бенедикт XVI - медийна тирания в действие (www.extremecentrepoint.com)