"Спи ли Бог? Бог не види ли?" са думи на отчаяние у поета. Идват ми наум и сега, когато четем в медиите какво става с тоя алъш-вериш на мощи: католиците ни дават щедро, ние вземаме къде действителни, къде "проекции". Напоследък нещата стигнаха до критичната си точка на активност на ексцентричния директор на Националния исторически музей, който ту получава "подхвърлени" пред прага на музея исторически и археологически ценности от огромно значение, ту раздава мощи на ректора на Семинарията, ту получава и пренася такива от ... Цариградския вселенски патриарх (да му е честит именният ден днес!). Тези действия не са само странни. Те са преди всичко неприемливи от църковна гледна точка. Заради подобни действия, макар и не само, през средновековието милиони хора се отвратили и като протест създали Реформацията. И ако с доставянето на св. мощи искрено вярващите се мобилизират, как действат тия алъш-вериши на онези, които Църквата очаква да дойдат  храма, да станат част от вярващото общество? Вече има достатъчно коментари в медиите срещу спонсорите на тия действия, може би не без основание... Но къде е Св. Синод на БПЦ в случая? Той има ли някакво отношение към цялата сага с мощите или това са частни инициативи? Какво прави и благочестивият иначе Сливенски митрополит, който може би трябва да обясни каква е ползата от вредата в тези случаи? Защото иначе оставаме с тягостното чувство, че св. мощи на Христовите мъченици, отказали някога да се поклонят на идолите, сега се принасят в жертва на модерните идоли на новото време - в случая на т. нар. "религиозен туризъм", комуто в болшинството от случаите служат хора без никакво отношение към религията.