Едно от бъдещите задължения на "регионалните редактори" ще бъде изключително екстравагантно. Не става въпрос за нуждата същите да знаят перфектно 3 чужди езика и да работят само за слава Божия, в това изискване няма нищо ново. Не. Оказва се, че тези хора ще са задължени нещо повече... да предоставят за надзор в Св. Синод личната си потребителска парола всеки път, след като я сменят!

Архиереите ще имат задължение да проверяват лично личната парола на редакторите.

Едва ли е възможно това ирационално изглеждащо усилие с паролите да е направено единствено от желание бъдещите регионални редактори в сайта на БПЦ да разберат "кой е шефът". Не можем да допуснем, че една уважавана организация ще въведе подобно странно звучащо и трудно за спазване изискване, само и само за да тормози и унижава своите служители - за последното си има много по-бързи и лесни начини. Вероятно необходимостта да се предоставят "за надзор" паролите на регионалните редактори се дължи на съвсем други, чисто технически причини.

Разумното техническо обяснение може да бъде само едно. Паролата на регионалния редактор е необходима, защото без нея никой друг не може да прави същите неща в системата! Съвсем дребно недостатъче в програмата и нищо повече.

Историческа справка: През 1964 г. Bell Labs и Масачузетският технологичен институт поставят началото на операционната система Multix. Една от най-новаторските за времето си идеи в Multix е ACL - Access Control List [1]. Казано накратко, това е съвременната концепция за права на достъп на потребителите (актьори и роли, а не нива на достъп), която виждаме в днешните компютърни системи. От 1964 г. до наши е известно, че всеки потребител си има лична парола и няма никаква техническа нужда да я предоставя на когото и да е било. Аксиомата "личната потребителска парола е... лична" се е изучавала от компютърните специалисти, които са се родили през 60-години, и през 70-те, та и до наши дни.