Мисля си, че Софийската духовна семинария би трябвало да е сред най-престижните училища в страната. Нещо като Италианския лицей, НГДЕК, Американския колеж или поне като прословутото „Еврейско” училище. И за Семинарията напливът от кандидати да е също толкова голям, само че да не е нужно родителите ти да са министри, или поне депутати, за да те приемат. И освен от Светия Синод, дейността й да се подпомага от Настоятелство, в което влизат някои от най-уважаваните обществени личности. Поради това никой да не си и помисля да погледне на нея като на апетитен парцел с обширно парково пространство, който може да прилапа по един или друг начин. И благодарение на този „двоен” контрол – духовен и светски (а да не забравяме и МОН), не би било възможно нито ректорът й да стане заложник на скалъпени обвинения, нито да съществува каквато и да е вероятност да бъде извършено посегателство върху личността или правата на възпитаниците й. А най-малко вероятно да бъде при подобна ситуация да се реагира бавно, половинчато и с недомлъвки, така че да се компрометира и репутацията на ректора, и тази на училището.

Мисля си, че назначаването на ректор на Семинарията не би трябвало да прилича на избора на нов папа, като резултатът се узнава по белия дим от комина и радостния звън на църковните камбани. Още по-неуместно ми се струва Св. Синод да се моли на един или друг свещенослужител да поеме това „послушание”, докато все пак се намери някой, който да не откаже. Една толкова важна позиция би следвало да се заеме от наистина способен и подготвен човек. Може и да не е свещеник или епископ, защото това не е манастир, но да бъде компетентен и способен мениджър. Затова поставянето на състезателно начало, обявяването на конкурс, съпоставката на програмите за управление на отделните кандидати и обвързването им с мандат, подобно на университетските ректори, може би не е чак толкова лоша идея.

В 21 век Семинарията би трябвало да се съизмерва с елитните европейски колежи, а не с ТВУ за особено опасни непълнолетни правонарушители. А това означава разработване на модерни образователни програми, съфинансирани и от ЕС, програми за обмен с други православни семинарии, гостуване на водещи световни богослови или осигуряването им чрез директна конферетна връзка посредством интернет, въвеждането на кредитно оценяване чрез участие в различни изследователски проекти и пр. Без значение дали ще го признаем или не, но в днешно време пачето перо е заменено от лаптопа, а всяка зона с wi-fi предлага бърз достъп до най-богатите световни библиотеки. Затова, ако искаме в Семинарията да израстват бъдещите духовни водачи на нацията, трябва да им създадем условията за това. Иначе утре пак някой преподавател ще ни обяснява с горчивина, че разликата между „грях” и „грешник” се изучава едва в последния курс на Богословския факултет.