Така реагират на идеята на сътрудника на Двери.бг за назначаване на ректор на СДСеминария чрез конкурс някои правоправящи митрополити. Това с конкурса било метод на светските институции. Затова упорито пробваха над известни столични свещеници своя метод - "послушанието". Но свещениците потвърдиха образа си на хора, които знаят къде са и защо са. И тогава се стигна до най-неудачното решение - да се премести пловдивският ректор в София, при това архимандрит, т. е. монах! Неудачно е не заради късното му калугерене, нито заради разколническото му минало (чак до края на юли 2004 г.), нито заради неудачите в ПДСеминария, където тази година в първи клас са се учили едва 6 ученика. А заради парадокса Св. Синод да не може да намери в огромната за родните мащаби София един човек за ректор на СДС, та трябваше да се обезглавява ПДС. Колкото до назначението на пловдивския викарий за ректор там, ясно е, кой е облагодетелстван от нещастието на двете ни духовни училища. Първо, амбициозният пловдивски владика ще си подчини и семинарията, чийто ректор не беше негов човек, второ, викарият му ще спре да активничи в Смолян, където си го имаха за истински владика, и ще си седне на двата стола - викарийски в митрополията и ректорски в семинарията. И познайте, къде ще е повече от времето. Колкото пък до смолянчани, дали сега Св. Синод няма да им отпусне още един викарий? Защото ония хора дълго се бориха за свой владика и без бой няма да се дадат. Такива ми ти работи. Поне няма да е скучно. А дали ще е полезно за Църквата и поделенията й, "това не е ваша работа" - обичат да казват правоправещите.