От почит към мощите на Божиите угодници изоставих първоначалното заглавие „Алъш-вериш с мощи”. Самият турски израз не е лош само по себе си – означава просто „вземане-даване”. Но връзката (конотацията!), която предизвиква у всеки българин, е почти само отрицателна. А не ми се ще да я пренасяме към останките на свети люде, пред които благоговеем.

За мощи усилено се говори през последните месеци, че и години. Носят се отвсякъде (включително и от римокатолически храмове и институции в Италия) и навсякъде. Целта на духовниците, заети с тези предлагания на свети мощи за поклонение от вярващите е ясна и проста: да се предизвика религиозният интерес у българите, които комай лесно изпадаме в религиозна летаргия. Иначе сме си православни, не пропускаме Коледа и Великден! Но през другото време ни няма в храма, нито пък храма го има в сърцата и душите ни. Съпътстващите цели също са ясни и явни: да се съберат средства за дострояването на този или онзи храм (дано после да има кой да влиза в тях). За разлика от едно време, когато от Света Гора, а и от наши манастири са обикаляли с различни светини (мощи, икони и пр.), за да съберат някой грош за своята обител. Но времената се менят и ние заедно с тях.

Онова обаче, което твърде много се набива в очите напоследък, е навлизането на хора-недуховни(ци) в този „мощеобмен”. Един министър без портфейл, но с много идеи, някой и друг бизнесмен, дето не му е проблем да се добере дори до вселенски патриарх, започнаха да „изземват прерогативи” или казано простичко – да се бъркат в работите на клира. Това лято медиите услужливо ни осведомиха, че въпросният министър и един въпросен бизнесмен донесли мощи от Истанбул в курортно селище на Сливенска епархия (за местния владика ни дума, ни ума). Сега научаваме, че същият министър (за бизнесмен не споменават) щял да вземе светите мощи на цариградски патриарх-светец и да ги носи в Истанбул. Дори си е насрочил и дата за „церемонията по посрещането” човекът: 26 септември.

Това означава, че на него съгласието на патриарх и синод му е в кърпа вързано, щом си е насрочил датите оттам нататък.

И тук ми се ще да попитам, не от просто любопитство:

1) Сега е демокрация и БПЦ е независима от светските власти, нали?

2) Решенията и действията на църковниците не трябва да се влияят от могъщите (политически и финансово) хора, нали?

3) Светите мощи не трябва да са работа на неклирици, нали?

4) Въпросът с мощите трябва да е под контрола на църковната власт – централна и местна, нали?

5) Симонията има отношение и към злоупотреби със свети мощи, нали?

6) и последно: неотговорените въпроси са по-страшни от отговорените, нали?

На снимката: Дясната ръка на св. ап. Андрей, която се съхранява във Ватопедския манастир