Преди диалогът да се превърне в сблъсък
- Детайли
- Солунски митр. Филотей
Живеем във време, в което всички говорят, но малцина наистина слушат. В социалните мрежи, в приятелските компании, дори в собствените ни семейства едно различно мнение може бързо да превърне разговора в противопоставяне. И тогава възниква един труден въпрос: докъде сме длъжни да настояваме за диалог?
В апостолското четиво за четвърта неделя след Неделя подир Въздвижение (Тит 3:8–15), свети апостол Павел дава на своя ученик, апостол Тит, съвет, който на пръв поглед звучи сурово: „Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам себе си осъжда“ (Тит 3:10–11).
Нима апостолът ни призовава да отхвърляме хората, защото не са съгласни с нас? Разбира се, че не. Христос е пределно ясен: „Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят“ (Мат. 5:44). Християнската любов не свършва там, където започва несъгласието.
Православното богословие и фундаментализмът: противници или сродници?
- Детайли
- Проф. Василис Сароглу
Крайните, зилотските, сектантските, идеологически обсебените, агресивните и дори тоталитарните тенденции са широко разпространено явление, което се наблюдава във всички религии и християнски изповедания. Това, разбира се, не означава, че тези тенденции не се различават по условията на възникването си, по формите и проявленията си в определен исторически контекст, по обхвата и тежестта си, по обществената търпимост или неодобрение към тях, както и по последиците си за отделния човек и обществото. Между явления като обикновения консерватизъм, православизъм, сектантството (групова религиозна затвореност), фундаментализма (религиозен догматизъм) и агресивния фанатизъм – изброени по нарастваща тежест – съществуват както нюанси, така и съществени различия. Днес понятието „фундаментализъм“ често се използва като общо, събирателно название за тези прояви на религиозност.
Тези тенденции не са присъщи единствено на религиите. Те се срещат във всички идеологии, съсредоточени върху възгледи и практики, свързани с метафизиката, политиката или морала. В религиозната сфера обаче поради обединяващия и дори всеобхватен характер на религиозното явление – съчетаването на идеи, чувства, норми на поведение и колективна идентичност около обща отправна точка и стремеж към надмогване на себе си – фундаменталистките тенденции често се проявяват по-силно и имат по-тежки последици както за личността, така и за обществото: проблеми с психичното благополучие и зрелостта, нарушени междуличностни отношения, социални предразсъдъци и агресивност.
Имат ревност за Бога, ала не по разум
- Детайли
- Навпактски митр. Йеротей Влахос
„Имат ревност за Бога, ала не по разум“ (Рим. 10:2)
Този стих описва един начин на мислене, който е съществувал не само по времето на апостол Павел, но се среща във всяка епоха. Винаги има хора, които проявяват ревност за Бога, но без да имат истинско познание, правилно разбиране за Него.
Думата „ревност“ (ζῆλος, оттук и зилот) означава голямо усърдие и пламенен стремеж към постигането на определена цел. С нея се характеризира човек, който проявява изключително старание да осъществи някакво свое желание, понякога съревновавайки се с другите. Често думата означава и завист, ревнивост. В разглеждания стих обаче ревността има отрицателен смисъл и означава преди всичко фанатизъм, който се проявява, когато човек не познава цялата истина, когато няма истинско разбиране за дадено нещо или събитие.
За новото евхаристийно „богословие“, или как да се предпазим от светото Причастие
- Детайли
- Доц. Венцислав Каравълчев
Историко-литургични размишления върху едно съвременно недоразумение
Известният Хегелов диалектически принцип гласи, че количествените изменения могат да доведат до качествени. Съвременната българска църковна действителност обаче ни предлага едно особено любопитно потвърждение на тази закономерност: оказва се, че количественото намаляване на богословските познания също може да доведе до забележителни качествени изменения – най-вече в самочувствието на онези, които претендират да бъдат пазители на православната вяра. При това оригиналността им нерядко е правопропорционална на увереността, с която се изказват, и обратно пропорционална на основанията, върху които почиват. Този своеобразен обрат в законите на диалектиката открива неподозирани хоризонти пред популярната българска „богословска“ мисъл. Защото, докато поколения свети отци и учители на Църквата са посвещавали десетилетия на изучаването и изясняването на истините на вярата, днес същите въпроси могат да бъдат разрешени с няколко изречения в социалните мрежи, при това с категоричност, на която биха могли да завидят и най-авторитетните събори на Църквата. Особено обнадеждаващо е, че за подобни постижения вече не се изисква задълбочено познаване на Св. Писание, светоотеческата литература или църковните канони. Достатъчни изглеждат непоколебимата увереност в собствената правота и искреното убеждение, че Православието се нуждае от незабавно спасяване – най-вече от онези, които имат нещастието да не споделят възгледите на неговите новоизявени защитници.
Сред най-забележителните плодове на това богословско възраждане особено място заема тиражираното през последните дни ново разбиране за светата Евхаристия. То предлага на православните християни непозната досега възможност: да признават евхаристийното общение между поместните православни църкви, но същевременно да разграничават светите Чаши според личността на предстоятелстващия архиерей и собствените си предпочитания. Така се ражда една оригинална теория, според която Причастието може да бъде „напълно православно“ в един храм, но да се превърне в подозрително и повод за отстъпление в друг, макар и двата да принадлежат към едната и съща света, съборна и апостолска Църква.
Защо в България св. Злата Мъгленска се празнува на различна дата
- Детайли
- Златина Иванова
В Българската православна църква паметта на св. великомъченица Злата Мъгленска се отбелязва на 18 октомври, заедно с паметта на св. апостол и евангелист Лука. В гръцката църковна традиция обаче, включително в родното място на светицата – село Слатина (днес Хриси) в историческата област Мъглен, нейният празник е на 13 октомври. Тази дата е възприета и в редица други православни календари. Откъде произхожда разминаването и коя от двете дати има по-ранно историческо основание?
За да отговорим на този въпрос, трябва да се върнем към първите писмени свидетелства за мъченичеството на св. Злата. Нейното житие е записано от преп. Никодим Светогорец, съвременник на светицата, и е включено в неговия прочут сборник „Нов мартирологий“ (Νέον Μαρτυρολόγιον), издаден през 1799 г., само четири години след мъченическата ѝ кончина. Основен източник на сведенията е йеромонах Тимотей, бивш игумен на светогорския манастир „Ставроникита“, който лично познавал мъченицата и бил свидетел на страданията ѝ. В самото житийно повествование се посочва, че тя завършила земния си живот през октомври 1795 г., без изрично да е уточнен денят.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
Карикатура на седмицата
