Православният отговор не е борба със света, а борба за света
- Детайли
- Варненски и Великопреславски митр. Йоан
Мисията на Православната църква в съвременния свят: актуалност на съборното послание от Крит и предизвикателства пред църковното свидетелство днес
Доклад, изнесен от Варненския и Великопреславски митр. Йоан, на международната конференция в Шантили, Париж, посветена на 10 години от провеждането на Всеправославния събор в Крит. В научната конференция, която се провежда от 5 до 8 октомври, взеха участие йерарси, свещеници и богослови от почти всички поместни Православни църкви.
Ваше Всесветейшество, Ваши Високопреосвещенства, Ваши Преосвещенства, честни отци, многоуважавана аудитория!
Бихме желали да започнем с всесърдечна благодарност за поканата да участваме в настоящия авторитетен форум. Срещи като днешната са особено ценни, защото те са не само място за разговори, но и възможност за братско общуване и за общо търсене на отговорите на различни изпитания, които надхвърлят пределите на отделните държави. Прекрасният град Париж, който е част от европейската духовна и интелектуална история, сякаш е естествено място за настоящия форум, посветен на отговорността на Православната църква към човека и света.
Островът на цар Самуил и откриването на един царски гроб
- Детайли
- Доц. Венцислав Каравълчев
Сред спокойните води на Малкото Преспанско езеро е разположен неголемият остров „Свети Ахил“. Днес той изглежда почти извън времето: нисък хълм, малко селище, тръстики и руините на огромна средновековна базилика, от чиито разрушени стени се откриват гледки към езерото и околните планини. Трудно е човек да си представи, че преди повече от хилядолетие тук е било едно от най-важните средища на държавата на цар Самуил, а големият храм на острова е бил свързан едновременно с мощите на св. Ахилий Лариски, с църковната организация на държавата и с владетелската династия.
Още по-трудно е да се предположи, че под каменния под на тази базилика през 20 в. ще бъде направено едно от най-известните археологически открития, свързани със Самуиловата епоха: гръцкият архитект и археолог проф. Николаос Муцопулос ще разкрие непокътнато погребение, което ще идентифицира като гроба на цар Самуил. За да разберем обаче защо тази идентификация е толкова впечатляваща, трябва да видим не само самия гроб, а и мястото, където е открит.
Децата и християнското образование
- Детайли
- Софи Куломзин
В началото на новата учебна година ви предлагаме поредица от статии, свързани с религиозното образование. Текстът на Софи Куломзин (София Куломзина), една от най-значимите православни педагози на 20 век, звучи особено актуално. Тя поставя прост, но важен въпрос: достатъчно ли е децата да научат нещо за Бога, или християнското образование трябва да им помогне да Го познаят чрез общността, личния опит и живата връзка между учител, семейство и Църква? Статията предлага светата литургия като модел за такова образование и предупреждава както срещу механичното заучаване, така и срещу свеждането на вярата до абстрактни знания, откъснати от живота на детето.
Съвсем ясно осъзнавам, че християнското образование не е просто въпрос на метод, техники, скъпи помагала и книги. Всъщност най-важният аспект на християнското образование е духовното качество на процеса, който протича в него. Учителите дават най-доброто от себе си, когато осъзнават огромното предизвикателство и значението на своята работа – работа, която не допуска немарливо и нехайно отношение. Усилията на учителя имат по-голямо значение от материалната база. Учебниците, картите и оборудването сами по себе си нямат решаващо значение. Важното е да осъзнаваме значимостта на онова, което вършим, и да се стремим да го вършим по най-добрия възможен начин.
Училището не възпитава чрез етикети „добро“ и „лошо“
- Детайли
- Проф. Христос Янарас
В тази беседа известният гръцки богослов и мислител проф. Хр. Янарас поставя под въпрос едно от най-обичайните педагогически клишета – определянето на детето като „добро“ и „лошо“. За него училището не трябва да бъде място, в което ученикът просто натрупва знания, умения и дипломи, а пространство, в което се учи на общение, съ-отговорност, свобода и участие в живота на общността. В беседата Янарас говори за превръщането на образованието в средство за индивидуален успех, за загубата на общностния характер на училището, за връзката между античната гръцка παιδεία и църковния опит, както и за особения авторитет на учителя, който възпитава не само с думите си, а преди всичко с това, което самият той въплъщава. Тя е произнесена на Корфу, на 30 януари 2017 г., когато в Гърция честват Тримата Светители като празник на образованието.
... Установяването на празника на училищното образование, на Тримата светители в края на XIX век е било свързано с усилието на гръцкото общество да съчетае своя християнски опит и традиция – не някаква идеологическа конструкция, а действително преживявана в продължение на векове от народното тяло традиция – със своето антично минало. Тоест да покаже, че християнската Църква не е била противник на древногръцката традиция, на философията, изкуството и т.н. Именно в лицата на Тримата светители се е смятало, че това съчетание намира своя най-ярък израз.
Особено често в тази връзка се позоваваме на текста на св. Василий Велики „Към младежите – как могат да извличат полза от езическите [елинските] книги“.
Временният и вечният закон
- Детайли
- Митр. Антоний Сурожки
Изпитвам известен трепет да се обърна към тази аудитория след подобно въведение, а освен това и след кардинал Хийнън, който говори тук миналата година. Трябва да призная, че изпитвам известен трепет и когато говоря по темата, която ми беше определена или предложена, защото не съм нито юрист, нито богослов. Получил съм научно, медицинско образование и познанията ми за такова явление като закона далеч не са на равнището, което вероятно очаквате с оглед на обявената тема. И все пак във всички области на живота неизбежно се сблъскваме с проблема за закона и правото.
В обявената тема законът е определен като временен и вечен и бих искал веднага да съпоставя тези две понятия посредством една паралелна двойка: закона, заповедите на Стария Завет и закона, заповедите на Новия Завет. Струва ми се, че между тях има твърде малко общо, освен самите думи, които използваме.
Старозаветните заповеди можеха да направят праведен онзи, който съвестно ги изпълнява, но не можеха да вдъхнат в човека Божествения живот, не можеха да го направят причастен на вечния живот. В това отношение Старият Завет ни предлага закон на живота, закон, даден от Бога, но посредством такъв закон човек може да достигне праведност, а в края на пътя въпреки това слиза в шеол – в ада, както са го разбирали древните юдеи. Разбира се, този ад, този шеол, не е живописният ад на Данте или на християнския фолклор. Това не е място на вечни мъки, а нещо по-просто и много по-трагично: мястото, където няма Бог. Място на последната, окончателна и безнадеждна богооставеност.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
