Как започва молитвата

Детайли

Отец Хараламбос Пападопулос

25 Август 2026

Молитвата започва от нещо много просто – да останеш за малко в тишината. Да се върнеш към себе си, да почувстваш, че си тук, че съществуваш. Да поемеш дъх и постепенно, спокойно, без напрежение, да започнеш да казваш: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме.“ Без тревога дали ще успееш или не. Умът ти ще се разсейва, мислите ще идват и ще си отиват. Няма нищо страшно – това е тяхното естествено движение. Остави ги.

Какво всъщност представляват шумът и помислите по време на молитва?

Представи си, че се намираш в лодка насред красиво, спокойно езеро. Седиш тихо, може би ловиш риба, гледаш водата и всичко около теб е спокойно. Изведнъж наблизо преминава бърза лодка и вдига вълни. Водата се разбунва. Ако не се уплашиш, ако не скочиш панически във водата и не започнеш отчаяно да се бориш с вълните, а просто останеш на мястото си, след малко езерото отново ще се успокои.

Така е и с помислите.

Когато дойдат, не се плаши и не се смущавай. Именно тогава изкушението започва да ти внушава: „Виж какви неща мислиш! Какъв човек си!“ Или: „Каква молитва е това, щом умът ти не може да остане съсредоточен дори една минута?“ Не му отговаряй. Не изпитвай вина и не се разстройвай. Просто си кажи: такъв е човешкият ум. Той се разсейва. Няма нищо страшно. И отново се върни към молитвата: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме.“

Отговорът на молитвата е Самият Христос

Детайли

Отец Хараламбос Пападопулос

06 Август 2026

Продължение на "Бог вече е видял сърцето ти"

Освен различните форми на перфекционизъм, които познаваме в светския живот, съществува и религиозен перфекционизъм.

Тази невроза, това вътрешно безпокойство, внушава на човека, че преди да се помоли, трябва най-напред да приведе душата си в някакво „подходящо“ състояние. Оттук идва и онова познато твърдение, което непрекъснато чуваме: „Не съм готов“. Не съм готов да се оженя, да отида на църква, да се причастя, да се помоля или дори да отида на работа. Но какво означава човек да бъде готов? Кой е готов и кой може да определи кой е готов и кой не е?

Аз много се боя от хората, които заявяват: „Вече съм готова да стана майка“. Треперя за децата, които ще родят, сякаш ги очаква един Хитлер! Защото усещането, че вече си способен, съвършен и напълно подготвен, накрая ще те смаже. Същото е и с онзи, който заявява: „Сега вече ще се оженя – свирете, музиканти!“. Въпросът не е да смяташ, че можеш, а да си способен вътрешно да понесеш онова, което предстои. Необходимо е в теб да е настъпила духовна промяна, да се е отворило пространство, да се е разширила способността ти да обичаш, така че да можеш да приемеш другия именно в неговата различност.

Преображение Господне

Детайли

Прот. Александър Мен

06 Август 2026

На планината си се преобразил, Христе Боже, и Твоите ученици, доколкото можеха да понесат, видяха славата Ти, та когато Те видят разпнат, да разберат Твоето доброволно страдание, а на света да проповядват, че Ти си наистина сиянието на Отца.

Кондак на празника

Защо сред многото събития от живота на Христос Църквата е извела като важно Преображението и дори му е посветила специален празник на 6 август?

Свидетели на това събитие са били само трима души, и по всичко личи, че то не заема някакво изключително място в историята на Спасението. И все пак в този празник има нещо, което се отнася до самата същност на Боговъплъщението.

Молитвата превръща самотата в духовно общение с Бога

Детайли

Румънски патриарх Даниил

01 Август 2026

Проповед за Неделя 9-та след Петдесетница

От днешното евангелие – Мат. 14:22-34 - произлизат три главни поучения:

1. Оттегляйки се да се помоли Христос превръща физическата самота в духовно общение с Бога.

2. Иисус оставя учениците сами да се борят с морската буря, за да разберат колко необходима е за човека Божията помощ в трудни ситуации

3. Корабът, обхванат от морската буря, представлява Христовата Църква във враждебния свят.

Христос се оттегля да се помоли насаме, за да ни научи да благодарим на Бога за всяко постижение в нашия живот. Моли се насаме, за да не бъде хвален от множеството, което наситил, умножавайки хляба и рибата.

Религията не е скривалище от живота

Детайли

Прот. Василий Термос

28 Юли 2026

Когато религията предоставя всички отговори, тя премахва тревогата, която пораждат борбата с въпросите, търсенето на смисъл и личното усилие да бъде избрано същественото в живота. В такъв случай религията насърчава хората да се обръщат към Бога не за да намерят сили да се изправят срещу страховете си, нито за да придобият смелост да посрещнат живота зряло и реалистично. Тогава религията предлага образ на Бога, който осигурява достатъчно облекчение от тревогите, а хората се освобождават от отговорностите на зрелия живот, сякаш имат Божието одобрение за това.

К. Фотю¹ продължава, като описва как естественият стремеж към сигурност може да подкопае зрелостта: „Религията, която предлага сигурност и закрила в един свят, който понякога изглежда готов да ни смаже, не води непременно до бягство от проблемите. Напротив, тя може да бъде сплотяваща сила, която предпазва крехкия ни живот от разпадане. Религията, която дарява утеха пред лицето на необяснимата болка или дава сила и яснота в моменти на слабост и объркване, помага на хората да се справят с различни области от своя живот. Без помощта на религията за тях може би би било твърде трудно да се справят правилно с тези изпитания. Освен това религията не позволява несигурността и страховете, които са част от живота ни, да ни изтощят напълно. Но когато религията предлага единствено сигурност и закрила, когато всичко, което прави, е да прогонва страховете и да намалява тревогата, тогава ние може да се чувстваме защитени и утешени, но си оставаме деца и не съзряваме.