За новото евхаристийно „богословие“, или как да се предпазим от светото Причастие
- Детайли
- Доц. Венцислав Каравълчев
Историко-литургични размишления върху едно съвременно недоразумение
Известният Хегелов диалектически принцип гласи, че количествените изменения могат да доведат до качествени. Съвременната българска църковна действителност обаче ни предлага едно особено любопитно потвърждение на тази закономерност: оказва се, че количественото намаляване на богословските познания също може да доведе до забележителни качествени изменения – най-вече в самочувствието на онези, които претендират да бъдат пазители на православната вяра. При това оригиналността им нерядко е правопропорционална на увереността, с която се изказват, и обратно пропорционална на основанията, върху които почиват. Този своеобразен обрат в законите на диалектиката открива неподозирани хоризонти пред популярната българска „богословска“ мисъл. Защото, докато поколения свети отци и учители на Църквата са посвещавали десетилетия на изучаването и изясняването на истините на вярата, днес същите въпроси могат да бъдат разрешени с няколко изречения в социалните мрежи, при това с категоричност, на която биха могли да завидят и най-авторитетните събори на Църквата. Особено обнадеждаващо е, че за подобни постижения вече не се изисква задълбочено познаване на Свещеното Писание, светоотеческата литература или църковните канони. Достатъчни изглеждат непоколебимата увереност в собствената правота и искреното убеждение, че Православието се нуждае от незабавно спасяване – най-вече от онези, които имат нещастието да не споделят възгледите на неговите новоизявени защитници.
Сред най-забележителните плодове на това богословско възраждане особено място заема тиражираното през последните дни ново разбиране за светата Евхаристия. То предлага на православните християни непозната досега възможност: да признават евхаристийното общение между поместните православни църкви, но същевременно да разграничават светите Чаши според личността на предстоятелстващия архиерей и собствените си предпочитания. Така се ражда една оригинална теория, според която Причастието може да бъде „напълно православно“ в един храм, но да се превърне в подозрително и повод за отстъпление в друг, макар и двата да принадлежат към една и съща свята, съборна и апостолска Църква.
Защо в България св. Злата Мъгленска се празнува на различна дата
- Детайли
- Златина Иванова
В Българската православна църква паметта на св. великомъченица Злата Мъгленска се отбелязва на 18 октомври, заедно с паметта на св. апостол и евангелист Лука. В гръцката църковна традиция обаче, включително в родното място на светицата – село Слатина (днес Хриси) в историческата област Мъглен, нейният празник е на 13 октомври. Тази дата е възприета и в редица други православни календари. Откъде произхожда разминаването и коя от двете дати има по-ранно историческо основание?
За да отговорим на този въпрос, трябва да се върнем към първите писмени свидетелства за мъченичеството на св. Злата. Нейното житие е записано от преп. Никодим Светогорец, съвременник на светицата, и е включено в неговия прочут сборник „Нов мартирологий“ (Νέον Μαρτυρολόγιον), издаден през 1799 г., само четири години след мъченическата ѝ кончина. Основен източник на сведенията е йеромонах Тимотей, бивш игумен на светогорския манастир „Ставроникита“, който лично познавал мъченицата и бил свидетел на страданията ѝ. В самото житийно повествование се посочва, че тя завършила земния си живот през октомври 1795 г., без изрично да е уточнен денят.
Отец Николай Лудовикос: Живеят в омраза и мислят, че защитават Църквата
- Детайли
- Прот. Николай Лудовикос
Известният гръцки богослов прот. Николай Лудовикос участва в четенията "Димитриа 2026", организирани всяка година през октомври в чест на св. Димитър Солунски (26 октомври) в Солун. На 7 октомври той изнесе беседа в храма "Св. Димитър Солунски" на тема "Царството вътре в нас". Особено рязко и категорично той говори за онези вярващи, които мислят, че защитават Църквата, а са изпълнени с омраза. Отец Николай Лудовикос призова християните да бъдат бдителни и да не бъркат омразата и превъзбудата с ревността за Бога, да търсят истинското общение с Христос, а не такава религиозност, която се изчерпва с противопоставяне, обвинения и нападки. Ето и откъс от беседата, която е остро актуална и за църковните среди у нас.
„И така, който казва, че е в светлината, а мрази брата си, той и досега е в тъмнината“ (1 Йоан. 2:9).
Нека чуят тези думи онези сред нас, които са решили, че Царството Божие, че Църквата е някакъв идеологически концентрационен лагер! Те затъват в омраза и пораждат омраза, като се опитват да изкарат всички останали еретици. Защото ние, разбира се, сме обиталищата на Светия Дух!
Православният отговор не е борба със света, а борба за света
- Детайли
- Варненски и Великопреславски митр. Йоан
Мисията на Православната църква в съвременния свят: актуалност на съборното послание от Крит и предизвикателства пред църковното свидетелство днес
Доклад, изнесен от Варненския и Великопреславски митр. Йоан, на международната конференция в Шантили, Париж, посветена на 10 години от провеждането на Всеправославния събор в Крит. В научната конференция, която се провежда от 5 до 8 октомври, взеха участие йерарси, свещеници и богослови от почти всички поместни Православни църкви.
Ваше Всесветейшество, Ваши Високопреосвещенства, Ваши Преосвещенства, честни отци, многоуважавана аудитория!
Бихме желали да започнем с всесърдечна благодарност за поканата да участваме в настоящия авторитетен форум. Срещи като днешната са особено ценни, защото те са не само място за разговори, но и възможност за братско общуване и за общо търсене на отговорите на различни изпитания, които надхвърлят пределите на отделните държави. Прекрасният град Париж, който е част от европейската духовна и интелектуална история, сякаш е естествено място за настоящия форум, посветен на отговорността на Православната църква към човека и света.
Островът на цар Самуил и откриването на един царски гроб
- Детайли
- Доц. Венцислав Каравълчев
Сред спокойните води на Малкото Преспанско езеро е разположен неголемият остров „Свети Ахил“. Днес той изглежда почти извън времето: нисък хълм, малко селище, тръстики и руините на огромна средновековна базилика, от чиито разрушени стени се откриват гледки към езерото и околните планини. Трудно е човек да си представи, че преди повече от хилядолетие тук е било едно от най-важните средища на държавата на цар Самуил, а големият храм на острова е бил свързан едновременно с мощите на св. Ахилий Лариски, с църковната организация на държавата и с владетелската династия.
Още по-трудно е да се предположи, че под каменния под на тази базилика през 20 в. ще бъде направено едно от най-известните археологически открития, свързани със Самуиловата епоха: гръцкият архитект и археолог проф. Николаос Муцопулос ще разкрие непокътнато погребение, което ще идентифицира като гроба на цар Самуил. За да разберем обаче защо тази идентификация е толкова впечатляваща, трябва да видим не само самия гроб, а и мястото, където е открит.
| Словото стана плът |
|---|













